spring_blossom

Минах през подобен кошмар - но аз бях дъщерята, чиято майка не се разбираше със сестрата на съпруга си. По сходни причини. Вече съм зрял човек и след много анализи на ситуацията, която с годините се изроди и започна много да пречи на нормалните ни семейни отношения, мога да Ви посъветвам да не се "вманиачавате" в темата, ако мога така да се изразя. Проблемът не е Ваш. Просто тя не е добра сестра, за да причинява това на собствения си брат. С години наблюдавах как баща ми се разкъсва между съпругата си и сестра си, а майка ми си съсипваше нервите и здравето заради случки, подобни на тези, които описвате. Заявете позицията си твърдо, но интелигентно и не допускайте това да застава между Вас и съпруга Ви. Изградете си модел на семейни отношения, подобен на този в Западните общества - роднините настрана. В много случаи дистанцирането е за предпочитане.

Моето лично мнение, като човек, подписал петицията, е, че ще се повтори ситуацията с българското Черноморие... Ще привлечем туристи от типа "Слънчев бряг". Според мен трябва да развиваме селския туризъм в региона, семейния бизнес... Разбира се, че трябва да се вложат пари за изграждане на инфраструктура и съвременни удобства, това е безспорно, но не с мащабни чужди проекти, в които българите ще работят за жълти стотинки.

https://www.facebook.com/hashtag/%D0%B4%D0%B0%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0 Аз лично разбрах от този линк във Фейсбук, защото Любомир Розенщайн ми е приятел там. Със сигурност не е спам, нито има нещо прикрито. За съжаление малко хора се включват. Жалко е, че "инициативата Halloween" тази година се радваше на къде-къде по-широк интерес в социалните медии...

Здравейте, не знам дали вече не е публикувано нещо по темата тук - става въпрос за мега-мащабния френски туристически проект, който ще се строи в Рила. Ето подробности тук: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/10/27/2169492_frenski_proekt_v_rila_za_550_mln_evro/ А това е линк към страницата в Аваз.орг, където се събират подписи против проекта. Инициативата тръгна от Любомир Розенщайн. Всеки, който се чувства съпричастен, нека да подпише. https://secure.avaaz.org/en/petition/Da_sprem_Super_Rila_za_da_ima_Rila/?smisLcb Засега има по-малко от 5 хил. подписали.

Благодаря ти, Ела! Изключително точно си успяла да предадеш начина, по който се чувствам. "Предполагам, че това което най-много Ви измъчва е неразбирането или по-точно нежеланието на майка Ви да разбере какво чувствате самата Вие. Вашата болка и гняв, че сте сама с чувствата си, а имате такава потребност да ги споделите точно с нея." Точно това е най-голямата ми болка, всичко друго мога да преодолея.... Благодаря още веднъж!

Всичко това го разбирам много добре. Но не ми се струва справедливо невинни хора да страдат заради слабохарактерността на друг (колкото и добри качества иначе да има този друг). Всички си учим урока, а той кога ще си го научи? Не искам да звуча като съдник. Но ситуацията се развива пред очите в продължение на години. Не осъзнавах колко е сериозно положението, допреди една година.

Диди, благодаря ти за отговора. Извинявам се, че късно пиша. "Важно уточнение е, че опрощаването не означава да се неглижира дадено поведение или да се забрави" - точно това е, което ми пречи. За мен подобно поведение не е оправдателно, още повече - свидетел съм колко много вреда нанесе на друг човек в миналото. Знам, че всички минаваме през определени фази, израстваме, правим грешки, учим се от тях и т.н. Но този урок продължава прекалено дълго за всички ни... Още веднъж благодаря за разбирането!

Благодаря за отговорите на всички Опитвам се да приема нейната гледна точка, да се поставя на мястото й, да й дам време и пр. Имам усещането, че това положение продължава неоправдано дълго. Ще трябва да се примиря, че майка ми е такава, каквато е и ...до там. ПС. За да не ме разбере някой погрешно - обичам майка си и я подкрепям доколкото е по силите ми.

Здравейте, Преди година загубих баща си. Загубата беше внезапна и шокираща, всички я преживяхме много тежко и все още се възстановяваме. Проблемът е в мен и майка ми. Никога не сме били особено близки, защото имаме различни възприятия за света, за толерантността, за разбирането, силата на духа и пр. Винаги е била грижовна и мила, но по един особено органичаващ начин - от един момент нататък стана като студен душ, като рязка спирачка по пътя ми като възрастен човек. Проблемите са колкото дребни, толкова постоянни и натрапчиви. Нещо наглед дребно - не живеем заедно, а аз имам котка вкъщи. Благодарение на животинката, успявам да се отдалеча от мрачните мисли и тъгата (нямам деца засега). За нея котката е трън в очите. Аз съм в постоянен стрес, когато тя е при мен, защото не знам в кой момент ще „изригне” и ще започне да ме обвинява, че вместо деца, гледам котка, имало косми навсякъде и пр. Това, което ме ядосва, е че изобщо не й хрумва, че може да имам проблем със зачеването, например. Сега съм на прага на поредния опит инвитро, а дори не мога да споделя с нея. Опитвах разговори пред време – не се получи. Тя си е в неин свят. Как така имам проблеми, какво съм направила, за „да си ги причиня”?! От сорта... След баща ми тя изцяло си пренесе очакванията върху мен – брат ми е по-самостоятелен, има си семейство и е по-далеч. Но и с него имаха същите дразнения. За мен животът рязко се преобърна след загубата на баща ми – вече съм натоварена с отговорности – за имот, кола, всевъзможни разходи и пр., за които преди дори не съм се замисляла. Темата може да е дълга. Но това, което искам да кажа – най-големият ми проблем – аз започвам да мисля, че майка ми е егоист. Проявям разбиране и търпение към нея, заради травмата от загубата на най-близкия й човек, опитвам се да се грижа за нея, да я подрепям по всякакъв начин, който е във възможностите ми, все пак... Но не виждам разбиране и ...съпричастност към моите тревоги. Тя винаги е била деликатен и чувствителен човек. Имам усещането, обаче, че тези й качества се загубиха някъде с възрастта. Новите отговорности буквално ме смазват – разкъсвам се, не само физически, между работа, моите собствени цели и проблеми, и грижата за нея. Не съм имала такива разногласия с баща ми. С него се разбирахме и без думи. Идеята, че майка ми е егоистична и манипулативна (не само към мен, а преди вереме и към баща ми – все нещо я болеше, все трябваше той да се чувства виновен, че по някакъв начин я е засегнал, не е зачел чувствата й, не я е „защитил” пред други хора и т.н.), ме разкъсва отвътре. Почти през седмица изпадам в тежки мигренозни кризи, които ме довеждат до безпомощно състояние. Плача от яд и от гняв, че не мога да се справя със ситуацията. Взех решение да се опитвам да си „открадвам” по малко време за себе си, за да се съхраня. Но изпитвам угризения, защото не съм до нея в този труден период. Не искам да съдя никого, никой не е идеален. Но нервите ми вече не издържат. Страхувам се, че съм пред сериозен срив. Не мога да си върша работата като хората, движа се по тънък лед, съобразявам се с прекалено различни фактори и не знам как да продължа... Ще съм благодарна за всеки съвет, стига да не е разговор – защото разговорите не помагат. Правя опити едва ли не от тинейджър.

Здравейте, Въпреки че давате конкретна информация, в главния справочник на класическите хомеопати - Реперториума, в рубриката главоболие по време на мензис има 137 възможни хомеопатични лекарства. Нужни са още десетки симптоми и индивидуални ментални, общофизически и модалности, лична и фамилна анамнеза и задълбочен анализ,за да се избере най-подходящото хомеопатично л-во, което да ви излекуване не само мигрената, но и подлежащите причини за нея. Благодаря Ви! Ще потърся лична среща тогава

Какво се промени в отношенията с партньора ви? Като цяло и 2-мата станахме по-заети - аз със себе си, а той с работата си - на практика работи почти денонощно от няколко месеца насам. Аз загубих единия от родителите си през лятото и все още се опитвам да се справя с това..

Здравейте! Имам въпрос за тежка мигрена. На 35 години съм и от около 15 години периодично страдам от изключително тежки пристъпи на мигрена. От близо година, обаче, забелязвам, че има пряка зависимост между началото на месечния ми цикъл и началото на мигрената - още от първия ден се събуждам с леки болки в слепоочията и врата, които към средата на деня и впоследствие прерастват в тежка криза - пулсиращо главоболие, повръщане, гадене, болки в стомаха и корема до степен невъзможност да хапна или задържа някаква храна, втрисане... последните няколко пъти започнаха дори да ми изтръпват пръстите на ръцете... От доста време не пия обезболяващи. Има ли някакъв начин да се намали интензивността на тези мигренозни фази? В такива дни съм абсолютно неспособна да свърша каквото и да било, налага ми се да си тръгвам от работа и пр. Пробвала съм какво ли не - масажи, сън, разходки на въздух... Но вече нищо не помага. Пристъпите се оформиха като циклични и следователно доста чести... Благодаря предварително!

Sha Angreal, Lifetime, Благодаря и на вас! Наистина съм се вкопчила в идеята, но се оказа, че така или иначе съм закъсняла - този, когото исках да зарадвам с внуче, си отиде. (бях задала въпрос за това по-горе, но никой не ми отговори). Изследвания имам всякакви и все безрезултатни. Явно някъде бъркам, не знам как и защо... Цялата си енергия съм насочила там.

Благодаря ти, Деяна! Ще помисля още малко, май няма да подходя с големи надежди и този път.

вече 35