Надеждна

Виждам,че е минало доста време от последните изразени благодарности,но никога не е късно да се благодари отново!И аз се присъединявам към всички,които благодарят на Вальо! Толкова красиви цветове,толкова живот и сила,и любов строят от всички снимки,че човек и да е тъжен,се усмихва! Благодаря

Благодаря!

Поддържането на външния вид,според мен,е необходимо дотолкова,доколкото създава първо вътрешен комфорт на самата личност,който пък рефлектира върху приемането и харесването и от останалите.Или с други думи - когато човек съумее да се "облече" в тяло и дрехи,които на него самия му харесват и му е удобно в тях,то неминуемо идва и харесването отвън.В този смисъл поддържането на външността минава най-напред през "цензурата" на нашите вътрешни критерии и винаги,когато те са задоволени,резултатът отвън не закъснява.Естествено,че е необходимо то да е съобразено и със средата,в която се намираме - да не сме шокиращо различни,но да си бъдем ние.Абсолютно съм съгласна с Добромир: Едно от нещата,които ме привлича особено в Паневритмията,например,е бялата дреха.Когато наблюдавам кръговете,образувани от толкова много хора,облечени в красиви бели дрехи,усещам как струи светлина и жизнерадост от всякъде,не само от движенията,които правят. Сещам се и за филмите "Тайната" и "What the bleep do we know"(дано да не бъркам заглавието) - когато героинята си казваше,че се обича,целуваше се,рисуваше си сърчица по цялото тяло,образът и в огледалото беше красив и обратно - когато си мислеше за недостатъците си - огледалото я показваше грозна.Харесването започва първо вътре в нас и от нас.Ние сме тези,които изпращаме сигнали на другите да ни харесват или не.

И аз искам да изразя благодарността си към neoscanner и всички,които са си направили труда до нас да достигне тази вълшебна музика!

Ето човекът Тази част от беседата ме наведе на мисли за личния ни избор.Заобиколена съм с хора,които могат да бъдат добри и всеотдайни само с по-далечни познати.С най-близките си са постоянно в спор,държат се арогантно и грубо,а в същото време знаят,че те са единствените хора,на които разчитат.И така живеят в постоянно неудовлетворение,което ги кара да боксуват - любезни и мили с непознати,даже с онези,които им забиват ножове в гърба(света) и мрачни,и заядливи в къщи,където би трябвало да цари равновесие и хармония за всеки(да бъдем в хармония със себе си,с Бога в нас).Опитват се да бъдат приятели с всички,но в крайна сметка остават без нито един истински приятел.Често обичам да им казвам:"Не си Слънце да огрееш навсякъде!"Смисълът,който аз влагам в посочения цитат е за личния избор,който всеки трябва да направи,а той изисква да се откажеш от определени неща в името на истински стойностните за теб и само тогава можеш да усетиш сладостта от богатството. Ето човекът Ето това се опитвам да кажа на мои приятели и се отказвам,когато ми отправят репликата „Покажете ни Го да Го видим“! Но на помощ идва следващото: Ето човекът Това,за което не спирам да се моля е да ми се дадат сетива да ги усетя - Светлината и Исус.Дай Боже всекиму! Още много са мислите,които препускат в главата ми след като препрочетох беседата вчера.Споделям напълно казаното от Диана Илиева.Сещам се и за една мисъл,не помня от кого беше,че една книга си струва,ако те кара да я препрочиташ...

Нима мога да остана безразлична към такава тема!? Книгата"Позитивно възпитание за тинейджъри"е действително много ценна и бих казала,че тя преобърна наследените ми,консервативни представи за възпитание,както ми помогна в трудни моменти да взема правилната посока в отношенията с 15-годишната ми дъщеря.Хубавото е,че книгата не разглежда проблемите само теоретично,а може да служи направо като практическо ръководство за родителите,защото се базира на примери от практиката на двамата автори - психо-терапевти,езикът е диалогичен и това я прави много реална и близка до конкретните житейски ситуации,в които сме поставени.Определено мисля,че тази книга ми "вдъхна"смелостта да казвам по-лесно "да" на дъщеря ми и много по-рядко(да не кажа,че почти не ми се налага)да слагам забрани.Научи ме да говоря тихо,защото децата "чуват повече шепота,отколкото крясъците",да се вслушвам и следвам желанията и,а постепенно се стигна до там,че тя сама започна да си слага спирачки.Не казвам,че трудните моменти и предизвикателствата са изчезнали,би било твърде утопично. А и отсъствието ми от дома за дълго също си казва думата,но покрай "самообразованието" си,като родител,започнах да образовам и майка ми,и резултати има,но и постоянно сме нащрек! Ето например,днес беше Тодоров ден.Всички знаем,че това е тъй нареченият Конски празник у нас.Дъщеря ми обича конете от самото си раждане.Наскоро,като разчиствах стаята и,намерих една бележка,писана от нея:"Конете са ми в душата.Музиката ми е в кръвта.И двете са ми в сърцето".Ние нямаме условия да отглеждаме коне,а и това си е едно скъпо удоволствие.Опитвам се да не секвам порива и и правя всичко възможно да я подкрепям.И така,от ден на ден,се стигна до днешния,когато беше първото и състезание.За целта тя предварително ми каза,че ще се наложи да не ходи на училище една седмица.Първо изроптах,разбира се.Как може - цяла седмица!? Без уроците по пияно(тя е в музикално училище),без английски...!?Възмущението ми беше пълно и нескрито,за което сега съжалявам! После и се извиних за реакцията си и и казах,че понеже и имам доверие и знам,че тя е отговорна към нещата,с които се занимава,съм съгласна да направи така,както тя сметне за най-добре и я подкрепям.(определено имам основания за това - в училище се справя отлично,а учителката и по пияно също е доволна от нея)Тя побърза да ме успокои,че ще си взима уроците по пияно,а също и английския,но в крайна сметка не го направи.И двете с майка ми решихме,че няма да го повдигаме на въпрос,докато мине състезанието,понеже беше много напрегната и притеснена.Е,днес то вече е минало,а сега(не веднага,разбира се)предстои да поговоря с нея за "казаната дума".Искам да "стигна"до нея и да я накарам да разбере сериозността на това да изпълнява обещанията,които дава...Как бихте постъпили на мое място?

Браво,Бяса!Много ми хареса! Искам и аз да споделя едно стихотворение,което получих на рождения си ден миналата година и чийто автор не знам,за съжаление!?Бих помолила,ако някой от участниците разпознае автора му,да ми го каже! Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях - най-лошият от всички - да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерня погледа и празника. Да ти присядат глътката и залъка. А в нощите, в които му е празно - да те вини, че си му дала ябълка. Да те обича - ала само тялото. да го откъсва хищно от душата ти. И да те иска прокълнато ялова - да не родиш на някой друг децата му. А ти сама да се затвориш в клетката. да му подхвърлиш ключа на победата. И кротко да го милваш през решетките (когато е дошъл да те разгледа...) И да мълчиш. Дори да се запали, дори да се взриви над тебе здрачът. Додето не реши да те погали най-лошият човек. И не заплаче. Веднъж сълза отронил - е обречен добър и свят пред теб да коленичи. Тогава можеш да си тръгваш вече. Добрите хора лесно се обичат.

Старата тема: Сподели настроението си с музика или стих Модераторска бележка:Поради големия брой страници, старата тема е затворена и е отворена нова с номер 2. Мненията от старата тема можете да намерите на посочения по-горе линк.

Благодаря ти много,Александра! Нещо не се справям успешно засега с тегленето на файловете,но ще продължавам да опитвам!

Към всички композитори,които сте споменали,искам да добавя Мусоргски - "Картини от една изложба".За съжаление не можах да намеря линк,за да го чуете или изтеглите,но ще продължавам да търся.

Благодаря на всички и за цитатите,и за "преживяните" мъдрости!Благодаря и за темата!Видях,че не е нова,но аз сега я открих - дали защото напоследък се усещам по-търпелива...!? Абсолютно подкрепям казаното от Донка! Това,което само искам да допълня е,че дихателните упражнения помагат много за възпитание в търпение.Сигурно не казвам нищо ново за много от вас и все пак - това е моят опит.Когато за първи път започнах да ги правя,все нямах търпение да "дочакам"времето за сутрешното си кафе,например.Да не говорим,че ако ми предстоеше някакъв по-напрегнат разговор или друго,изискващо по-голяма концентрация действие през деня,просто загубвах всякакво търпение да ги изпълнявам и на практика,ги провалях.И въпреки всичко не се отказвах,а на следващата сутрин започвах от начало.От 5 вдишвания,които ми се струваха цяла вечност тогава,сега и 20 минути не ми стигат,в съчетание с формули.Сещам се и за още нещо,което съм срещала някъде из прочетеното от Учителя - когато излизаме от дома си е важно с кой крак ще стъпим първо извън вратата(мисля,че беше десният),както и с кой крак ще станем от леглото,например...Мислейки за тези и други на пръв поглед дребни,но важни неща,отделяйки им повече време,постепенно забравих да бързам...И все си повтарям,че ако успея да свърша Божите дела,земните сами ще се подредят.Е,не казвам,че съм успяла.

Точно като теб и аз си мислих,Ася,преди да прекрача прага,който разделя любителя от професионалиста-музикант.Но за съжаление отношенията между музикантите не се различават много от тези на останалите хора.Има я и завистта,и задкулисното,и лъжата,и лицемерието...досущ,както е при Моцарт и Салиери("Амадеус").Музикантите,като всички останали хора,са и "амбициозни"(не в добрия смисъл на думата),и тщеславни,и прекалено себелюбиви и готови в името на кариерата си да си "затворят очите"за много компромиси...Интересно е,че в тази професия "моженето" трудно се "покрива".А още по-интересно е,че дори да не се понасят като хора,когато свирят в един оркестър,музикантите могат да бъдат в невероятна хармония!?Ето този феномен се опитвам и до сега да си обясня!? И понеже имам повече опит и познания в,както го наричат,лекия жанр или популярната музика,веднага ми идва да дам за пример една изключителна група - АББА.Знаете ли на какво се дължи невероятното въздействие на песните им над не едно поколение - до голяма степен те са заимствани идейно не от какво да е,а от класическата музика.Авторът им,Бьорн Улвеус,е сякаш "спуснат от горе",както обичаме да се възхищаваме на музикалните гении.Но да не се отклонявам от темата - преди да се разделят окончателно,четиримата члена на групата,са имали страхотни разногласия.Предполагам знаете,че за един период от време,са имали и лични отношения,по двойки,но след известно време тръгват в четири различни посоки.АББА не са единственият пример за велика група,която се разпада,въпреки невероятния успех и печалби.Такива са и Пинк Флойд(отивам към по-тежките стилове )- там проблемите са между две силни личности,които не могат да се примирят една с друга(тази на Дейвид Гилмор и тази на Роджър Уотърс).Знаем,че и двамата се опитаха и направиха,разбира се,самостоятелни изяви,но успехът на Пинк Флойд остана незасенчен.Идеята и на темата,която поставих,и на мнението,което сега пиша е,именно да разсъждаваме върху тази чисто психологическа и човешка страна на "даването"и "взимането" в професията на музиканта.Като "консуматори",всички хора сме устроени някак си само да казваме - това ми харесва,това - не.Но ние тук се опитваме да се "пробудим",нали...защото това е и една от вратите,която ще ни отведе към нашето лично щастие.

Някъде из нетното пространство на този форум срещнах мнение за хората,които се отдават на духовен живот в днешно време и веднага ми хрумна една аналогия между тях и хората,които посвещават живота си на музиката.Не всички са гении,разбира се,но това съществува от незапомнени времена(помните историята за Моцарт и Салиери),а вероятно подобни истории са съществували много преди тях,но думата ми е за отдаването,защото и едните и другите го правят доброволно,така им диктува сърцето.Всички обичаме хубавата музика,без значение какъв жанр е тя.Обикновено до нас,посредством жълтите медии,достигат само слухове за големите печалби от концертите им,за хубавите разкошни къщи,за многобройните им разводи и деца...Но замисляли ли сте се какво се крие зад всичко това?Защо много от тях завършват живота си като алкохолици и наркомани,защо,въпреки гениалните си произведения,които са направили много хора щастливи,те самите умират нещастни...

За тези упражнения има 2 книжки в Спиралата със заглавие "Петимата тибетци" от различни автори,които разглеждат тяхната история и философия.Четат се бързо и са много увлекателни.Мисля,че е задължително преди да се пристъпи към самите упражнения да се прочетат тези книжки.А снимки на упражненията можете да видите тук:Лекуващи ръце.Казват,че те имат силно подмладяващо действие,белите коси придобивали естествения си цвят,но само ако сте постоянни и не се отказвате.Казах вече,че проблемите ми със съня значително намаляха.Усещам се по-адекватна и по-лесно се концентрирам в динамичните промени на ежедневието ни.Въобще "Петимата тибетци"са една добра алтернатива за поддържане на енергййния ни баланс и то без да ни откъсват за дълго от многобройните ни ангажименти.Успех! Мdrya1953,6-то го знам,но не го правя засега. Като събера опит и имам резултати,обещавам да споделя!

Молитвата също А някой прави ли "Петимата тибетци" Пет упражнения за стимулеране на чакрите и от там жлезите с вътрешна секреция. Ако има опит някой моля да го сподели. На мен ми действат много стимулиращо.Дори си мисля че се пристрастявам към тях, което не ми харесва. В смисъл ако пропусна ден без да ги упражнявам имам усещането , че тонуса ми спада. Аз ги правя от 6-7 месеца и определено съм "за" с двете ръце за тези упражнения!Освен,че ме зареждат с енергия,ми създават и настроение,и желание за всичко,което ми предстои да направя през деня.Понякога и аз имам чувството,че се пристрастявам към тях,но определено не мисля,че е така.Понеже много пътувам,ми се случва да не ги правя по 2-3 дни на няколко месеца.И тъй като съм старателна и обичам стриктно да изпълнявам указанията(а те са,че тези упражнения трябва да се правят без прекъсване),малко ми докривява,но не съм забелязала да ми спада тонуса.Хубавото е,че не се нуждаят от много място и не отнемат много време(не повече от 10 мин.),също включват дълбоко вдишване след всяко от тях.Освен това,откакто ги правя,проблемите ми със съня почти изчезнаха.Тъй като регулират разпределението на енергията по цялото тяло,мисля,че са невероятен жизнен и имуностимулатор!!!

От вчера(30.01.) и аз започнах житния режим! Тази година съм по-спокойна,макар че все още е трърде рано да се каже! Приветствам всички,с които сме започнали заедно,както и останалите участници!Хубавото е,че тук в Пловдив по това време се провежда и курс по Паневритмия!Усещането е великолепно! От вчера(30.01.) и аз започнах житния режим! Тази година съм по-спокойна,макар че все още е трърде рано да се каже! Приветствам всички,с които сме започнали заедно,както и останалите участници!Хубавото е,че тук в Пловдив по това време се провежда и курс по Паневритмия!Усещането е великолепно!

Еххх,ама затова ви обичам всичките - само "А" да кажа и всички ще ми се притечете на помощ! Това мое пусто притеснение ме преследва навсякъде и във всичко,че даже и в житния режим!Но наистина ще започна на 30-и и ще следвам Любовта,Търпението,Разбирането...пък ще видим до къде ще стигна... За филтъра още утре ще проверя,а за кристалите ще се постарая да ги подготвя за следващата година!Миналата година си спомням,че някой ме беше посъветвал да използвам изворната вода Девин,а сега никой не споменава за нея!?Вярно,че е застояла и в пластмасова бутилка и все пак ми се струва по-добър вариант от преварената пловдивска течаща вода,при положение,че нямам кристали,пък даже и да се моля от все сърце!?

Благодаря ти,azbuki! Вече бях започнала да се притеснявам,че не съм "познала"тоя път,но ти ме успокои! А този филтър за вода,за който говориш,както и кристалите,от къде мога да си купя? Има и още нещо,върху което ме накарахте да се замисля,Ники и Приятел... За усамотяването,отделянето...За мен това е просто невъзможно и тази раздразнителност,за която говорите,я изпитах миналата година.Не бих искала и тази да се повтаря и по тази причина,съм решила да го направя за 5 до 7 дни.Има ли още нещо,което бихте препоръчали на онези,които не могат да си осигурят необходимото спокойствие и почивка?

Здравейте,приятели!И тази година съм решила да се включа в житния режим,но според заетостта ми,ще го направя от 30.01.На условието да започна в сряда отговарям,но минава доста време от разсипа на луната. Какво мислят по-опитните и знаещите?

Браво,infinity1305!!!

Разбира се,че "насила хубост не става",но hakama пита и всеки отговаря според личния си опит.Аз също започнах да чета най-напред книгите на психоаналитиците,но когато за първи път разгърнах "Любов"на Петър Дънов,открих,че "анализите"в нея са много по-задълбочени.Всъщност интереса ми към духовна литература в началото се подсили от това,че намирах много общи неща между хипотезите на лекарите,направени в резултат на дългогодишен опит с пациенти и казаното от Учителя.И разликата,която впоследствие започна да ме дразни,беше тази повърхностност,за която Ники говори,в науката Психология. Съгласна съм,че големите психолози са само "доброто начало".

Освен Пиер Дако,бих ти препоръчала Ерих Фром!Също и аз,като irenastoyanova,те съветвам да започнеш да четеш духовна литература!Която и книга да изтеглиш от този сайт на Петър Дънов,няма да сгрешиш!Успех!

Включително решимостта да избереш не най-доходната професия! Ето защо, както вече го казах, адекватността на мотото е само относителна. Не може да се откъсва една частица от успеха и да се слага като основен критерий за това, че човек е успял в живота. Много хора тук казаха, че ако имат много пари ще следват по-отблизо призванието си. Аз не мисля така. Поне повечето от "успялите" в този смисъл хора май се отдалечават от призванието си, тъй като, когато човек не е дорасъл до това да употреби оптимално по-големите възможности на богатството, в него надделяват определени неконструктивни изкушения... Точно така е и според мен!Ще добавя нещо още - избирайки "не най-доходната",а тази професия,която обичаш,понякога се налага да доказваш любовта си,а това може да отнеме дълго време,може би години...Има случаи,когато може и да не дочакаш успеха в настоящия живот,какъвто е случаят с Ван Гог,а има още много такива примери.Удовлетворението във финасово отношение при мен насъпи едва през последните 3-4 години,а се занимавам с тази работа от близо 20 години.Не е тайна,че музикалната професия е свързана с много предварителни вложения - инструменти,апаратури,осветления,дрехи,кои то всеки прави,според разбиранията си за музика и начин на работа.Качесвото на това,което влагаш е и твоята цена,без да пренебрегвам таланта и труда,разбира се.Лично на мен ми е коствало много рискове,защото не съм имала никаква материална подкрепа,била съм и глава на семейство,и всичко,което съм купувала и влагала е било със заеми и без сигурност,че ще имам достатъчно работа,за да ги изплатя,а и за да нахраня детето си.Според мен разумният риск отваря много повече възможности от предпочитаната сигурност,но разбира се,трябва да усетиш и уловиш момента.А това пък се постига с трупане на опит в обичаната работа,и колкото по-горчив е той в началото,толкова на повече те учи.Казвам това най-вече на онези,които са открили коя е тя и са тръгнали да навлизат в нея.Казвам им го,за да не се отчайват,а да продължат да доказват любовта си. И също,като много други,мисля,че удовлетворението не е въпрос на много пари или на популярност - това са външни проявления за онези,в които "надделяват неконструктивните изкушения",както добре го е казал Добромир!Подкрепям и xameleona,че по-важно е да сме благодарни на Съдбата за уловията,които ни предоставя,за да се справим с предизвикателствата.Сещам се и за една мисъл,перефразирам - не се молете за лесен живот,молете се за сили,да се преборите с трудносите.

Да добавя и още нещо - споделям мнението на всички,които отбелязват разликата между самота и самотност - едното е резултат от личен избор и предполага вътрешен комфорт,а другото е усещане за неудовлетвореност,липса на баланс и в този смисъл стремеж към другите,които биха помогнали за установяването му...Самотата ни кара да се вглеждаме навътре в себе си,самотността - навън. Имам приятелка,която ме нарича "самодостатъчна".Понякога го усещам като упрек в егоизъм,но за мен,а както прочетох и за други,които са писали тук,е само необходимо условие за онези,които се стремят да намерят Бога в себе си,за да го освободят от оковите на цивилизацията. Много ми хареса и това,което bee_bg казва: "Аз си мисля за друго един форум т.е интернет до колко запълва самотноста ,а в същото време сме в нужната самота ?"

Самотата ме зарежда с енергия.Не ми пречи да обичам,напротив - научи ме как да обичам повече без да обсебвам и как да не натоварвам другите със себе си.