Надеждна

Много интересна е информацията,изнесена от Кристиян!Дълги години страдах от хроничен синузит,а така също имах дифузна пародонтоза,особено изразена в по-младите ми години,но никога не съм се замисляла,че отношнията с баща ми могат да са причина за това,а те определено не бяха добри в един период от живота ми...Така че,много благодаря за "откритието"! Аз лично се справих с проблема синузит с помощта на хомеопатични лекарства,които пих в продължение на 6-8 месеца по съответна схема,изписана от д-рСашка Николова(гр.Пловдив)- ирисов диагностик и хомеопат.По нейните указания излекувах и дъщеря ми,която след няколко повторения на коварен грип,беше получила страхотно възпаление на синусите - лекарите казваха,че рядко се наблюдава такова състояние при 12-13 годишно дете.И до сега,зададе ли се вирус,единственото ни спасение са тези лекарства и за радост се налага все по-рядко! Ако някой се интересува,бих могла да изпратя координати на лекарката на лични.

Абсолютно вярно!Да не говорим,че зад големия "успех" и зашеметяваща кариера обикновено се крият много компромиси и в повечето случаи се стига до духовно обедняване! Благодаря ти за хубавия цитат,borislavil!!!

За мен също е вярно.И бих пожелала на всеки да го преживее!Обичах да пея от дете.Свирих на цигулка,после на китара,но всичко беше само в рамките на хобито.Когато за първи път се качих на сцена,а и до ден днешен,не питах за пари.Имаше моменти,когато бях обект на голямо презрение от страна на колеги,защото се сългасявах да пея за малко.Разбирах ги,но те мен - не.Не мога да се пазаря за колко пари да пея,да не говорим,че въобще не мога да се пазаря,но винаги пеех с желание,любов и чувство.И сякаш всичко по-късно се подреди от самосебе си.Сега не печеля кой знае колко,но достатъно.Богатсвото ми е в признанието на хората-слушатели.Не казвам,че не е имало и трудни моменти,вътрешна борба - за и против,не е за пренебрегване и външната - с конкуренцията.Но следвах пътя на сърцето и резултатите не закъсняха.Не идеализирам. Споделям напълно и казаното от Донка и Станимир.

Ранното лягане явно е по-здравословно,но като се налага да се ляга късно,а понякога и въобще да не се ляга...Преди страдах много често от безсъние.Това се отразяваше на работата ми(гласът ми пада),от там се започва едно притеснение,което се превръща в невроза...с други думи - доста неприятно.От 4 месеца правя комплекса упражнения "5-та тибетци" след всяко събуждане.Сънят ми е значително по-здрав и пълноценен,само дето не мога да спя по-малко от 8 часа,най-добре се чувствам след 8,30-9 часа сън,но и не лягам преди 3-4 през нощта.

Ето ме и мен! Благодаря на всички за музикалното богатство и разнообразие!!! Реших и аз да се включа с поздрав за всички родители! А също и с поздрав за всички деца! http://www.youtube.com/user/naninaseva http://www.youtube.com/watch?v=3pJoMeEg8cM А това е една песен за любовта,за която всяка жена мечтае...

Това беше първото нещо,което и на мен ми хрумна като прочетох темата!Е,може да не е всекидневно,но винаги,когато имам нужда съм го правила и определено съм чувствала облекчение,а да не говорим за feedback-a - май на никой друг не бих повярвала така,както на вас - нито на свещеника,нито на психотерапевта.По-мъдри и адекватни съвети не съм получавала от нито един мой приятел,както от пишещите тук.Освен това и опасението,че натоварваш някого със собствените си проблеми го няма или поне не е толкова силно напрапващо се.А да не говорим за усещането за космополитност,сякаш Вселената е съпричастна с теб и твоите болки.За мен това е даже едно от "доказателствата",че Бог ме чува,че съм се докоснала до него чрез вас.

Току що изгледах "Парфюмът" под влияние на отзивите за книгата в темата за интересни книги и го препоръчвам горещо!Може да се изтегли от www.zamunda.net заедно със субтитрите. Неотдавна гледах "Babel".Освен,че go препоръчвам също ,бих искала да попитам някой,който го е гледал,какво мисли за заглавието на филма?Защо филмът се казва така?Имам си мое мнение,разбира се... И него може да изтеглите от www.zamunda.net

С вас съм и аз,от цялото си сърце и душа!Щом е за ЛЮБОВТА,МИРА и СВЕТЛИНАТА - ВИНАГИ ГОТОВ!

И пак благодаря за отношението,което проявявате,за разбирането и вникването в дълбочина на един толкова личен и в същото време общочовешки проблем!Чувството на вина и в моя случай,като и в много други,не може да се разглежда еднозначно,съгласна съм с теб Борислав.Благодаря ти и за откровеността!Предпочитам я пред лицемерието.Пък и няма нищо лошо в това,което си ми казал - нали и моите разсъждения са в тази насока!?Всъщност там,където то въобще съществува,винаги има много страни... След много безсънни нощи и мисли,изводът до който стигам и съм щастлива,че го прочетох в постинга на Донка е този за мобилизирането на енергията,която губя в търсене на начин за "поправяне" на грешката или ситуацията,и трансформирането и в нещо стойностно и ценно,което ще е полезно и за мен,и за дъщеря ми.Да,минавало ми е през ума,че физическата ни раздяла ни е сближила духовно.Майка ми не веднъж ми казва,че единственото нещо,което понякога и помага да я вразумява,е "заканата и",че ще ми се обади да се оплаче. Не казвам,че е дошъл краят на вътрешните ми терзания,че само ще си изтупам ръцете,все едно съм се изцапала малко и ще продължа да си "пея" безгрижно.Но се радвам,че видях "мъждукащата свтлина"в далечината на тъмния тунел... Прочетох постинга ти,едва след като написах моя,alainpaula!И в него прочетох други мои мисли,за които не успях да спомена.Благодаря ти! Точно към това се опитвам да съсредоточа силите и вниманието си - да насоча дъщеря ми към осмислянето на живота и чрез Бог и връзката и с него,към непреходността на духовното и надделяванетото на материалното.В сегашните условия нямам кой знае какъв успех,все още по-силни се оказват грубостта и лъжата,които са част от ежедневието и в България...Но аз не бързам,изчаквам подходящите ситуации,с които я убеждавам в правотата на моите виждания,по-точно,използвайки ги,тя сама прави изводите си. Радвам се,че се запознахме!

Определено съм съгласна с онези от вас,които мислят,че чувството на вина е отрова,но и незаменимо лекарство в различните ситуации,които животът ни предлага.Бих си позволила да го нарека задължително условие,среда за осъществяването на катарзиса за онези,които поемат по духовен път,след като се отърсят от депресията,до която то би могло да ги доведе.Напълно съм съгласна с Анна де Паула,изказала е много от моите мисли.Това,разбира се,е едната му страна.Другата е тази,за която Донка говори – манипулативната.Тя е винаги външна,но не по-малко опасно отровна.Мисля,че трябва да разглеждаме чувството на вина в неговата разнопосочност,а не едностранно,защото,като всяко чувство,и то има своите влияния и отсенки и от други чувства и психически състояния. Категорично съм на мнение,че никой няма право да осъжда учителките от “Мистерията Лим”,или който и да е,поставен на тяхно място.Нима болката на родителите ще стихне,ако ги видят на “кладата”,нима ще върнат рожбите си,отправяйки им безмилостните си обвинения!?Когато чета или чувам за подобни трагедии,винаги се опитвам да се поставя на мястото на останалите живи и винаги си представям,че ада,в който трябва да прекарат остатъка от живота си на Земята,е по-страшен от възможността да загинат,но в такива моменти човек е лишен от съзнателен избор,а и инстинкта за самосъхранение е над всичко.Явно и смъртта на децата,и “разпъването на кръст”на учителките са кармично обусловени,както казва Борислав.Искрено желая на родителите да не търсят изкупителна жертва,защото не е това,което на тях им е отредено да научат от сполетялото ги нещастие.А на учителите да стигнат до извода на Борислав: “когато съм чист пред себе си и пред Бога, не изпитвам вина. Когато не съм - изпитвам. Просто е!” И е просто,и не чак толкова да надмогнеш себе си или онова,което те изяжда отвътре,даже и да нямаш действителна вина.Добрият изход е свързан с пътя към “вратата”,която води към света на духовното,но всеки се ражда с различно натрупана опитност и стигането до “вратата”,както и намирането на “пътя”е индивидуално…В този ред на мисли,се изкушавам да споделя с вас за моето чувство на вина,което благодарение на всички ви,както и на материалите в страницата и препоръките за различни книги и филми,дадени тук,успявам да преодолявам.Споменавала съм и в други теми,че работя извън България далеч от дома и имам дъщеря,която отглеждам сама,или по-точно майка ми се грижи за нея.Не винаги е било така – когато тя се роди,аз не мислих да пътувам,имах скромна работа и възнамерявах да продължавам така.Но настъпиха първите катаклизми в България,девалвацията на лева,много банки фалираха,в този момент почина баща ми.Останахме сами – дъщеря ми,майка ми и аз.Преди да я родя,се занимавах с музика,но всичко беше по-скоро като на шега,за удоволствие,повече хоби,отколкото професия,макар че тайно винаги съм си мечтала да стана певица.Мечтаех и да пътувам в чужбина,мечтаех и за един по-добре устроен материално живот…Понякога се чувствам виновна и за това…И така,отдаде ми се възможност да пътувам и се занимавам с музика. Тръгнах.Тогава дъщеря ми беше на 2 годинки.В началото турнетата бяха кратки и аз отсъствах от къщи само за 2-3 месеца.Но после нещата се промениха,и разбрах,че ако искам да имам работа,на която да разчитам,нямам право да отказвам договори,при каквито и да е обстоятелства.От тогава до сега изминаха 7 години.През това време дъщеря ми порасна,стана на 14.Старая се да поддържам постоянна връзка с нея,слава Богу на помощ дойде и Интернета,който ни дава възможност за ежедневни разговори и чатове.Понякога имам чувството,че съм много повече с нея и нейните проблеми,отколкото други родители,които живеят постоянно с децата си,но понякога,все по-често напоследък,тя се затваря в себе си и не иска да говори с мен и тогава започва да дълбае длетото на вината и съзнанието,че съм я лишила от ежедневната майчина ласка и топлина,не ми дава мира.Мисълта за направения преди години избор ме разяжда,като киселина,а връщане назад няма…Някои от близките и познатите ме осъждат и обвиняват,други ми казват,особено в сегашната ситуация,че ако си бях останала в България,щях да се чувствам виновна,че не мога да и купя учебници или дрехи,или пълноценна храна,или нещо друго,от което тя има нужда…Когато беше по-малка,ми казваше:”Мамо,защо родителите на другите деца си намират работа тук,а ти не можеш?”Спомням си даже,че по едно време ми търсеше работа…Работата ми на музикант тук в Норвегия ми носи голямо удовлетворение,невероятно е усещането,което изпитвам,когато виждам щастливите усмивки по лицата на хората,в такива моменти си казвам,че това е работата,за която съм родена.Идването ми в Норвегия е свързано и с намирането на “пътя”,за който споменах в началото.Мисля и затова дали щях да го намеря,ако бях останала там,притисната от суровия битовизъм…Но мисълта,че съм “жертвала” дъщеря ми е много болезнена.Прочетох в някои мнения за чувството на вина,като проява на гордостта и съответно не приемане на Божията воля,но не бих искала и да избягам от отговорността на моя личен избор… А вие какво мислите – как според вас бих могла да стигна до прошката?

Здравейте на всички форумци!Здравей chris!Веднага ти казвам,че на мен ми даваш много - с темата,която си поставила,с разсъжденията си,с непринудеността си... - не знам дали е резултат от останалото детско в теб или просто така си устроена!?За ориентацията ти с какво да се занимаваш в бъдеще - не го мисли от сега.И аз,като теб,до последно не знаех какво точно искам да правя,но отговорите дойдоха един по един - кога с моите усилия,кога от самосебе си сякаш,а с тях и уроците ми от живота...В крайна сметка сега изкарвам прехраната си не с това,което учих,а с това,което беше само уж за развлечение."Неведоми са пътищата Божии" и една мисъл на Учителя,която ми се струва подходяща в случая:"Хората идват на тоя свят,за да научат урока на търпението."Казвам я,защото и аз,като всички тийнейджъри,бях нетърпелива да узная час по-скоро какво ще правя,с какво ще се занимавам...Едно единствено нещо мога да дам,като "рецепта",съвет или насока - следвай сърцето си!Повярвай,че колкото и изтъркана да ти звучи тази фраза,тя е ключът за удовлетворението,и не само в работата...Защото,дори и когато се налага да правиш компромиси(а това е неизбежно в обществото,в което живеем),няма да ти натежава така,че да те депресира,но ще те зарежда с удоволствието,което ти доставя.То е нещо,като с хората,които обичаме - прощаваме им всички грешки.Другото е да вярваш,че си полезна с нещо на хората,да виждаш собствения си принос за някаква,макар и малка тяхна радост,удобство или нужда.Естествено,неизбежно е да мислиш и за това дали ще можеш да се изхранваш с работата,която обичаш...Но,според мен,всяка работа,която се върши със сърце,носи удовлетворение и възможности за всичко,което ти е необходимо.А,ако ти е много трудно да решиш какво да кандидатстваш,не го прави веднага след като завършиш средното си образование,поработи една,две... години и вероятно през това време ще стигнеш до своето решение.Предполагам си чувала за Дъстин Хофман,че преди да стане известен артист е сменил доста професии,а той не единственият пример.Няма за къде да бързаш. Не съм тийнеджър,но съм майка на тийнейджър и доста често съм изправена пред въпроса,който chris е задала като тема - от какво има нужда дъщеря ми,какво я вълнува,какво я натъжава...Споменавала съм и преди,че отсъствам дълго време от дома,заради работата си,и макар да поддържам постоянна връзка(телефонна,интернет),все по-често напоследък има периоди,в които тя се затваря и не иска да общува с мен...А до този момент аз съм единственият човек,с който тя споделя и разговаря за всичко(или поне така ми се иска )Прочетох предишните мнения,за да намеря отговор как да постъпвам в случаите,когато имам чувството,че тя се нуждае от помощ,но не го съзнава...Не вярвам да не знае колко много я обичам,правя всичко възможно,за да я убедя,че съм и приятел и я приемам и обичам такава,каквато е...Има моменти,в които можем да разговаряме с часове,но все по-често се случва тя да ми каже,че не и се говори с никой и с това парира всеки мой опит да и помогна или просто да споделя болката и...Има моменти,в които е даже агресивна и аз наистина не знам как да реагирам...Затова се обръщам към вас за съвет - и към родители,и към тийнейджъри.Не мога да върна времето назад,за да компенсирам отсъствието си...Вината,която изпитвам за избора си преди години,ще продължи да ме разяжда отвътре,но вече е късно да поемам в друга посока(имам предвид да сменям работата си)...Как да разбера от какво има нужда дъщеря ми,за да и помогна...Мислила съм да се обърна и към психотерапевт,но до този момент на страниците на форума винаги съм намирала отговори на въпросите,които ме вълнуват...

Ако бяха изпитали някакво човешко чувство,до сега трябваше да са си подали оставката!Да не говорим,че техните японски колеги преди време направо се самоубиха,след като бяха разобличени пред обществото!Избягвам политиката и всички новинарски емисии,защото се чувставм "омърсена" от най-малкото съприкосновение с политиците,но това,което се случва в България в този момент надминава всякакви граници!Мисля,мисля...и не мога да измисля какви бяха тези родители,които възпитаха,сякаш по един калъп,всичките ни политици... - без капка чувство за вина и срам,наистина...

Ще се радвам да продължите с мен още няколко дни!

На всички вас,които сте с мен в този труден момент,искам да кажа,че днес положението на брат ми се е стабилизирало.Температурата му най-сетне е спаднала и той самият е споделил с майка ми,че е "прескочил трапа".Дай Боже всекиму да се пребори и още повече да си даде сметка защо се е стигнало до тук...Това е задача,която си обещах да му помогна да разреши.

Моите почитания, Господине! Но, това, към което призовавате хората, е чиста проба идолопоклоничество и спиритизъм. Мисля,че всеки намира пътя към Бог и неговата воля според това,което сърцето му подсказва.Благодаря на borislavil за съвета!Приемам го,като желание да облекчи болката ми и ще се опитам да го приложа.Вярвам в знаците,които сънищата ми дават,стига да успея да ги запомня.До сега за тази цел,всяка вечер преди да заспя си казвам Молитва(за усилване на паметта)към клетките,както и Молитва за вечер,след Добрата Молитва и Молитва с мой свободен текст за прошка,благодарност и,ако имам някакъв проблем,както е в случая,с молба за разрешаването му.Снощи,например,се молих много пак за здравето на брат ми и за неговото възстановяване,молих се нека резултатът от това заболяване да бъде помъдряването му и осмислянето на живота му чрез вярата му в Господ по един нов начин(и аз мисля,че той има нужда от това).Накрая помолих,ако молбата ми е чута,да ми се даде знак.Понеже сънят ми през последните дни е много лек,просто не мога да се отпусна,малко след като се помолих за знак,съм заспала и това,което сънувах беше дъщеря ми,като мъничка,смееща се и играеща си с топка - гледката беше толкова хубава...Събудих се с усмивка и приех това за добър знак.Все още няма промяна в здравословното състояние на брат ми,но в душата ми цари спокойствие и увереност,че нещата са взели добър обрат. Благодаря още веднъж на онези,които се присъединяват към моята Молитва!

Сигурно си права,Силвия СД,и на мен са ми минавали подобни мисли през главата...Но,когато ни сполети нещастие или тежка болест,нас или близките ни,е трудно да седим и философстваме...Това,за което говориш съм правила без да съм имала повод,без да се е случвало нещо,за което да го правя...Бих го направила и сега,ако ми се отдаде такава възможност,разбира се... Състоянието на брат ми е в застой - нито по-добре,нито по-зле...

Искам да споделя още нещо с вас.В началото на темата писах,че не мога да убедя майка ми да се моли.Всеки път,когато се опитвах да и кажа за това,тя просто избягваше да говори...След като пуснах темата днес тук във форума и няколко часа по-късно разговарях с нея,а положението на брат ми се беше подобрило,тя ми сподели,че докато чакала на спирката автобуса на връщане от болницата,се запознала с една жена,която и казала,че отивала на Молитва в някаква нова църква в Пловдив.На майка ми изведнъж и просветнало нещо и споделила за болестта на брат ми и затова,че аз се моля,но тя досега не го е правила.Тогава жената и написала всички молитви за здраве и "гонене на болести",като и обяснила,че болестите това са лошите енергии,които ни обладават и ние можем да ги изгоним чрез молитва.Попитала я е също за името на брат ми и е казала,че също ще се моли за него.След последния ни разговор,майка ми беше готова да се моли.Тогава и казах това,което Валентин спомена в постинга си,че е много важно майката да се моли и тя каза,че започва да го прави. "No coment",както се казва в подобни случаи! И пак благодаря,че ви има всички вас!!!

Господ да помага на всички ви!!!Преди малко говорих с майка ми(аз съм в Норвегия в момента),каза че положението му се е подобрило,успял е да поспи и събере малко сили.Още е рано,за да кажа,че опасността е преминала,но си мисля,че все пак това подобрение е резултат от съпричастието на всички ви и се чувствах длъжна да ви го кажа. Признателна съм ви!

Безкрайно съм ви благодарна и признателна,че се отзовахте толкова бързо!!! На 49 години е и като цяло е здрав,обикновено е и с оптимистичен дух! Дай Боже всичко да мине и тогава непременно ще те потърся за съвет във възстановяването му,Добромире! Благодаря!

Брат ми е приет по спешнст с диагноза двустранна пневмония с дихателна недостатъчност в интензивно отделение на хирургиите в Пловдив.Казва се Любен.Нямам точна представа за болестта,но знам,че е страшна.От няколко дни,откак знам за тежкото му състояние,не спирам да се моля за изцелението му.Чета наред всички молитви за здраве,изцеление и болни,чета и псалмите,които са посочени тук в сайта за здраве.Не мога да убедя майка ми,че и тя трябва да го прави,а знам,че няма нищо по-силно от колективната молитва.Затова ви моля да се присъедините!!! Благодаря ви!

Чак сега открих тази тема и прочетох всички мнения в нея.Искам да благодаря и аз за светлите чувства и най-вече за усещането,че не съм сама в мислите си за пътя към "изцелението" на човека като вид!"Мотивацията" често идва след "информацията",макар че не е задължително.А такива разговори са определено поредната стъпка на материализиране на идеята,дори и когато не е съвсем избистрена.Всъщност тя така и може да изкристализира.Присъединявам се към всички ентусиасти.Нямам медицинско образование,но имам личен опит,с който бих могла да бъда полезна,мисля и се надявам!

Снимките са страхотни наистина!Благодаря ти,Максим!Кога ли и аз ще имам това щастие да бъда сред вас по това време на годината...

Здравейте!За онези от вас,които се интересуват от Пилатес предлагам 2 линка с файловете,за които споменах: http://files.filefront.com//;8370190;;/ и http://files.filefront.com//;8370492;;/. От тук можете само да изтеглите файловете,не можете да ги видите в момента в интеренет.А ето и един линк,който открих с други видео-файлове на Пилатес,където можете да видите и изтеглите,ако искате: http://video.google.com/videosearch?q=Pilates Приятно гледане!

Честит празник и от мен на "куц крак"!!! Много любов,здраве и красота за всички вас!!!

Ами не от дълго време,но достатъчно,за да усетя ефекта им - от 2 месеца.Това,което мога да споделя е,4е освен ободряването сутрин,започна и сънят ми да става по-пълноценен,въобще напрежението като цяло ме напусна.Разбира се,към тях добавям Мудрите - докато се упражнявам в дишане,около 10-на минути.Спазвайки съветите и на Учителя,и на други духовни личности,докато дишам или след това,си повтарям някоя хубава молитва или формула. Като цяло,дишането и упражненията не ми отнемат повече от 20 минути,а след това денят ми сякаш минава по-леко... Не съм убедена,че това е точното място да спомена и за Пилатес.Видях,че има тема за него,но май интересът към тези упажнения не е много голям - не знам дали се дължи на липсата на информация!?Пилатес определено не са само упражнения,които се играят с уреди и не е задължително да се плащат скъпи такси за спортните зали.Имам 2 видео-файла с професионален инструктор.Двата комплекса с упражнения са по 20 минути,играят се в домашна обстановка и също ги препоръчвам най-горещо на онези,които нямат възможност да играят Паневритмия сред природата или не разполагат с много свободно време!!!Това,което е важно при Пилатес и се набляга особено е също дишането,но съчетано вече и с физическо натоварване на тялото.Ефектът и върху фигурата,и върху настроението е поразителен!Ако има хора,които се интересуват от файловете бих могла да ги предложа на сайта за теглене.Единственият проблем е,че са на английски,но онова,което не се разбира,се вижда,така че,не вярвам да затрудни желаещите. Моля за извинение,ако съм се отклонила малко от темата!