Милкана

Веднага отговарям, Приятелю, да, празникът е известен като Водици не само в Тракия, а и по-надолу. Вариантът "удици" е същото - "о" в български се произнася почти като "у", когато не е под ударение, тове е т.нар. потъмняване /редукция/ на гласните звуци. Защо липсва "в" обаче? Това на езиковедите е ясно - "в" в началото на думи пред гласна е протетично, то е протеза, наставяне върху базата на думата, /под. напр. в англ. water X wasser в немски /- в индоевроейския праезик това "в" е липсвало. Процесът не е семантичен /смислов/, а механичен, затова "в" не е представка, както бихте направили аналогия. За "Ци" х "Ки" - това са наставки, характерни за славянските езици - иц/а/-, ак. С първата, -ица, се образуват нарицателни имена за лица-жени, както и умалителна форма за ж.р., втората, -ак, се свързва с образуването на имена за лица-мъже, защото вода е род. женски, а сурвакарите са мъже... Постарах се да съм разбираема и много кретка, но дано не съм досадила

Все пак да не се препива със сребърна вода, нали знаете за синята кръв на аристократите - само те били толкова богати, че да се хранят в сребърни съдове, а сребърните съединения леко попроменят оттенъка на кръвта... Иначе среброто е металът на духа, макар да е твърде неустойчиво към околните въздействия, бързо потъмнява и изхабява, но точно затова е податлив към оформяне и изтегляне във фини филигранени спирали. Луна-сребро-вода

Доколкото виждам, въпросът опря до това дали детето пречи на духовното израстване или помага. В този смисъл бих попитала как да разглеждаме невъзможността на някои хора да имат деца - като помощ за растежа им или като невъзможност за растеж? И тази обективност наказание ли е или благословия? Не искам да съм груба, но виждането от различни ъгли понякога ме азадачава... Макар че сама си отговарям - зависи от случая и човека...

някой знае ли откъде точно произхожда думата Коледа казват, че е от "коля"...симпатичните прасчовци, праски и прасенца Знае се отде иде тази думичка в нашия език, но не е от "коля" . По-преди се е произнасяло Коленда - "е" с носов призвук, графично изразено с малка носовка. Коренът е латински - calo, calende - "викам, призовавам" - същият корен откриваме и в заемката "календар". Свързано е с ритуалите при езическите обичаи около зимното слънцестоене, характерни с песните и подвикванията, отправени към Слънцето / слънчевия култ/.

Бяхме в моя Пловдив за Нова година.На тръгване днес видях в малката ни градинка кокичета! Малки снежанки.Новата година е пролетна и цветна.

Има прераждане - може би така ми се иска и затова го твърдя... Ужасява ме мисълта, че само един живот и даден на една душа, не мога да го приема, не мога да приема, че смъртта е край на живота.Край е на едно съществувание , на една екскурзия, на една износена дреха. Преди края на миналата година ми казаха, че имам тежка карма, заради която съм наказана по определен начин. Приех го някак си, макар и с учудване, не мога да кажа, че не ми се отрази на мисленето и на ...-решимостта - предопрделеността, усилията, възможността за промяна ... Отново се затвърди у мен желанието да знам миналото. Винаги ме е привличало миналото, под всякаква форма. Защото е ключът към бъдещето, както се оказва.

Много по-удобно е при линейна графична система, при която подреждането на знаците в смислени комбинации е от ляво на дясно да се ползва дясна ръка и обратно - при еврейски, арабски и т.н.ти идва отръки да пишеш с лявата, защото не се закриват изписаните букви, не се размазва мастилото и под. Аз мога да пиша и с лявата, въпреки че си ползвам дясната, работя с мишката на компютъра ту с едната, ту с другата, но рисувам изключително с лявата, с нея разбивам и яйца, напр. За жалост, отдавна не съм рисувала, защото имам много за писане

Мигът на зачеването е ... магия, то е нещо земно и в същото време неземно. Един миг, искаме или не, свързването на дух и материя, на женско и мъжка, става реално. Ние ли избираме момента, или биваме избрани за дедин момент? Само едно знам - когато силно искаш нещо, то става, дори да минат много мигове, докато се осъществи. Когато му дойде времето.

В никакъв случай не казвам, че астрологът прилича на врачка - усещането ми е такова...след като ми бе предадено как той разчита определено положение в наталната ми карта - и то е свързано с една друга тема, в която сега ще пиша

За етиката на астролога....Доколко и как трябва да пресъздава с думи картините, които чертаят в неговото съзнание звездните карти? Усещането е същото, както ако си отишъл при врачка... Поне така се почувствах днес. Доколко има право астрологът да се намесва в съдбата? Да създава мисли, които се превръщат във форми? Не съм от хората, които се примиряват с предопределеното, напротив, това ме амбицира да доказвам, че ще стане както аз си го представям. Не винаги се е получавало, дори май никога, но поне съм опитвала да променя "предсказаното". Да видим обаче какво ще стане с твърдението на астролога - дали ще познае, или аз ще успея да променя предсказаното. Любопитно ми е. Поредното предизвикателство.

Приветствам идеята на Майкъл, на мен ми е много близо до работата, така че ми е удобно и ще ми бъде приятно пак да се съберем.

Изпращам потвърдителен отговор - който ще резервира, да ме брои и мен

Има няколко варианта за тълкуване. Навремето аз все се сънувах с руса коса, защото много исках ей така внезапно генът ми за черно-кестенява коса да се промени . Косата придава изразителност - в случая цветът и дължината, така различни от действителните, може да показват, че ти всъщност си с червена коса и тя е дълга - в смисъла, в който се интерпретира косата - нишките, които ни свързват с Космоса. Косата е сила - сещаш се за Самсон, нали? Е, това исках да ти кажа.

А говорихме ли някъде за онази жабка, която стояла пред гьола, гледала порно канали, които се вливали в него и правила загрявка с телефона, от който се чувал розовият диалектен акцент на някоя знойна крас/т/авица, от най-надарените, а с другото краче разлиства стръковете тръстика в блатото, което бълва отраженията на още по-знойниу съвсем визуални жабки с релефен полов диморфизъм. Това секс ли е? Какво е тогава? Кой го прави и защо го прави? Срам ли ни е да си признаем? какъв е резултатът после? Струва ли си удоволствието? Нов вариант на старата проституция? Безопасен, лесен, дори по-евтин? Но какво ни струва и струва ли си да се плаща тази цена?

Ами скоро научих, че професията ми, според хороскопа, трчбжало да баде лекарска, с насоченост кам психето. Психиатър, вероятно. При1телите ми казват, че съм роден психолог и се чувстват успокоени край мен. А аз съм филолог. Защото това искаше душата ми. Произхождам от семейство на медици, но не бях приета да уча медицина, защото ме побутваха и защото не исках. Нима съм сгрешила? Как се разбира за какво си роден? Не съм съгласна, че съм объркала призванието си. Доволна съм, харесва ми. Думите са полето, което съм призвана да ора сега.

Всички изчетени мнения педизвикаха у мен следния въпрос - за предопределеното и за стараниео, което бухме положили. Има ли смисъл, ако е дадено да ни се роди точно определена душа, или мове би съществуват няколко възможни варианта - един определен ще бъде привлечен от нивото на енергия, може би... Кой решава кога и какво да заченем, ние ли, или друг/-и? Съдбата избор ли е?

Опа, видях си именцето по-горе с препоръки да се помиря с чесъна. Да, ама не. Направо ми става лошо от миризмата му, ако някой до мен на масата разлющи скилидка. Не съм вампир, сигурна съм, но ми се повдига от това мило растение - в съвсем прекия смисъл. Не само носът, но и храносмилателните ми органи не го понасят. Както и всеки друг лук. И всякакво люто не понасям. Предадено ми е по наследство. А и "За вкусовете не се спори". Като резултат нека споделя, че грипове почти не ме хващат, за вамповете не съм много сигурна, ама мисля , че и те стоят надалеч.

Аз какво да ви кажа...то които бяха там, на разходката по Витоша, видяха как се измъчи физическата ми опаковка Не че се оплаквам, ама не съобразих да не се хващам на такъв дълъг за мен преход. За първи път ми се случи, нямам никакъв тренинг, затова резултатът беше, че нямах сили да се усмихна през повечето време, камо ли да говоря, стомахът ми реагира, а към края на деня вдигнах много висока температура. Естествено цял ден нищо не можех да хапна, нито дори днес. Е, вече ми поотмина, огладнях и ядох току-що. Само че, честно казано, нещо на този етап никак не ме привлича идеята да тръгна отново. Вместо да се заредя, аз се изтощих. Така, както никога в живота ми. Обичам да съм на планина, свикнала съм с дъха й, но предпочитам да седя на някоя полянка на слънце, да ида да налея вода от извора, да вдъхвам мириса на билки и да творя, нещо с ръцете си например. Ето така се зареждам. Радвам се, че видях някои от съфорумците, но ми беше неприятно, че не споделях всеобщия ентусиазъм и радост от ходенето. И се представих в светлина, която е непривична за излъчването ми по принцип.

А моето любимо животно е Котката.Често пъти вечер преди да заспя, си представям как моят дворен котарак се е сгушил в краката ми - тази представа ми носи успокоение, радост, блаженство. Не си "падам" по кучета, но установих, че кучетата ме харесват! Дори когато съм безразлична към тях или поне не така емоционална, както към котките. Преди няколко години, за да преодолея сънищата си, в които пълзят змии, метнах през врата си бебе питон. Беше кадифен и топъл.

А защо ли е било написано пред ония врата.. : "Надежда всяка тука оставете"

В кутията с пакостниците защо ли е била и Надеждата...ами защото е измамна - не всичко , кна което се надяваш, става - надеждата разочарова. Тя е една дългопола и дългокоса усмихната жена, която постила пред теб пътечките, по които би могъл да тръгнеш, следвайки я - в очакване на сбъдването на някоя мечта. Но - не всички пътечки водят до целта! Някои се затулват в тъмната гора, всред бесове и троли, други водят до другаде, трети те връщат обратно, а четвърти, пети, шести... Комай по-малко са тези, които ще те отведат до лелеяната цел, на която се надяваш. Избери верния път - иначе ще се надяваш на острието на поредното разминаване. ..

Най-накрая разбрах къде се крие органичната ми непоносимост към лука и чесъна, за патладжана - минавам и без него

Все още се намират баби, които са раждали по този начин - защо не ги попитаме тях също за мнение и за преживявания? Едно мога да кажа - слава богу, че не сме във времена на естествен подбор, когато родилките и бебетата масово са измирали поради липса на хигиенни условия и специализирани грижи...По наше време обаче както виждаме е въпрос на личен избор и поемане на отговорност, дори да не е регламентирано със закон. Но точно последното условие - липсата на нормативно положение, което да урежда казуса, може да доведе до санкциониране на медицинското лице, присъствало на раждане в домашни условия. Изравняването на критериите в много насоки във връзка с евроинтеграцията вероятно ще проправи път и на подобен закон и за нашите условия, което ще е от полза, защото подозирам, че много млади бъдещи майки ще се "юрнат" /простете за грубия израз, но за някои, за много това ще е поредната мода/ да раждат вкъщи на своя глава, от което може да има неприятни последици, предотвратими до някаква степен, ако присъства специалист и предотвратими в по-голяма степен, ако това стане при условия с животоспасяваща апаратура. Въпросът е идндивидуален, но най-малкото безнадзорно раждане граничи с авантюра. А и не всеки съпруг е способен да издържи психически на подобно нещо. Освен това запознати казват, че от енергияна и психическа гледна точка не е желано присъствието на бащата в момента на раждане. Не знам, не съм раждала, само съм родена, в болница, естествено , но съветвам всички ентусиазирани вярващи или невярващи момичета да съобразят желанието с обстоятелствата и възможностите. Поздравявам пенсил и съпругата му за куража и знанията! Удивително е!

Не искам да роя твърде много темите на подтеми, затова ще дам ход на едно малко по-различно разклонение. Става дума за смъртта и свързаните с нея ритуали. В различните култури са различни, макар да има постоянни догми, които се откреват сред племена отдалечени на хиляди километри. Но нека се огранича във въпроса си - подкана за разговор с нашата култура, виждания, схващания и разбирания - защото, все пак сме родени и израстли сред определени вибрации, с които щем-не щем се съобразяваме. При смърт на човек се спазват определени ритуали, има някои табута, - например родилка или бременна не бива да ходи на погребение, спазват се определени дни за траур - 3 дни, деветини, 40 дни, 3 месеца, 6 месеца, 9 месеца, година... Какво е редно и какво не е редно да се предприема в дни на траур? Редно ли е да се състоят, макар и предварително уговорени, радостни обреди много скоро след смъртта на близък роднина /баба, дядо/? Защо едни хора смятат подобно въздържане за излишно, а други ревностно държат да се спази известен траур? Кое е на лошо и кое на добро? Вярно , че смъртта и животът са едно цяло, но това цяло е двуделно...все пак... в нашия илюзорен свят. Има енергии, движение, преминаване, отваряне на полета, протичане...