[Да се разделим ли?]

Привет! Понякога има хора, които се представят за други, измислят си теми просто, за да върви форумът. А аз винаги се вързвам на такива теми/като тази, която си пуснал,/, просто не мога да остана безучастна. Но когато реши да прекратиш темата, разбрах, че говориш за действителен случай от живота си. Та затова ще продължа и ще кажа това, което животът ме е научил, а който може нека се възползва, безплатно е все пак.

Отношенията в семействата са много важни и същевременно сложни, не трябва да ги пренебрегваме.

Най-лесното е, човек да се раздели, но всъщност ако ние самите не разберем някои неща, не си научим уроците/защото цял живот се учим, живота е училище/ - всичко това ще продължава да ни преследва и преследва където и да отидем, каквото и да правим, докато си научим житейските уроци.

Забелязвам, че сега младите хора много не мислят и бързо рушат семействата си. Та вие току що сте започнали семеен живот, а там уроците които минавате са най-трудни. Не вярвам да се предадете толкова бързо. Само личности, които могат да се справят с трудни ситуации, са поставени в такива. Бог не изпитва повече отколкото са ни силите и винаги дава изходен път от изпитанията, но не винаги веднага.

Някъде сравняваха любовта с вятъра и огъня. Колкото по-слаб бил огъня/любовта, толкова по-бързо гаснел от вятъра и колкото по-силна била любовта, толкова повече вятъра я разпалвал.

Всичко на този свят е поставено във връзки и зависимости, на всеки е дадена различна власт, приоритет според която трябва да се съобразява, иначе живота му се обърква. Имам в предвид Божиите приоритети или Вселенските.

Не можем да вървим срещу вятъра тоест или ще паднем ако го правим.

Та на мъжът като глава на жената е дадено да се грижи за семейството и да печели пари. Когато жената е останала поради различни причини сама с дете, тази функция преминава на нея.

Затова е хубаво в това отношение жена ти, да се вслушва в твоето мнение повече.

Но от друга страна ако ти я обичаш, дори и да е сгрешила и да си загубил пари благодарение на нея, би трябвало да можеш да й простиш.

Моят баща много ме обичаше. Бог да го прости. Когато бях дете, се отоплявахме зимата с нафта и тъкмо бяха заредили един голям варел с нафта. Спомням си, че въртях кранчето и не течеше нищо и така съм го забравила, отворено. А после то всичко си изтекло. Баща ми ме видя като играех с децата и ми каза какво е станало, с голяма болка и съжаление и любов, защото дори един шамар не ми удари. Прости ми, въпреки всичко. Ако беше бе ударил или ми беше натяквал или нещо друго, щях ли още да си спомням неговата болка? Не. Но още си спомням този случай, защото дори един шамар не ми удари, не ми каза нищо повече, не ме обиди и с една дума.

Отделно след като вече имаш деца, трябва да знаеш, че и те причиняват много подобни неща на родителите ... загуби.

Но не преставаш да ги обичаш и да не си говориш с тях, да не се вслушваш в думите им и да не ги уважаваш. Научаваш се да прощаваш. Мъжът ми, когато нямахме деца толкова много си ценеше елката/тогава нямаше още компютри/. Че едни деца дето ни дойдоха на гости и искаха да я видят, не им я даваше. Имаше ги за невъзпитани и лигави, а сега ела го виж. Детето пропиля компютъра, развали го и пак му прости и не само. И други неща е разваляло, защото си е любопитно и се интересува от техника, а техниката е скъпа, но ... в крайна сметка за тях живеем и за тях правим много компромиси в семейният живот. А иначе казват само там където нямало комин, там не пушело.

Не знам, опитай се да видиш и от другата страна, да видиш и хубавите страни на живота и изпитанията, уроците.

Защото за Бог от всичко по-важно е човешката душа. Нея не можем да си купим, нито да я закърпим, когато е наранена. Нея само Любовта, която не търси своето си я изцелява и издига. Затова обичайте се и не се задълбочавайте много, много в житейските проблеми, гледайте на тях като на уроци, които трябва да научите и приложите на практика.

Можете да си спестите много, ако сте мъдри, но в противен случай ще страдате. Дано Бог ви дава мъдрост и разум и търпение и не на последно място мир и Любов и да направи това, което е потребно и нужно за вас и децата в името на Христос.

Напълно съм съгласен с тебе , благодаря ти за разбирането, отделеното внимание и чудесните примери които си споделила. Това за раздялата и аз съм го казвал, че то е най лесното което може да се направи казваш си край и 3 години отиват на вятъра, аз раздялата не я имаш за решение аз съм борбен човек именно и затова писах тука , търсех съвет как да се преборя за да не се стигне до нея, хубавото е че тука можех да чуя много мнения от женстката страна да преценя как мисли една жена която е неутрална и безпристрастна и определено съм доволен от резултата имаше ефект. За децата няма смисъл да коментираме те са чудесни , каквото и да правят и бели и да не слушат каквото и да е ние го имаме за забавно, там само да спомена за загубата на парите съм отбелязал че не ми дреме не съм наранен от материалното , повече ме нарани начина по който стана , но това вече няма да е по темата.

Благодаря ти за отделеното време , успех и всичко най-добро!!!

[Да се разделим ли?]

Здравей ,това което задържаш в себе и и незнаеш какво е се нарича гняв.Иначе си мисля че не оставяш твоята приятелка да греши ,не ми се сърди така мисля .

Няма за какво да се сърдя, разбира се че не оставям да греши даже в старанието си тя да получи правилна насока тя ме разбира че и заповядвам и тя е казвала че знае че мойто мнение е по правилното , разбира го това но пак настоява да бъде нейното това е нещото което не разбирам, а това което задържам в мен незнам дали гняв е точната дума , това ми звучи някак крайно и грубо...

[Да се разделим ли?]

Здравейте на всички, искам да изразя безкрайните си благодарности на всички които се отзоваха на моя така наречен проблем и специални благодарности на Донка , защото в желанието си да и отговоря осъзнах къде според мен е проблема. Разбира се и мненията на другите не са за подценяване прегледах ги внимателно и за на пред пак ще ги преглеждам в много от тях открих отговори и съвети които биха ми помогнали за в бъдеще.

Сега мисля да споделя на кратко до какъв извод стигнах - според мен главния проблем е в децата(не ме разбирайте погрешно те са страхотни и в никакъв случай не са нежелани напротив имат цялата обич на света), и аз и тя сме го казвали, че преди децата сме били по-щастливи (в личен план), а сега децата дръпнаха цялото внимание, цялата обич , всички спестявания , по-големи разходи, отнемат почти цялото ни свободно време, а и от старанието си да бъда добър баща , а тя добра майка ние загърбваме сами те себе си нямаме време за нас и мисля че така се отчуждаваме един друг. Задължен съм да кажа че и двамата не съжаляваме за децата и двамата си ги обичаме много и двамата мислим че това е най прекрасното нещо което ни се е случвало така че не съжаляваме и не ги обвиняваме, просто сега ни е трудно точно заради тях , ако си бехме двамата щеше да е различно, но понеже сме поели този товар май трябва да се съобразим с него. Снощи се чух с моята приятелка и и споделих това и тя каза че е съгласна с мен на 100 %, приех го като вариант 1-2 пъти в седмицата (това е вариант когато се съберем, аз неискам да имам семейство и да живеем разделени и да се виждаме само по камерите това че съм тук в чужбина е само моментен резервен вариант) да си хващаме някой да гледа децата, а ние да идем примерно на ресторант, на дискотека, ако ще на хотел с вани джакузите и т.н., ако ще само на разходка, на кино абе изобщо каквото ни е кеф на нас.

Всичко това го споделям за да отговора на хора които имат същия като нашия проблем , разбира се някой от вас ако мисли че не това е отговора който съм търсел е добре дошъл и да заповяда да ме опровергае нямам нищо на против даже ще ми е полезно. Искам да благодаря на всички който ми помогнаха да осъзная такива важни неща , както бех казал в началото не бях превържаник на такива форуми но вече им ставам върл фен, даже когато имам време и аз бих съветвал хората и бих помогнал с каквото мога, та как няма да стана фен за 24 часа открих отговор който ни мъчи и ни е водил до кавги и какво ли не почти 6-7 месеца, а и освен това си пописах с приятни и разбрани хора... Благодаря на всички бъдете все така добри и обичливи...

За сега това е от мен , според мен темата е разнищена не знам каква е процедурата тука , но ако някой знае да я заключи или да ми пише какво да направя...

Довиждане и до нови срещи (надявам се все за добро)!!!

[Да се разделим ли?]

Орлине, прочетох внимателно твоя съвет и имам чуството че с твоя си отговор ти взимаш страна, струва ми се че не си безпристрастен, разбира се уважавам твоя отговор и размислям над съвета ти , но твоя отговор не е ли базиран във нейна защита , защо трябва се аз да се примирявам

В името на светата калинка - къде виждаш някой да взема страна? Пиша което виждам и за двама ви. Имате си минусите, имате и плюсовете си, учите се един от друг и това е съвсем на мястото си! Да се примиряваш? Моля те посочи ми как успя да пречупиш информацията така, че да стигнеш до такова заключение, наистина ми е интересно. Писах ти, че и двамата имате нужда от известно осъзнаване, от поливане цветето на любовта си! Защото без това цвете и милиони да пращаш всеки месец, нищо не струват! Тя е добра майка и домакиня, но ми се струва, че не се цени. Ти си чудесен и отговорен баща, съзнателен съпруг - но дали познаваш себе си достатъчно? А непознавайки себе си, как можеш да разбереш нея? Когато избухваш, тя провокира страхове, върху които имаш да работиш и чистиш - закон е, че зад всеки гняв стои неотработен страх. В това лошо няма, нормално е, всички сме хора, имаме си слабостите.

,

винаги аз отстъпвам това, че съм избухлив означава означава че и от най малкото се паля , но винаги аз отстъпвам просто спирам да се разправям , защото това само ще доведе до двудневно главоболие и как да отстъпвам и как да се примирявам ми кажи след като съм сигурен че дадено нещо не е правилно, какво ме съветваш дори да виждам че евзела грешно решение да се сългласявам и да си премълчавам . Това ли или не съм те разбрал?

Не, не да отстъпваш, но не и да се налагаш! Да се разбираш. Да говориш за чувствата си - опознавайки себе си, би разбрал и нея. разбирайки я, би я обикнал още по-силно.Тя също има нужда да погледне в себе си и промени моделите си. Питаш ти и говориш повече4 за себе си, затова акцентирам на теб. Но и двамата е добре да поработите както индивидуално, така и заедно с помощта на терапевт няколко сесии!

Значи аз трябва да разбирам жената дори когато виждам , че тя греши , докато тя неиска да ме разбере дори когато съм прав , това нещо не го осмислям...

Как стигаш до тези заключения, които нямат нищо общо с нито един ред от думите ми, освен на базата на автоматично филтриране през защитно дразнене, с което бягаш от страхови модели? Никъде не съм ти писал, че само ти е нужно да погледнеш в себе си и осъзнаеш моделите си. Сега семейството ви функционира на модела незрял-незрял. макар и болезнено, това е предпоставка за устойчивостта на семейството ви. Ако само единият работи върху осъзнаването и промяната си, се получава връзка незрял-зрял, което е сигурен предвестник на раздяла. Затова се работи с двамата! Отношението към семейната половинка често идва от семейните ни модели, които сме наблюдавали през собствените си ранни години - това също може да бъде осъзнато и да се превърне в част от разширяването на осъзнаването ви!

Всъщност, споменаваш някъде, че съпругата ти чете този форум. Нека се включи в дискусията!

Орилинчо ако с нещо съм те изнервил извинявай, но просто малко трудно те разбирам може би защото се изразяваш по професионално от другите, като цяло оценявам това което правите ти и другите хора, знам че целта ви е да помогнете, а да аз го показвам на мойта приятелка аз няма какво да крия от нея всичко знае , а тя беше тази която се криеше от мен и ме раздумваше по тези форуми...

[Да се разделим ли?]

в отговор на Донка

Сега вече мога да си кажа мнението - то е мое лично и не го смятам за истината, приеми го като една гледна точка, моля.

- Ти определено подценяваш себе си и сам си градиш някакъв образ на мъж, какъвто ти "трябва" да бъдеш. Всъщност си интелигентен и чувствителен, с добро сърце, искрен и трудолюбив, почтен и сериозен. Няма нужда да спазваш някакви принципи, да натикваш себе си в някакви рамки на "добър мъж, съпруг и баща". Ти си повече от тези рамки, просто е нужно да си дадеш правото да си себе си и да забравиш какъв трябва да си. Сигурна съм, че ти можеш и да се смееш, и да се шегуваш, сигурна съм, че можеш да галиш и целуваш, и дори съм сигурна, че ще ти е много хубаво от това. И на двамата ще ви е. И на децата ще е . Избухванията, за които говориш приличат на изпускането на парата от вентила на херметическата тенджера. Ти притискаш нежността в себе си, смятайки я за немъжествена и глупава, ненужна и неважна. Тя се трупа и се "сгъстява" и накрая излиза със свистене и пари, дори може да отнесе капака. Ако оставиш капака отворен, ще излиза пара, на която ще се греете и четиримата. Сигурна съм, че ме разбираш.

- За вас двамата. Сигурна съм, че вие сте заедно по много, много сериозни причини. Вие сте учители един на друг, вие сте си помощници.

Затова сте толкова различни на пръв поглед. Твоето момиче е до теб, за да ти помогне да освободиш вътрешното си напрежение и да свалиш оковите на твоите "така трябва". Ти си до нея, за да и помогнеш за нещо друго, важно за нея. Важното е сега ти да мислиш над това, в какво ти помага тя, а тя над това, в какво и помагаш ти. Не обратното!

- всяко нещо, което те дразни у нея, всъщност е нещо, което си притиснал и забранил, отрекъл дълбоко вътре в себе си и имаш нужда да освободиш. Същото важи и за нея. Ако се разделите сега, ще изпуснете най-големия шанс за вътрешната си промяна и израстване. Те са по-важни от парите и ти вече започваш да го осъзнаваш.

.......................................................................................................................................................................................................................

Знаеш ли тука много добре си отговорила в първата час и примера ми допада само където не съм съгласен че това което избухва е нежността която притискам, не мисля че е нежност и аз съм си мислил че има нещо което задържам в мен и незнам какво е на това се дължат нервите ми, а много си права за това че се опитвам да постигна някакъв образ или идеал да кажем, опитвам се да съм добър баща което ме навежда на мисълта проблема ни не е ли че аз се мъча да съм добър баща , а тя се мъчи да е добра майка и в стремежа си да угодим на децата забравяме за самите нас ....

[Да се разделим ли?]

Децата ви ще ви обединят ако им обърнете повече внимание и се вглеждате в очите им.

Поставете се на тяхно място.

Това е много вярно, за децата всичко правя... Има голяма магия в тях ...

[Да се разделим ли?]

Орлине, прочетох внимателно твоя съвет и имам чуството че с твоя си отговор ти взимаш страна, струва ми се че не си безпристрастен, разбира се уважавам твоя отговор и размислям над съвета ти , но твоя отговор не е ли базиран във нейна защита , защо трябва се аз да се примирявам, винаги аз отстъпвам това, че съм избухлив означава означава че и от най малкото се паля , но винаги аз отстъпвам просто спирам да се разправям , защото това само ще доведе до двудневно главоболие и как да отстъпвам и как да се примирявам ми кажи след като съм сигурен че дадено нещо не е правилно, какво ме съветваш дори да виждам че евзела грешно решение да се сългласявам и да си премълчавам . Това ли или не съм те разбрал? Значи аз трябва да разбирам жената дори когато виждам , че тя греши , докато тя неиска да ме разбере дори когато съм прав , това нещо не го осмислям... А за противоречията не съм се изразил изглежда правилно не го казвам като буквален избор , а просто го разглеждам като вариант, а това за психотерапевта по принцип съм против, но все повече се обеждавам че трябва да го посетим обаче заедно , едновременно...

[Да се разделим ли?]

мисля че съм недоволен от начина по който ме оценяват и разбират...

Благодаря за отговорите! Вашата приятелка, човекът, на когото сте се доверили, очевидно също носи някакво недоволство и също има нужда да го изкаже и да потърси някакъв изход. Направила го е във форумите. Моят въпрос е:

- Според вас, тя има ли основание да бъде недоволна от нещо, което е ценно за нея, но не е оценявано и разбирано от вас?

въпроса е да не мислим само за себе си и да оценяваме това което другите правят за нас...

Още един въпрос:

- Смятате ли, че вашето момиче, майката на децата ви, прави нещо за вас? Вашата оценка на това, което прави тя?

Въпросите са добри виждам, че бъркате надълбоко. Може спокойно да ми говорите на ти. Според мен тя е недоволна от това, че не съм мил колкото тя иска и не и обръщам чак толкова внимание и превръща това в голям проблем, тя не вижда това което правя за нея , а се задълбочава в това което не правя за нея според мен това е егоистично, тя си мисли че като се създаде едно семейство и всичко става като в приказките идва принца на белия кон целува я и те заживели щастливо... Моята оценка за нея не е лоша напротив даже, аз не я упреквам в нищо напротив даже мисля, че я подкрепям в известна степен, тука номера не е в мен аз съм свикнал да разбирам хората и да им влизам в положение от моя страна всичко е 6 тя е човека който е недоволен от мен тя се оплаква от живота и на мен не ми е лесно, но не мрънкам и не обвинявам другите за това , а напротив даже затварям се в мене и се опитвам да се справя с положението...

На въпроса дали прави нещо за мен, отговора е да прави, както казах аз не се оплаквам от нея , грижи се за децата, поддържа квартирата и мога спокойно да кажа, че добре се справя с това , но проблема тука е, че тя казва че се чувствала като роб и го правила защото на мен ми било харесвало (бях уточнил че никога не съм и казвал да чисти да готви и такива работи всичко си го прави по инициатива , а защо ме упреква в това не знам ) Много ме засегна това че казва че с мен тя е робиня , не знам защо мисли така от нея само искам да се грижи за децата , аз съм и казвал че трябва да се радва че държавата и плаща (300 лв.) да си гледа децата и и казвам че по хубава работа от това няма да намери, но не я разбирам нещо я мъчи явно във връзката и неиска да го сподели с мен , затова си мислих че ще го е споделила във форумите , но във тях там съм описан като тиранин...

[Да се разделим ли?]

О, много причини може да има.

И далеч не са такива, които да ти подкопаят доверието в нея.

Мога да опиша една такава. Представи си, че отдавна й тежи нещо подобно, но се страхува да ти го сподели. Може да се притеснява от теб, може да се притеснява как ще го възприемеш. Много жени, зависи в какво семейство са израснали, дотолкова са приели авторитета на мъжа, че буквално си гълтат граматиката и не могат свястно и логично да обяснят какво и защо, особено ако очакват да последва "кръстосан разпит". И жената мълчала, мълчала, дотежало й много и написала във форума една тирада по това, което я притеснява, разбира се, твърде пресилено и преувеличено. Ако пък е получила подкрепа, нищо чудно след първия пост да е украсила/засилила още нещата. Нормално и естествено, особено за по-емоционален човек, какъвто разбирам е тя, а и повечето жени. Още повече, че сега е сама с децата, а аз много добре знам, че е трудно и натоварващо (моите деца са с 2 години разлика и ми дойде доста нанагорно, и физически и психически, хем съм енергичен и деен човек, оптимистично настроен); може би точно това е преляло чашата.

Това не означава, че нямате проблеми за разрешаване. Може и двамата да сте много свестни хора, но докато не се научите да живеете един с друг, все някой от вас, а най-често и двамата ще сте неудовлетворени. А как става научаването - ами трудно е да се четат чуждите мисли, затова по-добре си поговорете, предразположи я да ти каже какво именно й тежи. Аз затова и това реших да дам като съвет.

Радвам се и ти благодаря, участваш в темата и приемам всякакви съвети без значени в каква насока са, досега по принцип никога не съм слушал какво ми казват другите хора винаги сам съм си излизал от всякакви ситуации и мога да се похваля с голям успех в това, по принцип нещо при нас куца с воденето на разговорите , а и аз съм много избухлив (но никога не съм посягал на жена) изнервям се адски много и за най малкото и може би и това е причина да не можем да направим смислен разговор. Аз си мисля че това че пишем тука е голям плюс защото един вид така си го нахвърлям като чернова и имам време да го осмисля докато при нормалния разговор се изнервям заболява ме адски много главата и се оттеглям. Не я разбирам мойта приятелка мен ме притеснява защо е такава двуличничка смисъл пред мен казва едно и то се хубави работи, а пред други споделя друго, лошото е че не ме познавате и добивате представа за мен само по написаното, така аз няма как да се опиша цялостно , проблема може и да е в мен не отричам , просто на първо място ми е материално то все се притеснявам да не се наложи да се лишим от нещо тоав повече ме притеснява от колкото това дали ще целуна жена си като се прибера (тука очаквам освиркване от много жени). Да знам за децата и къщата не е лесно , аз от 2 месеца съм в чужбина и преди и аз съм ги гледал тези деца, на мен когато ми се падаше да почивам почивката ми беше да гледам децата и после пак работа. Не е лесно знам, а тука при мен също е кофти аз не съм на почивка който е бил в чужбина и е работил на час би трябвало да знае как е , че ти броят и колко пъти ходиш до тоалетна и ти засичат колко време седиш там и така нататъка. Въпроса е че го правя за семейството аз ако съм си сам и 500 лв. биха ми стигнали и даже не бих се замислил за чужбина. На всички ни е тежко това го знам , но въпроса е да не мислим само за себе си и да оценяваме това което другите правят за нас...

[Да се разделим ли?]

Здравейте!

Като чета написаното от Вас все си мисля, че е много рано да мислите за окончателна раздяла, просто според мен това не могат да са причини, които да я предизвикат. Ето, говорили сте по въпроса, тя отрича написаното от нея да е вярно, иска прошка. Друг е въпроса дали във форумите хората си изливат душата, може да има и такива, но надали всички го правят. Плюс това вашата приятелка е много млада, в момента е сама с две деца на ръце, възможно е да се е почувствала сама и може би затова е влязла във въпросния форум, да търси контакти, а да привлече внимание. Не съм напълно сигурна естествено в това, но е една от възможностите, тя най-добре си знае. А това, че се определяте на няколко пъти, като студен човек, звучи някак, като оправдание за цялото ви поведение. Не става така : "Аз съм такъв и това е!" - та нали двама души се събират, водени от любовта, а тя предполага топлина, споделяне, желание да направим другия до нас щастлив .Вярно е, че битието ни изправя понякжога пред проблеми, които променят нашето поведение в даден момент, но винаги трябва да се стараете да съхраните живо чувството, което ви е събрало.Пък и имате две прекрасни деца, които се нуждаят от вашата любов и грижа, това изобщо не е маловажно, напротив даже.

Все пак поговорете пак, важното е, че тя се е извинила, пък и Вие не бъдете прекалено студен, това няма да ви отведе доникъде. И си дайте сметка защо сте заедно.

П.П. Не разбрах защо намирате работата, като крупие и сервитьорка за обидни, аз самата когато бях на 22г също работих извистно време, като крупие, работа, като работа. Не се чувствам засегната, просто ми стана чудно, защо сте на това мнение.

Да права си раздялата е голямата крайност на нещата , ако трябва да съм честен и аз неискам да се стига до там, но просто ако се наложи ще трябва да престъпим към нея, за това че съм студен човек не се оправдавам то си е качество , казвам го в смисъл такъв, че повече се замислям в проблеми и тяхно решаване , свучвало се е например да мисля заа нещо сериозно и като почне човек да ти се катери по врата да иска да те целуне ти му кажеш да се дръпне почват едни теми едни сръдни и айде 2-3 дена не си говорим. Иначе като трябва да има любовна игра то си я има и даже мисля, че много двойки биха завидяли... Затова че се е извинила така е то напоследък когато ме ядоса винаги ми се извинява, но на мен тези работи ми тежът все пак аз живея с тях и малко или много ми пречат, вече като е казано някак си се е запаметило в главата ми и колкото и да искам не бих могъл да го преглътна... По характер съм спокоен човек, но някой предизвика ли ме направо избухвам и винаги отвръщам на удара...

А за професиите то си е мое мнение не ги навиждам , крупието не чак толкова , но за сервитьорката съм много против , аз лично съм бил барман и от опит знам как е. Крупието не чак толкова но пак средата е сред такива хора, а и при 2 те професии трябва да се мазниш и да се повръткваш пред хора за да ти дадът някой бакшиш пък те потупват тук там , пък те подведът да пиинеш и такива работи ненаввишдам това нещо и ми е много обидно да кажа че мойта приятелка е работила това...

[Да се разделим ли?]

Дианче като цяло си схванала мисълта на темата ми , като за съвет от жена не си я наблегнала много, не се притеснявайте бих приел всякакви подкрепи и упреки, правилно си отбелязала че съм писал моите качества и положителни и отрицателни , няма какво да крия , нейните не съм следвал подробно защото честно казано ми е малко неприято да ги споделям така , повече ми се иска да обърнете внимание на това което представлявам аз и това което съм направил дали то е грешно защото аз съм главния обвиняем в този конфликт. Греша ли като се опитвам да подсигуря материалното , а пренебрегвам емоционалното, това си ми е заложено на мен по добре приятелката ми да е облечена и сита , от колкото гола , гладна и нацелувана и прегръщана , аз поне така си обяснявам нещата . За чуства не ме питайте не са ми познати, такова като обич мисля че ми е чуждо (изключвам децата) досега не съм го изпитвал към нито един партньор, всичко при мен е въпрос на уважение към човека с който съм така съм свикнал и досега съм успявал. На момичето с което съм сега имам много доверие, поверил съм всичко и разчитам на нея , това мисля че е добра причина да съм с нея, не ми трябва обич не търся това просто искам да сме щастливи всичките и да си изживеем живота безпроблемно (до колкото е възможно де). Та главното обаче което ме мъчи е че тя ми е казвала мили думи и то думи които всеки мъж би искал и би се гордял да чуе, обаче в същото време във форумите ме е изкарвала че все едно съм я мачкал , а като говорихме по тази тема тя каза, че това във форумите не било верно и не го мислила, а аз си мисля че форумите са тези места където човек си излива душата и си казва какво му тежи, защо ще и е да го споделя изобщо с някой ако това нещо не е верно..

И ето ме мен сега седя и се чудя какво да правя, тя ми казва да и простя и да забравя кво е писала, но аз се питам дали мога да живея с това и каква крачка да направя...

[Да се разделим ли?]

Здравейте

Преди да отговоря какво е моето лично мнение, бих искала да ви попитам никът, който сте избрал в този форум, отговаря ли наистина на вашия характер? Недоволен човек ли сте и ако да - от какво? Ако просто сте се пошегували, то какво сте имали предвид?

Отговорът ми зависи от вашия

Никът го написах преди да създам форума , но това се породи от случилото се , значи по точно би звучало недоволният но так си ми дойде нека така да остане. Недоволен затова че досега аз съм живял с мисълта , че мога да разчитам на този човек и това е човека на който съм поверил всичко ввсе пак всичко което имам съм го оставил на нея пари вещи и т.н. Аз дойдех в чужбина почти без пари за да може да има тя и децата. Подсигурили сме почти всичко като условия за гледането на децата, обадил съм се на 3-4 човека да са в готовност ако нещо се наложи да реагират, казал съм баща ми всеки ден да минава и да доставя ако нещо е необходимо и като цяло такива работи от този вид... И така стана, видях един форум в който тя буквално си е изляла душата и се работи против мен - че сега като ме няма по била щастлива, много мислила да се разделим , незнае вече какво изпитва към мен, аз съм я бил превърнал в роб, никъде не излизала, нямала собствено мнение, това което съм правил не била сигурна дали го правя заради нас или за самия себе си . Та затова като видях тези работи се почуствах силно засегнат и затова мисля че съм недоволен от начина по който ме оценяват и разбират...

[Да се разделим ли?]

Извинявам се за правописни и пунктуационни грешки , просто нямам време да редактирам, а и средата в която пише не е подходяща...

[Да се разделим ли?]

Здравейте, ето че дойде и моят ред да напиша първата си тема. Мисля че е точно за тука защото нещото което бих искал да разнищим е отношенията именно с мойта половинка. Като за начало да спомена че с половинката сме заедно от около 3 години, живеем съвместно на квартира от 2 и половина , имаме 2 деца (на 11месеца) и все още нямаме брак.

Причината да пиша тука е , че моята жена много вярва на вас и постоянно се допитва то такива форуми и си казах, че искам да чуя какво мислят тези хора. Като цяло мислих, че си живеем щастливо , но разбирам че нее било така, верно е не съм идялен любовник и не съм от най милите партньори попринцип съм студен човек и ласките за мен са на последно място което е било проблем за много момичета с които съм бил (тука не става въпрос за секс там гледам всичко да е перфектно досега нямам оплаквания). Може да се каже че съм работохолик и се отдавам много на работата с цел да подсигуря всичко материялно в семейството , работя като строител , повечето от вас знаят че това е тежка работа и психическото и физическото натоварване са големи. Материално винаги съм подсигурявал всичко, за квартира , за храна , за сметки , за нужди и т.н. Моята приятелка и тя е работила в един магазин и тя е донасяла пари, сега е в майчинство и парите които взима не стигат и за децата , а камо ли за някакви сметки , но това никого не съм го изтъквал но признавам си ще започна, останах без работа преди 4 месеца , търсих си не намерих в началото на ноември ми излезна оферта за чужбина и аз не отказах беше някакво спасение (през това време карахме с пари които бях заработил от преди) за нова година си дойдох и донесах добри пари които в българия бих изкарал за 4-5 месеца и сега пак съм в чужбина много хора знаят как е да си в чужбина не знаеш език за другите тука ти си роб и си господин никой и така но не се оплаквам хората си плащат за това. Досега никога не съм го направил на проблем но без да искам тия дни видях приятелката ми да е споделяла в едни форуми че мислила да се разделяме , че с мен не била щаслива, че съм я имал за роб, постоянно съм я обиждал(това донякъде е верно малко съм директен със слаби нерви съм и понякога като ме провокират съм готов да наговоря какво ли не) не съм и давал да взима важни решения (според мен тя и неможе да ги взима , сегам се за един пример когато веднъж и дадох тя да решава и това ми струваше 1300 лева, но както и да е не съм и го натяквал). Тя е момиче която е израстнала на село и много работи са и в неведение, работила е само като сервитьорка , крупие и сега последно като магазинерка (много съм против първите 2 професии за мен те са обидни , без да засягам никой това е мое мнение), а аз от малък съм си се заделил и обичам сам да се справям със ситуациите може би и затова игнорирам и нея в земането на решения и тем подобни, казвам и кое как да стане и то винаги излиза че съм бил прав но тя го приема като заповед, в квартирата тя чисти , тя готви, тя пере и постоянно ми ги натяква тези работи , при положение че аз съм и казал да не го прави, но тя била обичала така(това в нея не го разбирам тя говори малко несвързано, уж обвинява че го прави да ми угоди , а после казва че обичала да е така) .На последък я хванах , че за някои работи ме лъже и това мноог зачести, тя на мен лично ми е казвала че ме обича , че неможе без мен , че аз съм всичко за нея, но във форумите е писала точно обратното - не ещаслива, вече не ме обича, сега катосъм вчужбина и е по добре и че мисли да ме напусне, но неискала да ме лишава от децата. При тези думи колкото и да не искамда се разделяме почвам да се замислям , тука може би е вашата роля какво бихте ме посъветвали вие, по принцип съм си студен човек бих преживял всякаква раздяла но ще е тъпо за децата в смисъл такъв , че сега като говорихме с нея за раздяла тя каза че ще ми остави децата и ще се махне от мен, а това означава аз да се върна в България и да си гледам децата , но незнам как да ходя на работа как ще ги изхранвам тези деца , а и ако се махна от тука сега губя много добра възможност , в Бг дори да намера работа тя ще подсигурява само квартирата ... Като на кръстопът съм , просто отговорите които търся в живота са много , до сега не съм се допитвал до нникой винаги са се дипитвали до мен и сам съм си рашавал проблемите , но дойде и реда на мен да помогнат и най вече го правя защото човека за който ще говорите има вяра на такива като вас и тя търси отговори именно в тези форуми. Темата е малко дългичка , но има какво да се допише още по нея, така поне ще съм сигурен че тези които ще я прочетът са сериозни хора...

От вас искам да получа съвет какво да направя дали да продължа да живея с този човек или да се разделим ...

Чао за сега надявам се темата да ви е била интересна , извинявам се на всички засегнати , приятен ден и чакам вашите мнения и съвети ...

И само за протокола - аз съм на 27 тя е на 22...