Благодаря ви за отговора д-р Първанов!
Всичко това което казахте съм го мислел преди и ми изглежда логично и на мен като някакво решение и дори само да го преставя се чувствам по друг начин.Но това е само когато си го преставям, а иначе ми е много трудно да го направя на живо....незнам как да ги наговоря тези неща на хората, като някой от тях дори и здрасти не искам да им кажа....пък камоли да се разоблича, че имам такива страхове....
Родителите винаги са ме сравнявали с другите деца, с техните успехи и не са искали да ме приемат, че съм такъв кротък, скромен, срамежлив, какъвто бях като по малък.Искаха много да се променя, направо ми казваха, че трябва да съм като другите, "отворени", "нахални", "разговорливи", а не такъви "заспали" като мене.И все още живея с тях и те си мислят, че си седя в къщи и не си търся работа, защото съм бил "неподхватен" и ме мързяло да работя и съм чакал само на готово.И всеки дневно ме тормозят с обиди и унижения по - мой адрес, а най-лошото е че реакцията ми в тоя момент е тотална пасивност, мълчание..и чесно казано ми идва направо да се самоубия в такива моменти...