АлександърТ.А.

Това си го знаем . Сега е добре че се говори публично Но също е интерсено какво става по света .

Вътрешните причини са дисхармонията между света на думите и света на усещанията .Усещанията към които може да приобщим вярванията , интуицията ,обикновено не ги разбираме в контекста на ,,думите" , както ги разбират други хора . Проблема се появява от упорството да се наложи собственото личното на другите без съобразяване с тяхното лично . Това е проблема които решаваме всички българи ,сега . Казвам българи , имайки в предвид етапа от духовното израстване . Етапа на излизане от личното и започване работа за общото . holyvalentine, Може би , вярата която имаш в добросъвестноста на хората трябва да уравновесиш с вярата в глупоста им .Това което срещаме като агресия , негативност към нас и определяме за зло .Това е обикновена човешка глупост . Да налагаш лично виждане въобразявайки си че си най правоверния е същата глупост . Слепотата на режещия клона върху които седи . Виждам как ме нараняват , крадат , обиждат . Но обичта която изпитвам ми показва не ощетяването , незачитането , злобата , а обикновенна глупост , липса на разумност .

Трудноста идва от това , че желаем да разберем истината но не можем да изключим предпоставеноста си .Очакваме от другите някакво поведение и сме разочаровани когато не е така . Филтрите може да са в ума , но стоят върху емоциите . А работата с емоции се различава с всеобхватноста си . Вглеждането в собствените чувства и проследяването им си е тежка работа без която няма да се разминем Тръгва се с умствени нагласи за да се неутрализират или смекчат емоционалните реакции . Но ти правилно постъпваш като се отдръпваш за да дадеш време за балансиране . Едва в позиция на усещане на разумноста във всичко , може да работиш по интересуващи въпроси . Хората се проявяват както разумно , така и неразумно .Да виждаме неразумност у другите е част от реалното .Постижение е да виждаме разумното . Конкретно мога само да кажа следното . Родителя желае да насочи детето по печелившия път .Това е неговата проява на любов , независимо че може да вреди . А детето когато се е отърсило и станало самостоятелно може да стои на разстояние от тази ,,любов" , като пак обича родителя .Такива сме си хората , нямаме правилна връзка ум-емоции .Усещаме нещата но объркваме в разбирането и бием детето за негово добро . За религиите ... В света на думите , като първо , е добре да поставим библията , Христос като Идея .Конкретна идея която търся и откривам с вебе си ...Преди час си мислех и пак не можах да намерия добър християнски отговор при ситуация да наранят близък човек , Но се чудех ако мен наранят ще бъда ли християнин , дори и тука не съм сигурен .Но за много други неща имам отговори Всеизвестно е , че всеки вижда света по различен начин .Към тази опорна точка трябва да се връщаме винаги когато се сблъскват мнения .И единственото което можем да направим е вътре в себе си да разберем какво се случва .Каква е моята лична представа и каква е представата на другия .Не общо , а конкретно насочваме вниманието от допирните точки към различията . Движещата идея е , че разумното се проявява във всичко .И всеки един , независимо колко отвратителен ни изглежда има и добра страна Най лесно е да се заяви че хищника , вълка е лош .Но питаме ли го колко малки има да храни ? Ние не можем да разберем точно как и защо е създаден днещния свят .Това е работа на голями сили извън нас .Само се догаждаме за някои работи .Но можем да се поучим от природата и се синхронизираме с нея .В природата няма излишни същества , всички са в една обща биосвера .Всички са свързани един с друг .Общите благоприятни условия наричаме Божия Любов .Това е разбираемо . А всеки има възможност да се приобщава към средата която му е приятна .Никои не може да те задължи да правиш нещо , независимо от усилията му . Самия човек дава достъп до себе си поради вътрешни причини .

Да , свидетел съм и помня повечето от тези неща от близкото минало . За разлика от наши политици . Украйна трябваше да си остане неутрална . Това е гвоздеят . За важноста на националния неутралитет сега трябва да проумеят и българските политици . Разбира са ако са български те го знаят .

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г. Път на зазоряване (1939–1940) Интересна лекция .Няма да цитирам всичко . Спокойна и ползотворна вечер .

За съжаление е така когато връзката е ,,форумна ".Нещата трудно се разбират .Особенно когато има първоначално натрупване в грешна посока . Проблемът идва от четенето без прилагане .А за да се приложи не е достатъчно ,,чул недочул ? Нужно е разбиране .За това и терапевтите тук не се разпростират в обяснения ,Винаги има недоразбрано . А моя възглед е че ти не даваш вид за сериозен проблем .Няколко човека ти го казаха , че си както всички нас .Или по точно не е в сексуалноста .Притеснителен си .Още в този момент трябваше да разделиш в себе си физическите , природни реакции с наслаганото от възпитанието , културата на средата . Това беше жестоко. Импотентен и проникване в едно изречение Долавям скрит замисъл в тези думи. Дано е така. Все пак аз мога да правя секс,освен първия път въпреки,че и тогава съм правил. Това смятам да направя! Звучи разумно и го разбрах много правилно. Благодаря за мненията и отделеното време! Никой не ми препоръча терапия, доктори или хапчета значи нищо ми няма. Също не добавих това,че на 90% от случаите съм бил на поне 2-3 питиета. Мерси отново, а тези които са по-стеснителни като мен ще е добре да не четат тук освен,ако не са свръх интелигентни. Ето тук реагираш правилно на пръв поглед .Но явно , въпреки думите си и тези на коментиращите , си мислил лошо за себе си .Това да го каже друг вече е обидно , нали . Постовете ти са разумни и няма индикации за ранимост .Не ти е нужно галене а разтърсване , за да се вземеш в ръце и се оправиш . Това е от мен . П.П. ще обясня за случайно четящите . За справяне със страха и неговите подгласни трябва смелост .Смело да се види и разгледа реалното , да се разбере проблема в неговата цялост ,,Само истината освобождава". Когато те е страх да погледнеш в огледалото да видиш бялия си образ , винаги ще се съмняваш и може да вярваш че си черен . ...Е сега вече си погледнал и виждаш че си бял . Страхливите парашутисти инструктура ги бута , за да станат парашутисти .После може цял живот да ги недолюбват , но инструктора си го знае .Това му е работата .

В-к ,,Минаха години" бр.16 , статия : --,,Един за друг"в унижението на жени в ефир -- от Мануела Геренова . Ще цитирам само няколко изречения : Предполагам това е пуснато във вестника като критика на предаването ,,Един за друг". Но за мен е някаква политика . Да , само в политиката се сервират глупости изглеждащи красиво . Знам че има хора които ще приемат думите ми като изява на това което приписвам на друг .За това ще напиша няколко думи . Феминизма явно е различен за всеки , Та ще наблегна на равноправието , равностойноста на двата пола . За Бога , нашия създател мъжът и жената са двете лица на човека . Тези две различни лица са с различна работа в света .Различна но еднакво важна за Бога . Просто този свят не може да съществува без тези две различни лица/роли на единия за Бога човек . А в статията се казва че мъжете ( партньори , режисьори , водещ ли ? ) принуждават жените .Интересно как го правят .Щото лично вече 40 г нямам знание как да го направя аз , не жената мене . За това се възмущавам и мисля че жена е допуснала тази статия , някоя феминиска нямаща собствен мъж за опити .При социализма партията допусна жените на всякъде , коя където сърце и пожелае . Сега допуснаха и гвардейци да са жени , военни летци също . Както изглежда след изкуствените животни (овцата Доли) и осеменяване , примката за мъжете се затяга до кокал .Остава да се подобри и изкуствения интелект и за мъжете няма да има място на земята Единственото успокоение е че има много жени( и на това се надяваме) с естествен интелект , да ни окажат съчувствие и помогнат за намиране смисъла на съществуването .

В-к ,,Минаха години" бр.16 . интервю на Зорница Веселинова с първия български космонавт Георги Иванов . Предавам една нищожна част . Г.Ив.--Защо не оставим на спокойствие Ванга .Тя наистина е феномен .( Казва че не е морално да се експолатира паметта ѝ. Моя вметка). З.В.--проф. Николай Денков , министър на образованието и науката в кабинета ,,Петков" забрани на българските учени в Дубна да сключват нови договори с ръководството на тамошния обединен институт за ядрени изследваниян .Да довършат старите договори и от сега на татък наши учени да не заминават за Дубна , където по думите му Русия прави атомни болби . Какво ще коментирате ? Г.Ив.--Вероятно това е политическо решение .Един професор и учен не може да не знае че това е загуба за нашата наука .А и за какви бомби можем да говорим за този институт в Дубна ?Пък и коя държава би допуснала чужденци до своите ядрени изследвания и технологии ? Това е пълен абсурд .На скоро си спомних за моя дядо , как ни усмиряваше като прекалявахме ,,Разчовечихте се ".Разчовечаването е характерно за сегашната ни действителност .Християнските ценности изчезват .Според тях семейството е доброволен съюз между мъж и жена . А децата са такива каквито Бог ги е създал .Ние българите сме наясно на къде ни тласкат на последък .Не на там където трябва и семейството няма да бъде задраскано . (Но по интересна е темата за бъдещето , която ще предам на кратко ) З.В.---Как посрещате сегашните новини за войната в Украйна ? Г.Ив.--Този въпрос е много сложен и обширен .Там се избиват два братски народа .Генезиса на събитията може да проследим десетилетия по рано .В Минск се проведоха т. нар. мирни преговори , подписаха се споразумения .Гаранти станаха Германия и Франция .Обаче какво се оказа ?Преди няколко месеца г-жа Меркел коментира , че никой не е мислил да спазва споразуменията .Целта била да се даде време за въоръжаване и подготовка на украинската армия . З.В.--Наскоро предложихте българските политици да си купят каски и се запишат доброволци за защита на Украйна ? Г.Ив.--От парламента само единици са ходили войници .Останалите нямат представа за истинската война ,не тази по филмите . А за , войната на всички е ясно , че тя е между обединения запад включващ САЩ , срещу Русия .Това е война между две ядрени сили .Нужна е само една искра за да изчезне прекрасната ни планета .Единствения изход е да се седне и преговаря .Както и да се спре въоръжаването на Украйна .Защото това сега е гасене на пожар с бензин .До кога ще оцелеем ? Най малко на България прилича да не разбира този проблем . Над 90 % от сънародниците ни са против тази война . Не проумявам чии интереси защитават тези които изпращат оръжия там , Освен комерсиалните . Следващата стъпка е да се изпратят синовете и внуците ни да загиват там .Защо ? За това подкрепям и участвам във всенародните походи за мир и неутралитет на България .На 23 април е петия поход .Дано медиите го отразят .На предишния на 12 Март , имаше пълно медиино мълчание (почти . моя вметка ).

Valentin Taskov 1 октомври 2020 г. · Един баща казва на сина си: Ти завърши с отличие, подарявам ти една кола, която придобих преди много години ... тя е малко стара на години. Но преди да ти я дам, я закарай до фирмата за употребявани автомобили в центъра и им кажете, че искам да го продам и виж колко ще ти предложат. Синът отива във фирмата за употребявани коли, връща се при баща си и казва: „Предложиха ми 1000 долара, защото изглежда много износена“. Бащата казва: „ Сега я закарай в заложната къща“. Синът отишъл в заложната къща, върнал се при баща си и казал: „Заложната къща предлага 100 долара, защото е много стара кола“. Бащата помолил сина си да отиде в автомобилен клуб и да им покаже колата. Синът взел колата и отишал в клуба, върнал се и казал на баща си: „Някои хора в клуба предлагат 100 000 долара за него, тъй като това е емблематичен автомобил Nissan Skyline R34, търсен от мнозина. Бащата казва на сина си: „Исках да узнаеш, че на правилното място те ценят по правилния начин“...... АКО НЕ СТЕ ОЦЕНЕНИ , НЕ СЕ ЯДОСВАЙТЕ , ТОВА ОЗНАЧАВА , ЧЕ СТЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО... ТЕЗИ , КОИТО ЗНАЯТ ВАШАТА СТОЙНОСТ , СА ТЕЗИ , КОИТО ВИ ЦЕНЯТ... И НИКОГА НЕ СТОЙТЕ НА МЯСТО , КЪДЕТО НИКОЙ НЕ ВИЖДА ВАШАТА СТОЙНОСТ . ИСКАТЕ ДА ЩАСТЛИВИ !?... БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ, КАКВОТО И ДА ВИ СТРУВА !... БОГ, ОЦЕНЯВА ТОВА... И ЩЕ ВИ ПРАТИ ПРАВИЛНИТЕ ХОРА!... ХОРА, КОИТО ЩЕ ВИ ОЦЕНЯТ... И ЗАОБИЧАТ! БЛАГОДАРЯ!

това е вторично . Първо е себеувереноста . От нея зависи и мнението на дъщеря ти , в общи линии. Борбата е за това , да си вярваш .Разбира се че е трудно , но не по същество ,Трудноста е в промяната на навиците . Защото логиката е много простичка . Имаш мнението на лекар, един , двама , а настреща е съмнението .И лошия навик е да ровиш със и във съмнението .А то нищо не може да докаже , само увеличава страха . Значи е логично да се спреш на лекарския опит/мнение , като им вярваш . До колко зависи от теб .Това е здравословната алтернатива . И защото си затънала в съмнения и страха , излизането е бавничко , изисква търпение и постоянство .По лесно е с терапевт, като им дадеш вяра и откритост .С други думи това е учене на доверие , на вяра .На доверие в себе си , в лекаря , в живота .И не е религия а реалност , че вярата е силата на човека .Сега може да ти изглежда фантасмагория , но какво ще каже всеки успял спортист .

https://portal12.bg/publikatsii/Учителя-Беинса-Дуно-Възкресението-е-въпрос-само-на-душата.-То-е-пробуждане-на-съзнанието-1-7290 Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у тебе съзнанието, възкресение няма. И сега може да се прероди в тебе съзнанието. Това тяло, в което сега седиш, е един гроб. Следователно, ако ти като една пъпка се разпукнеш, ще цъфнеш и ще завържеш, ще образуваш новия плод. Нима с онези тела, с които сме заровени, с тях ще възкръснем? Нима с тия хилави тела, за които сме изхарчили 50–60,000 лева да ги лекуваме, с тях ще възкръснем? Не, друго нещо се подразбира. С други тела ще възкръснем. Ние подразбираме ония тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго.

Веселин Стоянов Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос. Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре. Вярата е необходима и за този, и за онзи свят. Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото. Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него. Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре. Двете дървета, Ликвидация на века, Утринни слова, год 7-ма, т.1 31 октомври 1937 г. Учителя Беинса Дуно Ivelin IwanowПаневритмия в Мадрид? Такива сме...///¿Paneuritmia en Madrid? Somos así... 1 дни · СЕГА НЯМА ДА КАЗВАТЕ "ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!", НО ЩЕ КАЖЕТЕ : "ДА ВЪЗКРЪСНЕ ЛЮБОВТА! ДА СЕ РАЗПРЪСНАТ ВРАГОВЕТЕ, КОИТО НИ МРАЗЯТ! Христос казва: „Идете в Галилея, там ще ме видите“. – Какво представя Галилея? – Мястото на Любовта. Там ще я видите. Значи Любовта може да се види, да се реализира. Когато видите Любовта, т.е. когато видите Христа, ще носите други имена. Иде времето на възкресението! Преди две хиляди години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици. Явява се въпрос кой ще възкръсне, и кой няма да възкръсне. Възкресението трябва да дойде общо. Някои искат да ме убедят, че са възкръснали вече. Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената казва: „Напуснах мъжа си“. – Много естествено, не си възкръснала още. Мъжът казва: „Напуснах жена си“. – Не си възкръснал още. Възкръсналият никога не напуща възлюбения си. Той отива при душата на своя възлюбен и споделя истината с нея. Достатъчно е само по една дума да си кажат, за да се разберат. Млади и стари, вложете Любовта в себе си, да заживее Христос не само на Небето, а в душите, сърцата, умовете и волята ви. Само така ще приложите Новото Учение на опит. Доста глаголстване! Никой никога да не критикува! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе!“ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в умовете, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влязла в умовете, в сърцата, в душите и във волята, казвам: Христос възкресе и Любовта възкръсна! Не чакайте да дойде времето за това, не очаквайте на еволюцията, не чакайте да дойде Любовта отвън. Да дойде Любовта вътре във вас! Само тогава ще бъдете силни и красиви. Щом се научите да любите, няма да остарявате, ще бъдете млади, на 33 години. Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят!“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата !“ Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Г осподи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята! Това са максимите, които човек може да приложи. „Идете, кажете на братята ми да идат в Галилея, там ще ме видят.“ Това са последните думи, които Христос отправя към вас- да отидете в Галилея, да Го видите, да познаете Любовта, която Той носи. Той иде сега да ви възкреси. Този е последният ден! Желая всички да възкръснете! Виждам, че камъните на някои гробове започват да се тресат. Христос иде да отвали камъните. Мнозина идат с Него. Тогава Той ще каже: „Лазаре, излез вън!“ Поздравявам ви с Христовото възкресение! Желая да отидете в Галилея, да срещнете Христа, да ви каже лозинката за Новия Живот – възкресението на Любовта. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=357&status=1&high=%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5#result_start

Екологията не може да бъде само ,,Да почистим България за един ден" или затвор за министъра допуснал екологична криза .Защото чистотата бива както външна , така и вътрешна . Не е достатъчно да лъснем терена като за снимка . Много по важно е какво слагаме в устата си . При положение ,че нашите земеделци алармират от близо година за качествата на украинското зърно .Защо нашите чак сега се размърдват ?Или те не знаят ,че още има и НАШИ производители въпреки тридесет годишния натиск да се премахнат ? Направо ме е срам от калпавото управление на държавата и оправданията , че зърното било от технически култури . За нас е лесно , Стремежът ни е по примера на Христос да възкръсне Духът в нас .НО НАШИТЕ ДЕЦА ? Какви условия им подготвяме ?

https://bg-patriarshia.bg/news/vazkresna-sv-liturgia-v-patriarsheskata-katedrala-sv-aleksan--2 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=886428

Благодаря , доиде ми на време .

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г. Път на зазоряване (1939–1940) Ако имате вяра „Добрата молитва“ „В начало бе Словото“ Ще прочета един стих от 21-ва глава на Евангелието от Матея. „А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: „Дигни се и хвърли се в морето“, ще бъде.“ (21-ви стих.) „Духът Божи“ Ние четем какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни, и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят. Те мислят, че реални неща са само тия, които стават на физическия свят, на Земята. Опашката не е най-важният уд на животното. Опашката е дадена на животното главно да се брани от хапливите мухи. В този смисъл, и умът на човека е неговата опашка, с която той се брани от всички лоши мисли. Обаче, ако вие употребявате ума си само за да се браните от лошите мисли, той е безпредметен. Мислите ли, че опашката може да уреди всичко? Не, опашката не може да нареди всичко. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляди години нищо няма да остане от тях. Това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди да е заговорила науката за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше независимо от това дали хората знаят нещо за него или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува. Вие мислите, че като откриете нещо, много сте направили. Това, което откривате, съществува и без вашето откритие. Ние само констатираме известни факти и истини. Казвате: „Кое е вярно?“ За мене нещата всякога са верни. Защо? Аз имам едни везни, с които всякога си служа. Аз не питам дали дадено нещо е вярно. Слушам човек да говори нещо – аз не питам вярно ли говори, но веднага прилагам везните. Турям човека на везните, турям думите му и го тегля. Веднага познавам вярно ли говори или не. Запример, взема един слуга в дома си. Веднага го претеглям, да видя колко тежи. Запример, той тежи шестдесет килограма. Аз записвам теглото му настрана, за да сравнявам, когато ми потрябва. Като излезе от дома ми, пак ще го претегля. Ако тежи шестдесет и два килограма, това показва че той е взел два килограма от дома ми и ще му кажа да остави тия два килограма, които е взел. Разправят, че когато човек слиза от невидимия свят, теглят го. Като се върне обратно в невидимия свят, пак го теглят, да видят какво е придобил и изгубил през времето, докато е бил на физическия свят. Ако имате вяра

2015 г. Украйна даде под аренда огромни площи обработваема земя на американски и европейски фирми .Сега тези фирми ппредлагат на цял свят продукцията си възползввайки се от войната за безмитна търговия и без фитосанитарен контрол .

Поход за Мир !

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г. Път на зазоряване (1939–1940) Реална и идеална обстановка на нещата „Добрата молитва“ „Благост носи светлината“ Ще прочета само два стиха от 13-а глава от Посланието към Римляните: 13-и и 14-и стихове. „Духът Божи“ „Облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите ѝ.“ (14-и стих.) Какво се разбира под думите „да се облечем“? Как го е тълкувал Христос този стих в неговия вътрешен смисъл? Това обличане е в преносен смисъл употребено, защото Господ и Христос не са дреха, с която човек може да се облече. Друго нещо се разбира от този стих. Същият стих на английски означава: „тури Христа на гърба си.“ Какъв смисъл има да туриш Христа на гърба си? Техният израз, преведен на наш език, иде малко смешно. Наистина, защо да не туриш Христа в ума си, а ще го туриш на гърба си? Сега се явява въпросът, защо е дошъл човек на Земята? Човек е дошъл на Земята, за да изправи някои свои погрешки на ума, на сърцето и на тялото си. В Божествения свят тези погрешки не могат да се изправят, не се виждат. Това, което не се вижда, което няма външен израз, ти не можеш да го поправиш. Един ден всички същества, които живеят горе, ще дойдат на Земята, за да изправят погрешките си. И най-напредналите същества, ако имат някаква малка погрешка, непременно трябва да дойдат на Земята, за да я изправят. Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави глаголите, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си. Това влиза в задачата на неговото самовъзпитание. За една запетая даже, той трябва да дойде на Земята, да се научи как и къде да я поставя. Ще кажете, че това са афоризми, не е възможно за една запетая да слиза човек от небето. В гръцки език има определителен и неопределителен член. Някои филолози са употребили цели тридесет години да тълкуват и обясняват защо Апостол Павел е употребил в посланията си определителен или неопределителен член. Те не знаят, че когато е писал посланията си, апостол Павел съвсем не се е ръководил от мисълта дали трябва да употреби определителен или неопределителен член. Той е писал както му дойде. Та казвам: Реални неща са тия, върху които се съгражда светът. Идеалните неща представят облекло, външното облекло. Реалният живот има две страни: един външен, позлатен живот и един вътрешен, който е от истинско злато. Докато е жив, между близките си, човек не е толкова добър. Като умре, колкото времето повече се отдалечава от неговата смърт, толкова той става по-велик. Хората правят умрелия велик. В първо време той е бил много лош, но колкото повече времето минава, след смъртта му той става много добър. Чудно е, че хората правят нещата добри. Първоначално християните са ги считали като раздорници, които разделяли мъже от жени, разрушавали домове, затова ги подлагали на мъчения, на бесилки, на изгаряния, за да се откажат от убежденията си. Според тогавашните закони на Моисея те минавали за еретици, за големи революционери. Какво означава думата „революционер“? Да бъдеш революционер, това означава да въртиш колелото, да го обръщаш. Всеки, който точи ножове, е революционер. Жена, която преде, която върти колелото, е също революционер. Казват за някого, че право или криво върти човекът колелото. Сега да дойдем до онова положение, в което повечето хора се намират. Мнозина мислят, че са на правата страна. Ако те са на правата страна, няма какво повече да учат. Ако всички хора са на правата страна, отде идат тогава тия разногласия, тия недоразумения и войни между хората? Не, сегашните хора са в един път, дето има големи раздори. Някой дойде при мене и ми казва: „Аз имам любов към Бога, вече съм праведен.“ Аз виждам, че този човек плаче за нищо и за никакво, а говори за любов към Бога. Питам го защо плаче, а той казва, че го мъчи нещо. Чудно нещо, как е възможно ти, който си предаден на Бога, да те мъчи нещо? Божията любов внася мир в човека, но има друга една любов, която мъчи човека. Като дойде някой при мене и ми каже, че се мъчи, казвам: Той се мъчи от любов. Той обича парите, мъчи се, а те не го обичат, бягат от него. Той обича хубавите дрехи, хубавите обуща, а те не го обичат и бягат от него. Значи той страда от безлюбие. Аз се чудя как е възможно да обича някои неща, а те да не го обичат и да бягат от него. Аз намирам правото на хляба, който казва: „Аз искам, който ме яде, да ме обича.“ Реална и идеална обстановка на нещата

ДОКТРИНА ЗА ЙЕРАРХИЯ НА ДУХОВНИТЕ ВЪЛНИ ОТ ВАКЛУШ ТОЛЕВ Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., на деня на Рождество Христово, в с. Поповица, Пловдивско. Приключва земния си път на 27 ноември 2013 г. в гр. София. Учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по лагери и зат­вори. Там пише поезия, драми, фило­софски есета… След освобож­даването му завършва богословие в Духовната академия, София. От 1991 г. Ваклуш Толев чете лекции в Пловдивски и Софийски университети, изнася слова и беседи в различни културни центрове на страната. От 1993 г. реченото му слово се пуб­ликува в неговото авторско списание „Нур“ („нур“ – негаснеща, нетленна светлина), в което той офор­мя цялостния облик на едно ново Учение, наречено от него Път на Мъдростта. От гледна точка на Учението на Мъдростта Ваклуш Толев разглежда редица теми, свързани с духовния, култур­ния и исто­ри­ческия живот в личното и социалното битие на човека. Тези теми са включени в поредица негови издания: трилогията „История u теория на мировите религиозни учения“; книгата „Седемте Лъча на еволюцията“; алманаха с Послания на Планет­ния Логос „Беззаветен Завет“; албума „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“; стихосбирката „Разпиле­ни бисери“; двутомника „Духовните дарове на България“. За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината на Духовните вълни, като прокламира петата – Духовната вълна на Мъдростта. Духовните вълни са скАлата в Пътя на човека – от материята до Божествеността! В целия си съзнателен живот човечеството си е задавало въпроси: Откъде идва? Защо е? Накъде отива? И до днес две големи теории – креационната и еволюционната, спорят дали човекът е сътворен от Бог, или е плод на еволюцията. Съществуват не малко опити за обяснение на физическата еволюция на човечеството, която ни е по-близка от гледна точка на видимия свят, в който живеем. За духовната страница на нашето същество също има оставени ориентири и отделни обяснения в религиите или мистичните знания, но като цяло в пъзела на духовния ни път има повече празноти, отколкото знание за човека. От позицията си на Духовен Учител Ваклуш Толев формулира цялостна креационно-еволюционна концепция, която нарича Доктрина за йерархия на Духовните вълни. Тази доктрина е фундаментално ново духовно виждане и цялостен вертикален разрез, чрез който се отговаря не само на въпросите „Откъде идваме и накъде отиваме?“; „Кое движи еволюцията на човечеството?“; „Защо има различни религии и култури?“, но и очертава бъдещите тенденции за осъществяването на човека на планетата. Еволюцията на Мирозданието е обусловена от седем Космични Духовни вълни: Първата Вълна осъществява Сътворението – Духът инволюира в Материята и се сътворява света; Втората Вълна ражда Търсенето – Духът започва да се търси в Материята; Третата Вълна внася Реда – Духът вписва закони в Мирозданието; Четвъртата Вълна пулсира Единството – светът се устремява към Духа; Петата Вълна изявява Одухотворяването – Духът започва да осветява Материята; Шестата Вълна извежда Божествеността – Духът става единство с Материята; Седмата Вълна осъществява Богоживота – Духът постига Целостта! Духовните вълни са хронология на Космичния, но и на човешкия Дух, защото в книга Битие 2:7 пише, че след пораждането на света е сътворен човекът от планетна плът и Бог вдъхва в него Своето Дихание. С това Той го прави не само Свой образ, но и подобие Свое. Следователно Бог е не само вън (трансцендентален), Той е и вътре в човека (иманентен). Значи ние носим Бог като вложена божественост, която в планетната си еволюция трябва да изведем и усвоим, за да се върнем като Единство със Сътворителя си. Но как се осъществява Единство на човека с Бога? Ваклуш Толев казва, че това, което ни пулсира, е една специално вложена ритмика на волята на Сътворителя. Тази ритмика като планетни Духовни вълни – проекции на Космичните вълни, ни е извела от Бога и сега в обратен път ще ни върне при Него. Всяка Вълна е еманация, която храни планетната цялост. Еманация на Планетния Логос – на Словото, което определя битието на планетата. Духовните вълни повдигат социалното и духовното битие на човечеството. Те имат универсален характер, но дават и индивидуално стъпало. Така всяка Вълна е един еволюционен стадий – степен в Пътя на човека към обожествяване. ДОКТРИНАТА ЗА ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕКА Духовните вълни са степени в усвояването на Бога! Езотеричното знание казва, че планетната еволюция преминава през Седем Коренни раси, всяка от които се разгръща в по Седем подкоренни раси. Досега са преминали четири Коренни раси: Поларианска, Хиперборейска, Лемурианска и Атлантска. Понастоящем се намираме в Петата – Арианската, в нейната Пета подкоренна раса. От тази Пета подраса вече се ражда Шеста подкоренна раса, която ще образува следващата Коренна раса – Шестата. В Коренните раси човечеството е под влиянието на Седем Духовни вълни: на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Свободата. Духовните вълни йерархират вътрешното развитие на човека, като всяка от тях внася в него един основен духовен принцип: Сътворението – индивидуализацията; Митологията – въображението; Правдата – законността; Любовта – прощението; Мъдростта – прозрението; Истината – откровението; Свободата – Единството. Във всички езотерични знания има едно особено отношение към т. нар. „свещена СедмИца“. СедмИцата е структурата на нашата планетна еволюция: в 7 дни светът е сътворен; 7 са Коренните духовни раси, всяка от които с по 7 подраси; 7 са Лъчите на еволюцията; 7 са центровете на духовната енергия Кундалини, вложена в човека; 7 са Духовните вълни… Духовните вълни раждат култури, в които се съчетават Дух и материя! Духовните вълни имат свои Логосови Синове – въплътяват се в Личности, деянията на Които, в идеята на водителство на съответната Духовна вълна, раждат Учения. После Духовните Учения преминават в религии. Наличните световни религии и култури са израз на първите четири Духовни вълни. Различните Духовни вълни идват според духовната йерархия на човечеството и са двигател на еволюцията му. Затова те не си противоречат – в еволюцията няма противоречие, има развитие! Осъзнато или неосъзнато, човекът все повече се обожествява. Той носи в себе си знанието, че е Космична цялост, а и древността казва, че е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса. Тази тайна той постепенно разкрива, като чрез планетните Духовни вълни йерархира съзнанието си – от подсъзнание през самосъзнание до свръхсъзнание. ДУХОВНА ВЪЛНА НА СЪТВОРЕНИЕТО Сътворението влага в човека възможностите, съпроводени с еволюционния пулс! Първата Духовна вълна – на Сътворението, е създаването на човека. Породен е вече светът с „Да бъде светлина“ (Битие 1:3). В големите метафизични знания на древността се казва, че Светлината е образ на Тъмнината. Но не в смисъл на морално-нравствена съизмеримост: светло и тъмно, добро и зло… Не в идеята за антагонизма в религиозния дуализъм – Бог и Сатана, а като Проявено и Непроявено. Безспорно трябва да има свят и след това да се създаде човека. Затова в Сътворението те се следват. В тази цялост, в която е създаден светът, има тъмнина и светлина, вода и суша, светила и звезди, влечуги и птици, големи риби и големи животни… И накрая Бог казва: „Да сътворим човека по Наш образ (и) по Наше подобие“ (Битие 1:26). Да сътворим – значи Творецът не е бил Сам, а е имал Сътрудници. Но с тях създава само образа на човека, а подобието влага Сам, като „вдъхна в лицето му дихание за живот“ (Битие 2:7). Божията човечност поражда Човешката божественост, казва Ваклуш Толев. Затова човекът не може да бъде унищожен – жизнеността на Бога у него не може да бъде загубена. Щом Бог е безсмъртен, то и човекът е безсмъртен! Бог има нужда някой да Го констатира; Той има нужда от някой, който да Го легитимира във Физическото поле и затова създава човека. Сътворява го като най-съвършеното от всичко, което вече е сътворено. Сътворява го от материя, в която има живот, защото са създадени вече живите души. И в клетъчния си свят той има милиони клетки живи души – от целия сътворен свят. Оттук е голямата борба човек да хармонизира целия свой природен организъм. А Диханието – подобието, което му е вдъхнал Твореца – е, което го одухотворява. Духовната вълна на Сътворението влага подобието, с което образът започва да се разгръща! Човекът получава великата тенденция чрез Диханието на Бога да еволюира, като се усъвършенства до своето обожествяване. Човекът е Богоосезаема необходимост – Бог чрез нас се Себесъзнава, а ние чрез Него се осъществяваме! Според езотеричните знания човечеството освен във Физическия свят има присъствие и в Астрален свят – на желанията, в Ментален свят – на мисълта, в Причинен свят – на интуицията и пр. Вълната на Сътворението предоставя на човека йерархия по плътност и предназначение на телата – умствено, астрално, физическо. От Адам, който символизира мисълта, се извежда Ева – символ на астрала, за да бъде след това човекът заземен като съзнание в плът. Казаното от Бога за Адам: „да обработва земята, от която бе взет“ (Битие 3:23) е вече култура на трудолюбието. Човекът е съставен от планетната плът и той трябва да се обработва, за да се разгръща. Духовната вълна на Сътворението е първата борба на човека за Себе си. Без ум няма индивидуалност, а човекът е трябвало да започне битие в йерархията на духовното развитие като личност. И когато природата му е дала очи, тя го е освободила от колективното съзнание – индивидуализирала го е. Той започва да се себепознава чрез идеята за егоцентризма, за да се откъсне от стадното съзнание. Понастоящем да бъде човек егоцентрик е неморално, но да стои в стадото хилядолетия е престъпление спрямо развитието. В Сътворението е вложена идеята за развитието! Това, което се нарича Сътворение, започва с раздяла между Небето и земята. А това, което ще наречем човешко битие, е присъствие на земята, но и нескъсана връзка с Небето. Затова в Културата на Сътворението се раждат религиите на тотемизма. Човекът тогава е бил в пряка връзка с това, което се нарича Небе, и не е имал нужда от олтар. Олтарът е бил душата му – присъствието на Небесния му покровител е било в нея. Вярвало се е, че тотемът се въплътява в човека и той става като божеството-тотем. Тотемизмът е цялостна отдаденост на присъствие на душата на човека в Небето и физиката му на земята! Така Първата Духовна вълна изгражда самосъзнанието ни за свят. Във Вълната на Сътворението се осъществява в човека борба за индивидуализиране на Физическото поле – битката е да стане личност! ДУХОВНА ВЪЛНА НА МИТОЛОГИЯТА Митологията ражда в душата на човека богопочитанието към стихийните богове! Втората Духовна вълна – на Митологията, е битка на човека с хаоса. От хаоса може да се създава ред и да се извеждат доктрини. Културата на Митологията събужда въображението и търсенето. Човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. Затова въображението се вплита в търсене. Въображението е невидимо знание, което минава през различни полета на Мирозданието. Тези полета създават една завеса, която е инволюционното платно, тъкано от менталната, астралната и физическата материя. С идването на знанието завесата започва да се открива. И влиза най-голямата ценност – конфликтът. Влиза двубоят между желание и мисъл, между мисъл и откровение. Тогава идва въображението, което захранва целостта – въображението не е памет на ума, то е памет на целостта. То поражда борбата да се търси божественото и одухотворява човека. Но той няма още знанието за божествеността си. Затова само боговете на Митологията познават безсмъртието, а човеците, които не са още проявени богове, умират, т.е. са смъртни. Но смъртта е енергия за развитие в пътя на човека за безсмъртие. Най-същественото в Митологията е конфликтът между смърт и безсмъртие. Един израз на този конфликт е легендата за двамата братя – смъртния Кастор и безсмъртния Полукс, в която безсмъртният иска да сдели съдбата на смъртния… Въображението от стихиите ражда безсмъртни богове, за да извика в човека именно потребата от безсмъртие. В този смисъл Хермес Трисмегист казва: Човеците са смъртни богове, а боговете – безсмъртни човеци. В Митологията е идеята за безсмъртието! Духовната вълна на Митологията влага в човека почитанието като вяра. Тя е израз на вдъхновението, което създава митологичните божества. Тези богове са стихийни сили, които е трябвало да бъдат овладени, като им се дадат наименования и им се направят олтари. Боговете приемат жертвоприношенията и са благодарни, а човекът ги поднася, за да укроти и да усвои тези стихийни сили – водата, вятъра, огъня и т. н. Митологиите имат дълбоко закодирани тайни, казва Ваклуш Толев. Трудът на Сизиф, например. Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние! Когато го сложим на голямата стълбица на прераждането – с отиването и връщането, това е носенето на камъка на кармата, който рано или късно ще го изхабим. А митът за Нарцис е човек да се види във водата, т.е. във своя емоционален свят, и ако се себевлюби, ще се себепогуби. Докато женомразецът Пигмалион извежда себе си в изящната статуя на Галатея – плод на неговата мисъл, – в която се влюбва и тя бива оживотворена. Вулкан (Хефест) пък в митологичната култура е символ на духовна будност. Той оставя идеята, че може със словото да се дават енергии и да се задвижват машини. Въображението ражда и легендата за вълшебно килимче, което стана дори ракета… Така че митологиите са съкровище от тайни. Духовната вълна на Митологията носи идеята–за цивилизация – демонстрация на човека в себеосъществяване на Физическото поле! Именно в митологиите са посяти семената на бъдещите култури на човечеството. Индийската митология завещава идеята за водачеството (в лицето на Рама) и оставя бляна за безсмъртието (с тезата за прераждането). Египетската материализира идеята за безсмъртието (в пирамидите) и оставя бляна за мистериите (с посвещенията). Еладската дава идеята за красотата (в изкуството) и оставя бляна за необозримия обзор (с легендата за Икар). Разбира се, това знание може да бъде само стълба, но не и храм на молитвата ни сега. Стълба е, защото в преценката на митологичното мислене има една настъпваща бавно познавателност – символът, азбуката… Тя е добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието на човека. Във Вълната на Митологията се пораждат въображението и вярата в безсмъртните богове, за да се извика в човека потребата от безсмъртие! ДУХОВНА ВЪЛНА НА ПРАВДАТА Правдата освобождава човека от многото богове! Третата Духовна вълна – на Правдата, е възпитание на човека чрез добродетели. Тя поставя човека над биологията му и понеже трябва да го защити в неговата вътрешна присъщност, му създава нравствени правила за поведение. Правдата градира поведение, с което човекът може да се прозре като Божия даденост, а не само като социално битие. Духовната вълна на Правдата създава ред в отношението на взаимност между хората. Отношението в социалността е правда и е проблем на оцеляване и защита. Но Правдата не е само социална сигурност, тя е и морална крепост на човека. Духовната вълна на Правдата внася размерност като поведение между приложното и вложеното в човека! Размерност между вибриращата материя и законите, вписани в нея, пояснява Ваклуш Толев. В инволюционността, когато Диханието се обгръща от материята, Божествеността се „губи“ и тогава идва голямото търсене. Метафизиката става пре- димно физика, оверижва се метафизичното в човека и той трябва да тръгне в обратния процес. Затова Правдата създава отношение и закон. Тя е принудителна промяна на човечеството в еволюцията. Правдата е възпитание на ума. Тя мотивира в човека поведение чрез закони с идеята добро и зло. Един принцип на развитие, който обаче не е вечен. В двубоя между добро и зло се създават нравствени нормативи; влага се поведение за отговорност – злото получава наказание, доброто получава награда. Така в Правдата не се говори за смъртни и безсмъртни, а за добри и лоши човеци. С нейните принципи, които дават право – неправо, безгрешно – грешно, възхвала – порицание, човекът върви към съвършенство. В Правдата е идеята за очовечаването! Разумът разграничава, за да преценява, и човечеството започва да изгражда цивилизацията. Вълната на Правдата въвежда постулатите за създаване на социални формации, а сложеният закон носи идеята за съжителство с тезата за справедливостта. Но справедливостта е душевна преценка, а не в буквата на закона. Културата на Правдата изгражда вече индивидуализираните религии – юдаизъм, будизъм, мохамеданство и зороастризъм. Тя освобождава човека от митологичните богове. Юдаизмът е тенденция за земен нравствен живот; будизмът – за съвършенство в живота чрез свобода от желанията; мохамеданството – за преданост, която обаче стига до крайности; зороастризмът – за чистота в поведението и справедливост. Тези религии учат на поведение, но не се освобождават от идеята за възмездие. В Духовната вълна на Правдата Моисей и Мохамед налагат идеята за единобожие, но натрапчиво внушават на човека грях, жестокост и страх от Бога. Чрез идеите за страх и грях пазят расовата и кръвната даденост. Ваклуш Толев твърди, че сложеното „грехопадение“ е воденичен камък над човешкото битие. Идеята за грешника може да е била социална потреба в хилядолетията, но е безотговорна традиция в настоящето. Не се губи съзнанието, че си човек, но не се събужда основание, че си божество. Тези Учения на Правдата търсят очовечване, но се защитават с ревност за принадлежност. В Учението на Буда няма веригата на грехопадението, но то учи, че всеки, който се е родил, страда. Буда не говори за Бог, а за уговорката как да се живее – без желания, за да се освободи човек от страданията. По този начин ще може да се спре кръговъртежа на кармата и прераждането. Но така се лишава човек от йерархията на развитието. Желанията не бива да бъдат отричани, а култивирани, казва Ваклуш Толев. Метафизиката на Зороастър е дуалистична – присъстват две божества: бог на доброто – Ормузд, и бог на злото – Ариман. Но богът на злото там е с ограничено време, а на доброто – с неограничено време, т.е. отново идеята за монотеизъм. Моралът на зороастризма е и много строг, и много скромен – обич към труда, почит към жената и децата, добри мисли, думи и дела… Най-същественото обаче в тази религия е непримиримото отношение към лъжата. Във Вълната на Правдата се изгражда законността – с искане за възмездие! ДУХОВНА ВЪЛНА НА ЛЮБОВТА Любовта въззема човека като син на Бога! Четвъртата Духовна вълна – на Любовта, е първата стъпка на човека за обожествяване. Тя е дадена от Иисус Христос и прави прелом в човешката душевност, прелом в културата и в теологичността. Любовта носи идеята за Път, Истина и Живот, която Христос дава. Тя носи и една тайна, която човечеството трябва да направи живот – Словото. То е Посредникът, Парламентьорът, Който слиза от Бога към човека. „Словото стана плът и живя между нас“, пише Йоан Богослов в глава 1-ва, стих 14-и на своето Евангелие. Словото, Логосът, става видимият образ на Бога. Имаме не само метафизичния и мистичен Христос, а и реалния Иисус. Христос е ниспослание на Мировата същност, а Иисус е биологичният и социален образ. Христос е метафизика – Иисус е физика! Всеки човек носи метафизиката в себе си и може да я направи осъзната реалност – когато е посветен в духовното знание. Затова Христос оставя тайната: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен“ (Иоан 6:54). Причастието, демонстрирано от Христос, е реалност, която прави една метафизика в душата на човека. То е сублимация на тотемното причастие, когато се ядат тотемите-божества, за да се преобрази човекът да стане божествен. Тайнствата са потреби – в тях човек се осъществява в метафизика. Едно тайнство е толкова реално въздействащо, колкото можем да го приемем като метафизична реалност. Вълната на Любовта освобождава човека от веригата на земната властност, родена от първите три Духовни вълни на неговото религиозно битие. Поставя личността над социалната единица и внася една нова мярка – да простиш на другите и да обичаш не само ближния си, но и врага си. Така се коренува злото и се степенува доброто, спира се доминантата на отмъщението. Идеята на прощението неутрализира отрицанието на отмъщението като възмездие, без да отрича нарушението. „И аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши“ (Иоан 8:11), казва Христос на прелюбодейката. В Любовта е идеята за съвършенството! Културата на Любовта освобождава душите на хората от Адеса, за да насочи взора им към царството Небесно. Тя донася идеята за победа на Духа над материята чрез Разпятието – жертва заради Възкресението. Разпятието е двубоят между Дух и материя и безспорно демонстрация, че материята може да бъде одухотворена. Духовната вълна на Любовта пулсира процеса на еволюция за единство на човека с Бога! Единство, сублимирано в най-върховното – „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30), както казва Христос. Така Учението на Любовта води човека към свобода от страх от Бога, за да се види той като Негов син. Иисус Христос одухотворява материята и демонстрира Преображението; осъществява двубоя между Дух и материя при Разпятието; извършва в гробницата Самокръщение от Син Човечески в Син Божий; прави Възкресението като надгробна властност; демонстрира Възнесението като идея за живот на човека в Бога. В историята отделни божества – като Озирис, Дионис и др., са възкръсвали, но учение за Възкресението като формула на изповедание и теза за овладяване на материята и за Възнесение е нямало. Преди Христос възкресенията са осъществявани с енергия отвън навътре, а Христос възкръсва със Своята Огнена вътрешна енергия – отвътре навън. Човечеството не прие Възкресението като възможност, а като чудодействие. Не приложи и като духовна грамотност и културна потреба Блаженствата, които Христос дава. Блаженствата са послание, те не са заповеди, а девет мистериални тайни. И ако те бяха изградили културата на християнството, човечеството щеше да е на много по-високо нравствено и духовно стъпало, констатира Ваклуш Толев. Християнската църква създава догми, обреди и правила, с които формира религия, за да се охрани и да се живее Учението на Любовта като изповедание за мнозинството. Няма религия без олтар и няма олтар без обред! Но именно обредите и догмите разделят единната и цялостна Християнска църква на Източноправославна, Католическа и Протестантска. Религията може да слага правила, но вярата като знание за незнайното – никога! Любовта е върхът в стълбата на моралните ценности. Тя не избира, Любовта само дарява. Тя освобождава от роднинството на кръвта и води до родството на Духа – не кръвно, а духовно родство. „Който изпълни волята Божия, той ми е брат и сестра и майка“ (Марко 3:35), казва Христос. Учението на Любовта вгражда като вибрация няколко съществени идеи за свобода: свобода от егоцентризъм, свобода от омраза към отсрещния, свобода от страх от Бога, свобода от кръвна връзка! Във Вълната на Любовта човекът се учи на прощение, за да види другия в себе си! ДУХОВНА ВЪЛНА НА МЪДРОСТТА Мъдростта проявява вложената Божественост в човека! Петата Духовна вълна – на Мъдростта, е одухотворяване на материята в човека. Тя е прокламирана от Ваклуш Толев като Културата на Третото хилядолетие. Тази Духовна вълна е възрастта на духовната зрялост на човечеството. Мъдростта не е проява на сърцето или на ума, тя е проява на Духа. Нейният белег е божествеността, а не съвършенството. Тя дава път на Знанието като прозрение, което обожествява човека. Новата битка вече не е за очовечаване, каквато водят предишните Духовни вълни, а за проявяване на вложения Бог в човека. В Мъдростта не само човек се приближава към Бога, а и Бог се осъществява в човека. Духовната вълна на Мъдростта извежда Бога от човека, за да върне човека за живот в Бога! В нея човекът се осъзнава като Богонеобходимост. Във Вълната на Мъдростта той не е вече ecce homo, а ecce deus. Учението на Мъдростта казва, че всеки човек е един бог в развитие! И учи, че всеки човек е наш събожник, защото всички сме родени от една утроба – утробата на Бога, всички носим Неговото Дихание. Така събожничеството не е морална идея, нито кръвно или дори не е само духовно родство, то е съ-божественост. Духовната Вълна на Мъдростта трансформира света на разума, за да даде власт на духовността над ума. Тя със светлината на Знанието осветлява плътта с Духа. Не Добродетелта, Знанието е тайната във Вълната на Мъдростта – човек да знае, за да не греши. Затова тя казва, че знаещият е повече дори от безгрешния, и иска: Научи ни! вместо: Прости ни! Защото ако човешко е да се греши, то да знаеш, за да не грешиш, е божествено, казва Ваклуш. Учението на Мъдростта освобождава човека от воденичния камък на първородния грях. То разглежда грехопадението като процес на инволюция на съзнанието на човека във физическата материя. Според книга Битие грехопадението е следствие от познанието на добро и зло. Но именно знанието за добро и зло прави човека бог. Защото „рече Господ Бог: Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“ (Битие 3:22). Вълната на Мъдростта надмогва вече полярностите. Човекът няма да се развива със съпоставките добро и зло, защото Културата на Мъдростта създава социологията няма зло, има нееволюирало добро! Това е и морален принцип, и метафизична тайна. Призовава се нееволюиралото, което причинява злини, да не се капсулира, а да се бори за себенадделяване. Злото не е нито персоналност, нито вечност! Злото и доброто са феномени, те са субективни видимости – не са същности, а помощни сили в еволюцията на човека. Преценката „зло“ или „добро“ е лично отношение, което йерархията на човешкото съзнание променя. Идеята „злото е нееволюирало добро“ дава възможност да се разбере, че може да се надмогне всяко препятствие. Затова за Мъдростта страдание като принцип не съществува, има развитие! Има болка, но заради надмога над плътта. И идеята за страданието няма да има стойност, когато се познае закона за одухотворяване на материята. Вълната на Мъдростта носи идеята за обезземяване! Учението на Мъдростта дава свобода и от страха от смъртта със знанието, че човекът е безсмъртен. Смъртта е преход, не нихилация. Това обосновава законите на прераждането и на кармата. Животът е идея за сътворение, не за унищожение, и само той е непреривен. И като стратегия Мъдростта е Знание именно за Живота. Човечеството постепенно ще се освободи от догми, защото ще има гледа на прозрението, а не доказателствата на ума – ще има проницание, с което ще определя вътрешно предзнание за нещата. Няма да има и чудеса, защото чудесата са демонстрация на знание пред незнанието на човека. Те утвърждават вярата, но чудото е най-трошливият стълб в храма на вярата! Мъдростта открива идеята и за Perpetuum mobile. Това е Искрата на Бога, вложена в човека, наричана в различните духовни култури Оренда, Дихание, Кундалини. От тази Искра е енергията, която може да сътворява и обожествява. И тази енергия, която сега прилагаме в мислене, ще можем да я извикваме и като интуиция, и като откровение. Мъдростта е проява именно на осъществяващата се Божественост в човека. Ето защо тя казва, че личността е свещена, не институцията! Институцията не е извор на знание, а съхранява и утвърждава това, което белязана личност е дала. И само свята личност може да направи една институция свята. Мъдростта е живот на личността, хармонизираща се с Бога. Затова храмът на Мъдростта е без догми. Догмата съхранява тайна, която ограниченото човешко знание не може да разбере, а в културата на Мъдростта тайни няма да има! И в нея олтарът е вътре в човека – съзнанието на Бога в човека. С това се заменя трансценденталният с иманентния Бог. Културата на Мъдростта дава идеята за екзистенцията да бъдеш, а не да имаш! С тази идея се руши кармата, но не да имаш не значи да си беден, а да си с буден Дух. Да имаш е преходна собственост, но да бъдеш е непреходна същност. Преходността винаги може да бъде отнета, но непреходността е неотменимата божественост в човека. Вълната на Мъдростта събужда възможностите, вложени в нас, и казва на човека, че има правото дори да бъде Съсътворител на Твореца. Съсътворителството е вложената в човека и неовладяна още Божественост. За нейното овладяване ще работи Шестата Коренна раса, дверите на която отваря Светлината на Мъдростта – в границата между Петата и Шестата подраси на Петата Коренна раса. Във Вълната на Мъдростта се събужда прозрението и се йерархира съзнанието за обожествяване! ДУХОВНА ВЪЛНА НА ИСТИНАТА Истината овладява вложената Божественост в човека! Шестата Духовна вълна – на Истината, е постигане на единството между Дух и материя в човека. Истината не се смущава от реалността на Духа, защото тя е идея не за знание, а за откровение. Умът може да я понесе, но не може да я роди – тя не е мисловно достижение. Ноосферата блокира и Космичното, и личното битие, но в Духовната вълна на Истината тази завеса ще бъде разкъсана. Светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост, изведен от Истина! Затова Духовната вълна на Истината ще изведе вътрешната Светлина в човека. Тази Вълна ще донесе събуденото Трето окo. В Истината вече няма да може да се употреби лъжа, защото ще се знае стойността и на духовното, и на реалното. Ще се вижда зломислието и оттам – ще се предвижда злодействието. Третото око може да бъде галванизирано и хранено и отвън, както осенения отвън навътре са пророческите феномени. В Истината е идеята за будността отвътре навън! Истината не търпи контраверсии и тя не се доказва. Христос за нея дава една формула – Той не я определя какво е, от колко валенции е, а казва: „Истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32). Какво значи да ни направи свободни? Не е въпросът само да се освободим от ума, който ражда съмнение и най-добре сплита плитките на лъжата, както и от съображенията и спекулативността, защото човек има себичност. Да е свободен, значи да се освободи от земната властност. Ще вижда с Третото око, развиващо се още през Петата Духовна вълна – на Мъдростта. Събуждането му ще стане един реален факт, защото има орган, наречен епифиза, има и енергия, хранена от вложената в човека Огнена Змия Кундалини. Щом Истината ще направи човека свободен, обяснява Ваклуш Толев, тогава безсмъртието и божествеността му няма да имат нужда от доказателства. Бог не се доказва, Бог се живее! Най-голямата драма в човешката история е колебанието смърт – безсмъртие като идеи за обезличаване и за вечност. А смъртта просто преселява човека – тя е тайната на безсмъртието. Във Вълната на Истината няма да има нужда да се доказва, че сме безсмъртни, защото ще се вижда; защото ще се работи в другите по-висши полета и царства; защото ще се знае, че се прераждаме. Това знание не само ще освободи от страха от смъртта, но и ще обезсмисли убийството. Истината позволява да се побеждава съдбата в еволюцията. Победа не чрез служене, а чрез служение, което е себежертва за другите. То ще се върши без Себе си. Чрез Истината човекът ще светителства в служение на Сътворителя и на събожника си, казва Ваклуш Толев. Духовната вълна на Истината позволява на човека да познае своя Творец! И в нея няма да има нужда от олтар и религия. Ето защо теософията прокламира, че няма религия по-горе от Истината. Но Истината не е краят на човешката еволюция. Затова Христос рече: Аз съм Пътят, Истината и Животът (Иоан 14:6). Защото Истината е още развитие, а Животът носи вече Вечността. Във Вълната на Истината се проявява откровението и се отваря Третото око! ДУХОВНА ВЪЛНА НА СВОБОДАТА Свободата освобождава вложената Божественост в човека! Седмата Духовна вълна – на Свободата, е слияние на човека с Бога. Тя реализира човека като Бог – въззема го до Съсътворител на Сътворителя. Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове! Тя започва от Бога и завършва в Бога. Няма по-властно битие от Свободата. В Културата на Свободата човек ще осъществи Живота, защото не Животът обслужва Еволюцията, а Животът се обслужва от Еволюцията! Тогава ще дойде време да се живее – сега човекът съществува. Само Бог живее. И затова Животът е единственото, което не може да бъде унищожено. Само Животът е непобедим! Да се живее е голямата тайна, която ще е визуална реалност в Свободата. Ето защо Ваклуш Толев казва, че свободата не е въпрос на измеримост, а на поносимост. Духовната вълна на Свободата осъществява Богоживота – Пътят към Бога ще е извървян от човека! А животът в Бога не може да бъде сложен в рамки, нито може да бъде доктрина – той е цялост. Тогава човек няма да има съдба, защото съдбата е присъствие между преходност и вечност. Тя е сбор от карма, прераждане, съществуване и е енергия на еволюцията. Храни се от еволюцията до себенихилацията си в Свободата, където човекът ще бъде в своята Божественост. Човешката божественост ще постигне единство с Божията човечност. В Свободата е идеята за Целостта! Много е трудно да се даде описание, но много реално е човек да се види като Космична цялост. И тогава идея за божества няма да има. Ще има Бог – или човек, който е Бог. Ще си оспорват ли тайната? Не, няма да има тайна. Тогава ще се разбере тайната, изречена от Ваклуш Толев: Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Във Вълната на Свободата се достига Единството на човека с Бога и той става Съсътворител на Сътворителя! Представени са: сентенциите на Ваклуш Толев в получер шрифт; афоризмите на Ваклуш Толев в получер курсив; акценти и цитати в курсив. Извел доц. д-р Кирил Коликов

АРXИВ | БРОЙ 1 / 1993 Мили приятели, нека Оная воля, която винаги е била благосклонна към пътя ни, пак в Своята сила да е в душите и сърцата ни. А ние в смирението си под Неговото слънце като Божия Истина да Го изповядаме във всичката си безкрайност, наречена безсмъртие на нашата душа. Сега ще имаме възможността да надникнем в една друга тайна на Битието – тайната на така наречените духовни вълни – това, което е същина в живота на човека; това, което аз наричам хронология на човешкия дух в историята. Духовните вълни наистина са една хронология на човешкия дух в историята ни. Трудно е човек да надникне вън от полето на съществуването си, за да знае тяхната присъственост в другите духовни сфери, но тази присъственост като реалност в книгата на Битието е отбелязана. И точно това ще се опитаме да разчленим или да преминем през всички тези станции и пристани на човешката душа, за да я намерим вече в Океана, където няма да има и духовни вълни. Защото духовните вълни са само степени в усвояването на Бога, Който е у нас, но Той не може да бъде усвояван, когато е в Самия Себе Си. И затова ще наруша хронологията на това, което официалните и окултни науки дават за тези пристани. Защото наистина човечеството ни почва своето битие като цивилизация от това, което натрапчиво наричаме Духовната вълна на Правдата, последвана от Духовната вълна на Любовта, Духовната вълна на Мъдростта, чаканата Духовна вълна на Истината, чаканата Духовна вълна на Свободата. Но аз имам малко по-друго виждане и ще се опитам да ви поднеса частица от него. Отделен е въпросът какво е Духовната Вълна, какво е – като еманация на Логоса, като една специално вложена ритмика на волята за Сътворението, която трябва постепенно да Го изведе и в обратен път да Го върне. Искам да поговоря за една друга тайна, която е голямата идея за Еволюцията. Не може да се разделят духовните вълни от закона или принципа на Еволюцията, защото те ще бъдат обезсмислени, ако не дават този вървеж. Първа Духовна вълна – това е вълната или Божествената идея за произхода на човека. Както учат някои метафизични школи по отношение битието на човека, Бог е трябвало да се себесъкрати, за да направи място на това, което ще роди. Без да се губи, Той дава пространственост (като фигура, разбира се), за да сътвори онова, което в нашето битие наричаме венец на живота. Дали това е венецът на живота? Безспорно не. И когато минем в други полета, когато ще осъществяваме други култури, тогава вече ще видим дали човекът е венеца и дали той, който е наречен „Бог в развитие“, е и свършека. И така, от идеята за произхода на човека, а тя е вън от него, започва едно битие. Когато Бог взема от сътвореното, за да го направи и му вдъхва „път“, и започва от него да еманира великият принцип на раздвоеност, която е единство, защото Самият Бог се раздвоява (това са големите идеи – разделянето или раздвоението в Единството), и след това от сътвореното същото го направи, защото Ева, която излезе от Адам, е в Адама и те са една и съща плът – тогава започва едно битие. Но в човека вложеното – именно Бог в развитие, ще трябва да минава през различните йерархии и тук е идеята за духовните вълни. Тази Духовна вълна аз наричам и идеята или борбата за себе си. Това е – борба за себе си или както много често го употребявам – егоцентризма. Егоцентризмът е себесъзнание, което трябва да се откъсне от пещерния праг, за да напусне стадото и големият да може да води стадото, т.е. да индивидуализираме, да се себепознаем, да търсим една свобода от пещерата. След това да търсим една свобода от тотема, да търсим една свобода от гадаенето и магията, защото с вещината на пробуденото знание ние получаваме частица от свободата за съответната духовна вълна. Затова аз наричам егоцентризма (борбата за себеосвобождаването, борбата за себесъзнанието, че вие не сте стадо, а сте нещо) Първа вълна – Духовна. Тя се съпровожда, разбира се, от всички други аксесоари или пособия, които помагат на човека да се себесъзнава – тотема, гадаенето, магията... Те са придружителите. Основното в Първата Духовна вълна е идеята за борба за себесъзнание – да се персонифицирате, да станете Ипостас, която на върха на развитието, в петата или шестата вълна на човечеството ще видите като втора Ипостас на Бога. Представете си колко дълга е пътеката от пещерата, когато нямате още себе си, до Голгота, когато сте вече Ипостас на Бога. Ето пътя на еволюцията, за да се даде осмисляне на вълните. И всяка поотделно гради, като руши онова, което е било обвивка или завеса на зрението, но крайно необходима за стадия, в който сте били. И тук е великото – рушиш и изграждаш. Тук е голямото. Това трябваше да направи пещерният човек – да излезе от прага на пещерата и да каже: „Вървете с мен“. Това е голямата идея за водачеството – егоцентризмът. Разбира се, когато сте вече Ипостас у Бога, да бъдете егоисти е престъпление, но да стоите в стадото хилядолетия също е престъпление. И тук е тайната на идеята за Свобода – да събуди у вас нещо от Онзи, Който ви е сътворил. Единство в мнозинството и мнозинството в единството! Втора Духовна вълна – това е, според мен, вълната, която ражда идеята на митологията. Стадият, когато вие сте богове, но стихии; когато вие сте се качили на кораба на аргонавтите и отивате да търсите Златното рухо – нещо, което нито ръждясва, нито го пояждат молци. Идеята за Златното рухо е Духовна вълна на митологичното, въображаемото, творческото у човека. Идея, която постепенно ще умъртви паметта, понеже беше претоварена от много пещерен живот и от много паметности в света на обикалящото ви, за да роди вълната на звука, ръката на краската и поетическото въображение. Златното рухо! Съществувало или не, това няма никакво значение. Там в Колхида, казвали, било, там имало и една Медея. Въображение ли е? Не е важно – важното е, че е една духовна вълна, която ви импулсира или която ви удря от брега на безсъзнателното към брега на стихийното. И ще отидете, и ще снемете от златния овен, ще снемете Златното рухо на пробудената вече душа, на осъзнавания Бог в стихийност. Това е митологичната вълна. Тя криеше още един велик закон, тя криеше закона Зевс да убие Кронос. Какво трябваше, кое тласна еволюцията? Времето – времето, което даде събуждане на пещерния; времето, което определи еволюцията. Трябваше да се убие Кронос, защото времето беше дало вече еволюцията, трябваше да се донесе Златното рухо. А в стихийните богове нямаше много добродетели, нямаше и Правдата. И митологичният свят създаваше конфликта, защото конфликтът е съпровод на еволюцията. Той е духовна потреба; той е нуждата, която може да ви изведе към процеса на познанието. В преценката на митологичното мислене, вие ще имате една настъпваща бавно познавателност – символа, азбуката. И вие ще я видите вече така добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието. Когато се взе Златното рухо, когато го наметнаха – с кого беше съпровождано? С големите личности. Там беше Херкулес, там беше Орфей, а имаме информации, че там беше и Есхил. Есхил писа тезата: Трябва да страдаш, за да се развиваш. Той написа за страданието, което донесе огъня или огъня, който трябваше да мине през страданието. Той ви даде идеята за Прометей. Идеята за Прометей е огънят като страдание и страданието като огън! Ето защо от човешката история се загуби „Освободеният Прометей“, а съществува само „Прикованият Прометей“. Човечеството загуби писаните скрижали за „Освободеният Прометей“. Защо? Защото ведно с Азбукито, което трябваше да бъде и една хармония на пробуденото човешко съзнание, трябваше и една друга тайна да бъде открита – тайната как ще падне Зевс, който уби времето. А Прометей знаеше тайната как ще падне Зевс. Огънят винаги знае! Огънят знае повече от боговете, защото те бяха човеци-богове, както винаги съм ги наричал стихийни богове. Те бяха двубоя между получовека и човека. Ето, тези импулси, тези плисъци са митологичната вълна. Тя е духовна, защото ценностите, които остави, не бяха само стихийните богове, за които знаете, че няма определени добродетели – половин ден са тук, половин ден са там. Двубоят е в най-големия образ, наречен Прикования Прометей. В душата на прикования Прометей остана идеята за освобождаването и остана една друга тайна – как ще падне върховният Бог. Виждате ли колко тайни е криел този митологичен свят и сега, когато го слагаме на фокуса на духовните вълни, да разберем какво ни остави. Той винаги ще оставя в душата на човека търсенето. Търсете Златното рухо! Дали ще намерите кораба на аргонавтите, дали ще намерите тези велики имена, които ще ви донесат победа, като Орфей, като Херкулес... А вие сами знаете Херкулес кога става – когато извърши дванадесет чудеса, за да бъде признат. Това са азбучните истини, които човекът трябва да научи. И тъй трябва да бъдат дадени те – чрез тези духовни вълни. Безспорно, след това в разкошната дреха на митологичното въображение се губи някак си живецът. Но трябва да знаете, че наистина митологичният свят е една духовна вълна – тя като същност и тя като образ. Като образ тя е поетичното въображение, изразено във всички паметници, а като същност тя е идеята за търсенето. А човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. И вие виждате след това Христос какво казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Матея 7: 7). Аз се спирам само върху тази митология, въпреки че митологията не е само в Елада. Индийската митология е много по-разкошно облечена и в някои свои тезиси е много по-уточнена. Там ще намерите много повече духовни ценности, отработвани от поведението на митологичното същество. Но понеже за нашата култура, близка и позната е повече тази митология, затова се спирам предимно на нея. Иначе във всяка митология вие ще намерите един ясен въпрос – въпроса за Златното рухо, т.е. за търсенето. Каква е подмамката, това е отделен въпрос. За да търсиш, трябва нещо да се е събудило, а едно Златно рухо е това, което дразни, което иска, и търсенето е мотивирано. Дали с вземането на Златното рухо ще се получи оня голям конфликт между Язон и Медея? Тук също може да намерите странностите, когато два принципа могат да се разминат, когато една добродетел или едно благо иска непрекъснато да му се дава възнаграждение. Един Язон може винаги да каже на своя кораб – напред. И една Медея, която не получавайки пълните си благодарности, е готова да убие децата си, за да смути принципа Разум. Защото Медея е принципът Чувство, а Язон е принципът Разум. Язон отиде да търси, а Медея само каза къде е. Медея си послужи с магия, защото я владееше. Значи тя имаше остатък още от егоцентристкото поведение. И точно затова извърши този грях, ако мога така да кажа, когато убива децата си, когато няма спирачка за ревността си, защото принципът на Чувството е трудно овладян. Той може да спре удовлетворението си само в една добродетел, а принципът на Разума или мъжкият принцип, както е казано, има една неспирност – да дава път на своя кораб, да не спира търсенето. А кога човек ще победи в себе си Медея (защото той е и Медея, и Язон), кога ще я победи? Ето че ще идват други духовни вълни, които ще приложат своите енергии, за да възпрат неовладяното в принципа Жена. Този период е периода, в който се решава съдбовността на човешкия род. Той и като фигура е даден, защото знаете двубоя между Уран, гигантите и Зевса. Това е, когато се минава от четвъртата коренна раса и се върви към петата. Когато човечеството ще има своя ковчег на Ной. И все пак, когато говоря върху тези духовни вълни, трябва да ви кажа, че това е къс от човешката история и затуй внасям в преднина себесъзнанието или егоцентризма, за да не оставя историята на човечеството в духовните тласъци само на някакви 5, 6, 10, ако щете и 20 хиляди години. Историята на човечеството е с милиони години и затуй говоря за пещерното състояние или борбата за себе си, борбата за получовека и човека. Трета Духовна вълна можем да наречем вълна на цивилизацията, защото тя в своята теза за защита и развитие поставя основни принципи. И тогава мога да кажа, че това, което ражда цивилизацията, е въображението, а онова, което ражда религията, е идеята за съвършенството. Религията бива укрепена от догмата, а цивилизацията ще съпровожда догмата, защото тя изсмуква скритата в нея духовна идея. Човечеството в религиозното си битие изначало ще има догми, а след това то ще се освобождава. Но цивилизацията е въображението, творческото въображение, което може да вземе от догмите, за да създаде възможната усвоимост. Една догма може да я направите толкоз ясна и тя пак да бъде догма. Но за зрението, за човешкото възприемане, тя трябва да мине във въображение, дадено като цивилизация, която след това ще се опита да разтълми догмата. И тъй ще падат догми, но религии няма да се раждат без догми. Цивилизацията ще расте с оглед на това, каква духовност е дала на въображението човешко, за да създава цивилизация. Не могат да се късат тези неща, защото те са сложени в кръга на духовните вълни. И коя е тази духовна вълна? Правдата. Правдата е вече индивидуализирана духовна вълна. Докато в борбата за егоцентризма духовната вълна оставаше отвъд нас, в митологията наблюдението ни даваше играта – в Правдата ние имаме вече една манифестирана духовна вълна, която градира поведение, правила и казън. Правдата ляга в основата на всички религии, които вече са запазили физиономии за нашето познание. Вие ще я видите в Юдаизма; вие ще я видите толкоз добре изразена в Будизма, дори там в осмичния път е казано – права мисъл, право дело, право вглъбяване...; вие ще я видите в Зороастризма. Правдата като духовна вълна е едно сътворено и усвоимо поведение на Божеството в закона. И не напразно винаги се казва – Закона, Завета, даден от онзи, който води, от онзи, който е пратен. Заветът е обречената връзка на неразкъсваемост между човек и Божество! Един само да изповядва този завет е вече обвързаност – един само, това е обвързаност! И точно това официалните религии са направили. Защото този един, който получи Завета, го даде като насъщен хляб на хилядите, а след това на милионите. Това е третата Духовна вълна – вълната на Правдата. Колко голяма е разликата между един Будизъм и един Индуизъм, колко голяма е разликата между едно Старозаветие, един Юдаизъм и една митология, която съществува ведно с него, която не запретяваше да си имате божества. Една митология и един Юдаизъм, който казва, че нямате право да имате друг Бог. Но тук има една особена будност – това е будността да съзрете внесения в душата ви страх. В митологията няма страх от боговете, макар че те като стихии могат да ви нанесат беда, но няма двубой за страх, няма и отговорност като изпитание, за да получите причастие. Там вече е казано: Познай себе си и ще познаеш боговете! А в закона за Правдата, в Духовната вълна за Правдата всяко ваше нарушение ще бъде наказано, всяко непризнание на този Бог ви носи казън жестока. Можете ли да си представите каква голяма далечина, а съществуват едновременно. Защото Юдейската религия е 1400 или 1250 години преди Христа (различни са датите), а ние имаме освобождаване от религиозността на митологиите едва някъде към III – IV век след Христа. Значи 1500 години две успоредници вървят. Човекът във вълната на Правдата се покорява с чувство на преклонение и страх пред Бога, а митологичното същество няма чувство на страх и си издига за богове своите императори или своите духовни вождове. Пропасти! Повтарям, какво е трябвало да изживее човечеството тогава, за да може да мине от моста на митологията към моста на Правдата? Това е да позволи в душата му да влезе идеята за страха. Тя също има своята основателност като плисък, като борба, като пробуждане, въпреки че нейното дълго присъствие калцира човешката душевност и страхът става по-властен от съвестта – губи се съвестта. Защо? Защото има страх от наказание, макар че съвестта е съдник. И вижте каква несъвместимост се получава между строгостта на заповедите и неизпълнението. И много пъти съм казвал за грешницата. Водят само жената – мъжът е невинен! Къде е тогава съвестта? Това е неприемливо. Какво е трябвало човекът да научи от религията или Духовната вълна на Правдата – будността на разума в разчленение. Разумът се разделя, за да преценява, а душа се просветлява, за да се развива. Но разделянето е било, защото осезанието ще трябва да идва по две различни линии – линията на вътрешната будност и линията на фрапиращата и натрапващата екзотеричност (външната страна на едно изповедание). Тя е, която внася знание чрез ум да правим раздалечения. Това е вълната на Правдата. И в същото време колкото и дълбок да е, Буда оставя идеята за страданието за побеждаване, а не идеята за страха. Аз не критикувам религиите им, аз само говоря пътищата на духовните вълни какво дадоха. Вместо да се победи страха, те внесоха отговорност на ума, а умът е най-спекулативният, докато светлинката на будното око или интуицията не го овладее. Умът е спекулативен, както Медея е ревнива. Това са страшните неща на духовните вълни! И ние за всяка трябва да имаме своето знание и без да ги упрекваме в изповеданието на тези, които още ги изповядат, да знаем защо, за да можем да премерим как светът ще върви в бъднини. Защото на нас ни престоят бъднини и много добре е казано в предговора на Агни Йога „Заради бъдещето устремяваме мисъл“. И Правдата узакони религията като догма, докато цивилизацията се твори само от въображение, изваждайки го от религията. Четвърта Духовна вълна е вълната на Любовта. Тя е, бих казал, овладяната светкавица на Зевс. Идеята за Любовта наистина разкъса небосвода на всички религии, които я предшестваха, родени от вълните на Правдата, митологичното съзнание и егоцентричното съзнание, които са трупали знание, обособявали са личността, която трябва след това да се нихилира. И това можеше да го направи само една нова духовна вълна. Разбира се, всяка духовна вълна носи едно знание, носи едно сетиво, носи един излив, който като благодатния дъжд на Зевса опложда. Така че тази вълна може да бъде вече съпроводена с идеята на древна Елада за красотата, макар че тази красота беше изблик на прозрение. Тя е, която даваше другия лъч – лъча на културата, която трябва да съпровожда учението за Любовта, лъча на изкуството, който трябва да съпровожда това, което в цивилизацията като въображение трябва да бъде изведено. Но в областта на културата или по-скоро в областта на изкуството това въображение трябва да бъде необуздано, за да може да ви създаде епоса на една древна Индия, да ви създаде, епоса на една Елада. Самата идея за върховенство е идея, която побеждава всекидневието! Ама че не са съвършени боговете на Олимп, това е вярно. Те не можеха да бъдат съвършени, защото бяха в правдата, а даже трудно я имаха. Не е съвършено и поведението на юдеите в тяхната теза за греха и възмездието. Но в Учението или Духовната вълна на Любовта тези листи трябваше да окапят. Беше настъпила една благодатна есен на зрялото в ума на човека, на постижението на човешкото желание – във всичката митология и в егоцентричното състояние бяха узрели. И трябваше да дойде не разграничаването, а Единството. Защото Любовта е единство! Тя е единство като възможност на духовност, която излива сърце и ум. Трябва да ги съчетаем. Защото Правдата е дадена и във вашия ум тя стои, тя си прави разграниченията. Любовта трябва да събере и да намери взаимност между Правда и идея за прощение. Защото тайната на вълната на Любовта е прощението – „Прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6: 37). Тук също имаме върховенство като повеля, но то не е за отмъщение, а за прохождане. Човечеството от идеята за Правдата и митологичното съзнание трябваше да проходи в идеята за прощението. Болезнен ход, но необходим, заради еволюцията. Това е, когато някъде кораба ви ще срещне подводните рифове – рифовете на Правдата, рифовете на митологичните сблъсъци. Но чрез Любовта, чрез обичта се надделяваха. И затуй Той можеше да каже: „Обичайте враговете си“ (Матея 5: 44). Нещо друго вече идва в тази вълна, най-същественото – отварянето на Ада! Колко дълбоко този Ад е бил, е въпрос на прозрение, но трябва да се слезе в егоцентризма, трябва да се слезе в митологичното съзнание, трябва да се слезе в учението за Правдата. Те пращаха своите души там в Адеса. Това даде учението за Любовта – слезе Христос в Ада и изведе на живот. Онова, което предшестваше – изгоря. Изгоря егоцентризмът, изгоря митологичното съзнание, изгоря правдата. И Той рече: „Обичайте враговете си“. И най-съвършеното нещо в това Учение или в тази Духовна вълна е, че тя посочи едно друго царство, което се наричаше Царството Небесно. Единствен в световната история Христос и като Учител, и като Духовна вълна, и след това като религиозно учение освободи душите на хората от веригите на греха и на земните задължения, за да ги качи в едно Царство, което Той нарече Небесно Царство. Това е една тайна – това е духовна вълна, която изнесе човечеството много далече. Колко е осъзната, колко е приложена – това са съвършено други неща. Човечеството може и десет хилядолетия да не приложи „Обичайте враговете си“, но то няма да може пък да бъде и това, което му каза „Аз и Отец едно сме“ (Йоана 10: 30). Трябва да правим разлика между ученията, които са школски и духовните вълни, които са всемирности, които са еманация на Планетния и Абсолютен. Те винаги ще проникват в битието на човека. Ама хората са лоши... Това е, защото още са във всички тези светове, които ви изброих. Но духовната вълна съществува, както въздухът съществува и без бремето на отговорност ние го дишаме и живеем. Тя е в нас и кога този въздух е по-чист, кога ще се излекуваме от главоболието на своята правда, която не всякога е достатъчно божествена, кога ще се излекуваме от митологичните съзнания... Важното е, че тя е. Може да бъде поставен въпросът, когато е имало митологично съзнание, имало ли е любов? Да, винаги. Любов е имало, но като Духовна вълна е, когато Христос я дава. Правда е имало всякога и ще има, но Правда като Духовна вълна е съвършено друго. Имало ли е егоцентризъм? Да! Ще има ли алтер его (алтруизъм)? Ще има! Но бавно вървим... Да, безспорно че бавно, защото си мислим, че сме кралимарковци. Но ако в душата си направим Крали Марко, тогава няма да вървим бавно. Но искаме само с крачката си да бъдем Крали Марко, а не с душите си. Е, разбира се, че не може, защото и той сигурно не е могъл, само че легендата хубаво го дава. Може би да му спестят някои от греховете спрямо българския народ, но това е история, не е духовна вълна. Пета Духовна вълна – това е вече духовната вълна на Мъдростта. Тя има битието си в огъня. И цялата история на човечеството е било да се взима огън – огън, на който се топлят човешките души; огън, който спасява човешките души и огън, който пише скрижалите за човешките души. Това е вълната на Огъня, който е дал всички религии. Защото във всички религии има мъдрост – мъдрост като пулсация на Твореца. Но религия на Мъдрост тепърва ще има, както човек никога не е бил лишен от любов, но Христос даде учение за Любовта; никога не е бил лишен от правда, но Буда, Моисей и Зороастър дадоха Правди – учеха хората на Правда. И понеже има в душата на човека вложено всичко това – човекът е един Бог в развитие – те само събуждаха или преливаха, или ослънчваха битието му, за да осъществява една Духовна вълна. Така че Огън като Мъдрост е имало – Огън негасим, Огън непояждащ, Огън, който черта върху каменните плочи на Синай десет Божи заповеди. Огън, който чрез съсредоточаването си, още в старите религии се говореше, че носи семето на оплождането, на вечното. Защото той има своята присъственост в Причинния свят – ето защо йерархиите ще вървят така. Огънят, който е вложен в човека – това е Кундалини. Но какво е Кундалини? Кундалини е божественият знак у нас – той е, фактически, ограниченият Бог. Защо? (Бързам да се поясня, някой да не се съблазни, че имаме ограничени богове.) Защото едва в седмата Духовна вълна, когато сме божествени, нямаме нужда от Кундалини. Затова казвам, че Кундалини е ограниченият Бог у нас, чрез който ние можем да излизаме и да ставаме всемирни. Това ще даде и дава Мъдростта – огъня на знанието, приложен като стълбата, която свързва човека и небето, земята и небето. Те са тайни, който доказват само една истина – че има живот! Шеста Духовна вълна е Духовната вълна на Истината, която човечеството ще дочака. С разгръщането на вътрешната ни просветеност, с усвояването на света, който ни заобикаля, то се променя в своята цивилизация и в своето биополе, за да улесни нашето пробуждане в Ноосферата, както казваме, в сферата на Всемирния Разум. Тази именно тайна, чрез Истината, която ще освободи Бог у нас, ние ще можем да кажем тогава, че идеята за безсмъртието е била една реалност, неоспорима във възможността да я осезаем във всяко свое приложение и тогава да сме освободили религията от това, което наричаме догма. Тогава няма да има догма, а ще има съвършенство като религия без догма. Това е една духовна вълна, която има човечеството да изживее, като в него е сложен съответния духовен пласт, на който тя ще се изяви. Ако нямаме тези пластове, ние не ще можем да изживеем една духовна вълна. Затова говорих за егоцентризма, където пластът на загубеното его трябваше да се бори за себе си. Ето че идва моментът, когато съвършенството и познанието на безсмъртието, ще ни дадат религия без догма. А това е голямото. Но това не е предвкусване на тайна, а жива реалност, която някои хора имат в своя живот, независимо кога са живели и какво са дали. Идеята за религия без догма – това е съвършенство! И ако някои школи са чертаели такива пътища и са имали смелостта да кажат, че „Няма религия по-горе от Истината“, навярно са имали прозрението, че това е пътят на съвършенството и това е религия без догми. И те си поставиха за задача да чертаят религия, философия и наука. Това, което съпровожда, е екзотеричното – чрез външния свят да сме подпомогнати в своята задача за прозрение. Това е храмът – там ще отиде да се помоли; това са неговите патерици, чрез които той върви по стълбите към освещението. Това е пирамидата, това е обрядът, това е Учението. И в същото време онзи съвършен и свят езотеризъм – вътрешният, сгърнатият Бог, събудил се, тръгнал, живеещ. Ето това аз наричам вълна на Истината. Дали Истината ще бъде религия, щом казвам, че това е една религия без догми? Ако човешкото съзнание е зряло до такава степен, че няма нужда от догмата, защото тя е разтълмена, защото то ходи във всички полета, неговият най-съвършен и върховен пласт е, който му дава храна на будността – тогава наистина има една религия без догми. Как ще бъде наречена тя – това е проблем, който времето ще роди. Може да бъде наречена „една наука за божествата“. Но аз я оставям за другата – за седмата Духовна вълна. За мен това е вълната на Божествеността. Тя вече не е духовна вълна. Божествеността не може да бъде пулсирана като духовна вълна. Тя не може да бъде сложена в рамки – това е Божественост. Нямате нужда от духовна вълна, вие сам сте Божество, което живее себе си, защото Кундалини е освободен. Онзи малък Бог в развитие вече също го няма и тогава нито можете да произвеждате, нито да се стимулирате от фактори, които нарекох екзотеричност. Какви фактори са те вече? Вие сте, който може да сменя света, а не светът да ви сменя! Не храмът, не пирамидата, не биосферата, не ноосферта, не – вие. Ето това е една колкото далечна, толкоз и близка за отделни хора вълна или същност – Божествеността. Това е седмия етап. И не случайно седем лъча работят върху развитието на нашата планета – лъчът на Администрацията, на Религията, на Философията, на Изкуството, на Науката, на Предаността, на Делотворството. Седем лъча, които в края на краищата, също ще се загубят, щом вълната Божественост не е вълна, а живот. Това е Живот, който не може да бъде прекъсван. Това е когато Бог не умира – умират божествата през които сме минали. Бог не може да умре, но божествата като съзнания, като духовни вълни, като поведения на изповяданото – те умират! И Зевс умря, и Кронос умря, и Мойсеевата Правда. Но когато сте усвоили и приложили Христовата Любов, макар да е частица от божествената Любов, божествата ще умират – Бог никога! Бог не може да умре, защото Той е живот! Единственото непобедимо в това, което можем да наречем Планетно себесъзнание, това е Живота. Смъртта е победима – Животът е непобедим! В такъв случай, какво ще кажем тогава за Божествеността – че тя е Живот. Затова съм имал дързостта да казвам: Човекът не живее, а съществува. Така в тази ходена и недоходена пътека, наречена религия или знание за Бога, тя създава и хляб, и култура. Човек не може да се лиши от своята биосфера, но човек не бива да се губи и от своята Божественост. Повтарям, че плътта е толкоз свята, колкото я направим, защото тя е също от Божията същност. Различните религии ни дадоха своето, а какво сме взели в хилядолетията, ще се познае в утрешния ден, когато осъществяваме една от тези духовни вълни. Някои ще са в Духовната вълна на Любовта, други ще вдигнат крак и ще минат в Духовната вълна на Мъдростта. Някои още бродят в своето митологично битие, някои още са старозаветни в Правдата си – дано надделеят. А трудно е да се каже колцина в световността на Планетата ни имат своята Божественост. Тя не е трудно достижима, защото е обещана от Бога на човека. А човекът е, който трябва да реши кога и как ще се качи по стълбите на Божествената вълна. Но Истината като Духовна вълна трябва да го освободи в идеята за безсмъртието. Тогава ще знае, че напразно е имал страх от смъртта. Тя не съществува! Ваклуш Пловдив, 1993 г.