spring_blossom

Котето е домашно, ваксинирано и обезпаразитено ) Ще си направя тест за токсоплазмоза - почти съм сигурна, че съм я преболедувала вече. Това ще е и важен довод в спора с родителите ми, освен всичко останало. Аз също четох, че опасността от токсоплазмоза, свързана с котките, е силно преувеличена. Но факт - доста хора са наплашени и най-искрено вярват, че бременност и котка са несъвместими неща. Котето е част от семейството, харесва ми да е около мен и не искам да се разделяме...

Здравейте Много благодаря за всички отговори, имах нужда от подобна подкрепа! Дано опитът ни да е успешен, а котето си остава с нас. Наясно съм, че няма да е много лесно, но зверчето ми дава толкова радост, че грижите по него си струват.

Здравейте Имам следният 'роднински' проблем и ще съм благодарна, ако ми дадете съвет. Подготвяме се за поредното инвитро, но междувременно се сдобихме с котка преди няколко месеца. Аз много се привързах към животинката и грижите за нея падат най-вече върху мен, тъй като приятелят ми често пътува. Накратко - новият четириног член на семейството ме прави щастлива и не искам да се разделям с него. Но - подложена съм на страшен натиск от страна на родителите си - трябвало да се отърва от котката, защото било опасно за бременността и за новороденото (дано да ни е успешен опитът, преди всичко). Не бих изложила бъдещото си дете на риск, но не искам и да се разделям с котето. Изчетох много по въпроса и знам, че подобно съжителство е възможно. Проблемът е, че с майка ми вече водим война - опитват се да ми внушат чувство за вина, безотговорност и пр., плашат ме с рисковете, дори ме предупреждават, че ще съжалявам един ден... въобще - психотормоз. Опитите ми за разумно обяснение изобщо не минават. Не знам вече как да се справя с постоянните им атаки и в същото време да запазя спокойствие за опита. Иначе приятелят ми ме подкрепя. Родителите ми са доста консервативни в някои отношения и това е едно от тях. Работата е там, че се освен, че се чувствам манипулирана в случая, започвам и да губя увереност в себе си, че ще се справя и че постъпвам 'както е редно, разумно'. За спокойствието ми да не говорим...

Много благодаря! Надявам се да се справя сама... Вашите мнения бяха важни и полезни за мен.

Не бих казала, че имам желание за свръхблизост и слятост с партньора, така, както Вие сте го дефинирали. Напротив - държа много на независимостта и самодостатъчността си. Но, да - от друга страна, често се чувствам недооценена и недоразбрана, донякъде. Но единствено от приятелите, т.е. не от човека, с когото имам връзка в момента. Под "приятели" разбирам и бивши патньори, и колеги. Имам усещането, че не ме разбират правилно - става въпрос за злободневни разговори дори. Като цяло изразяването не ми е било проблем. Но напоследък или аз не намирам верните думи, или верните хора. По-скоро си мисля, че съм неудовлетворена от начина, по който са се случили нещата досега и това започва да си личи. Искам да продължа напред и да не се връщам към минали хора и събития. Дайте ми съвет как да стане това. Благодаря ви за отговорите!

Здравейте, Имам следния проблем - не мога да приключвам с минали връзки. Вече съм на 35г. и до този момент съм имала няколко много силни и обогатяващи връзки, които са приключили не по мое желание. Да кажем, че обстоятелствата не са били на моя страна в дадения момент. Проблемът е, че не спирам да се връщам назад. Тъй като нито една връзка не е била случайна, винаги ми се искало да запазя близки отношения с предишните си приятели. Аз отдавна съм обвързана с мъж, когото много обичам - заедно сме вече три години, но някакси все не мога да скъсам напълно с миналото. Все още нямаме деца, за съжаление. Това, което ме притеснява, е че въпреки усилията, които полагам да поддържам приятелски отношения с бившите си, на практика не се получава диалог. Все аз съм активната страна. Моята презумпция е, че когато си бил близък в продължение на много време с някого, е добре да поддържаш чисто приятелски отношения с него, защото това е човек, който не би те подвел. Както и аз него. С други думи - ако споделиш проблем, той ще е насреща с безкористен съвет и евентуално подкрепа. На практика обаче се получава друго. Излиза, че само аз разбирам нещата така. Липсва истински интерес от другата страна. Вместо това да ме отблъсне и откаже обаче, аз задълбавам още повече и се самоизмъчвам с въпроси от сорта на "аз толкова ли нищо не съм представлявала, че всички с лека ръка ме изхвърлят от живота си" и пр. Самочувствието ми е доста ниско точно по тази причина. Не разбирам как другите хора късат отраз и продължават живота си без да се обръщат назад. Дори понякога ми се струва, че защото скучая, т.е. нямам съществени грижи и ангажименти, подсъзнателно се опитвам да съживя някакви стари тръпки. Както казах, става въпрос за пълноценни, обогатяващи отношения със специални хора. Ще се радвам, ако получа съвет от вас. Очевидно нещо не е наред тук. Благодаря предварително!