Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Nikola1994

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Nikola1994

  1. Здравейте, искам преди всичко да ви благодаря за времето, което ще ми отделите! Казвам се Никола и съм на 17 години (това лято ще правя 18), знам че ми е рано да се оплаквам, но имам чувството, че остарявам по дух...Ето малко предистория - живея в малък град, мога да се похваля с любящо семейство и истински приятели, които много обичам. Тренирам футбол откакто се помня. И откакто влязох в пубертета почти не ме е напускало невероятното чувство, че съм ЖИВ, че кръвта ми кипи, че съм способен на всичко. Просто чувствах се по невероятен начин - правех това, което обичам (футболът), имах и все още имам готина компания, купонясваме, нямал съм проблем с жените - винаги си ме е бивало и никога преди ама никога не съм се замислял преди да направя някоя лудория. Често приятели са ми казвали, че съм най-лудия (в добрия смисъл естествено) човек, когото познават. Преди 4-5 години ми откриха тежка травма в кръста - дискова херния, бях спрял да играя за известно време, но се намери лекар, намести ме някак си и продължих да си играя. Преди половин година обаче ме ритнаха, след това се разболях и се наложи да лежа в болница, а след това започна леко да ме боли кръста. Спрях да играя. Целия ми начин на живот се беше променил, не бях правил нещата, които обичам. След като оздравях и излязох от болницата вече нищо не беше същото. Постоянно мисля за кръста ми, дори когато не изпитвам болка. Напусна ме чувството на жизненост, няма го вече усещането, че кръвта ми кипи. От половин година започна в мен чувството, че живота е битка. Мечтата ми е да играя футбол, всички лекари ми казват различни неща - можеш да играеш, не можеш да играеш - лошото е, че тези, които ми казват, че не мога да играя ме сриват. Имаше период (януари-февуари месец), когато приемах всичко като борба, битка. Живота се беше превърнал в тежест. Сега не го чувствам точно така, сега чувствам, че вече съм остарял и нямам сили (не знам дали се изразявам правилно). Чувствам, че най-хубавите моменти от живота ми са минали, че никога няма да се чувствам толкова добре, нямам желание почти за нищо. Бях страшен купонджия, а сега, когато излизам не изпитвам същото удоволствие, имах желание за всичко, а сега то ме е напуснало. В края на лятото си намерих "приятелка", пиша го в кавички, защото тя не е от моя град и не сме се виждали от лятото. Звучи като лудост, преди не ми се беше случвало, но явно я обичам, понякога и заради нея се чувствам доста тежко. Не съм бил с момиче от почти година, започвам да се плаша - няма я онази тръпка, която преди ме изпълваше, когато виждах някое красиво момиче, няма го желанието за секс (за което много се притеснявам). Мастурбирам всеки ден, понякога през ден, понякога през 2-3 - различно, но не е както преди. Ерекцията ми започна да намалява. Обяснявам си всичко с това, че спрях с футбола за момента. Дори и да спра с футбола няма да спра с живота. Иска ми се да намеря нови страсти и мечти, които да следвам, да бъда щастлив и да имам отново ЖЕЛАНИЕ за всичко. Отново да чувствам, че кръвта ми ври! Искам да върна стария си начин на живот, да зная, че най-доброто ме очаква и с всеки изминал ден всичко да става по-добро и по-хубаво. Можете ли да ми върнете желанието за живот? Защото този спад, в който се намирам вече продължава много дълго време, животът си тече, а аз ставам все по-зле! Поздрави!
×
×
  • Добави...