plami888

Преди не бях се замислела,но от известно време постоянно мисля за това, дали имам някакъв проблем? Сега съм на 16 и от 2 години откакто напуснах предишното си училище се чувствам много гадно,защото след като 5 клас се преместихме аз и моят приятел, с който се познаваме от деца,в друг клас той започна да се държи с мен ужасно,да ме обижда,за да се прави пред другите момичета на голяма работа и покрай него и останалите момчета започнаха да се държат по същия начин с мен. Разбирам да бях някаква стиснителна, срамежлива или дебела,но не е така,всички приятелки ми казват,че съм много красива и умна(разбира се не някоя зубърка). Имах си приятелки,излизах,тренирах волейбол(имам сребърен медал) и бадминтон(бях 1ва в града), единствено спорта ме карашеда не мисля за това, но наистина незнам какво провокира това тяхно поведение.От начало много се засягах, но с течение на времето свикнах, но нещо в мен ме караше да мисля,че той(приятелят ми) ще се промени и всичко ще бъде както преди,но за съжаление това си остана само мечта..... И така 2 години, докато на 3тата(в 7ми клас)в един час по география бях изпитана от място,но права с гръб към останалите, след като ме изпитаха реших да седна,столът го нямаше, озовах се на земята и си ударих главата в задния чин, за миг ми причерня пред очите, а всички около мен се смееха дори и “приятелките ми”. От тогава изпитвах ужасни болки във врата, майка ми ме завeдe на лекар и той останови, че имам разместени прешлени и леко сетресение на мозъка. Носих яка 2 месеца докато отшумее болката,след което докторите казаха,че неможе да се излекува (естествено не нося яка,защото няма смисъл).Единственото ми желане беше да завършим и да кандидатствам в гимназия. И така приеха ме в най-елитното училище в града,класът ми е чудесен (вече няма обиди и намеци),имам страхотни приятелки, получих това,което исках...Изгубих връзката с предишните ми приятели и спрях често да излизам и да се забавлявам,някак се затворих в себе си. Много се сближих с една моя съученечка,всичко си споделяме,понякога излизаме с нея и останалите ми съученички на кафе.Тя започна да ме вика да излизам с нея и компанията и, много искам,но се страхувам всичко от изминалите години да не се повтори,когато видя някое момче,което не е от моя клас, си мисля,че ме смята за тъпа,бавна и незнам си още какво....Силно желая да излизам и да се забавлявам като другите,но този страх не ме напуска.... PS:Родителите ми незнаят за състоянието ми