Veselin111

Здравейте отново!
 
Малко след като писах в темата реших, че трябва да спра да бягам от проблемите си и да се изправя лице в лице с тях. Оправданието, че нямам пари за терапия всъщност беше избора ми да отложа решаването на проблема си, тъй като той всъщност ми е изгоден. Парите са нищо, при положение, че даваме много повече за всевъзможни маловажни неща. А тук става дума за живота ни.
 
Да имаш панически атаки от една страна е чудесна „диагноза“, защото е универсално оправдание да вдигнеш ръце от всякаква отговорност, понеже се чувстваш жертва, белязана от стигмата на пристъпите на паниката. Цената, която плащаме за това удобство обаче е възможно най-голямата – щастието ни, живота ни. Разменяме щастието си за невротичното спокойствие на бездействието.  Е, чудесна сделка, няма що!
 
„За кораба е най-сигурно да е в пристанището, но не за това са направени корабите.“
 
Изчел съм камара книги за психология, будизъм, езотерика, толтеки, индиици и всичко, което ми е попадало и намерих общото в тях, но за мое разочарование не ми помогнаха. Проблема не е в книгите – те вдъхновяват и съдържат житейския опит на много пробудени хора.  Всяка една книга е в състояние да преобърне живота ни на 180 градуса, ако сме готови да се променим. Проблема е, че четящия всъщност не искаше да се промени.  И цялото това знание вместо да помага се превръща в товар. След като 6 години четене не даде резултат, реших, че е време да сменя стратегията и да започна терапия.
 
„Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“
 
 
Информирах се кои са най-добрите специалисти в областта на тревожностите и реших да започна терапия при д-р Тодор Първанов. Безкрайно благодарен съм му, че ме прие и ми помогна. Не целя да правя реклама с името му, все пак човешкото страдание е последното нещо, което трябва да бъде обект на търговия.
 
Първата ни среща беше малко разочароваща – очаквах да бъда хипнотизиран с махало и препрограмиран или да лежа на кушетка и да говоря за детството , родителите си и т.н. Почувствах се малко излъган и ми се струваше, че доктора говори неща, които отдавна знам. Та това е един от най-добрите специалисти по тревожни разстройства в България и единствената ми надежда, а се опитва да ме успокои с врели-некипели!  Но той каза нещо, което много ме озадачи и тогава не разбрах:
 
„Ти правиш паническите си атаки съзнателно.“
 
 
Въпреки недоверието си започнах да изпълнявам ежедневно задачите, които доктора ми постави и резултатите не закъсняха. Научих, че „паническото разстройство“ не е диагноза на психично заболяване, а просто страх пристъпа на паника да не се повтори. А той не е нищо повече от остра стресова реакция, при която рязко се отделя голямо количество адреналин и кортизол.  И така се получава следния порочен кръг:
 
Първата остра стресова реакция – Силен страх пристъпа да не се повтори - Интерпретиране на всяка тревожност като опасност от паника - Усилване на стреса  - Остра стресова реакция – Страх пристъпа да не се повтори...
 
В последствие започва да те е страх от места и ситуации, при които си получил остра стрес ова реакция и се формират всевъзможни фобии.  
 
Хората страдат от грешното вярване, че стреса се причинява от ежедневните грижи и напрегнатото ежедневие. Всъщност стресът е нашата мисловна реакция на случващото се в живота ни. Стреса се предизвиква от погрешните вярвания и комплекси, които сме придобили. Нормално е да си стресиран, когато си зависим от хорското мнение например.  Или когато вярваш, че живота ти се случва, вместо че имаш контрол над него.
 
Осъзнаването, че ние самите си пречим е първата крачка към промяната.  Проблема никога не е в света, а в умовете ни.
 
Започнах да спортувам и се научих да медитирам ежедневно по 20 минути. Спорта разгражда адреналина и освобождава ендорфини, а медитацията ни освобождава от контрола на ума и има мощен анти-стресов ефект.
 
Знанието, което получих от д-р Първанов съпоставях с ежедневието си и малко-по-малко започнах да разбирам по какъв начин причинявам стреса си сам. Точно това погрешно мислене е причината за всички „диагнози“, които съм си поставял през годините – социална фобия, депресия, страхова невроза и т.н. Нещата са ТОЛКОВА прости.  Страданието е аларма, че имаме неправилно мислене. Мислите трябва да се променят. Вместо да се тъпчем с хапчета, които само притъпяват симптомите,  по-добре да излекуваме корена – причината за състоянието си.
 
Мога да опиша терапията си в детайли, но това са моите изводи и да ги ползва някой „втора ръка“ би било полезно само за много кратко. Преди това и аз бях изчел всичко за паниката, техниките за справяне, плюс историите на надживелите я, но това не даде траен резултат.  Пак повтарям – не го казвам с цел реклама, просто всеки трябва да си извърви пътя, да преживее всичко и да си направи сам изводите.
 
Виждам, че темата е прочетена от близо 2 000 души. В раздела има 10-на души, които помагат, това значи, че е прочетена от над  1 900 души, които страдат от същите неща и ще бъде четена от много повече хора занапред. Пиша този пост за страдащите от панически атаки. Пиша го за теб, който сега минаваш през ада, през който преминах и аз. Знам, че се чувстваш сам и изоставен от Бог и мислиш, че това, което преживяваш е различно от това, което са преживели другите. Чувстваш се второ качество човек и ти се иска всичко това да е просто един лош сън. Вярваш, че живота ти е безвъзвратно объркан и че ще трябва да живееш в страх до края на живота си. Ужасяваш се, при мисълта, че можеш да полудееш или да умреш. Може би понякога в най-трудните моменти мислиш да сложиш край на всичко, защото ти се струва твърде много да понесеш.
 
Имам много добра новина за теб – страдаш напразно! Това, че имаш страхове и депресии не те прави по-малко стойностен човек, просто си объркан и изплашен. Не губи време, а потърси помощ и скоро ще си забравил за всичко. Щом аз успях можеш и ти.  Въоръжи се с търпение и бъди готов да има дни, в които мотивацията ти е по-слаба и не ти е до медитация. Бъди готов да грешиш и знай, че чрез грешките си се учиш, не се мрази заради тях. Просто имай търпение. Прояви малко мъжество и инат, на пук на себе си и всичко и излез от добре познатия ад, защото уверявам те – навън е по-хубаво!
 
Трудно ми е да си спомня за състоянието си от преди само няколко месеца. Та аз съм нов човек, а всичко е станало толкова неусетно... 
 
Преди няколко месеца започнах тази тема, защото се чувствах безпомощен, объркан и уплашен като малко дете. Е, вчера се погледнах в огледалото и видях колко здраво и красиво е станало тялото ми в резултат на спорта.  Зарадвах се на себе си, че съм насред планината, далече от къщи и не нося шишенцето с капки мента-глог-валериан, които носех винаги със себе си когато излизах от къщи и към които да посегна, когато усетя, че паниката се надига. Зарадвах се, че мога да съм на маса с непознати хора и да се отпусна и да участвам в разговорите без да ме е грижа кой какво си мисли и да се забавлявам. Това не ми се беше случвало от толкова отдавна. Зарадвах се, че си позволих да изпия малко алкохол без да ме е страх, че ще изпусна контрола и ще се изложа пред приятелката си и останалите хора. Зарадвах се, че отново мечтая и се чувствам нормален човек. Мога да бъда каквото си пожелая. Зарадвах се, защото си спомних колко страхотен човек съм всъщност – умен, добър, смел и забавен. Почувствах се горд и усетих, че съм пълен с любов към себе си. Пожелавам на всички ви това усещане!
 
По време на терапията (каква неподходяща дума!) се справих с клаустрофобията си. Заговарям непознати без притеснение, защото ми харесва тръпката. Харесва ми да се наблюдавам отстрани колко съм страхотен, когато общувам с тях. Изправям се пред страховете си и това ми доставя удоволствие, защото знам, че те са нищо повече от обикновени внушения. Руша старото с удоволствие, защото виждам, че е купчина лъжи. Света не е страшно място, хората не са лоши. Липсва ни само любов и вяра в себе си.
 
Иронично, но ако не беше паниката може би щях да изживея живота си с тежкия товар на страховете върху раменете си, а с такова бреме трудно можеш да стигнеш далече. От един страна може да се каже, че паниката беше необходимо зло, дар, който да провокира промяната. Неведоми са пътищата Господни...
 
На финала ще спестя пожеланията си за успех, към всички, които са изправени пред този проблем, защото  вярвам, че успеха не зависи от нечии добри пожелания, а единствено от нашите действия подплатени от силната ни мотивация. И да има кой да ни насочи, разбира се.
 
Знайте, че не сте сами и обичайте себе си въпреки всичко!  А ако някого съм вдъхновил с поста си искам един ден в замяна да направите същото за другите, които страдат и живеят в заблудата, че изход няма. Уверявам ви – имате силите. Не чакайте, а просто направете първата крачка!

Здравейте отново!
 
Малко след като писах в темата реших, че трябва да спра да бягам от проблемите си и да се изправя лице в лице с тях. Оправданието, че нямам пари за терапия всъщност беше избора ми да отложа решаването на проблема си, тъй като той всъщност ми е изгоден. Парите са нищо, при положение, че даваме много повече за всевъзможни маловажни неща. А тук става дума за живота ни.
 
Да имаш панически атаки от една страна е чудесна „диагноза“, защото е универсално оправдание да вдигнеш ръце от всякаква отговорност, понеже се чувстваш жертва, белязана от стигмата на пристъпите на паниката. Цената, която плащаме за това удобство обаче е възможно най-голямата – щастието ни, живота ни. Разменяме щастието си за невротичното спокойствие на бездействието.  Е, чудесна сделка, няма що!
 
„За кораба е най-сигурно да е в пристанището, но не за това са направени корабите.“
 
Изчел съм камара книги за психология, будизъм, езотерика, толтеки, индиици и всичко, което ми е попадало и намерих общото в тях, но за мое разочарование не ми помогнаха. Проблема не е в книгите – те вдъхновяват и съдържат житейския опит на много пробудени хора.  Всяка една книга е в състояние да преобърне живота ни на 180 градуса, ако сме готови да се променим. Проблема е, че четящия всъщност не искаше да се промени.  И цялото това знание вместо да помага се превръща в товар. След като 6 години четене не даде резултат, реших, че е време да сменя стратегията и да започна терапия.
 
„Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“
 
 
Информирах се кои са най-добрите специалисти в областта на тревожностите и реших да започна терапия при д-р Тодор Първанов. Безкрайно благодарен съм му, че ме прие и ми помогна. Не целя да правя реклама с името му, все пак човешкото страдание е последното нещо, което трябва да бъде обект на търговия.
 
Първата ни среща беше малко разочароваща – очаквах да бъда хипнотизиран с махало и препрограмиран или да лежа на кушетка и да говоря за детството , родителите си и т.н. Почувствах се малко излъган и ми се струваше, че доктора говори неща, които отдавна знам. Та това е един от най-добрите специалисти по тревожни разстройства в България и единствената ми надежда, а се опитва да ме успокои с врели-некипели!  Но той каза нещо, което много ме озадачи и тогава не разбрах:
 
„Ти правиш паническите си атаки съзнателно.“
 
 
Въпреки недоверието си започнах да изпълнявам ежедневно задачите, които доктора ми постави и резултатите не закъсняха. Научих, че „паническото разстройство“ не е диагноза на психично заболяване, а просто страх пристъпа на паника да не се повтори. А той не е нищо повече от остра стресова реакция, при която рязко се отделя голямо количество адреналин и кортизол.  И така се получава следния порочен кръг:
 
Първата остра стресова реакция – Силен страх пристъпа да не се повтори - Интерпретиране на всяка тревожност като опасност от паника - Усилване на стреса  - Остра стресова реакция – Страх пристъпа да не се повтори...
 
В последствие започва да те е страх от места и ситуации, при които си получил остра стрес ова реакция и се формират всевъзможни фобии.  
 
Хората страдат от грешното вярване, че стреса се причинява от ежедневните грижи и напрегнатото ежедневие. Всъщност стресът е нашата мисловна реакция на случващото се в живота ни. Стреса се предизвиква от погрешните вярвания и комплекси, които сме придобили. Нормално е да си стресиран, когато си зависим от хорското мнение например.  Или когато вярваш, че живота ти се случва, вместо че имаш контрол над него.
 
Осъзнаването, че ние самите си пречим е първата крачка към промяната.  Проблема никога не е в света, а в умовете ни.
 
Започнах да спортувам и се научих да медитирам ежедневно по 20 минути. Спорта разгражда адреналина и освобождава ендорфини, а медитацията ни освобождава от контрола на ума и има мощен анти-стресов ефект.
 
Знанието, което получих от д-р Първанов съпоставях с ежедневието си и малко-по-малко започнах да разбирам по какъв начин причинявам стреса си сам. Точно това погрешно мислене е причината за всички „диагнози“, които съм си поставял през годините – социална фобия, депресия, страхова невроза и т.н. Нещата са ТОЛКОВА прости.  Страданието е аларма, че имаме неправилно мислене. Мислите трябва да се променят. Вместо да се тъпчем с хапчета, които само притъпяват симптомите,  по-добре да излекуваме корена – причината за състоянието си.
 
Мога да опиша терапията си в детайли, но това са моите изводи и да ги ползва някой „втора ръка“ би било полезно само за много кратко. Преди това и аз бях изчел всичко за паниката, техниките за справяне, плюс историите на надживелите я, но това не даде траен резултат.  Пак повтарям – не го казвам с цел реклама, просто всеки трябва да си извърви пътя, да преживее всичко и да си направи сам изводите.
 
Виждам, че темата е прочетена от близо 2 000 души. В раздела има 10-на души, които помагат, това значи, че е прочетена от над  1 900 души, които страдат от същите неща и ще бъде четена от много повече хора занапред. Пиша този пост за страдащите от панически атаки. Пиша го за теб, който сега минаваш през ада, през който преминах и аз. Знам, че се чувстваш сам и изоставен от Бог и мислиш, че това, което преживяваш е различно от това, което са преживели другите. Чувстваш се второ качество човек и ти се иска всичко това да е просто един лош сън. Вярваш, че живота ти е безвъзвратно объркан и че ще трябва да живееш в страх до края на живота си. Ужасяваш се, при мисълта, че можеш да полудееш или да умреш. Може би понякога в най-трудните моменти мислиш да сложиш край на всичко, защото ти се струва твърде много да понесеш.
 
Имам много добра новина за теб – страдаш напразно! Това, че имаш страхове и депресии не те прави по-малко стойностен човек, просто си объркан и изплашен. Не губи време, а потърси помощ и скоро ще си забравил за всичко. Щом аз успях можеш и ти.  Въоръжи се с търпение и бъди готов да има дни, в които мотивацията ти е по-слаба и не ти е до медитация. Бъди готов да грешиш и знай, че чрез грешките си се учиш, не се мрази заради тях. Просто имай търпение. Прояви малко мъжество и инат, на пук на себе си и всичко и излез от добре познатия ад, защото уверявам те – навън е по-хубаво!
 
Трудно ми е да си спомня за състоянието си от преди само няколко месеца. Та аз съм нов човек, а всичко е станало толкова неусетно... 
 
Преди няколко месеца започнах тази тема, защото се чувствах безпомощен, объркан и уплашен като малко дете. Е, вчера се погледнах в огледалото и видях колко здраво и красиво е станало тялото ми в резултат на спорта.  Зарадвах се на себе си, че съм насред планината, далече от къщи и не нося шишенцето с капки мента-глог-валериан, които носех винаги със себе си когато излизах от къщи и към които да посегна, когато усетя, че паниката се надига. Зарадвах се, че мога да съм на маса с непознати хора и да се отпусна и да участвам в разговорите без да ме е грижа кой какво си мисли и да се забавлявам. Това не ми се беше случвало от толкова отдавна. Зарадвах се, че си позволих да изпия малко алкохол без да ме е страх, че ще изпусна контрола и ще се изложа пред приятелката си и останалите хора. Зарадвах се, че отново мечтая и се чувствам нормален човек. Мога да бъда каквото си пожелая. Зарадвах се, защото си спомних колко страхотен човек съм всъщност – умен, добър, смел и забавен. Почувствах се горд и усетих, че съм пълен с любов към себе си. Пожелавам на всички ви това усещане!
 
По време на терапията (каква неподходяща дума!) се справих с клаустрофобията си. Заговарям непознати без притеснение, защото ми харесва тръпката. Харесва ми да се наблюдавам отстрани колко съм страхотен, когато общувам с тях. Изправям се пред страховете си и това ми доставя удоволствие, защото знам, че те са нищо повече от обикновени внушения. Руша старото с удоволствие, защото виждам, че е купчина лъжи. Света не е страшно място, хората не са лоши. Липсва ни само любов и вяра в себе си.
 
Иронично, но ако не беше паниката може би щях да изживея живота си с тежкия товар на страховете върху раменете си, а с такова бреме трудно можеш да стигнеш далече. От един страна може да се каже, че паниката беше необходимо зло, дар, който да провокира промяната. Неведоми са пътищата Господни...
 
На финала ще спестя пожеланията си за успех, към всички, които са изправени пред този проблем, защото  вярвам, че успеха не зависи от нечии добри пожелания, а единствено от нашите действия подплатени от силната ни мотивация. И да има кой да ни насочи, разбира се.
 
Знайте, че не сте сами и обичайте себе си въпреки всичко!  А ако някого съм вдъхновил с поста си искам един ден в замяна да направите същото за другите, които страдат и живеят в заблудата, че изход няма. Уверявам ви – имате силите. Не чакайте, а просто направете първата крачка!

Здравейте отново!
 
Малко след като писах в темата реших, че трябва да спра да бягам от проблемите си и да се изправя лице в лице с тях. Оправданието, че нямам пари за терапия всъщност беше избора ми да отложа решаването на проблема си, тъй като той всъщност ми е изгоден. Парите са нищо, при положение, че даваме много повече за всевъзможни маловажни неща. А тук става дума за живота ни.
 
Да имаш панически атаки от една страна е чудесна „диагноза“, защото е универсално оправдание да вдигнеш ръце от всякаква отговорност, понеже се чувстваш жертва, белязана от стигмата на пристъпите на паниката. Цената, която плащаме за това удобство обаче е възможно най-голямата – щастието ни, живота ни. Разменяме щастието си за невротичното спокойствие на бездействието.  Е, чудесна сделка, няма що!
 
„За кораба е най-сигурно да е в пристанището, но не за това са направени корабите.“
 
Изчел съм камара книги за психология, будизъм, езотерика, толтеки, индиици и всичко, което ми е попадало и намерих общото в тях, но за мое разочарование не ми помогнаха. Проблема не е в книгите – те вдъхновяват и съдържат житейския опит на много пробудени хора.  Всяка една книга е в състояние да преобърне живота ни на 180 градуса, ако сме готови да се променим. Проблема е, че четящия всъщност не искаше да се промени.  И цялото това знание вместо да помага се превръща в товар. След като 6 години четене не даде резултат, реших, че е време да сменя стратегията и да започна терапия.
 
„Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“
 
 
Информирах се кои са най-добрите специалисти в областта на тревожностите и реших да започна терапия при д-р Тодор Първанов. Безкрайно благодарен съм му, че ме прие и ми помогна. Не целя да правя реклама с името му, все пак човешкото страдание е последното нещо, което трябва да бъде обект на търговия.
 
Първата ни среща беше малко разочароваща – очаквах да бъда хипнотизиран с махало и препрограмиран или да лежа на кушетка и да говоря за детството , родителите си и т.н. Почувствах се малко излъган и ми се струваше, че доктора говори неща, които отдавна знам. Та това е един от най-добрите специалисти по тревожни разстройства в България и единствената ми надежда, а се опитва да ме успокои с врели-некипели!  Но той каза нещо, което много ме озадачи и тогава не разбрах:
 
„Ти правиш паническите си атаки съзнателно.“
 
 
Въпреки недоверието си започнах да изпълнявам ежедневно задачите, които доктора ми постави и резултатите не закъсняха. Научих, че „паническото разстройство“ не е диагноза на психично заболяване, а просто страх пристъпа на паника да не се повтори. А той не е нищо повече от остра стресова реакция, при която рязко се отделя голямо количество адреналин и кортизол.  И така се получава следния порочен кръг:
 
Първата остра стресова реакция – Силен страх пристъпа да не се повтори - Интерпретиране на всяка тревожност като опасност от паника - Усилване на стреса  - Остра стресова реакция – Страх пристъпа да не се повтори...
 
В последствие започва да те е страх от места и ситуации, при които си получил остра стрес ова реакция и се формират всевъзможни фобии.  
 
Хората страдат от грешното вярване, че стреса се причинява от ежедневните грижи и напрегнатото ежедневие. Всъщност стресът е нашата мисловна реакция на случващото се в живота ни. Стреса се предизвиква от погрешните вярвания и комплекси, които сме придобили. Нормално е да си стресиран, когато си зависим от хорското мнение например.  Или когато вярваш, че живота ти се случва, вместо че имаш контрол над него.
 
Осъзнаването, че ние самите си пречим е първата крачка към промяната.  Проблема никога не е в света, а в умовете ни.
 
Започнах да спортувам и се научих да медитирам ежедневно по 20 минути. Спорта разгражда адреналина и освобождава ендорфини, а медитацията ни освобождава от контрола на ума и има мощен анти-стресов ефект.
 
Знанието, което получих от д-р Първанов съпоставях с ежедневието си и малко-по-малко започнах да разбирам по какъв начин причинявам стреса си сам. Точно това погрешно мислене е причината за всички „диагнози“, които съм си поставял през годините – социална фобия, депресия, страхова невроза и т.н. Нещата са ТОЛКОВА прости.  Страданието е аларма, че имаме неправилно мислене. Мислите трябва да се променят. Вместо да се тъпчем с хапчета, които само притъпяват симптомите,  по-добре да излекуваме корена – причината за състоянието си.
 
Мога да опиша терапията си в детайли, но това са моите изводи и да ги ползва някой „втора ръка“ би било полезно само за много кратко. Преди това и аз бях изчел всичко за паниката, техниките за справяне, плюс историите на надживелите я, но това не даде траен резултат.  Пак повтарям – не го казвам с цел реклама, просто всеки трябва да си извърви пътя, да преживее всичко и да си направи сам изводите.
 
Виждам, че темата е прочетена от близо 2 000 души. В раздела има 10-на души, които помагат, това значи, че е прочетена от над  1 900 души, които страдат от същите неща и ще бъде четена от много повече хора занапред. Пиша този пост за страдащите от панически атаки. Пиша го за теб, който сега минаваш през ада, през който преминах и аз. Знам, че се чувстваш сам и изоставен от Бог и мислиш, че това, което преживяваш е различно от това, което са преживели другите. Чувстваш се второ качество човек и ти се иска всичко това да е просто един лош сън. Вярваш, че живота ти е безвъзвратно объркан и че ще трябва да живееш в страх до края на живота си. Ужасяваш се, при мисълта, че можеш да полудееш или да умреш. Може би понякога в най-трудните моменти мислиш да сложиш край на всичко, защото ти се струва твърде много да понесеш.
 
Имам много добра новина за теб – страдаш напразно! Това, че имаш страхове и депресии не те прави по-малко стойностен човек, просто си объркан и изплашен. Не губи време, а потърси помощ и скоро ще си забравил за всичко. Щом аз успях можеш и ти.  Въоръжи се с търпение и бъди готов да има дни, в които мотивацията ти е по-слаба и не ти е до медитация. Бъди готов да грешиш и знай, че чрез грешките си се учиш, не се мрази заради тях. Просто имай търпение. Прояви малко мъжество и инат, на пук на себе си и всичко и излез от добре познатия ад, защото уверявам те – навън е по-хубаво!
 
Трудно ми е да си спомня за състоянието си от преди само няколко месеца. Та аз съм нов човек, а всичко е станало толкова неусетно... 
 
Преди няколко месеца започнах тази тема, защото се чувствах безпомощен, объркан и уплашен като малко дете. Е, вчера се погледнах в огледалото и видях колко здраво и красиво е станало тялото ми в резултат на спорта.  Зарадвах се на себе си, че съм насред планината, далече от къщи и не нося шишенцето с капки мента-глог-валериан, които носех винаги със себе си когато излизах от къщи и към които да посегна, когато усетя, че паниката се надига. Зарадвах се, че мога да съм на маса с непознати хора и да се отпусна и да участвам в разговорите без да ме е грижа кой какво си мисли и да се забавлявам. Това не ми се беше случвало от толкова отдавна. Зарадвах се, че си позволих да изпия малко алкохол без да ме е страх, че ще изпусна контрола и ще се изложа пред приятелката си и останалите хора. Зарадвах се, че отново мечтая и се чувствам нормален човек. Мога да бъда каквото си пожелая. Зарадвах се, защото си спомних колко страхотен човек съм всъщност – умен, добър, смел и забавен. Почувствах се горд и усетих, че съм пълен с любов към себе си. Пожелавам на всички ви това усещане!
 
По време на терапията (каква неподходяща дума!) се справих с клаустрофобията си. Заговарям непознати без притеснение, защото ми харесва тръпката. Харесва ми да се наблюдавам отстрани колко съм страхотен, когато общувам с тях. Изправям се пред страховете си и това ми доставя удоволствие, защото знам, че те са нищо повече от обикновени внушения. Руша старото с удоволствие, защото виждам, че е купчина лъжи. Света не е страшно място, хората не са лоши. Липсва ни само любов и вяра в себе си.
 
Иронично, но ако не беше паниката може би щях да изживея живота си с тежкия товар на страховете върху раменете си, а с такова бреме трудно можеш да стигнеш далече. От един страна може да се каже, че паниката беше необходимо зло, дар, който да провокира промяната. Неведоми са пътищата Господни...
 
На финала ще спестя пожеланията си за успех, към всички, които са изправени пред този проблем, защото  вярвам, че успеха не зависи от нечии добри пожелания, а единствено от нашите действия подплатени от силната ни мотивация. И да има кой да ни насочи, разбира се.
 
Знайте, че не сте сами и обичайте себе си въпреки всичко!  А ако някого съм вдъхновил с поста си искам един ден в замяна да направите същото за другите, които страдат и живеят в заблудата, че изход няма. Уверявам ви – имате силите. Не чакайте, а просто направете първата крачка!

Преди няколко години, един много мъдър и щастлив човек ми каза: "Много мислиш, недей. Живота не е да се разбира, а да се живее!". И все повече разбирам, колко прав беше...

В първия момент, в който прочетох това си казах "Сега ще ги видя тези защитни механизми и ще ги разнищя, щом те са проблема" и затърсих в гугъл "Защитните механизми на егото". В следващия момент си дадох сметка, че търся решение по начина, който е довел до проблема - интелектуализацията. Вместо да правя "пипними" стъпки в реалния свят, аз се опитвам да си спестя усилията и да се науча на готово. Очевидно това не дава резултат и се налага да сменя изцяло подхода. Ще е трудно, но целта си заслужава Хубаво е, когато има кой да те насочи и съм благодарен на всички ви за това!

Извинявайте, че се намесвам, но....
Стоянка - таня, аз се справих с ПР срещу сумата от 300 лева (колкото и грубо да звучи). Просто това оправдание ми звучи несериозно и лишено от всякаква мотивация. Ако бях на ваше място щях да взема назаем, да прося ако трябва. Не ме разбирайте погрешно, сигурно ви е много трудно и може и едвам да свързвате двата края, но отстрани изглежда така: "Е, не съм чак толкова зле, че да давам пари за психотерапия, вместо за учебните помагала на децата."

В първия момент, в който прочетох това си казах "Сега ще ги видя тези защитни механизми и ще ги разнищя, щом те са проблема" и затърсих в гугъл "Защитните механизми на егото". В следващия момент си дадох сметка, че търся решение по начина, който е довел до проблема - интелектуализацията. Вместо да правя "пипними" стъпки в реалния свят, аз се опитвам да си спестя усилията и да се науча на готово. Очевидно това не дава резултат и се налага да сменя изцяло подхода. Ще е трудно, но целта си заслужава Хубаво е, когато има кой да те насочи и съм благодарен на всички ви за това!

В първия момент, в който прочетох това си казах "Сега ще ги видя тези защитни механизми и ще ги разнищя, щом те са проблема" и затърсих в гугъл "Защитните механизми на егото". В следващия момент си дадох сметка, че търся решение по начина, който е довел до проблема - интелектуализацията. Вместо да правя "пипними" стъпки в реалния свят, аз се опитвам да си спестя усилията и да се науча на готово. Очевидно това не дава резултат и се налага да сменя изцяло подхода. Ще е трудно, но целта си заслужава Хубаво е, когато има кой да те насочи и съм благодарен на всички ви за това!