shekila

Здравей, аз от доста време съм тук във форума, доста неща споделих и съм много благодарана на др. Първанов и на Орлин. В най-голямата ми криза Орлин беше до мен, пишеше ми постоянно, това ме вдигна на крака. Аз съм с ОКР от 10 годишна сега съм на 37, не съм се лекувала тъй като за всички мои близки това не е болест а каприз. Сега обаче, когато съм на ръба да загубя съпруга и децата си взех да чета из форумите и потърсих и психиатрична и психотерапевтична помощ. Пия феварин 4 месец, понякога съм добре,но скоро отново имах силна криза,лежах,плачех,нямах сили и желание за живот. В това си състояние отидох при терапевтката ми и тя ми каза,да имам търпение изписа ми отново ревотрил и револукс, кризата мина, така,че аз не съм превърженик на АД,но мисля,че щом се налага медикаментозно лечение следва да го приемаш,а не да се гърчиш в кризи, две до 5 години може би ще го пия, така ми каза психото, едновременно с това ходя и на психотерапия. Хич не ми е лесно, не мога да се концентрирам, не работя много, трудно ми е да върша и най елементарна домакинска и каквато и да е работа, това ме водеше до чувсто на вина, но терапевтката ми каза да спря да " натискам педала" и да почивам без чувство на вина. Сега всичко , което вършех сама го разделих със съпруга и свекървата си и домакинската работа и бизнеса и грижите за децата, така имам лично време за почивка и медитация, четене и размисъл,мога да потъна в себе си и да осъзнавам проблема си, да го анализирам и приемам, май това е рецептата, да осъзнаеш и приемаш, хич не е лесно, стигала съм до лудост и до желание да сложа край на живота си, но като мине кризата си даваш сметка колко прекрасен е живота. Така, че давай на пред с позитивни мисли,малко терапия и помощ от специалист. Вярвам,че ще успееш, повярвай си и ти. Поздрави!

Здравей, аз от доста време съм тук във форума, доста неща споделих и съм много благодарана на др. Първанов и на Орлин. В най-голямата ми криза Орлин беше до мен, пишеше ми постоянно, това ме вдигна на крака. Аз съм с ОКР от 10 годишна сега съм на 37, не съм се лекувала тъй като за всички мои близки това не е болест а каприз. Сега обаче, когато съм на ръба да загубя съпруга и децата си взех да чета из форумите и потърсих и психиатрична и психотерапевтична помощ. Пия феварин 4 месец, понякога съм добре,но скоро отново имах силна криза,лежах,плачех,нямах сили и желание за живот. В това си състояние отидох при терапевтката ми и тя ми каза,да имам търпение изписа ми отново ревотрил и револукс, кризата мина, така,че аз не съм превърженик на АД,но мисля,че щом се налага медикаментозно лечение следва да го приемаш,а не да се гърчиш в кризи, две до 5 години може би ще го пия, така ми каза психото, едновременно с това ходя и на психотерапия. Хич не ми е лесно, не мога да се концентрирам, не работя много, трудно ми е да върша и най елементарна домакинска и каквато и да е работа, това ме водеше до чувсто на вина, но терапевтката ми каза да спря да " натискам педала" и да почивам без чувство на вина. Сега всичко , което вършех сама го разделих със съпруга и свекървата си и домакинската работа и бизнеса и грижите за децата, така имам лично време за почивка и медитация, четене и размисъл,мога да потъна в себе си и да осъзнавам проблема си, да го анализирам и приемам, май това е рецептата, да осъзнаеш и приемаш, хич не е лесно, стигала съм до лудост и до желание да сложа край на живота си, но като мине кризата си даваш сметка колко прекрасен е живота. Така, че давай на пред с позитивни мисли,малко терапия и помощ от специалист. Вярвам,че ще успееш, повярвай си и ти. Поздрави!

Здравей, аз от доста време съм тук във форума, доста неща споделих и съм много благодарана на др. Първанов и на Орлин. В най-голямата ми криза Орлин беше до мен, пишеше ми постоянно, това ме вдигна на крака. Аз съм с ОКР от 10 годишна сега съм на 37, не съм се лекувала тъй като за всички мои близки това не е болест а каприз. Сега обаче, когато съм на ръба да загубя съпруга и децата си взех да чета из форумите и потърсих и психиатрична и психотерапевтична помощ. Пия феварин 4 месец, понякога съм добре,но скоро отново имах силна криза,лежах,плачех,нямах сили и желание за живот. В това си състояние отидох при терапевтката ми и тя ми каза,да имам търпение изписа ми отново ревотрил и револукс, кризата мина, така,че аз не съм превърженик на АД,но мисля,че щом се налага медикаментозно лечение следва да го приемаш,а не да се гърчиш в кризи, две до 5 години може би ще го пия, така ми каза психото, едновременно с това ходя и на психотерапия. Хич не ми е лесно, не мога да се концентрирам, не работя много, трудно ми е да върша и най елементарна домакинска и каквато и да е работа, това ме водеше до чувсто на вина, но терапевтката ми каза да спря да " натискам педала" и да почивам без чувство на вина. Сега всичко , което вършех сама го разделих със съпруга и свекървата си и домакинската работа и бизнеса и грижите за децата, така имам лично време за почивка и медитация, четене и размисъл,мога да потъна в себе си и да осъзнавам проблема си, да го анализирам и приемам, май това е рецептата, да осъзнаеш и приемаш, хич не е лесно, стигала съм до лудост и до желание да сложа край на живота си, но като мине кризата си даваш сметка колко прекрасен е живота. Така, че давай на пред с позитивни мисли,малко терапия и помощ от специалист. Вярвам,че ще успееш, повярвай си и ти. Поздрави!

Здравей, аз от доста време съм тук във форума, доста неща споделих и съм много благодарана на др. Първанов и на Орлин. В най-голямата ми криза Орлин беше до мен, пишеше ми постоянно, това ме вдигна на крака. Аз съм с ОКР от 10 годишна сега съм на 37, не съм се лекувала тъй като за всички мои близки това не е болест а каприз. Сега обаче, когато съм на ръба да загубя съпруга и децата си взех да чета из форумите и потърсих и психиатрична и психотерапевтична помощ. Пия феварин 4 месец, понякога съм добре,но скоро отново имах силна криза,лежах,плачех,нямах сили и желание за живот. В това си състояние отидох при терапевтката ми и тя ми каза,да имам търпение изписа ми отново ревотрил и револукс, кризата мина, така,че аз не съм превърженик на АД,но мисля,че щом се налага медикаментозно лечение следва да го приемаш,а не да се гърчиш в кризи, две до 5 години може би ще го пия, така ми каза психото, едновременно с това ходя и на психотерапия. Хич не ми е лесно, не мога да се концентрирам, не работя много, трудно ми е да върша и най елементарна домакинска и каквато и да е работа, това ме водеше до чувсто на вина, но терапевтката ми каза да спря да " натискам педала" и да почивам без чувство на вина. Сега всичко , което вършех сама го разделих със съпруга и свекървата си и домакинската работа и бизнеса и грижите за децата, така имам лично време за почивка и медитация, четене и размисъл,мога да потъна в себе си и да осъзнавам проблема си, да го анализирам и приемам, май това е рецептата, да осъзнаеш и приемаш, хич не е лесно, стигала съм до лудост и до желание да сложа край на живота си, но като мине кризата си даваш сметка колко прекрасен е живота. Така, че давай на пред с позитивни мисли,малко терапия и помощ от специалист. Вярвам,че ще успееш, повярвай си и ти. Поздрави!

Доктор Първанов, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ, все още не съм добре, пия успокоителните,защото без тях не мога за сега,опитах,но атаките са страшни,а не искам децата ми,които са малки сладки момиченца да ме виждат в подобно състояние. Радвам се,че ме подкрепяте по отношение на антидепресантите,макар моята психиятърка да е категовична "за" тях. Почвам психотерапия и дано нещата да се успокоят. Искам да ходя при Орлин, само не знам как ще се оправям с тези пътувания,но ще помисля,нека да мине следващата седмица,за да завърша терапията с лекаря ми по китайска медицина,която е всеки ден, а това е и доста финансово натоварващо. Ще следвам стъпка по стъпка.
Бог да е с вас!

Здравейте, с китайската медицина продължаваме с хомеопатия, иглите свършиха. Консултирах се с моята психиятърка относно ривотрила и конвулекса, продължавам и тях за сега, като започвам и психотерапия другата седмица. За момента ми каза, че нямам нужда от антидепресанти. Ще видим другия месец. Успях да си взема и болничен, така ще се занимавам изцяло със себе си. Дано и Бог да е с мен.