LLL

Kak дa бъда щастлива? Все мисля за самотата и не успявам...Знам че не идва отвън, защото външното е временно. Търся вътрешното щастие, но не го чувствам...само празнота и тъмнина...

Благодаря ви за отговорите, възможно е да правя такъв негативен пренос, защото пак си мисля какъв е смисъла на терапията. Ще говоря за това. А вие какво мислите за холотропното дишане, дали да опитам?

Пак тръгнах на терапия и пия деанксит, но се чувствам потисната, защото не съзнавам как да продължа живота си, А когато някой друг ми казва не съм доволна. Чувствам силен глад, но не е точно за храна, защото се храня и пак съм гладна. Искам да намеря правилния път...

Писах ви: 1.Кой са най-добрите терапевти в България? 2.Вие не сте ли добър? 3.Къде мога да се науча на релаксация и медитация, вербализация, правилно дишане и психотелесна работа, пълносъзнателност? 4.Какво знаете за Надежда Стойчева? 5.Наистина ли единствения начин за лекуване на депресия е психотерапия и антидепресанти? 6.Вие какви методи използвате за успешно лекуване? 7.Нормално ли е да съм тревожна при вземане на решение да се лекувам и може ли аз да се възпирам от здравословно състояние от страх на предателство към майка ми(тя е вечно депресирана)? 8.Защо се чувствам толкова потисната? 9.Как да не се чувствам самотна и изоставена? 9.Има ли начин да се справя? 10.Как да различавам добро от лошо и да спра да бягам от себе си и да се съпротивлявам на промяната?

Понякога човек се чувства объркан и не разбира, не възприема... След като ви притеснявам, просто не ми отговаряйте!

Здравейте, отново ми препоръчаха антидепресанти заради тревожни и депресивни състояния. Според вас помагат ли? Защото знам, че се натрупват като токсини, имат странични ефекти. Просто искам да оздравея, а постоянно се чудия как ще стане. Благодаря за отговора!

Tърпение и положителна нагласа - харесва ми!

В блог на Орлин Баев, свързано е с 5те най-добри терапевти в Бг и няколко въпроса. Вие ми казахте да ви пиша там, когато съм взела решение за пълно оздравяване. Вече го взех и съм готова на 100%

Благодаря за идеята! В действителност бих помагала с любов на хора, които имат нужда. Ще обмисля този вариант. Но ми се иска и на мен някой да помогне от сърце, без да очаква нещо в замяна. Да знам, че някой вярва в мен, имам нужда от подкрепа, сама не се получава. Но едно голямо НО, не желая да съм зависима от оценката на другите.

Здравейте Орлин Баев, защо не ми отговорихте като ви писах в личната страница?

Просто ми се иска да се чувствам по-жива, истински жива! Да бъда удовлетворена от себе си, но може би никакъв външен успех няма да доведе до себеприемане и себехаресване...Но в такъв случай се обезмисля земното съществуване. И аз незнам вече как да мисля. Впрочем как сте от вчерашното земетресение, което продължава с леки трусове? Аз спах много неспокойно тази нощ, усещах движение в себе си, сякаш водата в мен се движеше, много странно...

Уволниха ме от работа! Иде ми да се гръмна. След като никой не държи на мен, какъв е смисъла от моето съществуване? Живот от провали! Възможно ли е близък човек да ми мисли лошото и то да се сбъдва? Помогнете ми!

Основата на дома, в който съм израснала не е била любовта. Това значи ли, че не бих могла никога да се науча да обичам? Защото за мен любовта е всичко. Единствената реалност е любовта. И значи ли, че не съм добър човек? Просто моята грешка е, че се опитвах сама да се справя, давейки се в тъмницата...И забравих! Но искам да си спомня, искам да се прибера у дома на светло. Искам да обичам, но съм забравила как. Как да я приема? Може би трябва сама да си отговоря...незнам И за да давам любов и да правя другите щастливи не би ли трябвало първо да я открия в себе си, да преливам, за да мога естествено да давам? А какво значи почвата да е гостоприемна? Опитвам се да си отговоря... Благодаря ви - Орлин Баев, Д-р Тодор Първанов и didi_ts! Благодаря ви за вниманието и отделеното време да ми пишете! Постоянно бягам от себе си. Защо? Като чувствам гняв правя всичко възможно да се разсея и да не мисля за него и след което се получава тази неудовлетвореност. Как да обичам себе си, когато чувствам отрицателни емоции? Чувствам се виновна, че ги имам. И как да бъда толерантна когато има неща, които ме дразнят. Например да ме лъжат.

A дали пък не съм искала промяната си, а някой е бил неспособен да ме насочи?

Kазват, че съм реагирала с отрицание и битка за контрол. Може би е прекалено тъмно вече в мен. Страхувам се от промяната, от това че тотално ще изгубя фалшивата си самоличност. Аз няма накъде да поема повече болка и ако си позволя да я почувствам се страхувам, че напълно ще изгубя контрол върху себе си и незнам какво бих сторила. Състоянието ми в момента не задоволява абсолютно нищо, накратко съм жив мъртвец. Не мога да продължа така, трябва да избера, или да умра изцяло или да живея истински. Не съм била в Анимус, но реших да отида, имам записан час. Просто незнам на кого да се доверя - през тази 1г и пол.терапия беше много тежко и се надявах, че след като съм намерила едно сигурно място и светът навън би могъл да бъде такъв. Но се разочаровах за пореден път и освен да се свия в себе си не знаех друг начин да съществувам. А относно книгите цял живот се крия в тях! Обичам ги много, но се уморих да съм в изолация. Разбира се, и сега чета, защото много обичам, но имам нужда и да живея, да се изразявам, да общувам, да се себереализирам. От както се помня съм инкогнито. И единствения, с който общувам е врагът в мен, измисления образ, който иска да ме убие. А аз искам да бъда просто себе си. Благодаря за подкрепата!

Само и единствано разговори почти монолози от моя страна, описвах чувствата си в дневник и рисувах понякога. Правиха семейна картина на рода миi. И след 8 мес. терапия ме изнасилиха, а те казаха че това е заради семейната ми история. Не съм вярвала в психотерапията и как да вярвам вече? Кой психотерапевт е добър? Аз мисля, че преди отново да ми се случи това им вярвах, зарязах всичко и само ходех на сесиите. Но те провокираха само омраза и много силен гняв! Сега вече признаха, че съжаляват заради неспособността си да ми помогнат и ме посъветваха да потърся други хора, които биха били успешни в лечението ми. Според тях съм изпадала в депресивни състояние и ми препоръчаха да потърся психиатър, за да ми изписва антидепресанти, а преди да отида при тях ги бях взимала?! Истината е, че съм напълно отчаяна и не вярвам, че бих могла да се чувствам добре на тази Земя. Мина поредната нещастна година от живота ми. Точно 1год. от изнасилването. Ако срещна някога св.Георги бих го попитала защо не ме спря, защо не ми вдъхна здрав разум да не се доверям на непознати. Но както и да е. Нищо ново и разбира се не за пръв път! Нещастно минало! Проблемът е, че не вярвам че една изнасилена жена има стойност като жена. Чувствам се като боклук, както ме нарече първият ми приятел. Самочувствието ми е под нулата!

Искам да се науча да дърпам тези перденца, но се уча трудно. Понякога съм като развалена плоча, която не чува. Повтаря си едно и също и незнам какво да направя, за да чуя. Сякаш някакъв паразит се е настанил в мен и ме кара на всичко да отказвам. Изключително важно е за мен да се науча да не завися от мнението на хората, но затова трябва да имам здраво ядро, което да е устоичиво на бури. И точна оценка за себе си, не понижена, не превишена, а такава каквато реално е в момента. Да се себеосъзная! Но как? Кой ли е правилния начин за мен? И как да спра да контролирам, защото това много ме уморява т.е да допусна доброто и любовта у себе си?

Бих и казала, че тя е най-прекрасното същество на Земята, независимо как изглежда или какво е преживяла, или какво работи. Самият факт, че диша, дори когато не й достига въздух от обида и болка е чудо, заради което си струва да е благодарна и колкото и да и е трудно да се усмихне вътрешно на самата себе си. Да отвори широко очите си и да погледне ясно истината, със сърцето си да познае себе си! Да бъде смела и да рискува да изразява чувствата си с любов, без страх. Задължително да търси начини да си помогне, бих я убедила с всички сили, че нейният живот е жизнено важен за самият живот, както и животът на всеки един човек, независимо какво е извършил. Да се стреми към добро и да прости, защото всичко което се случва в живота е справедливо, независимо, че не го разбираме. И това, което и се е случило е трябвало да се случи, за да стигне до тук! А от тук нататък би могла да избере, защото това и е право по рождение, по-добър начин да продължи живота си - като осъзнае ясно с помощта на хора, които могат да й помогнат да разбере, че има нов път, който я зове!

Много благодаря на всички, които пишете мъдри и добри неща, но хора! Аз се чувствам зле постоянно, като атомна бомба съм пред избухване. Не мога да се усмихна и да кажа всичко е наред, когато виждам че нищо не е наред?! Не вярвам, че аз мога да се чувствам добре на тази Земя, никога не съм се чувствала и просто е наивно да повярвам. В какво да вярвам? - В някаква сила и енергия, която чрез страдание ми помага да израствам И така необходимата промяна. Да, но не се получава. Човек има нужда от любов, аз такава от никого не получавам. Защо да вярвам, че любовта е в мен, когато нямам достъп до нея. Задушавам се от самата себе си, не мога да се понасям и когато намеря нещо добро и хубаво в мен то е за миг и след което го забравям и отново умирам. Уморих се да се боря, а не мога да спра. Простете ми, но се мразя и не ми се живее. Това е, което чувствам постоянно!

Бих искала да свържа опита с мъдростта на сърцето си, но незнам как да пусна мост между двете. И другото е, че съм прекалено ядосана на себе си, че допуснах някакви нещастници да ме нараняват. Ядосана съм на глупостта си, затова че се доверявах на хората. А и просто не успявам да се примиря, да приема случилото се и да извлека поука от това...Сякаш съм в постоянно вцепенение и ми се въртят или негативни мисли в главата или празнота-пустош, няма ме. Омръзна ми да воювам с тялото си и така силно да го мразя, не ми е комфортно в него, тясно ми е, чувствам го тежко, тягостно и виновно...Знам, че като пиша тук не се постига терапевтичен ефект и може би е най-добре да спра. Проблемът е че може би има хора, които биха искали с нещо да ми помогнат, за да се изправя, но аз явно не искам да помогна на себе си. Как да осъзная, че животът ми има смисъл и да взема решение, че си струва да открия сърцето си?

Ще помисля...Много ми е мъчно, че изгубих толкова години от живота си и така съм вбесена на себе си, че не успявам да взема решение. Все отлагам и сама се обезкуражавам и си втълпявам, че човешко същество не може да ми помогне. С разума съзнавам, че е наложително и вероятно би било добре да потърся помощ, а със сърцето...то просто е хвърлено някъде разкъсано и не вярва, че може да е цяло и здраво. Определено съм в конфликт със себе си!

Всичко това ми звучи много добре, но незнам как бих могла да премина сама. Вече нямам тези сили. Просто ужасно много се страхувам да преживявам отново болката и затова я затварям в себе си. Имам нужда да споделя с някой, който ме обича, а такъв няма. Ужасно много се страхувам да се доверя на някого. За съжаление си мисля, че почти всеки иска да ме нарани по някакъв начин. Толкова ме боли, че на моменти искам да отмъщавам. А след това се чувствам виновна от тези чувства. И разбира се ги насочвам към себе си. Искам да се оправя, но незнам как, с помощта на кого, искам да бъде правилно т.е да доведе до точното място....много се страхувам и затова контролирам, искам да спра, но просто мисля че няма накъде да поема повече болка от когото и да било. Искам да ви попитам: Какво значи едно 8-9год. дете да мисли за смъртта и затова какво би било ако го няма на този свят?

Kak da se svarja s ljubovta? V bolkata ne q sreshtam. Imam nujda ot radost, a tq za men e neponqtna. Koq e realnostta? Materiata iluzia li e? Kak da razbera smisala na sashtestvuvaneto si? I koq sam az? Модераторска бележка: моля пишете на кирилица!

Tochno tezi uplasheni i bqsno saprotivlqvashti se i zashtitavashti se v izolacia ili agresia ego mehanizmi me pobarkvat. Istinski se umorih da se borq s tqh, ne uspqvam...Nqmam silata da se spravq, izgubih vqrata. Znam, che e golqm grqh no postoqnno mislia, che jivotat mi e bezsmislen. A finata mudrost, idvashta prez sarceto ne dostiga do men, qvno ne q zaslujavam. Trqbva da napravq neshto, no neznam kakvo. Dori chesto ne chuvstvam nishto, osven golqma tejest. Ot edna strana saznavam kolko e neobhodimo da napravq neshto, koeto bi mi pomognalo, ot druga s vsichki sili se saprotivlqvam da si pomogna i si vtalpqvam kak vsichko e bezsmisleno i otnovo potiskam agresiata ili q nasochvam kum sebe si. Veche mi e trudno da si poema vazduh. Trqbva neshto da napravq, no neznam kakvo. Iskam da e pravilno. Kak da izrazqvam otricatelni chuvstva i emocii, taka che da se osvobojdavam ot tqh i sashtevremenno da ne naranqvam drugite Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица!

Kakvo znachat tezi vaprosi? Qdosvat me! Ne vijdam smisal v jivota si, ne v jivota po-princip, a v moq!!! A razlikata e che vsqka dusha e unikalna.... prosto ne uspqvam da razbera jivota i ne moga da se primirq!