Здравейте!
Ще опиша в тази тема проблема си, не толкова за да се оплаквам, колкото да изложа това, което ме притеснява и да си следя прогреса, защото скоро смятам да започна психотерапия.
На 20г. съм момче. Не мога да ви кажа кога точно започнаха моите проблеми, но трябва да е било преди около година. В момента изпитвам ежедневна замаяност (отдавам я на това, че седя по доста време вкъщи). Стана така, че не работих, само учих (студент съм), но като цяло не правих нищо интересно и станах не толкова социален. Казвам не толкова, защото дори и сега продължавам да излизам, не получавам паник атаки и треперене при всяко излизане но се случва, когато рязко изляза от зоната си на комфорт (непланирано) да получа замайване, биене на сърцето, разтреперване и т.н., което несъмнено са неприятни усещания и ограничаващи.
Притесненията са ми да не ми стане лошо навън - не, че няма кой да ми помогне, ама ми влияе зле на самочувствието самия "страх" от нещо лошо, което евентуално би могло да се случи. А знаете, че човек когато мисли нещо и се напряга, много често то се случва. Не искам да ставам роб на страха, именно за това съм потърсил реална помощ. Искам и съм силно мотивиран да изляза от тази ситуация, защото смятам, че животът може да ми предложи много и искам да го изживея пълноценно.
Навремето, преди да стане проблема имах приятели доста, излизах всеки ден, гаджета имах, все неща които съм приемал за съвсем нормални, докато лека полека не започнах да ги губя от притеснения и тревожност. Още си ги имам приятелите, но вече не ми е толкова лесно да изляза на дискотека например, защото ме е страх да не ми стане лошо. Искам само да отбележа, че макар страха, аз излизам, гледам да не си ограничавам живота, но живеейки в притеснение и стрес да не се повтори проблема, човек не може да се наслади пълно на моментите.
Не знам дали да намесвам семейството в разказа... смятам, че имат голяма вина за положението в което съм, но със сигурност изхода е в моите ръце, не в техните, така че след дълги години на обвиняване спрях да ги обвинявам. Искам просто да заживея възможно най-щастливо и без притеснения. Трудно ми е да призная на който и да е, че имам проблем (в интерес на истината много малко хора знаят), това е една от причините някои хора да решат, че не искам да съм в обкръжението им и да забравим контактите си.
Заради отношението на родителите към мен, би трябвало да не се интересувам от мнението ми, но тук идва някакво противоречие - хем искам да живея за себе си, хем искам да им докажа и да им натрия носа, че много са грешали, като са ми казвали, че от мен няма да излезе нищо, защото това няма да се окаже вярно.
Имам високи амбиции, не искам да живея посредствено, родил съм се, имам шанса да живея в този свят и каквото зависи от мен ще го направя по най-добрия възможен начин. Отървах се от мисленето тип "жертва", как някой друг е длъжен да живее моя живот, целта в момента е да се справя с тревожността, която ми пречи да се поставям в силно социални обстановки без да се проявява понякога страничен ефект - притеснение и тревожност.
Не знам какъв ми е проблемът - минал съм през "диагнози" от депресия, ПР, до какво ли не, между другото хората с диагнозите винаги са били "професионалисти", никой от тях не се занимава с психиатрия/психотерапия. Опа грешка, само психиатърката каза, че имам депресия, пих антидепресанти и когато видях, че почти няма ефект (може би много слаб като че ли не бях толкова притеснен), ги спрях по собствена воля. Проблемът е несигурността ми вече, не знам дали се касае за социална фобия, ПР и т.н, но в крайна сметка продължавам да се опитвам, да излизам и т.н., не съм загубил надежда, няма и никога да го направя. Пуснах темата само с цел да си следя прогреса и да видя кои неща оправям, ако все пак нещо искате да кажете и да споделите - заповядайте!
Смятам, че отключих този проблем след дълго седене вкъщи, което не трябваше да се случва. Сега това ми пречи да си намеря работа, защото се притеснявам малко от смяната на обстановката, но ще го оправя и този проблем скоро.
Интересното при мен е, че никога не съм имал преди социални проблеми, или тревожност - просто си се справях със ситуациите, винаги съм имал сравнително висока оценка за себе си, както и приятелите ми към мен. Социалната тревожност не е ли породена от ниска самооценка и страх от критика? Това май го нямам. Другото, което е - не съм се затворил от страх, излизам с хора и сам, но все пак реших да взема мерки преди да се задълбочи положението, защото понякога получавам симптомите.
И още само едно нещо - страдам от ежедневна замаяност, имам предвид почти по цял ден, когато съм в нас, дали е възможно да се получава от времето, което прекарвам вкъщи? Сякаш ми се спи, нямам много настроение, но като съм навън (ако не съм притеснен) като че ли изчезва? Някога от самото еднообразие дори да съм в нас се е случвало да получа симптоми на тревожност, треперене и леко завиване на свят - макар че те смятам, че са отговора на организма в ситуацията в която го поставям. Не искам да съм в нас, но ако изляза рязко от зоната на комфорт ги получавам симптомите и се получава омагьосания кръг.