Милкана

Потребността от самозаблуда е налице. това е психологически механизъм, който си има своите основания и възможности за изграждане на собствената личност. Стига да не се стига до състояния, които граничат със шизоидните прояви и нереалната самооценка. Както винаги границата е крехка. До самозаблудата се стиге през /само-/внушението - често пъти то е с цел подобряване на състоянието, настроението. Ако съм болна, но си повтарям, че съм здрава и нищо ми няма - това е самовнушение. Резултатът е или оздравяване, или изпадане във вредна самозаблуда. Ако съм грозна/лоша/, но си повтарям, че съм красива/добра, по-красива/добра няма да стана, е, може би ще се промени нещо в излъчването ми и другите ще ме възприемат не като толкова грозна/лоша. Но рискувам да изградя самооценка, която не е адекватна, а смешна или дори опасна. С това искам да подчертая, че самозаблудата е проекция на желанията ни. Всъщност колкото и да се самозаблуждаваме, винаги си признаваме, дълбоко в себе си и то съвсем съзнателно, кое е вярно, кое - не, къде грешим, кое е само параван и кое - обективно състояние. Може да се самозаблуждаваме - съвсем умишлено, но не и да се самоизлъжем.

Приятелят ми иска да посещава разните там школи за магове - по славянска и не знам още каква магия. Аз съм много против, но той е толкова любознателен и открит, а и няма намерение да прилага магията на практика. Не мислите ли, че е опасно да се подвизава из подобни стълпотворения на хора с неясни цели и възействия?

Чувствам планината като родно място, като завръщане вкъщи. За хората с преобладаваща стихия Въздух се препоръчва да живеят или поне да прекарват по-голяма част от времето си при надморско ниво поне 700 м. - в планината, на въздух...

А има ли разлика мужду ясно-видство и про-видение ?

Асц. може най-точно да се установи от професионален астролог чрез ректификация - това е хронологически обратен процес, тръгвайки от настоящето и минавайки през възлови моменти от живота /с поне година, месец, евентуално ден на случването им/. Асцендентът може да личи и по външния вид, но няма гаранция за "улучване".

Как общуваме, умеем ли да общуваме, с кого общуваме, защо общуваме? Коя е притегателната сила, която сближава хората и коя е тая сила, която ги раздалечава. Общуването като начин на изява. Интровертност, екстравертност. Как реагираме - в ролята на инициатори и в ролята на ответници. Какво очакваме от общуването и какви са резултатите.

Просто отчитам, че за да не им се подкосят краката, мъжете отказват да пристъпят към "операцията" - в много случаи.

Ами аз самата съм участник в случаи от описания по-горе от ноуфиъринк мъж-жена. Само мога да ви кажа, че независимо какво прави или как се държи непознатият, изобщо няма шансове, точно защото разчитам кодираните послания, а те са еднотипни и тривиални. Както и да си програмира поведението, посланието е ясно . В повечето случаи обаче непознатият изобщо не се осмелява да пристъпи към словесно изразяване/ заговаряне/ опит за контакт. Програмите са хубаво нещо, но ако са и приспособяващо се активни - спрямо заобикалящата среда, хора и случаи - най- добре. Програмата на поведение да е гъвкава - а това се постига не без усилия. Как да разпознаеш насрещния човек и да прецениш кой подход към него е най-правилният/ резултатният.

А какво ще кажете за телепатията между животни и хора? забелязала съм как животните реагират. А хората - не могат добре да реагират на животните...

Аз съм бълнувала само веднъж и то когато съм излизала от у пойка след операция. Така и родителите ми не ми казаха какво съм говорила, само баща ми уточни, че е било във връзка с /починалия ми/ чичо и са били приказки, които освободеното в такива състояния подсъзнание експлицира, и които никога не бих казала или дори помислила наяве, поради строгия контрол на собствената ми цензура. Защо някои хора често бълнуват, а други само при ескстремни ситуации - под упойка, при треска?

"Изкуството да се гадае е било разработено, за да бъдат съветвани хората (курсиват мой - М.), а не за да се предсказва бъдещето." из "Мактуб" на П. Коелю

Безстрашни, не е задължително да участваш в нашите словесни битки и кротки седянки нито да ги четеш дори, но всеки мислещ човек /като теб/ е добре дошъл. Твоят прецедент не е случаен.

Да, така е , лола, на мен и на влюбения в нем се е случвало да си предаваме информация по този начин. Само че без ясното съзнание за това, както и без да знаем как да я управляваме умишлено. Събуждам се посред нощ, а колата спира след малко под прозореца ми. Съчинявам наум текс за СМС и още ненаписала въпроса, получавам отговора. Извършвам нещо, а на другия ден ми се отправя въпросът: "защо го направи?"или нещо наистина шокиращо: получавам една сутрин съобщение от приятеля ми, че моята приятелка ражда или вече е родила момче. Звъня на приятелката ми, аз дори не знаех, че е в болницата, очакваше детето няколко дни по-късно /по цезарев път/, телефонът й беше изключен. Аз, с която сме така близки, не бях получила информация за раждането, а човек, който беше сравнително страничен, беше разбрал, това е по-учудващото. Или това, което най-често казваме: "Тъкмо щях да ти се обадя/ пиша и ти ме изпревари!" Ей такива дребни нещица, които доказват само едно - че телепатия съществува, но тя е стихия, която не сме се научили да владеем. Случва се на всички ни , но спонтанно, без правила. Ако си записваме обстоятелствата и усещанията, когато се е случила, може би ще открием закономерностите, с които е свързана. Информационното поле е доста замърсено и това също пречи на линейно течащата мисъл да стигне в осъзнат вид до получателя.

Как да убедиш някой абориген, че има невидими частици, които пренасят по въздуха или по жица звук и картина? Същото е. Само че на аборигена за доказателство му пускаме телевизор или радио, или телефон. Нашето доказателство за телепатията какво е? Съпоставката, с цел установяване дали е било фантазия, болно съзнание или действителна обмяна на информация.

Прави впечатление имената на селата - МОСТ и ВРАТА - преход, преминаване - мястото е и мост и врата между световете явно.

Какво мислите за мнението, че по време на еякулация става убийство на вътрешно същество /у мъжа/, отнемане на силата му - от жената - вид вампиризъм?

24. май.2006 г.

Не е учителка, а мед. сестра,но винаги се е държала като учителка; баща ми е лекар, но беше дълги години учител /на лекари/, а аз съм нещо като учителка също Да, взискателна и строга , принципна, порядъчна и подредена Дева - Майката Земя Понягога се налага да излъжеш земното притегляне, за да можеш да литнеш

Едо от нещата, които със сигурност умея да правя, е да слушам. Не винаги чувам, но слушам.

Аз пък ще си призная, ще си служа с лъжа. Да, така е, няма какво да се правя на светица и безгрешница. Като си купя нещо и майка ми ме попита за цената, обикновено я лъжа, защото направо й призлява от сумите...Като тръгна да пътувам нанякъде, сама напр., понякога й казвам, че няма да съм сама, за да се притеснява по-малко, или че имам среща с един човек, а в действителност се срещам с друг. Ако отида някъде на място, от което би се поуплашила, казвам, че отивам на друго място. Моите лъжи са с цел да й спестят притесненията и да не създавам поводи за конфликти, като аз си поемам цялата съзнателна отговорност за постъпките си. Сякаш ви чувам как ме съветвате да бъда открита, да приема предизвикателствата и да съм максимално честна, независимо от конфликтите - те се преодоляват и се върви нататък. Е, не става, нещата са твърде специфични, но не ми се впуска в подробности да ви обяснявам и по този начин да извинявам поведението си защо се налага да си служа с лъжата. Може би по този начин си навличам отрицателна карма, създавам предпоставки за неприятности, които ще ме сполетят някой ден. Не знам.В крайна сметка с лъжата си аз прикривам неща, които не са лоши или непристойни, в никакъв случай. Има неща, които тя не разбира достатъчно добре и реакцията би била изява на страха. Кое е по-лошото - аз да поизлъжа леко, да поприкрия нещо, или да провокирам страха? Да - да бъда честна и другият да не изпитва страх. На теория всичко е чудесно и прекрасно, но живата практика е нещо много различно. Затова не бързайте да ме сочите с пръст. Винаги, каквото и да правя, гледам никому на не навредя. От което аз си патя Някога като малка, когато майка ми му хванеше в някоя смешна детска лъжа, ми казваше, че лъжата, кражбата и убийството вървели ръка за ръка. Направо се разплаквах, толкова страшно ми звучеше, сякаш от убийството ме делят само две крачки. Лъжата се случва, колкото и да я отбягваме, провира се отнякъде така или иначе. Но нека поне е с мярка и има граници. Ако някой не знае или не може да контролира тъмните сили в себе си /лъжата спада към тях/, тежко му и горко. Не пропагандирам и не защитавам "умерената лъжа", само споделям наблюдения и размисли.

Чезал, приятели, получи се така, защото не ви разказах целия сън. След като Луната стана на кал, аз грабнах мобилния си телефон, за да се обадя на приятеля си. Но глас на оператор съобщава, че линиите са прекъснати. Изпадам в паника и и тръгвам към квартирата му, която е наблизо, но стигам бавно, по заобиколни улици. По път научавам, че това събитие е било предречено. Стигам, но там няма блок, а къща с висока врата. И той не е сам, а с майка си и баща си. Всички те са евреи /в съня, иначе е католик/, вечерят и не знаят какво се е случило.

Моля, ако някой има намерение да се срещаме утре, нека ми пише Л.С. Благодаря.

Аз самата винаги съм избягвала хората с интереси, далеч от моите - не ми е било интересно да си общувам с тях, камо ли да правя секс с тях - т.е. да ги допусна толкова близо, да имаме връзка. Все едно да се говорят различни езици, които другият не разбира.

Понякога лъжата има мнооого дълги крака, но се оказва, че това са кокили и едни ден все ще трябва да се слезе от тях...

Да, има противоречия в съня, защото от една страна отразява вечния конфликт, в който живеят представителя на Слънцето и предствавителката на Луната - моите родители; от друга страна - това е вътрешната ми рождена опозиция на Венера и Марс; от трета страна външно съм много близка с бащата, по характер, вживяване, темперамент, заложби, като същевременно има между мен и него скрит конфликт. По външност и като тип социални взаимоотношения съм по майката /Луната дава точно външността и изявата/. Аз самата се идентифицирам с Луна /тя е и управител на хороскопа ми - при асц. рак/. Имам много развито въображение и образно мислене, така че нищо чудно сънят да е най-обикновен сценарий за филм от рода на "Армагедон" ))