Милкана

Мили приятели, радвам се, че се срещнахме в...пространството...! Не очаквах такъв интерес да предизвикам, но явно ситуацията не само на мен направи впечатление. Като гледам вашите коментари и добавя още един, който е на мъж, стигам до следните изводи: и мъжът в този форум, и мъжът с когото говорих са на едно мнение - с две думи сама съм се урочасала, мисълта за възможната негативна атака ме е завладяла и съм я привлякла. Кабала и Лена мислят по друг начин, като мен, като жени . Не знам, аз имам доста силна интуиция в някои случаи, но разбирам за това едва когато получа някакво доказателство... Както и да е, не смея да съдя онова дете, защото дори то да е източникът на негативизъм, съм му благодарна, защото имах възможност да си почина, да имам време за четене на книги, което иначе е малко по-трудно, ако по цял ден си на работа Такава съм си, от всяка негативна ситуация извличам позитивен резултат. Ето, затова се казва, че Злото ще стане слуга на Доброто. P.S. между другото - болестта ми мина изключително леко и бързо и нямам търпение да се върна на работа

Ефекта на негатива Видях белия кръг и в него се очерта образът на мъж с дълга коса и брада - така, както рисуват Христос. После погледнах пак картинката - само че с премрежен поглед, през миглите и ясно видях негативното изображение. Няма никакво чудо. Мозъкът е чудото .

http://www.patmedia.net/marklevinson/cool/cool_illusion.html

Очаквах въпроса... Беше в събота, посред бял ден, преди 2 седмици. Вървях сама, а насреща ми циганин с малко дете за ръка - едно такова хубавко и чистичко, в розово облечено, момиченце, но около 4 год. И чувам бащата му: "Като не слушаш, ще те дам на тая леличка ли е, какичка ли е."Пък детето се пусна радостно от него и се завтече към мен. Усмихнато. Аз разбира се, нащрек, наоколо други хора нямаше. Бащата се поотдалечи. И както съм си нащрек, наведох се към детео и взех ръчичките му в моите / викам си, дете е, не може нищо лошо да ми направи, какво като е циганче/, усмихвах му се, а то взе че ме целуна по бузата, както се бях навела. Застана до мен и казва: "Искам с тебе" и се усмихва. Бащата го привика, а то ме огледа пак и каза, че имам много хубаво герданче /герданчето е един сребърен медальон със стилизиран кръст и сърца около него/. На пръв поглед - нищо лошо. Напротив, детето излъчваше доброжелателност, но и нещо друго. Като говореше, имах чувството, че говоря с голям човек, не с дете. Когато хванах ръчичките й, беше донякъде за да не им дам да бръкнат в джобовете на якето ми, а и не можех да се дръпна, като че е чумаво. Измих се възможно най-бързо. След 5 дни вдигнах температура. Оказа се пневмония, която директно ми е влязла в дробовете- без хрема, без фарингит. Поне от 15 г. не съм боледувала толкова сериозно, все са били само някакви хремави настинки. Затова съм озадачена....Не искам да хвърлям подозрение върху онова дете, но не знам какво да мисля...

Никак не ми се иска да вярвам, че едно малко дете може да е проводник на негативни сили... Дали е възможно според вас? Случи ми се нещо, което ме наведе на тая мисъл веднага, а след 4-5 дни предположението ми се потвърди.

Успехът е временно състояние, постигнато при осъществяването на дадена цел. Нещо, което желаеш, се увенчава с хубав край. Да се стремиш да имаш високи оценки, защото те индикират степен на знание, да влезеш в някое училище, да те приемат студент, да положиш успешно изпитите, да се реализираш в сферата, в която си най-добър, да се утвърдиш...- всеки според мерките на своите желания и стремежи. Успехът също се дефинира и от признанието, одобрението, положителната оценка на другите. А колкото до предположението на Иво за общ корен между "пея" и "успявам", трябва да река, че за съжаление на това му се вика народна етимология. Деленето на морфеми /най-малките ЗНАЧЕЩИ единици от думата/ става така, че да се отдели представката, корена, наставката и евентуално окончанието, ако има такова. Представка УС- в български, а в другите слав. езици няма, нали Иво Смисълът на нашата думичка е малко по-друг. За по-лесно нека се насочим към глагола - успея: в старобълг. успяти / срвн. рус успеть / . Коренът спят/спйет в някои слав. езици все още си е пълнозначен глагол и означава "бързам нанякъде, устремил съм се, насочил съм се, приближавам се към нещо" срвн. рус. спешать. Енергично напредване към определена цел. Та успехът е резултатът от цялото това трепане

Ми ако не помниш нищо от сънищата си не значи, че си кофраж Не ти е дадено да ги помниш, но са ти дадени други способности или ти е дадено сам да си ги развиеш. Не знам кое е по за предпочитане. Ама сънищата не си ги давам за други способности Освен това жените повече сънуват, полова психосоматична особеност "Ако действителността нищо не ти предлага, виж какво ти предлага съня"- цитирам по памет. А иначе много ме бива по съветите, ама ако си ги давах на себе си, нямаше сега да се тюхкам за това и онова. Та да си дойдем на темата, все пак. Всеки път, когато съм имала връзка, за времето в което е съществувала съм абсолютно сигурна, че това е Той. Веднага го обграждам с ореола на Избрания, търся и намирам всякакви глупави малки знаци, които да затвърдят тая ми непоклатима представа. Ми аз така си обичах едно момче цели две години, без между нас дори да има връзка или секс, нито пък имах връзка с друг. Та тука въпросът "дали е той" опира до темата за сродните души, за кармичните отношенияи т.н. Затова сме привлечени в тоя живот не от един, а от повече хора - в различни периоди се влюбваме, та дори и до нас да стои Истинският. Въпросът е в този случай не, че се влюбваме, а как ще реагираме на влюбванията, че да предпазим и себе си, и другите двама. Няма рецепта как да го откриеш, Спътника. Може и изобщо да не го откриеш. Или след време да разбереш, че не е трябвало да бъде той. На спътниците гаранционна карта не се издава. Всичко е предопределеност и късмет. Рискуваш. Ако човек не рискува, няма шанс да му се случи нещо хубаво. Ако знаехме безпотрешен начин за избор на половинката, всички щяхме да сме доволни, да не се караме и развеждаме. Затова на повечето от нас дарбата да познаваме не ни е дадена. За да грешим. За да се учим. Да страдаме. Да изкупваме някакъв дълг към някого. И да израстваме. Колко хубаво звучи в глобален план, ама за един частен кратък земен живот подобна перспектива е гадничка. Много взех да философствам. А, вижте какво ми дойде на ум - познаваш някого, обичаш го, добре ви е заедно и се обвързвате - създавате дете и/или се жените (може и в обратния ред ). Така другият става Твоят човек - никой не ти го спуска отгоре, нито пък ти го предсказват. Сами се посочвате, пък каквото излезе.

За съня на Papa Аз пък знам, че никак не е хубаво, ако на сън ти падат зъбите... Свързва се, най-общо с физическа раздяла...смърт на близък човек. Скоро пак бях сънувала нещо подобно, но споко, никой не си замина, нищо лошо не ми се случи, нито добро. Възможно е този сънен образ да се появи, ако несъзнателно си стиснала зъби. Неслучайно обаче си се събудила с чувство на тревожност - не е естествено нормално и хубаво да ти паднат зъбите. Имаш отговора,подсъзнателно го знаеш, но не можеш да го прочетеш. Аз лично мисля, че падането на зъб/зъби е свързано психологически с безсилието. Зъбите архетипно се свързват с жизнеността и потентността, затова в символиката на сънищата има и сексуален смисъл. От друга страна обаче в съня на Papa има много важен елемент - житото, което се намества в устата й вместо падналите зъби. А то е символ на точно обратните процеси - на жизненост, оплождане /нямам предвид забременяване :)/, богатство. Житото те дави, защото нямаш зъби, за да го сдъвчеш, но е меко, за да можеш да го поемеш лесно в себе си /то в действителност няма да те задави/. С други думи - не можеш да реагираш на някакво предизвикателство, но то е в твоя полза. От всичко дотук следва, че най-вероятно си в или следва период на спад на жизнените ти сили, който много лесно и почти веднага ще бъде овладян с чужда помощ отвън, някой образно ще те захрани, ще ти върне чувството за пълноценност и способност. Няма от какво да се плашиш, сънят ти го е казал !

Дефиницията за НАУКА гласи: "система от знания за същината на явленията в някой дял от природата, обществото или мисленето" Систематиката, изследванията, емпиричният материал и статиите /които са си научни разработки по всички изисквания и правила за писането им / доказват, че има съотносимост между определението за наука и астрологията. Това, че много хора я възприемат за забавни врели-некипели, не значи, че не е наука. А защо е така? Защото така - не се учи в училище, няма я като специалност в университета - редовият човек свързва с тези институции представата си за наука, всичко друго остава в графа "дяволски работи и щуротии и губи-време". Опитвам се да убеждавам такива хора в стойностите на астрологията, но те ме гледат с недоверие, лека насмешка, понякога с уплаха или просто с неразбиране. Все едно им говоря, че Земята е плоска. Те просто са израстнали с определена представа, в дадена култура и среда и възприемат света по общоприетия стереотип - не разсъждават върху понятията, а ги ползват наготово, на доверие, защото така е по-лесно. Винаги е било така и иномислието трудно си е проправяло път. От всяка наука има и вреда и полза. И с астрологията е така. Доказателствата за това стават все по-мащабни, докато един ден всички ще разберат... Това, че е течен, не прави живакът по-малко метал от желязото

Не знаех, че има такова деление. Аз съм начинаеща и съвсем естествено ме привлече първо психологическата страна. Започнах от себе си и един много близък човек- сравнявам и правя изводи. Оказа се, че създавам психологически портрети с тази разлика, че намирах обяснения за поведението, реакциите, импулсите... Не мога и да си помисля да се захвана скоро с прогностика.

Не мога да се въздържа да не отговоря на Орлин за моряшките семейства. Една от най-близките ми приятелки е съпруга на моряк. Мъжът й е корабен инженер. Женени са от 8 год., но реално са живели заедно има-няма 3 г. Тя е на 32, той на....37, не помня точно . А от 2 години са родители. Тя никога не е имала любовник. О, не, изобщо не е грозна, привлекателна, чаровна, умна, интелигента жена, с две висши образования, работи. Няма нужда от любовник. Има нужда от мъжа си. Особено сега, когато детето им расте почти без баща. Може би е по-особен случай - все пак трябва да добавя, че има развита свръхсетивност, която й носи необходимата стабилност. Но и преди да я развие, винаги си е била такава. То е до човека. Той Доколкото го познавам, мога да твърдя с убеденост, че той не е имал пристанищни похождения. Дори преди да стане съпруг. Приземен Овен, който изобщо не разбира от езотерика и не вярва в паранормалните способности на хората. Дисциплиниран, отговорен, сериозен и със страшно много задължения на кораба. Не знам как трансформира енергията си - в работа, в гняв, в нервиНо поведението си е до човека. Казвала ми е - хич не ме интересува, какво прави по пристанищата, стига да не знам и да не ми лепне някоя болест. Тази тема за тях не е табу, просто изобщо не могат и да си я представят като действителна. Въпреки че са разделени дори по 8 месеца. Пък то все нещо щеше да се чуе, нищо никога не остава скрито. Този начин на живот им коства доста нерви, но явно така е трябвало да бъде. И не се оплакват. Е, само по малко, иначе идилията ще бъде прекалено подозрителна, нали Мисля, че са едно чудесно изключение.

Метод за секс, при който няма "опасност" да се зачене... Някъде бях чела, че при всеки сексуален акт между мъж и жена на енергийно ниво се създава дете, което обаче остава някъде там, без възможност да му се даде път за телесно проявление. И затова не било желателно да се прави секс често. Вярата в подобно твърдение може до доведе до апатия, нежелание за секс, липса на удоволсвие от секса и превръщането му в насилие. А освен това, доколкото знаем, децата са си създадени и са под друга форма, просто избират родителите си и момента въплътяване, коета става възможно само ако е осъществено сливане на две клетки. Всъщност не ми е работа да им се бъркам на мъжете, не отправям никакъв упрек към спазването и пробването на разни методи, само малко ми е чудно. То и затова Орлин писа, че иска да чуе мъжете, а пък аз - барабар Петко.... Само като жена ще ви споделя, че съм имала 2 периода в живота си, между 2 връзки, първият беше 2 години, а вторият 4, през които нямах приятел, но нямах дори сексуални връзки. Не смятам, че съм си пропиляла това време. Напротив. Не знам дали съм трансформирала сексуалната си енергия в нещо друго, желанието си остава. Просто съм такава. Загубена

Аз изобщо не съм запозната с текстовете на тантра и йога, но спонтанно у мен изскочи въпросът: "Защо, аджаба, трябва да се прилагат такива техники за задържане на еякулацията?". Да де , там пишело, че запазваш връзката с бога, ако не допуснеш изпразване. Това ми се струва много странно. Излиза тогава, че всички ние родените, сме резултат от отвръщане от бога, заченати, когато Богът е бил убит. Някак си не ми се ще да вярвам на това. Че нали уж Богът е във всеки от нас и сме негово проявление. Добреее, продължавам да разсъждавам - при еякулацията има върховно удоволствие, което може да се постигне и без еякулация. Значи, и в двата случая резултатът е удоволствие, но има една разликата. Разбира се, в нормалния случай е възможно да се зачене дете, а в другия - не, защото няма какво да се посади. Само че аз не виждам смисъла да се практикува такъв вид секс. Ако става въпрос само за постигане на неземно удоволствие /което си е сливане с Бога/, то може да бъде постигнато в такъв случай и без партньор, а с помощта на някаква техника /медитация, нирвана и т.н./. За какво убийство на Буда говарят - най-вероятно за това, че когато се слееш напълно с Него, ти си Буда, а онзи Буда го няма вече, защото той си Ти /едно тъпичко сравнение за онагледяване - шотландският боец, отсичащ глава на друг безсмъртен/. Ами представете си само, че тайните техники, за които говори Орлин, станат масово приложими. Тогава ще има удоволствие, но няма да има деца. Или те ще се правят в епруветки - така и Богът цял, и мъжът удовлетворен. Доста егоистично. И аз споделям Латининото мнение, че за жената е истинско щастие да дари на мъжа щастие. Да обобщя кратко и ясно - ако не искаш да свършваш, не започвай. За мен терминът нежелана бременност съществува, само ако: 1. тя е резултат от насилие 2. има опасност за майката и бебето. Във всички останали случаи фактът, че правиш с някого секс, предполага създаването на човек. И двамата са безпределно наясно какво може да се случи, затова няма какво да се правим на изненадани. Щом спиш с някого по своя воля, ти приемаш всички последствия от това и никой не ти е виновен за последствията, само и едиствено ти самият. Има още какво да пиша по темата за секса, но не искам в един постинг да засягам повече от две подтеми. Затова - до скоро, пак тук.

До Иван Иване, сега в нарицателното еничар се влага много по-широко значение, думата е излязла от конкретния си контекст и вече се употребява за всеки, изменил на някаква своя принадлежност., за да постигне лична изгода и облага. Много често понятието се свързва с политиците. Но по същия начин може да се приложи и за преориентирани християни - имам предвид отново мотива за тази смяна - изгодата. Какво се оказва - войникът еничарин е откъснат против волята си от род, родители и вяра, т.е. той няма вина за обстоятелствата. А съвременният еничарин става такъв по своя воля. Не че няма случаи на принуждаване /рекетиране/, но все пак нека не забравяме, че навремето българката се е самоубивала, но не е престъпвала честта и вярата си... Сега условията са съвсем различни, а възможнжстите - неограничени. Неуверените психически, без самочувствие и вяра в себе си, децата са склонни към манипулации. За съзнателните продажници - няма какво да говорим... До Гудибо ще почувстваш кой да е кръстник, ако откаже, не го моли. А може пък кръстникът сам да те намери и да ти предложи

Гудибо, щом още не си уверена, че трябва да се кръстиш, не го прави. Аз съм кръстена по времето, когато не се гледаше с добро око на ходещите в църква. Бях на 13 г. Майка ми реши, че е крайно време, и че това е начин да се спрат разните там болести, които ме нападаха А като бебета много от нас не са кръстени или поради атеизъм, или поради страх от новия бог с червената петолъчка. Но по-важното за мен е, че на 2 пъти ми е оказвана честта да бъда кръстница, и то все на по-големи от мен приятели. В единия случай предстоеше сватба, а в другия - нямаше никакъв външен импулс, само вътрешно решение. Навремето кръщаването не е било даденост по рождение, а личен съзнателен избор. Другояче стоят нещата, ако религията е свързана със самоопределянето. Познавам хора, българомохамедани по произход, които имат много ясна представа, когато решат да станат християни. Споделяли са ми, че по този начин прекъсват лошата родова карма, която е произтекла от вероотстъпничеството на някой прародител и вече се чувстват "на мястото си".

...в началото бе Музиката "Силмарилион" на Дж.Толкин

Кажете нещо за т.нар. "благородна лъжа" , може ли лъжата да е благородна, двете понятия не си ли противоречат....... Знаете ли, напоследък, когато ми се налага да излъжа /защото, признайте си, има такива ситуации/, прибягвам до йезуитско решение - скривам истината, не лъжа, но и не споделям. Не че ви съветвам да следвате моя пример, но ми се струва безболезнен. Освен това става дума за дребни неща от ежедневието, коите не засягат свободата, чувствата и доверието на другите около мен.

Няма да правя обстоен литературен анализ на книгата, само ще споделя. Исках да я прочета, за да видя какво е използвал писателят и как е го е интерпретирал. Книгата прилича на холивудски филм, в който зрителят си отговаря на въпросите, вълнуващи героите, още преди те да са си отговорили. По елементарен начин се поднасят някои всеизвестни идеи, начинът е в интрижката, която, признавам, е увлекателна и те дърпа да прочетеш книгата колкото е възможно по-бързо. Романът е комерсиален, не се отличава с особено литературно майсторство, нито със задълбочени философски размишления и е предназначен за широката , масова публика, която няма претенциите да е на "ти" с окултното. На няколко места се преповтаря вече казано, та и читателят да го запомни. Неинтересуващи се от скритото познание ми споделиха, че дори и изложените факти да са доукрасена истина, книгата няма художествена стойност. Цитирам по памет: "Книжлето е увлекателно, но не си струва парите."; "Става за четене във влака". Никой от тях не отрича възможността шокиращите данни да са истина. Преди години си бях купила една книга - "Библията,преразказана от Пърл Бък". Четиво, подходящо за деца, защото на разбираем език авторката ни запознава със съдържанието на Стария и Новия Завет. Та Дан-Брауновият роман прилага подобен похват, с тази разлика, че елементът на сюжета е много силен. Не знам доколко писателят е наясно и до каква дълбочина е стигнал в предварителните си проучвания, но на мен ми прилича на главата "Какво открили тамплиерите" /виж "Записки от Атлантида" на Ранд Флем-Ат и К.Уилсън/, преразказана по достъпен начин с вмъкната интересна сюжетна линия, по която са навързани камъчета с различен блясък и стойност. Посъбрал оттук-оттам някой и друг символ, психологически интерпретации и фактически материал, слага един мъж и една жена и - готово! Начинът на приготвяне е прост, съставките са нетрадиционни - ако се изразя като кулинар . Така документалното става художествено /игрално/. Но пък точно затова може да провокира интерес у незапознатите и да ги накарат да търсят още и още информация. Което все пак е принос.

Не се случи. Отново не набрах смелост , така е, защото се опасявам от провал. Все търся сгодния момент. А иначе за опитности със сезоните....имам страхотна физическа непоносимост към зимата, нещо като вид алергия, така е от 16 г. насам. Но най-интересното е, че през зимните месеци, прекарани в Чехия, изобщо не се появиха оплаквания. Затова пък обожавам лятото и пловдивските жеги. И възможността да избягам от тях в Родопите или на морето. Любимият ми художник е Алфонс Муха, чех, рисувал в стила арт ново. В музея в Прага видях "на живо" неговите 4 сезона. Искам да ви ги покажа, но не знам как да ги вмъкна тук, не става. Затова отворете този линк напр. http://www.ak190x.de/Information/Kuenstler/mucha2.htm

Явно значение има - ето ви един пример: моят приятел е католик, при това не особено вярващ,т.е. много далеч от представата за ревностните католици. Затова ме изненада, като ми каза, че е ходил сам до Бачково, за да запали свещица. Както знаете, при католиците няма палене на свещи. Освен това най големият католически храм в България се намира в Пловдив, където живеем. И понеже е имал нужда от силата на огъня , която там не може да получи, е запалил свещ. Не другаде, а в манастира. Където преди 2 години бях кръстница и където съм кръстена аз.

Първо - трябва да се поразсъждава върху връзката духовност/сексуалност, след което да се диференцира видът сексуалност. Принципно има някои становища, според които сексуалното не се съчетава с духовното /според мен подобни твърдения са крайни/. Сексуалността е физическо обединяване на два типа енергия, при което при необходимите предпоставки и ниво на конкретните носители, може да се спомогне развитието на духовността, да се стабилизира духовната връзка и двамата да се развиват. При физически хомовръзки се получава не сливане, а сблъсък на енергии. Не е въпросът какъв се чувстваш, а и в какво тяло си. Според мен тази обърканост в ориентацията произхожда от несправяне със задачи, които душата си е възложила или е поради непреодоляно силно влияние на минал живот /говоря за "родените" хомосексуалисти/. Или какво ще кажете за монасите, които търсят духовността, отказвайки се от връзка с жена, което лишаване в последствие избива в плътски взаимоотношения със собствения пол. Ако липсва балансът във възприемането на собственото Аз, се получава неразбиране, объркване, поддаване на заложените у всички нас импулси. Второ - до скоро се смяташе, че хомосексуализмът е ДУШевно заболяване. В което има нещо вярно. Отклонението от правилното развитие се нарича патология. Но кое е правилно ? Всеприетото за такова. Е, все още никой не хвърля камъни по хетеросексуалните А древните гърци...ами те не са от Епохата на Водолея... Има и е имало високообразовани, интелектуални и изключително добри хора хомосексуалисти. Но на цената на какво.... С една дума - за мен двете понятия на темата си противоречат. Пък нека всеки бъде, каквото си избере.

Даааа, замислила съм нещо за понеделник На мен ми е винаги много тъжно, когато идва есента, макар че тогава съм се родила /или може би точно затова/. Ще ви споделя обаче едно стихотворение, писано е от друг, дошъл в този живот също през септември. ЕСЕН Обичам те, моя добра Есен, С разпуснати златни коси, С дъжд от листа разноцветни, С лице зад воал от мъгли. Обичам те с топлия блясък В твойте кафяви очи, С алеите тихи, покрити с листа, В които приспиваш моите дни. Обичам те, моя добра Есен, Защото от теб съм роден. Сега си иди, но след другото лято Отново върни се при мен. СЕПТЕМВРИ 1993 Г.

Нигеони, Нигеони..... може би точно аз съм човекът, който може да ти отговори. Защото аз съм, така да се каже, в ролята на твоята приятелка. Аз съм дъщеря, която допусна родителите й да се намесят - просто съобразявайки се твърде много с тях - в резултат на което аз и човекът, когото обичам станахме жертва на тяхното спокойствие и разбирания за живота. След като поразгледах наталната си карта, открих откъде идва проблемът при мен - в 4. дом имам 4 планети - Слънце, Меркурий, Плутон, Уран. Този дом е домът на семейството/ най-общо казано/ и ме тегли ли тегли, като воденичен камък. Освен това и ретроградният Марс /конфликт с бащата/. А съм и Везна - хармония и баланс, и вълкът сит , и агнето цяло /само дето изядената се оказвам аз ))/. Разгледах картата и на моето момче - той пък е със силно акцентиран 12. дом. Разгледах ги и в синастрия /съпоставка/. И разбрах. Той е човекът, който трябва и може да ме извади от болезнената зависимост. И че това е един от уроците, през които трябва да мина в този живот. Той е изключително търпелив и толерантен човек който се съобразяваше с моето положение и нерешителност, отказвайки се от любимия град, работа и самостоятелна квартира, за да е близо до мен. Имала съм случка преди години, когато действах пряко волята им, отстоявайки избора и чувството си. За съжаление те не се поучиха от онези неприятни събития някога и продължават да се налагат. Разбирам ги, защото искат аз да не пострадам, да ме предпазят, да имам сигурност и комфорт. А аз, за съжаление, като че съм загубила от младежката си непокорност и енергия. Пътуванията в чужбина, които предприех, за да се махна от тях за известно време, за да им докажа, че мога да се справям сама, бяха грешен ход, защото отново нищо не разбраха, а отношенията ми с любимото момче се влошиха. Много е трудно, опитай се да разбереш жената, която обичаш. И ако нещо между вас не е потръгнало, поради родителска намеса, дай й отново шанс. Може би вече е готова и решена. И пораснала. И те обича. Между шампанското и сълзите има много общи неща...Покани я на танц. Тя те чака, ей там, на оная маса в ъгъла. Сама.

Самодар, последния път, когато посетих една такава жена, която вижда някои неща, тя ми каза:"Ти за какво си дошла, за да провериш себе си,нали?" и се усмихна. Така си беше - исках някой да потвърди моите предположения и усещания. Често не можем да разпознаем гласа на истинското ни Аз от гласа на това Аз, под което сме се скрили. Но човек се научава да различава - вгледай се в сънищата си, най-скритите си мисли, в отношението на другия, за какво ти дава той импулс, в дребните наглед неща, в препятствията, които ви се изпречват. И разчитай на истинските си приятели, с които можеш да споделиш. Всичко има смисъл и си е на мястото, уверявам те. Не се коси, че си на 28 и не си намерила Него. Има една родопска песен, в която се пее: "Доще /ще дойде/ време, майчинко, и за мене"

На латински е "Познай себе си" иначе на старогръцки звучи Гноти сеаутон - било е изписано на храма в Делфи.