кети

Розалина, радвам се, че ти е харесало на бунарджика. хората наистина са много радостни и открити. вашето място е чудесно-полянка, трева, дървета ... зелено и много красиво. хубав избор! пожелавам ви хармонична паневртимия. бих се радвала да споделяме преживяванията си от паневритмията. променя ли се с времето емоцията от паневритмията? ти как усещаш промяната в себе си с времето? всъщност от колко време играш паневритмия? дано въпросите ми не са много лични. ако искаш не отговаряй. радвам се, че мога да споделям тук.

моето най-любимо е "изгрява слънцето". за мен този сезон ми е първи и вероятно и това има значение. НО днес открих "квадрат". гледах една презентация на дейвид уилкок - "изследвания върху полето на източника": където той казва:"във всички хиперизмерни физични модели за наблюдаване на по-високите измерения винаги се казва, че по-високите измерения се намират на 90 градусов десен завой спрямо измеренията на нашата реалност". някакси свързах двете неща и се замислих дали "квадрата" няма за цел да ни пренесе в други измерения, от които после да свалим енергията на земята??!! какво мислите?

Здравей ISTORIK! Избрал си хубав ник и хубава снимка. поздравления! ако имаш някога път към пловдив /или си от пловдив/ заповядай на бунарджика в 7 сутринта. по принцип всеки ден от седмицата в 7 ч. се играе паневритмия там, но повече хора /около 20-30-40, различно/ се събират основно в събота и неделя и тогава преживяването за мен специално е различно. аз се присъединявам само в събота и неделя, но ако отидеш там и през седмицата също ще можеш да се включиш. времетраенето на паневритмията е средно около 1 час и 15 минути, но зависи дали музиката е на запис или на живо /на живо е малко по-продължително/. понякога /когато музикантите имат възможност/ имаме съпровод на акордеон, китара и кларинет. това обикновено е в събота или неделя. за мен това е първи сезон, в който играя паневритмия и много се вълнувам. харесва ми! не познавам философията на карате, но ще ти кажа, че миналата есен се записах на курс по паневритмия за начинаещи, учих упражненията, играех си ги вкъщи, но ми беше трудно и все нещо ми липсваше. когато на първия ден на пролетта - 22.03. за пръв път влязох в кръга почувствах нещо много различно като емоция. ще се опитам да го обясня: все едно намираш някаква своя цялостност, движейки се с другите, сякаш се гледаш отстрани... може би думите ми са малко объркани...но ако се престрашиш да дойдеш на бунарджика, сам ще усетиш, а после ще споделяме с думи преживяното...може би, а може би не - ти сам ще решиш... радвам се, че намина тук и се поинтересува от паневритмията. до скоро! надявам се да съм отговорила на въпросите ти. а иначе - образованието е много важно нещо, най-важното! но е огромна отговорност. според мен, истинският учител учи учениците си как да бъдат себе си и как да остават свободни, развивайки се и растейки. дано има повече такива учители!

аз съм от пловдив и ние играем на Бунарджика на една площадка, която е почти цялата непрекъснато огряна от слънцето. Въпреки това усещам някакси разликата, когато движейки се в кръга минавам директно под лъчите на слънцето. Даже си правя някаква връзка кое упражнение точно от кое място на кръга го започвам. Много ми е приятно, когато започвам някое упражнение точно срещу слънцето.

http://www.svoizbor.com/2012/03/inelia-benz-for-bulgaria-part2/ това е интервю с инелия бенц, което прочетох наскоро и останах много впечатлена от тази жена и от връзката й с първоизточника. какво мислите за това? случвало ли ви се е някой да ви каже, че само вашето присъствие е достатъчно, за да му се оправят нещата? на мен ми се случи веднъж да бъда много нещастна и присъствието на един човек повдигна духа ми, даже вече не помня какво ми е казвал или правил, запомнила съм само това, че тя беше до мен и тъгата ми постепенно спадаше. мисля си, че това са хора, които в такъв момент /какъвто описах/ имат силната връзка с бог и прехвърлят божията любов директно върху човека до тях.

аз съм нова в паневритмията. това ми е първия сезон и имам съвсем малък опит. това упражнение го приемах като предупреждение, че не трябва да бързам и да се опитвам да разбера всичко наведнъж, още повече че като всичко за мен е ново исках да усвоя наведнъж и движенията и текста и смисъла и...всичко,всичко заедно и веднага. това упражнение досега винаги ми е напомняло да не бързам с ентусиазма си и да си дам време нещата да си дойдат на своето си време. и така до вчера. вчера на паневритмията на това упражнение усетих съвсем различно усещане-нещо като успокоение и увереност, че ритъма е единен и вече го чувствам в себе си. сигурно ви звучи малко объркано, но се опитах искрено да опиша това, което преживях.дано да съм успяла. хубав ден!

http://www.svoizbor.com/2012/03/inelia-benz-for-bulgaria-part2/ Днес прочетох това интервю с Инелия Бенц и осъзнах, че има много отворени врати по цялата планета и много хора, преминаващи през тях. Чудесно! То е като усещането да гледаш дъгата и да я усещаш как минава през теб!

http://www.svoizbor.com/2012/03/inelia-benz-for-bulgaria-part2/ Светлина и любов!

Според мен целта на духовния път е самия път. Мисля, че духовния път е нещо като Камино...и дали крайната точка на Камино е испанския град Сантяго де Компостела...може би не, може би от Сантяго де Компостела започва новия път нагоре по спиралата, в следващия по-висок кръг.

Благодаря от сърце за милото посрещане! Така мило бях посрещната и в кръга, когато ми беше за пръв път. Бих искала да благодаря на всички страхотни хора, с които играем паневритмия в Пловдив! Слънчеви усмихнати дни!

Виждам, че темата е започната по-отдавна, но за мен първата паневритмия беше тази година на 22.03. и винаги ще помня този ден с благоговение. Пътят ми към Учителя и паневритмията беше доста дълъг и плавен-като процеса на "опитомяване" на малкият принц и лисицата: ..."Какво значи "да опитомиш"? ..."Значи "да се обвържеш". "За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..." ..."Какво трябва да направя? - попита малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо..." Всеки сам намира пътя и средствата. При мен началото беше словото на Учителя, после музиката и накрая запознаването с паневритмията. Но аз съм малко непохватна и не много ориентирана физически в пространството, по-съзерцателен тип съм и вероятно това е причината. Мисля, че няма универсален начин за започване на паневритмията, но все пак е много по-полезно човек да започне да практикува паневритмия след като е преминал през курс за начинаещи. Така движенията са много по-осъзнати и съпреживени. Радвам се, че започнах! Светли дни на всички съфорумници!