Милкана

Само преди няколко дни ми се случи нещо, което беше резултат от агресивно поведение към мен, което пък успя, за съжаление да предизвика моята агресия. По природа съм деликатен и търпелив човек, кротък и благ, но има моменти, като онзиденшният, кагото нервите са опънати до скъсване и чашата прелива - за жалост кипежът от чуждата чаша по индукция кипва и моята тиха вода . Трябва изключително себевладеене, за да се самоусмиря в такъв напрегнат момент, но аз явно не владея тези методи. Но не самият факт е интересен или единичен случай, а резултатът. Досега ми се е случвало 4-5 пъти да изпадам в подобно състояние, когато съм провокирана, разбира се. Но само веднъж изпитах това, което почувствах онзи ден. След като дадох воля на агресията си - с глас и гняв, от което после ме боля гърлото , ми стана студено, втресе ме, при тия жеги е направо невероятно, че се завих с ватения чувал и... съм заспала! После бях по-добре, на провокатора лошото настроение й беше минало. Дано при следващия случай успея да не допусна подобно теглене на енергия, защото точно това се получи, според мен. Някой ме предизвика, за да се нахрани...дали провокаторът, или някое гадничко същество от астрален произход, знам ли , те лешоядите, дебнат наоколо, особено когато напрежението е повишено и лошото настроение преобладава.

Ето и сънят, който открих в тетрадката. Майка ми говори по телефона с някой /нещо като ясновидец/ и иска от него да й покаже щъркела, който я е донесъл. След малко на терасата виждам силуета/сянката на огромни криле. Кацнал е нещо като човек с криле, не го виждам ясно. Башща ми също поисква да види своя щъркел, но му бива отказано. Аз също искам, но само си го мисля нищо не правя по въпроса. Асоциациите ми, естествено са с Ангелите -и щъркелите като тяхна форма - носещи живота

Срещнах руснака точно пред университета, до паметника, на тротоара. Като взех сойката се изплаших, че може да е нещо болна и да ме зарази. Тя не беше в клетка - руснакът я носеше в ръце и аз също я занесох в ръцете си вкъщи. Това вкъщи, както винаги в сънищата ми , е старата къща. Там занесох птичето в избата - /едно помещение-работилница, склад, в което като дете много обичах да си играя през летните жеги/. Не съм си записала съня, така че разчитам само на смътен спомен. Нищо особено не направих с птицата, на нея нещо не й понесе...вкъщи може би... И както ровех в тетрадката си за сънища, прочетох един много интересен сън. За него искам да ви разкажа, защото мисля, че той носи информация за всички нас. To be continued

Както сигурно сте се досетили, тая , която сънува оня сън с птиците и тигърчето, стаите и краставицата, съм аз Едната птица беше полужива...но коя ли от двете, май синята... Спомням си, че преди година и повече време имах сън, в който един непознат руснак /откъде-накъде пък точно руснак, нямам идея/ ми подари синя птица - сойка. Занесох я вкъщи, но тя умря... Не знам на какво ниво е гърлената ми чакра, но поне пеенето ми се отддава, както и говоренето Птиците пеят..., а някои дори говорят, хм...

Ще говоря като жена, която е нещо средно от изброеното по-горе. Да, за обществен живот прекрасно се справям и без мъж, но за личния живот... хм,

Ми, нико, мисли както искаш, все едно дали я приемаш за наука или не, но там има доста изчисления, така че физиката и математиката са в основата. Друг е въпросът, че имаме само повърхностна дилетантска представа, сведена до смешната седмична прогноза в някой вестник. Спомням си, когато по физика бяхме на раздел астрономия. Учителката ни, от поколението на заклетите материалисти-комунисти, тогава покрай урока ни каза, че преди години се запознала с някаква възрастна рускиня, която й изготвила хороскоп, дори без да знае часа на раждане. След много години учителката физичка си спомняше за астроложката с преклонение. А и тогава не е имало компютри, които да изчисляват... Официалното християнство не толерира звездоброенето, так че прави сметка от кога са били разделени номията и логията за звездите

Семантиката на луга, лужа и много подобни производни думички от много езици, и то не само от нашата езикова група, идва точно от признака - "който стои, лежи, не мърда, застоял" - в случая с локвата - ами точно - вода, която не се движи, пасивна вода, оттам и мътна. А пък че лъжата си е миризлива, така е, надушва се

Струва ми се , че е така, защото хората гледаме от собствената си камбанария, не смятам, че съм нещо повече от другите хора, нито по-добра, нито по-честна. Огледай, се Аделаида, кои от твоите познати лъжат, кои никога не лъжат, кои признават лъжите си, кои ги отхвърлят самозаблуждавайки се и заблуждавайки другите? "Лъжа" прилича на "лежа" - лъжата е състояние на пасивност, временно оттърване, пасивността е въображаема защита. Затова се лъже.

Повдигането е съпротивление на гравитацията...обратното на гравитиране е левитиране, полет... Което ме замисля - ако Там няма половост, т.е. и полюсност, няма мъже и жени, защо е необходимо да има Тук ?

Защо ли ми се струва, че повечето хора имат амбивалентно отношение към лъжата.... - по-благосклонни са към собствените си лъжи, но нетолерантни са към лъжите на другите, особено ако биват засегнати лично..

Искам да благодаря на чезал пред всички - за способностите му и за отношението. Радваме се, че пише тук. Сънищата ни са толкова трансцендентални, колкото и ние самите. Нека се вслушаме в шепота им и дано можем да чуем.

Според мен сънят, който предложих по-горе, означава: Двете стаи през които преминава първо са чисти, но празни - там няма какво дасе подрежда, само трябва да бъдат обзаведени - и да влязат хора, да им се придаде дух, защото двете стаи са миналото, през което е минала и всичко е ясно. то трябва да се надгражда. Третата стая изисква много работа - чистене, довършване, изхвърляне на старите мебели /прочистване на съзнанитео от навика, рутината и бездействието/. Най-важното е, че в онази стая има живи същества, които са забравени от някого някога и тя ги намира точно в момента, в който те са почти мъртви. Краставицата която тя яде е сищо силен символ - тя е животворна вода и в същото време фалически образ. Птиците отново пеят, а зверчето в клетката е привидно укротено. Между другото, сънуващата жена е наричана понякога царица на котките, поради голямата си привързаност към тях. А тигърчето е котка. Тигърчето е и проблем, защото като порастне е опасен хищник - т.е. пролемът може да се увеличи и да изяде обитателите - в преносния смисъл, но т.е. - да ги унищожи - ако не се вземат мерки. И за хазяйката, която отваря портите на апартамента - тя е много стара 90 годишна жена и в случая се явява като мъдрец, който опосредства предоставянето на необходимата информация. Не знам, кажете и вие какво мислите, че да помогнем на момичето.

Ето ви един сън за тълкуване: Тя си ляга с мисълта да сънува сън, който да й покаже какво да прави. Сънува , че хазяйката на бившия й приятел я въвежда в апартамента, в който тя ще живее със съпруга си /в съня не става ясно кой е съпругът/. Апартаментът е съвсем празен, от 3 стаи. Двете стаи са чисти, с идеално запазен дървен лъснат паркет. Третата стая е странна, с мръсни прозорци, необитавана, недовършена, на нива е като има стъпала. Има и разни стари мебели и е мръсно. Тя вижда клетки - в едната има две птици, странни, синя и зелена, едната е почти мъртва, защото са изоставени без храна и вода. Тя им дава краставицата, която яде и те се оживяват. В другата кретка има бебе-тигър.Опитва се да налапа някакво животинче - коте или нещо подобно. Тя го спасява. Чуди се какво ще прави с тигъра, когато той порастне, че ще е опасно да е в апартамента.

Докато четях последните реплики си мислех каква е връзката им към темата. И се сетих, че връзка има. Размножаването на или по-скоро раздробяването на една цялост е онагледено от желанието и способността един човек /една цялост/ да се разцепи на няколко части, вска от които го сътавлява/представлява. В конкретния случай - чрез многото имена, зад кото стои едно и съща личност. Не виждам смисъл това да се прави, за актьорите е по-подходяща сцената, да си ту такъв, ту инакъв, да се превълъщаваш и вживяваш. Внимание - ако не си професионалист има опасност да се изгубиш зад многото образи и имена. Което ме подсети за една форма психическо състояние, която се характеризира с несъзнателната склонност да се раздвоява личността. Е, в случая с Ваня не става дума за подобно нещо. Впрочем, в този форум аз идентифицирах един участник с поне две имена, напоследък пише само с едното. Както го разконспирирах ли? Нямам парапсихологични възможности, нито съм хакер. но мога да разчитам буквените съчетания, особено когато са написани отдясно наляво - "-Елементарно, Уотсън :"). Всъщност това ме забавлява. дори за миг си помислих, че въпросният двуимен господин би могъл, защо ли не, да се появи с женко име. Предизвикателство, нали, Ванка?

Не мисля, че религиите ни са спуснати отгоре, все пак да не забравяме, че сме разумни същества и можем да мислим. Именно мисленето ни е създало религиите. Религиите са свързани с култове, с ритуали, с вяра - ритуалите са различни, но вярата не е по-различна. По същия начин една група хора създава определен бит и песни, които са по-различни от песните на групичката отвъд океана, но все е музика. Религиите са различни, защото много са пътищата, по които може да се стигне до бога. Имената Му са разни, но той си е той. хората имаме склонността да обожествяваме пратниците-адепти или пророци, и покрай това да създаваме движения, които прерастват в религии.

Даааа, така е. Като започнах да ги изреждам гореизредените индикатори ми дойде да напиша нещо в смисъла на отбелязаното от Калоян - наясно съм, че всъщност цялото разположение и взаимни отношения между небесните тела и фиктивните точки е реализация на кармата. Споменах само посочените като кармични сигнификатори, защото така е прието, дори чисто символично, да се свързват с подсъзнателното, скритото, със забуленото минало, с "неизвестното" бъдеще. Без да съм астролог ще се осмеля да изкажа предположение, че според мен кармичната астрология би трябвало да разглежда не индивидуалната карта, а в съдействието й с картата на друг човек. Нещо като синастрия, но с акцент върху взаимопородените отношения - да, кармата е действия, но то не е изолирано, а резултат от взаимоотношения. Така една синастрия може да се разглежда предвид на тези отношения - да се откриват евентуални връзки от минали животи, наличие на дългове един към друг или на отработване на нещо. Кармата като че сме склонни да я гледаме повече като следствие, при това резултат от отрицателни действия, а не като причина - и в тоя смисъл изглежда едва ли не плашеща. Кармата като плащане на дълг, като тежка верига, като неизбежност. Все пак нека не забравяме, че звездите носят светлина и разпръскват мрака и на най-черните глъбини.

Калояне, спокойно можете да изписвате на латиница, което си е на латиница - изискването за писане на кирилица не ограничава абсолютно. По принцип уеб страници , мейл адреси, както и чуждоезични цитати не се транслитерират, а се изписват в оригинал Сега по въпроса за кармичната астрология - откъде съм тръгнал и накъде отивам. В повечето случаи знаем или поне имаме цел за вървежа си напред, но ... нещо ни се губи от миналото. То е като да се събудиш насред градски панаир и да не знаеш как си попаднал тук, защо и какъв е този човек, който те е хванал за ръката и иска да се качите заедно на ей онова виенско колело на живота... Индикаторите на кармата ги знаем: патриархът на хороскопа - дядо Сатурн с тежкия поглед, лукавата орисница леля Лилит, милата фея леля Селена, двуяйчните близнаци Северен и Южен, дето все се карат. Кое е по-лесно: по причината да предвидиш следствието или по следствието да отгадаеш причината?

Астрокартата на всеки човек е като многоизмерно огледало, в което може да се плетеницата от фини нишки, които съставляват характера, темперамента, заложбите, силните и слабите места, предпоставките, трудностите, възможностите, насоките. Погледнеш се в обикновено огледало, видиш, че косата ти е разрошена, пригладиш я, видиш, че дрехата не ти стои добре, смениш я, знаеш кое да подчертаеш и как да коригираш друго. И с картата е така - но то не е просто отразително стъкло, а трябва светлина, която да падне така върху него, че да можеш да видиш и разбереш. Не се ли познаваме, все едно ходим изгубени, залутани и мърляви, не знаем пътя, и как да го научим, като не можем да четем карти. Аз опитах да разчета своята. Може би успях донякъде. Намерих обяснение за много неща, но за много повече още не съм намерила. Понякога, когато се подписвам, слагам своите рождени данни. Астрологията отговаря на въпроси. На правилно зададени въпроси.

Мда-а-а, и на мен ми мина нещо подобно през главицата, че от суета съм се влюбила. Може, кой знае... По-важното е, че се влюбих в някого, когото смятах за грозен, а за мен външността има огромно значение, все пак съм венероподвластен естет. Затова Венерката или нейния син Ерос си правят шегички - виж, колко измамно е понятието за красота и колко всесилна е любовта. Малък урок. Нищо повече. Тази обич остана несподелена и неконсумирана.

Аз имам потребност да творя, защото ми е заложено като импулс - създаването, свързано с рисуване, писане, готвене, музиката, игла и конец - всичко, което ражда умът и на което ръцете или гласът придават форма. Децата също са плод на творчество - уподобяване на божествения процес в създаването на Човека. Твор- и твар се един и същи корен..... В астрологията за творчеството отговаря дом пети и Венера - повелителката на изкуството, на Везните. При мен тя е точно в пети дом, а и съм везна..., няма измакване, щи си твори цял живот, ако не деца, то има толкова идеи, които чакат осъществяване. Всъщност креативност е думичката побалгарена чуждица, което е пример за създаването на думички - към латинския корен е прибавена славянско-българската наставка -ост... Иначе си е синоним на творчество, но се употребява в случаи, в които трябва да се подчертае необикновеноста, извънмерноста на конкретното понятие. Креативност е по-абстрактно понятие, творчество има по-практически смисъл. Креативността е неоформено още творчество - та не може да се пипне, тя е идеята, вдъхновението, нагласата за създаване. Творчеството е резултатът.

Както знаеш, знаех, че си Ина,а не Клементина, Ивелина или друго име , на което Ина може да е съкратено. Среща се в много езици и има различни значения, затова не може да се каже кое точно е вложено в Твоето "Ина". Може да е от гръцки "майка", или от келтски "съпруга на душата", има го и в японски..., а и в български. Мисля си, че съдържението на името ти се влага от теб самата в случая, а не е спуснато отгоре. Проучи значенията му в разните езици и най-вече в български /-имайки предвид името на баба ти Иванка - ап.Йоан и какво значи, както и в по-второстепенно значение на смисъла на наставката -ина/. Хайде, пък ще помагаме в търсенето.

Nogood, като за начало предостави рождените данни и остави на специалистите да построят тригоните, опозициите, кваратите... и да тълкуват картата

Юлия, май бъркаш форума с телевизионния канал на ясновидците )). Освен това форумците разискваме тъкмо такава тема - за врачките, врачуването, гледането и предсказването....-доколко са надеждни и има ли смисъл да питаме някой друг, има ли смисъл да ни се отговаря и чия информация е достоверната Хайде спокойно, не се стресирай предварително, а бъди себе си. Отговорите са в самата теб.

Преди малко прочетох поста на елис, в който казва, че има спомени от най-ранното си детство. Което ме подсети, че аз имах особен спомен, който, за съжаление, отдавна съм забравила. Спомнях си, помнех, и уверено убеждавах родителите си, че помня кога чичо замина за Алжир, че съм го изпращала на летището. Те ми се смееха , естествено, защото по това време не съм била родена. Дори не съм била зачената. Хм, връзката с чичо ми беше много силна и дълбока...днес е годишнина от смъртта му..., а аз се сетих за това, което реших да напиша. Полетът му през онази 1971 г. е бил ден след като при старт на самолета загиват Паша Христова /изпълнителката на "Една българска роза"/ и още 25 души. Сега съм склонна да мисля, че това е било игра на детското ми въображение, още повече, че самият т.нар. спомен се е изтрил. Остана единствено споменът за усещането, че не било сън, а аз наистина съм била там, сред изпращачите.

Запитвали ли сте се защо тези хора продължават да си живеят в своите общини? От една страна ние не ги приемаме - но защо не ги допускаме? Защото те все още си спазват племенните навици, специфичния начин на поведения, култура, възгледи за живота, които са доста по-различни от нашите. Не казвам чии навици са по-добри или по-приемливи. Гледните ни точки не съвпадат. Кой би искал да има бурни съседи, които палят огнища в апартаментите си, крещят по всякое време на денонощието и... са скарани с хигиената? Затова те са там, където са подобните им. Вижте от колко хиляди години са Европа, нямат своя държава, но не са били асимилирани от приемните етноси. Те държат да бъдат себе си и в този смисъл не желаят интеграция. Тези, които са се откъснали от средата си, са успели по някакъв начин - да са добри съседи, да се изучат, да постигнат нещо повече в живота от това да живеят ден за ден. В офиса, където работя, често ни посещава млада циганка с детето си - първото вече порастна, затова роди второ, с което обикаля и събира някой лев. Миличко е момичето, дечицата са слънчица. Всеки път моята шефка грабва мъничето и започва да го гушка и да му говори, да му бърше с ръка сополивото носле и да го слага на коленете си. В мига, в който майка и детето влязат, се поняся доста неприятна миризма, специфична и тежка. Шефката ми не се впечатлява, а си говори с майката, дава й съвети, държи се с нея, сякаш й е роднина. И се сетих за оная приказка от книжката с красиви илюстрации "Индийска приказки" - за Сати с красивата усмивка. Сати била много красива и живеела с баща си край реката, където се прехранвали с ловене на риба и прекарване на пътниците с лодка. Всички се захласвали по красивата жена, но в мига, в който седнели до нея в лодката, противната миризман а риба ги отблъсквала. Докато един ден един принц се качил в лодката, не обърнал внимание на миризмата, а попитал:"Сати с милата усмивка, ще станеш ли моя жена?". Сами се досещате, че в този миг се разнесло ухание на цветя...