Орлин Баев

Четем литература, учеща ни на метакогнитивна осъзнатост, учим се да свързваме вътрешни "точки", да регистрираме автоматичните си мисли, да идентифицираме базисните си вярвания зад тях, да се свързваме с реалността, да "скачаме" в страховете си, да променяме отношението си към тях и да ги обичаме. Научаваме се да ползваме ресурсното трансово състояние, да визуализираме, да се молим реструктуриращо с пси преобразуваща молитва, да медитираме, да продледяваме "червената нишка" от патерни през дългосрочната си памет и да преработваме патерние в адаптивни, да прегръщаме вътрешното си хлапе, което е метафора за дълбоката ни емоционалност, да осъзнаваме телесната репрезентация на емоциите и да работим директно с тях и т.н. и т.н. Можем и сами - отнема повечко време, понякога и доста повече, както и изисква изключително висока мотивация, упоритост, постъпателност, правилни усилия, преминаване през много проби и грешки, лутане... Психотерапията катализира и сгъстява процеса силно.

Е, поне знае общата посока. За ефективност е нужно той самият да е изпитал "на гърба" си състоянията, с които работи. Това е реалният личен опит. Този от работилниците, личната терапия и клиничния стаж е важен, но вторичен. Както и учената психологична и психотерапевична теория и практика - нужно е да се присъединят към собственото осъзнаване, осмисляне, преминало през мноо болка известно помъдряване и практическо приложение на тази мъдрост в мислите, чувствата и делата. Разбира се, не можем да имаме личен опит във всяко от разстройствата, но все пак е добре да имаме доста богат опит със собствена преработена невротичност и характерови акцентуации - иначе сме само теоретици, усеща се липсата на дълбоко разбиране и резонанс с казусите, плитки сме и мложем да бъдем ефективни само при ограничен кръг от случаи, дотолкова и докъде ние самите сме преживели, познаваме през клетките си и можем да преодоляваме. Както се казва, можем да заведем другите само дотам, докъдето самите ние сме стигнали, Горните разсъждения са общовалидни по отношение на работещата психотерапия. По никакъв начин не ги отнасям към конкретната ситуация с психотерапевта, която споделяте - със сигурност човекът е качествен професионалист. Помогнете си с тези стати и аудио сесии, фокусирани в справянето с окр.

Най-често е несъзнаван процес на автоматично "надушване" на подсъзнание с подсъзнание. Доколкото сме на това автоматично ниво, привличаме и сме привлечени от това, което резонира със съдържанията ни. Ако имаме автоагресия, ще привлечем човек, който да я задоволява. Ако ни е страх от изоставяне и предателство, привличаме някого който изневерява, предава, лъже ни, изоставя или ни кара ние да го направим от страх да не ни изпреварят. Ако имаме несъзнавани вярвания за нараняване, злоупотреба, малоценна дефектност, си привличаме насилника, който да ги задоволи. Нещо повече: каквито несъзнавани вярвания за себе си имаме, така се държим, че да провокираме реализацията им и около нас , както и провокираме в хората наоколо си съответното поведение. Например, ако имаме вярвания за себе си като за смотани и глупави, без да искаме се държим като такива и правим впечатление на такива, с което провокираме сответното отношение и поведение в околните като към такива. Животът е мъдър и гореспоменатият процес се случва не за да мъчи, а за да прогледнем най-сетне какво имаме да преобразуваме в себе си, на какво имаме да се учим. Ако не правим това учене, в битието ни отчетливо могат да бъдат наблюдавани повторящи се патерни. Неслучайно повтарящи се, за да насочат взора ни към трансформациите, от които имаме нужда. По отношение на партньорството, описаната сглобка между подсъзнанията се случва през "той/ тя ми харесва". Едно сякаш химическо харесване, което създава привличаща тяга. Ако уроците, които имаме да учим, са от болезнено-невротичния или по-тежки спектри, много често в началото на взаимоотношението същинските нелеки уроци се прикриват зад кьорфишек маранята на опияняващото влюбване, представляващо колкото неврохимически процес на ендогенно надрусване, толкова и проекция на собствени липси в идеализация на партньора, нямаща общо с него реалния. Идеализация, закономерно последвана от разочароващо обезценяване, което отново няма общо с реалния човек. Когато човек е поработил по себе си, поизчистил и трансформирал е травмите и маладаптивните си вярвания, ако сме така или иначе влюбчиви, тази ни способност остава. Отново с лекота се влюбваме, но съзнателно прозираме процеса, виждаме реалния друг. А такова трезво влюбване ползваме като вътрешно молитвено състояние, което обаче умеем да влеем в любовта си към Бога. Бог като съкращение на вътрешната ни зрелост, стабилност, присъствие на духа. Но, такова влюбване е рядкост. Та, какво да търсим? Най-често търси подсъзнанието. За да търсим съзнателно, е нужно да се видим и преработим. Тогава знаем какво искаме, какъв партньор търсим и как да го намерим. Самата ни зряла и стабилна настройка вече ни прави харизматични и привличащи съответния ѝ, резонантен с нея човек.

Тревожният процес, в който си, е свързан с изтласкване на нежелани от теб собствени психични съдържания и процеси. Бориш се...със себе си, със сенките си. Съответно всяко нещо и всеки външен стимул, активиращ части от замитаното през невротичната ти дисоциация, го активира, а автоматичната ти реакция, е да усилиш "замитането". Това се случва през напрегнатото раздразване. В терапията се премахва тази дисоциация - виждаш собствени парчета, които в началото няма да искаш, ще отричаш и проектираш в света и хората, в терапевта си... Постепенно започваш да се сприятеляваш със собственото си подсъзнание, научаваш се да го разбираш, обикваш, успокояваш. Оказва се, че "чудовищните" мисли винаги са били само един защитен и добър израз на дълбоки твои части, нуждаещи се не от борбата, а от любовта ти. Означава, че се радва да те види жив и здрав, както се радва да види живи и здрави хората, които цени и обича. Просто нормален междучовешки поздрав. А недоверието - не той/ тя, а ти си нямаш доверие и приписваш отсъстващи значения в думите му/ѝ.

Ако нещата със щитовидната, захарта, половите хормони, климакс и т.н. са о'к, е психика. Провери се при лекар - в огромна вероятност, са просто п.а. с връхче от натрапливи мисли. По-горе съм питал, но отново: какво се случва в интимен план - партньорство, любяща заедност, секс, качествен и достатъчен като количество секс, усещане за взаимна прегърнатост и доверие, преливане от тяло в тяло, но и от душа в душа? А в професионален план - научи ли се да обичаш това, което правиш? Следваш ли цели, които те вдъхновяват, развиваш ли се? Защото, вътрешното се прелива във външното. Социалните стимули са изключително важни, а често разрешаването на едно тревожно състояние, намирането на това смирено себедоверие, спонтанност и вдъхновение, целево водят към качествени и количествени промени в партньорската, професионалната, грижа за тялото (спорт, туризъм), приятелската, хоби, груповата сфери (групи по интереси като танци, туризъм, йога и т.н.)... Вероятно е да има разминаване. За да се появяват отново тревожните процеси, е нужно пак да се поработи върху им, а в процеса на успокояване, ясно да се видят и характеровите, но и социалните посоки, към които тези вътрешни промени водят. Сподели!

Ето тук е книгата "Любов и сексуалност, 1-ва част" от Омраам Михаил Иванов. В нчалото на текста има линк към втора част и към книгата "Хармония". Ето някои извадки от първа част на "Любов и сексуалност" от брат Михаил: "В природата съществуват два ocнoвни принципа, които са отразени във всяка проява на живота и Природата. Цялото творение е резултат от тези два принципа, които за удобство са наречени мъжки и женски. Те са отражения, повторения на двата велики Божествени принципа, които са създатели на всичко, Небесният Баща и Божествената Майка, които от своя страна са полярности на непроявения, уникален принцип, Абсолюта, който Кабала нарича Айн Соф Аур. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, тоест по подобие на тези два принципа- мъжкият и женският, единият от които е видим, а другият- скрит , също веществен, но неуловим от нашите сетива. Всяка жена е проява на женския принцип външно и на мъжкия принцип вътрешно и всеки мъж – на мъжкия принцип външно и на женския принцип вътрешно. Ако знаете този закон на полярността и как да използвате двата принципа- мъжкият и женският, даващият и получаващият, положителният и oтрuцaтeлният, тогава колко много проблеми ще разрешите!... ...Любовта е всичко и извън Любовта има само празнота и безкрайно нищо. Религиозните, пуританите и лицемерите отричат, но всъщност, те също търсят Любовта. Те не го показват, защото се подчиняват на стария закон за безбрачие, но Природата не се съобразява с подобни човешки изобретения, тя работи във всяко същество, карайки всичко да кипи, да разпространява топлина и да гори. Въпроса е да знаем как да намерим Любовта точно както Бог я разбира, да я изразим в съгласие с Божествените закони и накрая да се обединим с Висшата си Душа... ... Мистиците, отшелниците и аскетите, които са толкова ужасно невежи и тесногръди, че разрушават тяхното равновесие, здраве и щастие чрез отказ от всички обмени, се превръщат в изсушени трупове, неспособни да родят плодове, нищо. И разбира се, според тях, те изпълняват волята Бoжия. Сякаш Господ желае смърт и трупове! Бoг е за живота, за съзидателността, защото това, което Той върши непрекъснато- е да създава. Хората са прoмeнили нещата чрез представата си за Бог, кoйтo e против Любовта, против женитбата, против децата. Te вярват че това трябва да бъде благочестивият живот на истинските религиозни. Каква странна религия! Вие ще кажете: “Повечето от великите Учители и Посветени не са били женени. Като тези фанатици ли са били?”. Не, Великите Учители и Посветени са били свободни, те са разбирали Божественото творение, виждали са нещата ясно. Те са водили чист и целомъдрен живот, защото обмените, които са правили с по-висшите планове, са били толкова богати и възхитителни, че не са имали нужда да се натоварват с груба материя. Те водят живот на целомъдрие и въздържание не защото са против Любовта. Напротив, те се хранят и пият от източници и области, непознати на остатъка от света, където обмените се осъществяват в най-ярка светлина и най-велика чистота … Те живеят всред ангели и Архангели, Слънцето и всички звезди им се усмихват и хората им дават любовта и доверието си. Те преливат от Любов отвсякъде! От какво друго биха се нуждали? Защо да се отказват от всички тези чудеса за тъжните разочарования на тресавищата долу? Може би сега не ме разбирате, но за в бъдеще понятията ще ви се изяснят... ...Някои хора имат странни идеи за състоянието на човека на Небето. Те мислят, че той трябва да бъде там само с главата си и нищо друго. Неговият черен дроб, стомах, черва и най-вече полови органи според тях не са достатъчно благородни да бъдат с него. Но ще ви кажа, че той отива в Рая непокътнат и така чист, красив и величествен, както Господ го е създал първоначално! Той има бели дробове, мозък, очи, уши, но под друга форма или по-скоро с друга същност , защото там горе няма форми, но само сили, течения и светлини. Всичко в него е организирано и действа така, сякаш все още има ръце, крака, стомах, нищо не липсва, всичко е на мястото си, но под формата на добродетели, качества и способности. Нашите физически органи всъщност са отражение, кондензация на нашите качества и добродетели. И ако бихте могли да видите човека в това състояние, с всички светлини и цветове, които струят от него, няма никога да се наситите от гледане. Официалната наука все още е много далеч от познанието за това какво всъщност е човешкото същество и как е било формирано в Божията работилница във висшите сфери. Само големи ясновидци и Велики Учители са били способни да стигнат толкова далече и да видят това и впоследствие да разкрият, че там човешкото същество няма форма, но е изградено от сили, течения, енергии, светлини и еманации, които в кондензирано състояние се превръщат във физически органи, такива, каквито ги знаем. Така стомахът, черният дроб, далакът, мозъкът, очите, ушите, краката и ръцете са сили от Висшия свят. И когато човек е неразумен, неговите светлини започват да изгасват една след друга, той губи всичките си добродетели и органите, които им съответстват, започват да отслабват... ... Ревността означава липса на интелигентност. Ние пазим толкова строго нашият партньор, тъй като не виждаме, че освен тяло, което така ревнуваме, той има още има душа и Дух, които са абсолютно свободни. Ако видим, че има нещо по-тънко и фино в хората, които обичаме, тогава ще израснем и отношението ни към хората, които обичаме, ще стане по-интелигентно и чувствително. Тогава човекът ще бъде много по-привързан към вас, тъй като ще види че сте разумни, не му се налагате и може да ви има доверие. Когато страха си отиде, вие преставате да сте напрегнати, вулгарни, лицемерни и отмъстителни. Ставате по-тихи и спокойни и се учите да се справяте с проблемите, които възникват...

Никъде не твърдя, че съм на такава висота. Реално съм много далеч от нея. Но, благодаря за разсъждението по-долу: Относно Омраам Михаил Иванов - да, чудесен е. Има не много, около 40 негови тома, съставени по негови говорения. Стилът му е специфичен, приземяващ велики идеи, до ежедневна приложност, водеща отвъд едното четене и философстване, до реални резултати. Има ги в последователите му.

Всяко жизнено учение предава посланията си през верига от учители и ученици, на свой ред превръщащи се в учители. Ето, Беинса Дуно предава факела на учението на Михаил Иванов, свой талантлив ученик. След време брат Михаил се превръща в Омраам Михаил Иванов - ученикът става учител. Омраам е различен - топъл, кипящ от либидна енергия, обожаващ красотата на жените. Характерът му е различен - умее да "слиза" близо до обикновения човек, да синхронира с него и да го поведе в реално ефективни стъпки, водещи към актуално значими резултати. Хуморът при него е постоянно ползван инструмент - присъствието му е много по-близко, спуснало се до обикновения човек - затова и повеждащо го високо, ръка за ръка. Подходът му е тантричен - сублимацията, трансформацията тук не са само думи, а приложни факти. Живял съм 2 год. в център на братството с патрон Омраам Михаил Иванов - от първа ръка познавам учениците му. При тях отсъства споменатото по-горе дисоцииране. Има любящо, пълно и безусловно приемане, което парадоксално разтапя с прегръдката си маладаптивните психични съдържания и социални поведения и разтваря път за адаптивна промяна. Това е тантра в действие. Защото главният тантричен принцип е именно смиреното любящо приемане, отварящо пътя на трансмутацията на примата към Богочовещината му. Омраам е достоен ученик на учителя си и на свой ред, брилянтен учител. В контекста на разискваната тема, Беинса Дуно би казал (перифразирам по памет от беседите): "Ако красивото лице на някоя мома ти повлияе, си слаб - силата на духа ти е малка...". Омраам казва (по памет перифразирам): "Ако не се възхитиш на красотата на женските форми, ти не оценяваш творението на небесната майка. Всяка извивка отговаря на космически процеси и качества..."... Омраам е посланик на Учителя си и неслучайно е избран от него, именно за да въплъти учението до по-приземен вид, така че реално да води до висини, за които иначе само се говори. Това е различното тук - дълбокият емпатиен синхрон и повеждане през малки конкретни стъпки, тихо и спокойо отвеждащи много далеч по пътя към Себе си. И при двамата присъствието на духовния и божествен свят се усеща - красотата е преобразуваща и при двамата. Разликата е в това слизане до нагон, страст, страх, обичайни копнежи, прихващането и сублимирането им. Прийомът на психодуховната (ботаническа метафора) присадка, даден от Беинса Дуно, практически се реализира при Омраам Михаил Иванов. Практически двамата са едно в изразяването си на едно и също учение, което колкото по-дълбоко слиза и се вкоренява, толкова по-високо може и да расте с цветовете си нагоре към безпредела. Ето говорене за Омраам Михаил Иванов от друг учител от линията на братството: https://www.youtube.com/watch?v=62sGOBDhusE

- Да, наистина - времената са били такива. Донякъде това е причината. - Друга такава - самият Петър Дънов откровено не е споделял междуполовото влечение, поради характеровите си особености, предпоставящи оттеглено в това отношение либидо. Защото поради духовния си целомъдрен избор, мнозина Учители и последователи избират безбрачния път - това е свободна воля. Но изключение са тези, при които влечението, "магнитът" към другия пол практически отсъства - тази липса се долавя при Петър Дънов ясно. При това подлежащите я фактори, освен духовна висота, са и чисто характерово-либидни особености, на които умишлено не желая да се спирам, а само загатвам. - Трета причина - липса на добро запознаване с присъствалите от хилядолетия системи, интегриращи секса и сексуалността, въздигащи ги до част от духовния интегрален път. Системи като даоската и тантра йога. От много столетия насам, реално трансформиращ тантричен път, без да "слиза" до разврат, присъства основно в тибетската будистка йога. Будистка тантра, свързана с огромна дисциплина, реално енергийно овладяване на либидото и въздигането му до силата на духа. Учителят споменава будизма - бегло, много бегло. От йога взаимства някои пранаями, но по отношение на актуалните енергийни практики и джнана (медитативният систематичен път), не си личи познание. ... Беинса Дуно е велик Учител. Миров Учител. Невроятна мощ и благословение е не само за България, но за планетата и за цялото мироздание. Да, споменатите по-горе социокултурни, характерови и познавателни причини за липсата на експлицитно засягане тази така ключово важна тема за секса в учението му, за мен са валидни за Петър Дънов. За проводника, за малкия човек, имащ своите си особености характерови, темпераментови, понятийни, наклонности, влечения и отблъсквания, познания и липсата им... Беинса Дуно обаче е много повече от проводника си, каквито и минуси и плюсове да има той. А кое е минус и плюс, субективно се избира и от разбиранията на определящия дадени факти за такива или други. Липсата на ясна, детайлна и систематична методология за реално преживелищно-поведенческо ползване на секса и въздигането му до любовта, си е сериозен пропуск. Като добавим към него честото присъствие в беседите на абсолютисткото ТРЯБВА, тенденцията към морално цензурна дисоциация на психично-либидни съдържания, потискане, невротизиращо изтласкване, формиране на проективни реакции, "бършещи" отричаните собствени нагони, нежелани страсти и емоции в язвителни критики към ближния, е ясно видима в стабилна част от последователите му. Да не си посмисли някой, че критикувам. В никакъв случай. Пак повтарям, Беинса Дуно е огромен дар за малката ни България и всеки, докосващ се до безпредела от любомъдра свобода в словото му. Беинса Дуно сам е избрал проводника си. Да, той в никакъв случай не е съвършен. Не е и нужно. Да, за секса в учението на Учителя се говори само отдалече, но практически никога не се засяга директно и откровено. Да, отсъства рапортът на слизането до нивото на нас, малките хорица, за които сексуалността е помитащо важна. Но, фокусирайки се в тази липса, бихме робували на преувеличена катастрофизация, като през лупа раздувайки малката липса, докато не виждаме безкрая от любяща мъдрост, даван ни във всяка беседа. Разбира се, великият Беинса Дуно неслучайно е избрал да се прояви през протестанта Петър Дънов, такъв какъвто е, с всичките му плюсове и минуси. Така че, доверявам му се - напълно! Поклон пред божествения Учител!

О, да - аз също. Въпросът е, че когато човек се научи да им се наслаждава искрено, вече не са натрапливи - превръщат се в удивително ярки и силни филми. Трилъри, драмма-комедия, ужас-фентъзи и т.н. Стават мощен мотивиращ драйв, част от творческия напор.

Някои насоки: - Подход, типичен за работата с натрапливо и здравно тревожно поведение. Вижте тези ми статии за това. - Творчество: творете активно. Отдайте се на творческия процес. Гърлото е център на такова манифестиране. Вместо да бъде преглъщано, е добре да бъде свободно отдавано. - Смислен силен живот - знайте за какво сте тук и действено го правете. Иначе конфликтът между поемане, отдаване и задържане невротично застава на мястото на липсващия или недостатъчно проявен смисъл в живота. Но и насочва към него. - Партньорска взаимност -гърлото е център, подобен на сексуалния, но по-"висок". Тоест, сексът в него се изявява като любящо манифестиране. Това никак е отрича самият секс, нито страстта - просто ги прихваща и прави екстазно-медитативни. Та, обичайте, любете се, отдавайте и приемайте. - Придобийте вкус към молитвената, хипнотерапевтична (водена медитация) и тиха медитативна практика. С молитвата активно реструктурирате пси установките си (тоест, не е механика, а на фона на себепознание процеса си). При водената медитация се научавате на допир с ресурсния си потенциал ако щете невромозъчен, но и любящо-смислен - от тази позиция имате възможността за преобразуване, разтваряне конфликти, хармонизиране. При самостоятелно практикуваното безмълвие (медитация), действено стигате до познаване себе си като душа и дух. Оттам и знаете коя сте и какво правите тук, за какво сте слязла в този земен чертог. - Ако не успявате сама, помогнете си с посещения при качествен психотерапевт. Помага ви да си помогнете.

Същата прекомерна зависимост от мнението на свръхзначимия друг. Зависимост, идваща от неизграден собствен център от самостойна самоувереност, от сигурна свързаност с лю бовта към самата себе си. Не някакву напъни за любов, не повторения на фрази, а като усещане за вътрешен център. Понеже съм чел за миналото ти със сектата, ми се ще да кажа, че психологически погледнато, това преживелищно усещане за стъпване на стабилна вътрешна база, изпълнена със сигурност, смисъл и радост, религиозните наричат "да имаш Бог в себе си". Разбираш ли, има здрава духовност и тя не е фантазна, нито фанатична, няма общо със секти, деноминации, догми, катехизиси, ритуалности, но е изцяло обяснима научно, през психологията и когнитивната наука на религията. Когато липсва тази стабилна вътрешна база, на колкото и години да е, човек е като дете, което зависи от "големия" друг, мненията му, разбиранията му. Съответно, в такава психика имплицитно присъства базисен страх от изоставяне от другия и вторично автоагресивно нагаждане по мнението му - за да не изостави. Разбира се, това е сигурен начин за натрупване на напрежение, както и на ядрено ниво, за поддържане на бебешката характерова несамостойност. Хубавото е, че този процес при теб вече е на по-високо ниво. Вече съзнаваш автоагресията си, отдавна се опитваш, успяваш и все по-често успяваш да я преобразуваш в спокойно заявяване на собственото мнение - на себе си. Така зейва страхът от изоставяне, което обаче дава шанса да бъде прегърнат, приет, погален, стопен и преобразуван до стабилна, автентична себеувереност. ВЪпросът е да продължаваш да следваш тази пътека, да бъде канарата на естествената ти здрава себеоценка все по-често "под нозете" ти. ....... Конкретно за музиката. Разбира се, че ще слушаме и разбира се, че казаното от господина, няма никаква връзка с реалността, освен със собствената му ригидна такава. Светът се променя, формите на предоставяне на творчеството стават различни, а овъзмедяването за труда ни също променя формите и начините си. Светът ще минава през много катаклизми, но със сигурност ще се промени значително в посока човещина след не повече от век. Свободното предоставяне на добро изкуство, облагородяващо всички ползващи го, е предвестник на този задаващ се по-смислен свят.

В статиите от линковете казвам немалко. А форумът е позамрял...

Статия относно властово-коронния вирус: Тълпата в човека - индивидуализираща екстракция.

За мен също е полезно проследяването връзките между личностово и социално. Фокусът на темата на Инес обаче, е върху собствената автентична, естествена стойност. Говорейки за измиването на диаманта ѝ от налепите на добавените компенсации, поддържащи всъщност липса на реална дълбинна самостойност, мисълта се притегля от пътя към тази естественост. По-горе много полезно се споменаха два пътя. Емоционалният и менталният. Индусите ги наричат бхакти и джнана пътеки, бхакти марга и джнана марга. А прогресивните съвременни водачи в тези пътеки забелязват същото, което и ние помагачите на души регистрираме. Пътят към въпросната автентичност на по-високо ниво, е молитвно-медитативен, но е нужно да стъпи на здрава основа. Тази основа се предоставя от психотерапията, водеща човешкия процес в посока себепознание, себеобикване и саморегулация. Когато "психичните възли" на маладаптивните вярвания, травми и душевни болезнени механизми бъдат хармонизирани, пътят към автентичната, смислено-естествена стойност става реален. Без споменатата стабилна база, емоционалният и ментален пътища се првръщат във фанатизъм и фантазъм, в изтласкващата пси сизифова обреченост на едно постоянно буксуване, водещо до още буксуване.

Смазващо е, когато самооценката разчита на "диктата на стадото" на културната хегемония. Разчита ли на хегемонията на духа извътре, всичко се променя.

"Нарушаване граници, привличане вниманието, мания за власт..." Дразнещите ни отразяват неща в нас самите. Или ние самите нарушаваме граници и търсим внимание и когато други го правят, сякаш изземват собственото такова поведение, което ни дразни или ни се иска несъзнавано, но си го забраняваме и затова формираме раздразнена реакция към тези, които го правят. В изказването ви прозира и доза неуважение. А уважението към по-възрастните е уважение към собственото бъдеще. Липсата му, е липса на уважение към собствените старини. Всяко време си има своите си плюсове и минуси. Ако тук е било за половин век комунизъм, а сега е диво преклонение пред парата, сегашното време след някое и друго десетилетие би могло да се свърже неуважително към тогавашните бабки/дядки като увредени капиталопоклонници или от сорта...

Чудесно - това се ползва. Като когнитивно преформулираш многократно отношението си и разбирането си за мислите, се учиш с промененото, нормализирано отношение да реагираш различно на асоциациите. Дори ги търсиш умишлено, практикувайки това предизвикващо и приемащо, смело отношение на дълбоко разбиране и смирено доверие в механизъм, който вече започваш да долавяш, че е нормален. Не този механизъм, а борбената ти, ригидна съпротива срещу него, го прави интрузивно-натраплив. Работата с окр постепенно води до добри, качествени промени и в характера. Тук прозира много неразбиране, много погрешна интерпретация на случващото се. На самите нормални мисли, нямащи общо с буквалността си, а стремящи се всъщност към защита и добро в основата си. Към механизма на пораждането им, еволюционно обусловен в нас от милиони години. Вселената "вижда" именно тази добра основа и добро намерение в основата на тези мисли. Да, привличаме с тези мисли добри събития (правим си ги), защото в основата си са прекрасни, но просто идват огледално наобратно, както защитно работи подсъзнанието. Кармата - прекрасна карма - само при стойностните хора такива нормални по начало мисли преминават в окр и самата работа с него, ги прави още по-качествени. Good karma... Не те, а отношението на неразбиране и борба измъчва. Замяната няма да свърши работа. Като позитивното мислене, което споменаваш по-долу е - превръща се в част от натрапливата борба, а постепенно в натрапливо заменяне, канселиране, позитивничене като част от войната със ...себе си. Да продължаваш тази война и да си мислиш, че повече война ще разреши ситуацията, е като да се чук..ш за девственост. Работи на по-високо ниво от процеса, когато са минати по-ниските, разчистващи отношението, разбирането, променящи свързването съзнание-подсъзнание етапи. Добра практика е, имплицитно свързана с и постепенно превръщаща се в медитативното, непривързано отношение. Имайки окр, практикуваш медитация - от нъйне и присно и до веки веков - тоест, докато дишаш. Практиката на медитация се прави от самото начало на терапевтичния процес - ежедневно, самостоятелно два пъти на ден по 30-60 мин, а малко по малко се пренася като постоянно присъстващо съзнателно отношение във всеки миг от живота. В началото е трудно, неуспешно - това е част от пътя. Прави се и след преодоляване на натраплвостите, доживот. Пагубна практика, наливаща "масло в огъня". Не е това... Работа задължително, Натоварена, с много фокусиране, изисваща такава. Както и почти ежедневен спорт/ танци. ... По-горе са ти дали хубави отговори. В статиите си по темата съм писал доста насоки. Нужно е обаче да работиш с вещ спрямо окр терапевт. Казваш, че се виждаш с такъв. Чудесно! Успехи!

Била си в минало, в което робко си мълчала, доминирана от разни пастори. Доколкото съм те чел и си спомням, още от родителското ти семейство си живяла в "това е така" моралността, зададена от авторитарната позиция на "това са верните норми, това е правата вяра ..., така е правилно" и т.н. След излизането ти от това стадно облъчване, натрупало много автоагресия, ти мина през много път. Знаеш за трите степени на агресията. Третичната автоагресия, при която вината раздира, вторичната, насочена навън агресия, в която потиснатият вулкан експлоадира и първичната, здравата, при която със спокойно самоуважение, присъстваш в света, приемайки и различията. Виж какво става, когато някой назидава и раздава "правда"... Задейства автоагресията за миг, след което защитно избухва вторичната, насочена навън агресия. Бих казал - радвай се на това което става и го ползвай за доотработване. Наблюдавай се, дишай, осъзнавай как вече не искаш някой да ти размахва пръстта на "така трябва и това е правилно". Погали нараненото дете в себе си, поговори му, че вече ти си му една обичаща мама и един благо поставящ границите си татко. Тогава канализирай налягането, пиши, заявявай се все по-спокойно, имай мнение. Вече не на всяка цена, но просто със здрави аргументи, през това вътрешно погалване, външно стабилно и спокойно себеааявяване, в което ти си си авторитетът! Ти си си авторитетът! Защо повтарям "Ти си си авторитетът!"?! Защото несъзнавано въздигаш другия, а себе си правиш малка. Това е стара ситуация, Осъзнай го, промени ситуацията. Ти си си авторитетът!

В горните текстове насочвам към процеса на "Вадене на тълпата от човека". Относно личното преживяване на здравна тревожност, моля запознайте се с тези 24 статии и 8 (засега) аудио сесии водени медитации, касаещи здравната тревожност и окр.

За да върши работа дотук казаното, нужни предпоставки са: (1) характеровото себепознание, придобито в процес на лична терапия, следване на духовна пътека, медитация, лекситимично (осъзнаване на вътрешния живот) проследяване вътрешните процеси, (2) умението за долавяне на автоматичните мисли (писах как се придобива), (3) много добро познание на споменатите когнитивни изкривявания, както и по-широко такова на защитните психични механизми. Характеровото себепознание - в този текст единствено го споменавам мимоходом. То е обект на по-цялостен процес. Автоматизираните мисли (а.м.) и базисни вярвания зад тях - освен чрез медитативно метакогнитивно/ самосъзнателно себепознание, регистрирането им по-приземено се върши чрез известно насочване вниманието към тях и записването им, при водене на реструктуриращ дневник на мисленето. Относно познанието на изкривяванията - нужно е просто да бъдатт редовно прочитани и все по-често "засичани", когато се случват в автоматичните мисли и следващия от тях вътрешен диалог. Има много способи, повече или по-малко структурирани, за работа с вътрешния диалог/ когнитивно реструктуриране. От табличен вид, та до творческо създаване на разкази, поетични варианти, психоатеатър и т.н. Тук ще дам само някои примери на а.м. и преобразуването им с фокус върху изкривяванията, водещо до нормализиране и на поражданата емоция. Примери на а.м., вярвания и реструктуриране на изкривяванията, присъстващи в тях, чрез връзка с ралността - Ще умра! Всички ще умрем. Някога. Сега, точно от този вирус, не. "Какво казваме на смъртта?! - Не днес!" (Филмът "Игра на тронове"). Всъщност в тази мисъл стои огромно преувеличение. Катастрофизирано скачам към заключения, проектиращи собствения ми ирационален страх, нежели свързани с реалността. Ще умра, когато ми дойде времето за това. Защо всъщност ме е страх от смъртта, знаейки че такава няма, а животът в това земно училище е смърт, ако го мъждукам през призмата на страха, вместо смело да горя творчески, пускайки любовта да залива всеки миг от живота ми. Защото не е толкова важно дали има живот след смъртта, а дали има живот преди това! Има по-големи от мен закономерности и живеейки красиво и силно, съдбата ми дава шансовете да продължа още, така че да бъда полезен и свърша в този свят това, за което съм дошъл! Ето някои данни от тази статия: 12 650 човека са умрели в света от глад днес до 10 ч сутринта българско време. Това означаа, че на ден от глад умират около 25000 души, за което странно как никак не се говори. Ако данните от статията са актуални, сам можеш да умножиш и получиш потресаващия годишен резултат (около 8 милиона годишно, ако не ме лъжат слабите ми изчислителни способности). А това не е мигновена, а бавна и мъчителна смърт, предизвикана от липсата на човещина в икономическото разпределение на ресурси по планетата. 841 милиона души по света не се хранят нормално. Или направо гладуват. Всеки ден. За какво говори това? Нима за един загрижен за хората елит, или свързано с корона сугестията, се получава картината на един свят, в който богатите предизвикват ситуация, за да станат още по-богати, преразпределяйки фигурите по световната шахматна дъска в играта си на престоли. Това — на фона на 1 690 635 000 затлъстели в същия този свят. И пак днес само до 10 ч сутринта — в САЩ са похарчени 237 милиона долара за третиране на заболявания, свързани със затлъстяването. Не става ясно дали данните са за тримесечие или за ден. А за година? Не е ли безумен този свят, в който вместо да нахраним умиращите от глад, харчим за шишковците, защото първите не могат, а вторите могат да плащат?! До днешния ден т.г. в света са измрели 183 201 души заради заболявания вследствие от нечистата вода, която пият.Статията е от 20-ти март. Годишно това прави около 800 000 души, измиращи поради факта, че пият вода замърсена химически, но и биологично, с микроорганизми, бактерии и вируси. Икзлючително интересен е фактът, че медиите дори не споменават за тези близо милион човешки живота годишно. Да, вземат се мерки и бавно ситуацията се подобрява глобално, но бавно. А през това време сякаш всичко е наред, ни вест ни кост, нищо. Така разсъждавайки и свързвайки точки, при вирус по-вирулентен от обикновения грип, но със смъртност едва няколко процента, дали глобалните масирани внушения с огромен бюджет, организирана реклама и PR, са свързани с реално огромна опасност? Дори цял свят да се зарази, глобалната смъртност би била сотици и хиляди пъти по-малка от вече съществуваща поради алчната психопатност на "чичко паричко". Общо в света над 800 милиона души нямат достъп до чиста вода за пиене. 105 736 души в света са умрели тази година (до днес) от грип. Това означава, че годишно от "обикновените", поради факта на нерекламираността си грипни вируси, почиват около 500 000 души. Всяка година. Отново по-възрастната популация е в рисковата група не поради друго, а поради естествените възрастови изменения. Някой да тръби за тези половин килион души годишно? Разликата? В наличието или липсата на пропагандирано внушение, задействащо стадната примитивна психика. 1 653 000 деца под 5 години са починали т.г. до 20-ти март. Сумирано, това означава повече от 6 000 000 до края на годината. 67 245 майки са умрели по време на раждане (общо за изминалите 80 дни). 300 000 за цялата година. Пак тази година (т.е. до днешния 80-и ден): 365 000 души за умрели заради ХИВ/СПИН. Около 1 200 000 годишно. 1 786 900 — от ракови болести Проследявайки огромната "загриженост", излъчвана от тв приемниците, интернет новините, се питам как така се случва, че около 8 000 000 онкологични смъртни случаи годишно странно как се пропускат, при положение че в последните над пет десетилетия многократно са намирани изключително успешни способи за лечение на рак. Успешни, но простички и естествени, от които медицинският бизнес не може да извлече ползи и затова потискани и обявявани за незаконни, а откривателите подложени на "лов на вещици". Да, онкологичните тумори не се причиняват от вируси, но зад отношението към отлагането на лекуването им поради бизнес причини, стои същата интенция, която понастоящем свръхинфлира ситуацията с корона вируса. Отново по властово-икономически причини. Затова, убедено мога да причисля причините за тези осем милиона онкологични смъртни случая годишно към психичния фактор, позволяващ такава пандемия да се случва от десетилетия. 213 000 — от малария. Годишно, приблизително 1000 000. Един милион смъртни случаи при всяко завъртане на глобуса ни около локалното светило от заболяване, за което има лечение... Дали глобалният финансов елит, стоящ зад масовото мегасугестивно популиране на ситуацията с корона вируса, е толкова загрижен за човечеството, магнифицирайки умишлено една реална, но твърде умерена опасност, а неглижиращ други болестни процеси и факти, които успешно могат да бъдат елиминирани, но за това не само че не се прави нищо, но умишлено успешните лечения са парирани (визирам официалното отношение към онкологиите)?! Болестни процеси с жертви около 10 000 000 годишно. Нима 10 000 000, които могат успешно да бъдат спасени, но не само, че не са, но информацията за тях едва се промъква частично и интенционално неакцентирано между спортните новини и времето, понякога... Тук изключвам другите споменати причини за преждевременна смърт като пътните произшествия, тютюнопушенето и т.н. над 1 милион — заради пушене, 544 000 — от алкохол, 233 305 — от самоубийства, почти 300 000 души са загубили живота си при пътно-транспортни произшествия. А до края на годината оставят още 286 дни. ... (По-тъмният текст е копиран от цитираната статия, а по-светлият представлява мои разсъждения.) - Близките ми със сигурност ще умрат! Нагаждам проективно виждането си за ситуацията според филтъра на тревожността си, през внушената ми ятрогенетично тревожност, умишлено раздухвана така, че да задоволи нечии интереси. Близките ми със сигурност ще умрат - не от това свръхпреувеличение и не сега, което нарочно ми е внушавано, .а след много години. Всъщност на тях приписвам собствената си тревожност, която актуално няма нищо общо с реалния им живот и здраве, което е доста добро, като се замисля. В реалността, хората в млада и средна възраст често преболедуват този вирус дори без да разберат, че са го имали. - Над 60 съм. Казват, че съм в рискова група, следователно почти е сигурно, че ще умра. Винаги има риск. След всяко издишване практически не знаем дали ще имаме шанса да вдишаме отново, а страхът от смъртта, освен непознаване по-голямата картина на липсата ѝ, всъщност представлява прикрит страх от живота. От силно и красиво живяния живот! По цял свят има огромно множество от излекувани възрастни хора, та дори и над сто годишни. Избирам да си поставя здравите информационни граници, да повярвам в тялото и съдбата си, докато прегръщайки смирено страха си, виждам, че на колкото и да съм години, той е едно малко дете в мен, имащо нужда не от напрягане над него, не от отбягвнето или борбата с него, а от майчината ми прегръдка, изпълнена със спокойно удържане треперенето му, докато се успокои и преобразува в радостно и сигурно вътрешно себе и свето усещане. Огромна маса хора ежедневно умират от глад, още повече от затлъстяване, катастрофи, рак, бедност, от много други далеч по-опасни и смъртоносни болести, за които обаче е избрано да не се тръби и манипулира през тях. Това, което зависи от мен, е да разтворя страха си до спокойна смелост, смисъл и един силно живян живот. Разтваряйки страха си чрез промяна в мисленето, възприятието, чрез шегуване, парадокс, молитва, визуализация (нлп/ хипно сесии) и медитация, се доверявам на тялото, имунната си система и пускам потока на любовта да тече през мен свободно. За да помогна на имунната си система, регулирам качеството на хранителния си режим (редуциране на бързите въглехидрати, тестото и т.н.), повишавам двигателната си активност, закалявам се постепенно и умерено, уча се и практикувам дихателни практики, медитирам редовно. - Положението в света, е кошмарно. Това е свръхобобщаващо етикетиране. Било е много по-кошмарно хиляди пъти през обозримата човешка история. Фактът, че смъртността е едва няколко процента, вече свързва здраво с една много по-спокойна реалност. Да, вирулентността е по-висока, но фактът, че повечето хора дори не разбират, че са се заразили и са преминали вируса, говори много. Останалите, които чувстват симптомите, всъщност преминават през тях не по-тежко от през всяко друго подобно заболяване. Да, има смъртност, но се оказва, че селективното насочване единствено към този нормален при коя да е вирусна инфекция факт, представлява огромно дисквалифициране на информацията, че преобладаваща част от хората се излекуват, при това в сравнение с много други болести, с лекота. - Това е пандемия с огромна сила, предназначена масово да намали числеността чрез огромна смъртност. Мдам, а "Онази риба, която хванах, беше еееейй толкова голяма!" Практически, смъртността е относително близка до подобните неразположения. Има никак немалък брой други заболявания с много по-голяма смъртност, съществуват предизвиквани от човека причини за далеч по-висок процент човешка смъртност, за които обаче е решено да не се говори. Винаги е имало. Тоест, едно здраво стъпване на реалността показва, че да, малък риск има. Да, добре е да вземаме по силите ни предпазни мерки. Но, виждаме също така, че по-големият проблем, е раздухваната масова сугестия, на която сега виждам, че не съм длъжен да се поддавам. Поставям здравите си информационни граници, реструктурирам възприятието си за ситуацията. Виждам, че тревожните ми мисли са силно преувеличени. Правя каквото мога, да се случва каквото е нужно. Нека променя факторите, които зависят от мен (храна, хигиена, спорт, закаляване, силен и творчески живот, психична смелост, дълбоко доверие в живота, виждане на по-мащабната картина не само на конкретната ситуация, но на живота въобще...). Нека имам смелостта това, което не зависи от мен, да оставя в ръцете на по-голямото, на Бога. - Ето това ми покашляне, е симптом на вируса. Това е непозволено логическо обръщане, със селективно нагаждане на преживяваното "по свирката" на тревожността ми. Ако ромите са индийци, това не означава, че всички индийци са роми. Ако котките са бозайници, това не означава, че всички бозайници са котки. Ако преживяващите корона вирус кашлят, това далеч не означава, че всяко покашляне или дори по-упорита кашлица, са симптом на това заболяване. Има дори психогенна кашлица, има никотиново предизвикана кашлица, има астматична или алергенна кашлица, съществуат многообразни причинители на кашлица. - Трябва да си накупя много лекарства, за да се спася. Същинското лекарство тук, е здравата имунна система. Такава се придобива при комбинацията от изпълнена с доверие в любовта и смисъла психика, в оптимални количества здрава храна, ежеседичен гладен ден, честият прием на гореща вода/ чай, постепенното модерирано зкаляване, редовната двигателна активност, практиката на молитва и медитация, дишане и т.н. - Нужна ми е много храна, за да се барикадирам. Това е стратегия, подчинена не на смисъла и любовта, а на страха. Жалка е. Би била актуална, ако е в умерени граници и водена не толкова от страх, колкото от спокоен разум и не на всяка цена, с готовност за взаимопомощ, подкрепа и споделяне с ближния. Не повече. Стратегия е, невключваща "кръчмаря" в сметката на живота и смъртта. Кръчмарят на по-мащабните закономерности на любовта, мъдростта, свободата, на следствията идващи от породени от самите нас причини и отново собствената ни, ключово важна реакция и учещо се, смислено възприятие, променящо всичко. Колкото повече даваме повече получаваме. Има начини животът да ни предостави нужното ни. Не запасяване и еземане, а братолюбна взаимопомощ, свързаност, сърдечна топлота, разбиране и любов дори към трудните нам хора, променят дори закодираната ни съдба и водят стъпките ни по пътечката на смисъла да бъдем ученици на безпредела в тази земна школа. - Тялото ми няма да издържи, не мога да му вярвам. Не е до тялото, а до психичната липса на доверяване, постоянно борена чрез невротичен свръхконтрол, който я подхранва и засилва. Липса на базисно доверие, към което именно насочва хипохондричната тревожност. Когато вниманието се фокусира в здравната тревожност, това само по себе си вече представлява удобно изместване, отдалечаване от ужасяващия ужас от безсилната безпомощност, живееща в липсващото доверяване, при подпушен поток на смисленото любомъдрие. Характерова липса на базисно доверие и сигурност, невротично компенсирани през хипохондриазата, сама по себе си представляваща нелеп, частичен и предрешено неуспешен опит за отдалечаване от базисния тук характеров конфликт "Ужасявам се от малкостта на безсилната си слабост и затова безспирно се опитвам да се хвана невротично за биберона на страхуваните болести, предъвкването на който ме държи донякъде настрани от безсилието в ядрото на недоверието ми..." - Трябва да се наблюдавам постоянно, иначе ще умра. Разбира се, правим каквото можем. Правим нужното. Храним се правилно, поддържаме добра хигиена и т.н. Колкото повече обаче живеем в това уж защитно свръхнаблюдение, толкова повече тревожността, по този начин изтласквана, се угоява и нараства. Когато преживелищно се научим да отпускаме хватката на тревожния горд контролец, се оказва че страхът от безсилна смърт, не само че не се реализира, а метафората "силата на слабостта" е разбирана преживелищно, докато в теб се ражда, утвърждава и постоянно заживява ядро от спокойна сигурност, от базисна свързаност с любовта, на която вече охотно се доверяваш при това спукване балона на невротичното нащрек... Красиво е да се живее преливащо от светлина и любов! - Тепърва ще става много по-зле. Така твърди катастрофизираният ужас. Всъщност ситуацията е прекрасна възможност да погледнем в себе си и разтворим страховете си, превръщайки ги в гориво на силата си. Истинската си сила. Тази на смиреното прегръщане на тревожността, трансформрала се до мъдрост. Коя мъдрост? На любовта, умееща да бъде слаба, да се спуска до най-малките мушички и погалваща и най-жалката ни нищожност, превръщайки я в извлечен опит. Тогава избираме да виждаме временната трудност в нормалните кризи като шанс за оцялостяване, разширяване, себедоверие. Доверие, идващо от единството ни с Бога, появил се отвътре ни като усещането за дълбока, стабилна база. Стабилна основа, единяваща ни с познанието за неслучайна синхроничност на всеки миг и случващо се в живота ни. Тогава няма зле и добре. Има учене, единяващо с все повече потенциал, съставен от любяща мъдрост, усмихната сила, благословено доверие в по-голямата мозайка, дори и не винаги да е виждана от малкото ни възприятие. Виждат я очите на сърцето ни. Вече виждат, сега когато редовно преобразуваме мисленето, чувстването, възприятието си чрез следването тихата пътечка на интуицията си, там където тихото смирение поражда доверието - в Себе си. - Всеки, който твърди, че по-страшно от реално ставащото, е самият страх от него, е ненормалник. Да, така говори гласчето на стадното "мислене", сляпо следващо повтаряните до безкрай внушения, струящи от телевизора. Внушения, автоматично отхвърлящи всичко, противоречащо на приетото внушение. Всеки здрав разум бива автоматично събарян от това гласче, поне докато не решим да поставим здравите си граници, тръгвайки уверено по пътеката към смелостта си. Тогава стъпването върху острова от стабилен разум, е само началото. Добро, нужно начало, но само начало, последвано от далеч по-директното гмуркане в страховете с прерамкирането на възприятието за тях със смела самоирония, смирена учеща се молитва, вълшебен транс и медитативно отношение на самообладана непривързаност. Пътека е, по която ходейки, сега знаеш че тя сма те води по себе си, когато всяка нормална трудност единствено насочва все по-решително крачките ти в посоката на сигурността в Себе си. Тогава различаваш, знаеш, познаваш, можеш да пресяваш информационното зърно от плявата на хищните внушения, поемани от овцете. Вече не си оеца, нито вълк-овчар. Себе си си. - Когато някой се изкашля, това със сигурност означава, че е заразен. Не точно. Има десетки причини за кашлица, а страхливото наежване против човека, представлява егоцентричен пренос на собствената лишена от задружна заедност откъснатост от любовта, на мястото на отсъствието на която живее страхът. Да, добре е да проверим реалността и когато има нужда, да се предпазваме, но по човешки, сърцато и с уважение един към друг, елиминирайки проекцията на собствения си страх чрез преработката му до самообладание, но виждайки реалната ситация и случай. Да, пазим се доколкото можем, разумно. Но, дишаме същия въздух, живеем един с друг. Доколкото, както... Отново стигаме до онова дълбоко доверие в неслучаността на всяка ситуация, през което преминава финото интуитивно понание на благодарната обич, познаваща надхвърлящата малките ни виждания справедливост. Спрведливост мащабна, различна от его прищевките за правилност, но следваща огромната логика на Битието. - Няма ваксина - ще се мре. Вече има създадени ваксини и постоянно се произвеждат нови, все по-ефективни. Всъщност, най-добрата ваксина, е собственият имунитет, идващ от активния творчески живот, здравото следване на обичани, произлизащи от душата цели, физическото натоварване, леката и зареждаща храна, практиката на дълбоко йогийско дишане, активното разумно закаляване... Възрастта тук е вторична. Да, телевизорът казва друго и е частично прав. Само донякъде. Защото има родопчани на 100+ години, живеещи по-активно, трудолюбиво и наситено, от мнозина в двадесетте и тридсетте. - Трябва тотално да се изолирам, иначе край! Има прекрасни пещери в хималаите, но и там да отиде човек, ако човешкият му процес изисква преживяването на този вирус, което изчиства душичката, вирусът и там би го намерил. Каква надута гордост стои в презумпцията на малкия човек, че с малките си усилия, ще изконтролира всичко... Да вземеш нужните мерки е едно, но да искаш да знаеш всичко да проконтролираш всичко, това е жалка картинка. Защото не е стремеж към реалното знание на мъдростта, а е бягство от вечно гонеща, все по-надвиснала над бягащия в още контрол, тревожна сянка. Сянка, която прегърната, се оказва че никога не е гонила, а просто следвала. Така успокоена, животът се превръща от бягство от сопата на страха, към моркова на вечно илюзорното и никога непостигано по този начин спокойствие, в радостен творчески стремеж, бликащ от изворното преливане от любящ смисъл. Тогава знаеш - не можеш да избягаш от себе си, където и да отидеш, с колкото и скафандри да се облечеш... Да, предпазни мерки, чудесно. Но, доколко, толкова - спокойно и смело. - Ако загубя тревожността и невротичния ѝ контрол, край, умирам. Да, това е едно ядрено, ключово вярване при поддържането на здравната тревожност. Уж искам да се освободя от страха, а всъщност си го стискам, задоволявайки вторичната му илюзия за печалба, за псевдозащита. Само когато преживелищно, през тялото, клетките, опита, през трансовото, молитвено и медитативно умение за загуба на невротични контрол и "скачане" в тревожността със смирено, любящо приемане - само тогава на дело, отвъд думите ще узная какво представлява автентичното доверие в Себе си и живота. Защото само тогава се отваря пространство за любовта, дърпат се перденцата на умствените прозорци, за да огрее виделината на слънчевия смисъл. Да, точно така. Оказва се, че губейки, печеля. Тази прегръдка на страха, да. Това сприятеляване между съзнание и подсъзнание, умиротворяващо носещо дивидентите на естествената сигурност. Сигурност в несигурността - какво е това? Вътрешна сигурност, при външна ментална неопределимост. Тогава духът владее. Само тогава живееш - ти, Човекът. - Ако си позволя отпускане, спокойствие и щастие, ще се случи нещо лошо, ще умра. Щастието плаши невротичния ум. Лишено е от обичайните пертурбации, спокойно и ведро е. Хм, това сякаш е опасно, казва си умът на маймуната в Човека. Всъщност само смирено смълчавайки този маймунест, повърхностен ум, хранещ се със страх - само тогава се ражда същинският, реалният човек на благостта, виделината, на изпълнеността с вдъхновение. Не, не умира малкият ум на маймуната, а още по-малко тялото. Просто стават толкова добри слуги, колкото лоши господари са. ... С горните реструктуриращи примери единствено насочвам, осветлявам процеса на вадене на тълпата от човека, както и донякъде трасирам началните етапи на пътеката по преработка на здравната тревожност в здрава сигурност. Както казах, когато характеровата база е относително здрава, горните насоки са достатъчни за разобуславянето на стадното мислене, за изваждане на тълпата от човека. Когато в човека като цяло присъстват характерови компоненти, продуциращи тревожност като цяло и в частност, здравна такава, е нужно преминаването през една по-специфична пътека. По-долу ще я щрихирам. Тези насоки не заменят личната психотерапевтична работа, включваща освен това и един изцяло друг психотерапевтичен вектор - този на цялостното, диалектично характерово хармонизиране. Както и да е, описваните тук дидактични (обучителни) щрихи, се присъединяват към този по-мащабния, характерово трансформиращ терапевтичен път. Редактираният и допълнен във вид на статия горен текст: Тълпата в човека - индивидуализираща екстракция (клик на линка)

Когнитивен подход Така загатнатото стадно мислене, се случва през динамиката на някои ключови механизми и сривове във възприятието и мисленето. Когато са осъзнавани и реструктурирани, вече започваме да вършим една по-същинска работа. А именно, Вадене на тълпата от човека - Преувеличение/ катастрофизация - негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом. - Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви. - Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен. - Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест. - Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива. - Позоваване на вероятността/ грешка на "ясновидеца" – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство. - Ирационална ескалация - внушени или самовнушавани вярвания, започващи от верен, рационален факт, постепенно ескалиращи до ирационалност, приемана автоматично също за вярна. - Позовававане на удобен за страховите вярвания авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. Свързано е с ятрогенията/ ноцебо ефекта. - Ятрогения/ ноцебо ефект – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци (често виждани без да присъстват такиса реално) на лекарите си или лицата, приемани от него за "значими специалисти" за това, че е болен. - Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото... - Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”... "Ето, имащите корона вирус имат температура и кашлица. Сега се изкашлях и май имам температура: следователно съм болен от това!"... - Нагаждане на хипотезата към внушенията и собствения страх - виждането на всяко телесно усещане като част от симптомите на страхуваната болест. Нагаждане на социалната вирулентна ситуация към собственото субективно страхово преживяване, свързано с безнадеждна безизходност, слабост и смърт. Преувеличаване "чернотата" на социалната ситуация, виждана автоматично като "край на света", докато всъщност е далеч по-оптимистична. - Дисквалифициране на позитивното при негативистично свръхфокусиране в ужасното - автоматичното дисквалифициране на ползите от ситуацията, на радостта и красотата, любовта, смисъла и щастието, стигащо до сублиминална самозабрана за щастие, понеже в него липсва контрол, а основно вярване тук е, че ако страховият контрол липсва, човекът ще умре. Свръхвглеждане и раздуване степента на кошмарността в случващото се, докато реално е модерирано и дори слабо. - Селективно внимание - свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. Автоматично "наострено ухо" за информация, свързана със страхуваното. - Сляпо петно - склонността на социално сугестираното или невротично съзнание, подобно на шамандура да изплува на повърхността. Така "плаайки по повърхността", през механизма на изтласкване, незпособност за виждане на собствените маладаптивни невротични съдържания, изкривявания и механизми. - Рационализации - уж логично мислене и поведение, извиняващо ирационалните невиждани собствени съдържания, изкривявания и динамики. - ... - и т.н. ... Работата по реструктуриране на горните изкривявания е старт както при обичайната здравна тревожност, така и при индуцираната през стадна хипноза такава. Подобно осъзнаване изкривяванията в автоматичните мисли и собствен вътрешен диалог, може да се нарече дехипнотизиращ процес. Когато тревожността е единствено стадно внушена, при подлежаща я относително здрава характерова база, тази работа най-често е достатъчна. Когато човекът вече е имал характерова склонност към преживяване на тревожност като цяло и на хипохондрия в частност, е нужно да се премине през по-специфична за натрапливата здравна тревожност пътека, която по-долу също ще маркирам. В последния случай обаче, най-често е нужда лична психотерапевтична работа, а информирането, което тук правим, е просто насочващо. И в двата току що дискутирани случая обаче, това "стъпване на твърдата земя" на здравия разум, е абсолютно необходима стъпка. Дори когато, при една силна хипохондрия, островът на разума е постоянно заливан от вълните на ужаса, е задължително периодично упорито да се връщаме в стабилния рационален граундинг на здравия разум. Начало на когнитивното реструктуриране, е способността за регистриране на автоматичните когниции. Какво представляват те? Автоматичните мисли са възникващи под влияние на външни или вътрешни стимули мисли, идващи от сублиминално присъстващите базисни вярвания и допускания за себе си, света и хората, заложени по правило през ранните години. Способността за регистриране на автоматичните мисли, се развива през разширяване способността за метакогнитивно/ самосъзнателно наблюдение на собствения психичен процес. Един от най-силните методи за осъществяването на тпзи метакогнитивен психичен развой, е практиката на медитация. В началото водена лично или през записани аудиосесии, а след време, самостоятелно, през развиване способността за смирено съсредоточаване, смълчаване и интуитивно безмълвие на ума. Така че, практикувайте медитация! Тя е спътник на целия психотерапевтичен или самотерапевтичен процес. Когато се научим да долавяме авоматичните си мисли, виждаме че те пораждат вътрешен диалог. В случаите, които разискваме - невротичен. Умеейки да преобразуваме гореспоменатите изкривявания в автоматичните мисли, цялото ни възприятие за себе си, случващото се в света и другите, се променя в по-оптимистично, реално и смислено. Принципът в такава работа е, че чувстваме това, което мислим. За въздействието върху чувствата през другата посока - през тялото, поведението и интуицията, ще спомена по-долу.

Връзка с реалността Да сме здраво свързани с реалността, изисква мъдрост. Реалността социална, скептично-логична, но и вътрешно същностна, тази на любовта. Само през такова стъпване на земята и глава в безкрая на потенциала, виждаме ясно себе си, живота си, можем да го планираме качествено и следваме здрави цели, идващи от творческата ни природа. Както казах, огромна част от настоящата тревожност, е изкуствено индуцирана, през медийното въздействие върху единиците от тълпата, седяща пред приемниците си у дома. Единици от една обща, психична тълпа, следваща характеристиките на стадната психология. Какви са те? Тълпата в човека - Срив в съзнателната рационална преценка, независимо от индивидуалното равнище на интелект, бил той много висок, нисък или среден. - Силна хипнабилна внушаемост, отново независеща твърде от личната степен на внушаемост. Щом индивидът стане част от тълпата, в случая от психичната такава, хипнабилността му за подаваните от "водачите на стадото" сугестии, нараства многократно. - Простота и крайност на идеите. Или/ или, черно-бялост. Човекът от тълпата губи нормалното си критично мислене. Сякаш, докато е част от тълпата, мисълта му регресира до детски (онтогенеза) или примитивно дивашки (филогенеза) стадий, в който е като хлапе, питащо мама (големия друг): "Кои във филма са нашите, кои са добрите и кои са лошите?". През предходно споменатите срив в рационалната мисъл и хипнабилност, човекът от тълпата пред телевизора автоматично-несъзнавано очаква големият друг авторитет, проявяващ се през медийното облъчване, да му каже кой е добрият и лошият герой. Колко лош е лошият вирус примерно. - Крайност, разцепване в чувствата. Даденият факт или се идеализира емоционално като крайно прекрасен и желан, или се обезценява тотално като изцяло лош, убийствен, ужасен. Това емоционално разцепване принципно е нормално при малките деца, диваците, при психозите и личностовите разстройства. Както виждаме обаче, случва се и при индивида, превърнал се в част от една тълпа. Когато към емоционалното разцепване на лошия вирус като крайно убийствен, се добави и менталното или/ или мислене, при хипнабилния срив в рационалната ясна визия, имаме картината на един безусловно емоционално и ментално нагоден към индуцираните в него сугестии. В сегашната ситуация, такива за крайна опасност, ужасна катастрофа, тотално бедствие - внушения, активиращи най-примитивните страхови механизми в стадния обезличен елемент. Току що си взех вана. Втора ръка, след съпругата. Усещането на превръщане на кризата в шанс, е уникално! Продължавам с характеристиките на стадната психика, сриваща съзнателния разум. Стадна сугестия, през която човекът в обществото, позволил си "стадото да влезе вътре в него", бива лесно управляван през катастрофизирани страхови внушения. Когато така или иначе имаме и лично преживяване на тревожно състояние, примерно на здравна тревожност, в която масирано присъстват собствени информационни сривове, социалното внушение активно се присъединява към личния тревожен механизъм. - Фанатична нетолерантност към различното от следваното стадно внушение. Когато стадното мислене е предизвикано - дори и да е правено това съзнателно, точно както при обичайните тревожни състояния, подсъзнанието "дава откат", съпротивлява се. Специално при хипохондрията, има базисно вярване: "Ако загубя страха си, ще умра!"... Затова сублиминално човекът си го иска. Само преживелищната загуба на контрола и едно доверяване в потенциала на тялото, в съдбата, в мъдростта на живота и Бога, са които ядрено решават всичко. Но, за да се стигне до там, се извървява пътека. В случая, такава на "вадене на тълпата" от вас. Тогава се пристъпва към типичната за здравната тревожност работа. - Въздействие през образи, заразяване с емоция, повторение. Така, чрез образното детско мислене, заразяване с емоции и повторение, се въздейства върху въпросното стадно ниво, представляващо срив в съзнателността на индивида. Но, така и се въздейства, за да се извади човека. - За овчарите... Тук, само загатвам. Пак казвам, не говоря за конспирации. Няма такива - за един умеещ да събира две и две ум, много факти прозират ясно. Тези "овчари" въобще не е нужно да бъдат кой знае колко умни, знаещи, специални. Не, напротив, нужно е самите да да бъдат с доста примитивна съзнателност, за да проектират нагло собствената си разцепеност, психопатия и елементарност в масите, искащи именно такава проста емоция, черно-бяла елементарна мисъл (по отношение на внушаваното) и внушение. (по-надолу продължавам)

Преди малко си говорехме със съпругата колко е готино да сме си у дома, да изчистим, да сготвим, да ни е уютно. С колега по телефона си говорехме колко красиво е всъщност това оттегляне у дома. Като духовен ритрийт е. Ако имаме опит с такива медитативни оттегляния, или ако отвътре си носим вкуса на допира до здравата духовност, при почивка от суетата на света, знаем каква смислена радост носи това. Между другото, разказахме си как предните месеци в големите офиси е имало бум от кашлящи, с температура и т.н. хора, изкарващи вирусчето си на крак, но как е нямало грам страхуване. Защото не е било внушено такова. Защото натрапваната информация около вируса е силно нагаждана негативно, така че да обслужва интересите на хора, целящи именно това нулиране на икономиката, ползвано за финансово-властово пренареждане в световната "игра на тронове"... Не говоря за конспирация. Такава практически няма, поне за умеещия да свързва точки. Има пределна прозрачност, през която се вижда как медийното облъчване служи през хипнабилната психология на тълпите на седящите зад раздухваните сугестии икономически "овчари на стадото". Не че няма реална опасност - да, има нужда от хигиенни и др. предпазващи мерки и е добре да ги изпълняваме. Но, наблюдава се и масова стадна делюзия. Споменавайки стадната психика, ще поговоря за съдържащите се в нея, а оттам и в човека, станал част от такава застанала пред телевизора тълпа, изкривявания, както и ще мина през пътечката по преодоляването на хипохондрично-натрапаливия страх. Ще ви дам насоки, изискващи изпълнение, работа по себе си, следването им в малки стъпки. Тези насоки разбира се, са общи и не заместват по-цялостния психотерапевтичен процес, в който се работи индивидуално характерово. ... Общи насоки за справяне: - Здрави граници: медиите внушават страх, като е мит, че информацията която подават, е винаги качествена и прецизно вярна. Съдържа елементи на истинност, преминаващи в ирационална ескалация, която повтаряна до безкрай, води до масова тревожна хипноза, ползвана от власт имащите. Поставете си здрави граници. Как? Спрете зомбивизора! Говоря сериозно. Удивителното при ползването му е, че гледаме "каквото дават". Тоест, изборът ни на гледано, дори да е измежду доста канали, сублиминално се свежда до обусловените и автоматизирани от нас като харесвани няколко. А през тях ни се "набутва" какво ли не. Ако искаме да бъдем съзнателни индивидуалности, а не част от стадна тълпа, блееща пред зомбивизора, ползването му е нужно да е силно ограничено. Откъде да поемаме достатъчна и качествена информация? От интернет, при това също силно филтрирана, като избираме какво да четем и гледаме внимателно. Ако искаме да гледаме филм, можем да изберем от множеството сайтове с онлайн стрийм (без сваляне), youtube, TED Talks и т.н., като ползваме HDMI кабел, свързан с телевизора. Тогава, пак сме пред телевизора, но с изцяло различна концепция. Ние съзнателно избираме какво гледаме! Както и какво четем - съзнателно, през здравия филтър на здравите си граници. Започвам с границите, защото без тази информационна избирателност, каквото и да правим, е като да наливаме "вода в продънена каца"... Тоест, без това себезаявяващо поставяне на граници, медийното стадно сугестиране активно се присъедниява към автосугестирането, наситено с когнитивни изкривявания, със сривове в информационния човешки процес. А ако имаме склонност към натрапливо/ хипохондрично възприятие, обсъжданата сугестия мощно се присъединява към него. Поставянето на здравите граници, е част от способността ни да обичаме и се обичаме. Този мъжки/ бащин, здраво ограничаващ аспект на любовта! По-долу ще поговоря и за същината на справянето: майчиния, със смирено приемане и доверие аспект на любовта. Здрави граници!!! ... (по-надолу продължавам)

Супер се чувствам! Твърде добре виждам, че сладкото гушкаво бацилче служи единствено като механизъм за социален контрол, за да бъдат разместени фигурите в световната игра на престоли. Старая се да виждам и приемам ситуацията през ето такава призма (клик).