Dimitar Hrusanov

Ирина - макар и твоето его да подксача грубичко - може би си права за написаното, защото чувам нещо подобно втори път. Ще взема да почина малко, защото явно тъмното в мен доста взе да се изявява. Забелязал съм, че като се захване човек с много сериозни неща му се сипват такива предизвикателства и бушоните понякога прегарят. Съжалявам ако съм прекалил с каквото и да било. По-здрави и по-силни в добрината да сме с времето пожелавам

Ирина, като си се взела за ментор - поне чети. Името на Никола не е споменавано от мнооого време и никой не говори за него. Освен това десет пъти се каза, че неговия план е хубаво да се работи и въобще не се бъркаме там, освен в случаите когато някой недочел или неразбрал - иска да му се обясни разликата в плановете. И все се налага да се пишат едни и същи неща включително и едни и същи въпроси каквито преди малко е задала пак Ивелина - като иска пак да пиша “какво точно включва финния план”. Но нали точно същата, както и ти и Галя после - после ревете, че само се пишат страници и едни и същи приказки. Нещо не разбирам. Айде уточнете се дали ви сърби или боли. Четете ли за да разберете или само енергия ви трябва. Тричките - Ивелина, Галя и Ирина я си кажете каква е целта ви и как я следвате. И Иринке не се извинявай за твърдението си - че искам да съм разбран и одобрен. Разбира се, че като поствам нещо от сърцето си ще искам да е разбрано и одобрено. Какво нередно виждаш в това. Като всеки нормален човек - не мога да твърдя, че не се нуждая от одобрение и приемане. Не съм с крилца и не съм стигнал до пълна самодостатъчност. Но ще ти кажа, че одобрението ми също не е на всяка цена и не трябва, защото доста битки съм водил и водя в името на каузи, които съвсем не са търсили одобрения. Надявам се и ти и всеки друг да не го търси на всяка цена.

Историк - шегуваш ли се? Ти толкова си писал за твърдия - дори и корекции си правил. А за мекия токолкова сме писал и аз и Диана и други. Ако и досега не си разбрал - хич не се напъвай. Работи смело по твърдия план или ако имаш малко желание прочети едно постче от по-предните. То ако човек има желание за нещо - трябва и да се мръдне малко. Това е логиката на финния план. И все пак за да не е без хич ще те подсетя - твърдия план е от вънка на вътре - държавата със закон да наложи да се дава хляб на всеки. А финния план е човек към човек - да го сподели. Щом си Историк - интересувай се от историята на темата, иначе се преименувай на парашутист. Надявам се да разбираш от майтап. Има логика в аналогията ти с бойните изкуства. За твърдите всеки малко по-волеви почва да блъска и дори и шампион може да стане за 2-3 години, но ако не мине към вътрешна работа - все някога си намира майстора и язък за барута. За финните стилове целта не са медалите и задоволяване на егото, а по-скоро обратното и най-важното ще отнесеш добре свършената работа и в друг живот. Не ти ли изглежда по-разумно второто? По-бавно ама славно.

Здравейте отново. Донке, като видях последния ти пост реших да прочета предните ти (извинявай, за закъснението) и разбрах защо си ядосана и те разбирам, защото и при мен стана така и затова взех да се ограничавам. Твърдите интерпретации на някои хора, ни уморяват като даваме от времето и енергията си повтаряйки едни и същи обяснения - и накрая виждаме, че нищо не са поискали да разберат. Напротив продължават да изказват лъжливи твърдения, че сме разединени във финния план, макар, че и ти Донке, Диана, Джул и Розалина - говорим едни и същи неща и между нас не имало никакво разногласие. А и нямахме време за приказка по между ни от спорове с "доброжелатели". Също продължава да се твърди, че финния план е много тесен - забравяйки, че едно семе дава много семена - и като се завърти аритметиката - се обхваща и целия свят. Освен това е много важно този хляб да е направен с любов и да се приеме с любов, а не да се обезличи. При твърдия план хората с подхода си, са ми малко като от "петилетките от соца - ще строим завод за компютри примерно". Няма нищо лошо - ама просто вярванията и подходите са ни различни и не защото не искаме да работим заедно. А защото твърдите въобще не искат или не могат да го усетят това, което чувстваме и обясняваме. Твърдите продължават да говорят за реални действия и се изказват за финните, че мислят само за част от хората, а в същото време не им се прави или раздава хляб. Популизъм. А Донка и Диана и Джул си го правят и раздават макар и да не мислят за целия свят, но със сигурност има кой да му се порадва и да усети истинския му вкус. А това има значение, защото познаваме ситуацията - даваш хляб, а от среща ти казвват - пари ми дай, хляб не ми трябва. Предлагам в дискусията за финния план наистина да са даде място и активност на хората, които го чувстват близък. Нямаме време в махленски спорове по едни и същи въпроси. Поне аз лично не рзполагам с неограничено време за повторения и спорове. Предпочитам вече ако ще го давам - да си заслужава. Затова ще бъда много по-малко активен, докато се освободи път хората около финния план (ако не са се уморили вече), да заговорят по между си и да могат да се свързват и общуват помежду си по същество. В един момент да има срещи и на живо. Едно от нещата, с които някой може да усети дали е за финния план е - когато почувства нуждата да сее, жъне, меси или раздава хляб - лице в лице - между хората и с хората. Дотогава по-добре да си бачка по-твърдия, защото пак е нещо. В случай, че тук не се прокара път за финния план - ще спретнем една група във фейса за финния план, но без да се гони масовост, а чистота - поне докато изкристализира идеята. Пък и двете места да ги има е още по-добре, защото в един момент ще трябва да се пускат събития и реални действия.

Добра идея. Когато е готова темата с финния план - пуснете един линк. Та дано тръгнат и там паралелно нещата. Ивелина и Глая, бях ви много ядосан, в предното писмо. Сега ми е по-добре Поздрави на всички от Женва и до скоро

Извинявайте за дългите постове, изречения и липса на запетайки и граматически познания . Не визирам обаче администраторките Галя и Ивелина, защото тези постове бяха основно към тях, понеже имах наивността да им отговарям по пет пъти на въпроси за финния план, а се оказа, че те ги четат за да намерят кусури, а не да разберат. Същите, защо намекнахте, че няма кой да ви научи да прави хляб, а като дадох конкретен телефон с покана, се изтеглихте по терлици, че и ирония вкарахте? Интересно защо се занимавате с такива чисти идеи. Енергия ли ви трябва? Да, успяхте да изкарате лошото от мен, но тогава не си и помисляйте да трийнете поста. Докато не почувствате нужда да се научите да правите хляб и да го раздавате - няма нужда да си губите времето. Много хляб може да се сподели за това време и някои слава богу го правят и го усещат. Но от тук нататък тази група или трябва да се напълни със светли хора и с конкретни уговорки за да се случват нещата. Или ще се амортизираме и опорочиме идеята. Моля също да не се спекулира, че финния план не обхваща абсолютно всички - и пиянки, затворници ..., защото дори нас и близките си едвам ще оправим в духовния батак, където сме все още. Ще цитирам по случая едно от ценните мненията, които не спирам да събирам докато не се убедя на 100% какъв е правилния план. """Не само с хляб ще бъде жив човек, но и със Словото Божие - Хлябът Небесен". Значи трябва да се търси ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА между земния и Небесния хляб ... Единият хляб да не става за сметка на другия. Ако дадеш на гладния бедняк ( в определен случай) незаслужения му земен хляб, той може и да те убие дори ( едно камикадзе например, едно зомби, един луд ), защото вероятно Бог е предвидил злия му нрав и го е лишил от насъщния земен хляб за да ограничи възможностите му и за да няма време, да мисли за лоши неща. Същото........... обаче ако лишиш незаслужено добрия човек от законно изработените му средства и го ограбиш от това, което Бог му е дал, пък ти си се направил на Бог и си го лишил от законната му награда и възможности .... лошо, голям грях си слагаш на душата. Защото добрият човек в свободното си време може да помогне и на други с добротата и Любовта си, Познанието си и Духовността си насочена към Доброто. .... ))... Трудно се познава, кое е Божия Воля и .... кое е човешка направа и воля, нали ??? ...)) Труден въпрос, нали...??? ...)) """ Достатъчно земен и същевременно просветен е човека, който го споделя. Има и други интесесни мнения, но ще стане дълъг поста Аз лично се изтеглям докато не видя признаци на желание за срещи и действия, където се пресичат светли хора със светли цели. Времето в спорове в каквито се закачих като рибка са вече загуба на енергия и смятам, че е много по-полезно да я споделям и множа в събирания с десетки познати и непознати както днешния ден на млякото - сред природата, хората - с хляб, с радост, с песни, с добротворчество. Ето и една снимка от днешния ден, където не пропуснахме да споделим хляба и радостта: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=3732172196389&set=a.3732153835930.149581.1638554727&type=3&theater Много е лесно и най-важното прекрасно.

Галя, виждам, че финния план само те озлобява, както и хората и коментарите по-него. И ще ти кажа защо. Ти зададе по 5 начина един и същи въпроси, вкарвайки някакви провокативни интерпретации. Ние с Диана се хванахме на въдицата да ти обясняваме и изхабихме толкова енергия в повторяне за теб. А в резулта се оказа, че ти НЕ ЧЕТЕШ ЗА ДА РАЗБЕРЕШ, А ЧЕТЕШ ЗА ДА НАМЕРИШ КОСУРИ. Сега разбирам, че грешките ми и дългите ми изречения (права си), по-скоро са те "хранили". Но след последния ти пост разбирам, че си още по негативна и гладна. Което означава, че е крайно време да разбереш, че техниката ти на изхранване е бъгава. Разбираш ли сега за какъв хляб говори учителя. Хляба трябва да е чист и да отиде в чисти ръце. Иначе - файда няма. Ако и сега не можеш да разбереш - започни да четеш и общуваш с желание да разбереш. Само тогава ще се нахраниш истински. Ше ти дам един съвсем добронамерен съвет. Явно имаш сили и искаш - да ги вложиш. Вложи ги засега в твърдия проект, който ти допада - и това ще е нещо. Но моля те да не изтощаваш хората от финния план и да го обезценяваш, след като не ти е на сърце. Просто не се занимавай с него докато не те жегне желание да правиш хляб и да раздаваш. Работи по другия. Струва ми се справедливо. Освен това имам още нещо за теб - Ако искаш мога да напусна (да не говоря сиреч) в темата, която администрираш - Само ми го заяви категорично. Смятам, че всеки мъдър човек ще намери дори и в филмчето от jul за хлебната къща - посланието. Другото е вътрешно узряване и действие, които са подкрепени с общуването по между ни и уговаряне на конкретни срещи за действия в един момент. Много се надявах, че за това е тази група, но ти правиш това невъзможно. Джул, благодаря за светлите думи. Ако не бяхте ти, Дияна и още наколко по-светли и луди, щях да си помисля, че този светъл проект на Учителя ще се изопачи и тук, оставяйки само в твърдия план. Дори и да се изтегля от темата- съм готов за помагане и знам, че ако някой пожелае да се свържем ще се намерим. Фейса ми е със същото име но на латиница. А поканата към Ивелина и всеки, който иска да се научи да меси или да покаже - важи и не е еднократна. И това не е курс както Галя пак се обърка. А това е гости в апартамента, където живеем. Просто идвате и месите с жена ми по една питка и ако искате я ядете, ако искате я раздавате на близки или по-малко близки. Нищо не носете освен усмивка и едно голямо сърце. Ето го пак телефона ми: 0889 888 304. Диммитър съм. Желая на всички да бъдат огрявани със светлина и да я излъчват колкото могат повече - докато изсветлее всичко и всички около тях. Това е смисъла на проекта.

Напълно те подкрепям Розалина. Макар и рядко - го правя, макар жена ми да го приготвя. Но тя желае и го прави с мерак. Нещо като куриер се явявам - в едната посока предавам хляб, а после връщам поздрави и благодарности. Дай боже повече хора да се научим и да практикуваме по-често и на повече места и да не се налага да се чудиме как ще стане тая работата

Ивелина. Толкова ясно съм написал, че първа стъпка е да се научим да правим хляб. И, че ако няма кой да ви покаже - идвайте в къщи с още някой и жена ми ще покаже и ще се учите колкото искате - със сода или със квас. Говорих с нея още когато го заявих вчера. После ти казах, че разполагам с кола и винаги мога да взема хора с които да го правим в която и да е точка, където има желаещи. Но давай с първата стъпка - ето ми го телефона - 0889 888 304. Тя ще бъде тука през идните дни и дори и да отсъствам ще е хубаво да се съберете и да се учите. Казвам, че може да ме няма, понеже понеделник заминавам за 4 дни в чужбина по работа и като се върна съм планирал веднага да пътувам 25-27 на фестивала на Зелениката в Странджа. Като се върна мога да наваксам месенето. Пък и тръгнеме ли да правиме хляб с хората - мога поне двама да взема дето го правят. Не мислете за пречките, че само ни отклоняват от целта и губят времето. И не пропускайте свързването и усмивките на хората. Ако едно от тези неща липсва - и най-перфектния план ще е пълно отбиване на номера и няма да хване корени. За финния план трябва само голямо сърце и воля за действие. Нищо повече - дори и акъл не се иск. Акъл се иска за твърдия план. Така, че който е готов за финния - моля да заповяда

Галя, имам, чувството, че основната ти задача е да задаваш едни и същи въпроси, без да четеш отговорите. И ние с Диана отговаряме на едни и същи въпроси, по всевъзможни начини и за капак - се оплакваш от дългите ми постове. Всъщност права си за последното-много дълги са и ще почина с приказките, че станах банален. И затова ще съм кратък. Вземи моля те прочети един максимум два поста - мои или на Диана и ако не разбереш отговора - моля те преди да зададеш отново с някакви нови изкривени интерпретации въпроса - айде попитай някое дете с по-светло необременено съзнание какво е разбрало. Дотогава няма да се обаждам. Тази сделка ми се струва много справедлива - защото иначе се хабиме за нищо и двамата. И не остава време за работа.

Розалина и Ивелина, добре дошли в отбора на "лудите". Радвам се, че феновете на финния план се увеличаваме, защото бъдещето на този свят, който неминуемо ще се промени към добро - принадлежи на сегашните "луди", които мислят за духовния план на живота и не само за твърдия материален, който така или иначе, служи само за развитие на душата, преминавайки през мъките и пречиствайки се чрез - любовта. След като живеем във вселената на любовта, трябва всячески да я изразяваме. Хлябът за мен е метафора и ще бъде за нас повода за да се свържат хората по между си, да изсветлеят и да са готови да получат божия хляб, който ще се дава директно от източника. Някои му казват - божието слово, други амброзия, трети - духовност. Скоро ще постна питане за хляба в една голяма група от просветени хора и мисля, че ще се появят много бисери и ще ги споделя. Но това ще стане след 10 дни, след като направя две пътувания. Ивелина - смятам, че първо наистина трябва да се научим да правим хляб. И после - просто ще правим хляб и ще показваме на хората и ще ги увличаме в това, така, че след нас те да правят хляб и да увличат други и т.н.. Сметката при успеваемост 2 ма е 2 на степен 23 за да се покрие България. Тоест ако тръгнем сега с един човек - след 23 -тия път ако запалим искрата в още двама, а те запалят в още двама и т.н. ще покрием България. Разбира се това трябва да се продължава от хората, но съдбата е в техните ръце. Ние само можем да посеем семената с личен пример. Затова нека се научим да правиме хляб, като за начало. Жена ми може да покаже - идва й от вътре (сигурно защото е от Добрич). Ако някой друг може също нека и той да предложи. Колкото повече опит - толкова по-добре. Сетих се и за още хора. Та като се научиме - ще почнем да учиме и другите по близко до нас, после по-далече и така ще сееме идеята. През някой от уйкендите една кола с хора можем да отидем в някое градче или селце, където имаме приятел осигурил място и печка и доброжелатели. Може и с кметица на някое село да се уговорим. Ще поговорим, ще изпеаем един хляб, ще попеем и посвирим, а после ще им кажем, че искаме да споделим втория и третия хляб с най-бедните. Като го раздадат и видят усмивките на приемащите - ще им хареса и дай боже да го правят по-често. Имам автомобил за 5 човека и багажник с китара и тарамбука. Така, че като се научим да правим хляб и сме готови. Казвайте. Засега само гладни за хляб-в буквалния смисъл не познавам, но готови за помагане и веселба познавам. Брашното е много евтин разход и затова не го споменавам. Докато показваме няма проблем да го набавя. После по места хората ще трябва да си го набавят в перспектива, за да е устойчив системата и да не зависи от нас, а от тях си. Слава богу два пакета са по-малко от пакет цигари, или 100гр алкохол. Така, че все си мисля, че няма да са пречка парите. А по-нататък с времето може да се мисли и за отглеждане на жито от общностите. Септември смятам да експериментирам малко със садене по стария начин и след това, ще мога да давам акъл по темата. Сега макар и да раздавам хляб на близки - всъщност само жена ми го меси, а аз се фукам с нея. Но ще трябва да се учим - това е първата стъпка. Иначе мога "само да говоря", пея, свиря, танцувам и меся-но под чуждо ръководство

Ивелина. По почти всички въпроси можеш да намериш поне в 5 поста отговорите - стига да вникнеш в идеята. Затова ще бъда кратък и ще засегна някои, които са по-нови. По отношение на контрола на "агенцията по храните" - наистина някой може да се заяде-права си. Такъв проблем може да възникне и във всяка фурна. Но в случая ние не го продаваме. Не поставяме търговски обект. А просто го раздаваме от ръка на ръка, така както когато отидеш на гости и си направила някакъв сладкиш, за да почерпиш - не минаваш през агенцията по храните. На събори, акции и подобни всеки (или жена му-визирам мен) също прави по нещо и споделя. За това говорим. На въпросите ти- как ще се обхванат всеички хора и как ще си платят транспорта и т.н. , е говорено, но само ще кажа. Този план е от човека за човека между близките по местоживеене и такива проблеми няма. Не че не се приемат гости от далече и при желание няма да се даде и по-далече. Докато се покрият всички общини някои доброволци може и да пътуват за да посеят семената. Но тука говоим по места да се прави и днес един, утре друг може и да се обгрижват и свързват и го приемат като начин на живот в цялото. Защото добродетелта е нещо постоянно и то не трябва да е за 1 ден и да си мислим, че с един закон няколко човека ще го прокарат и всичко е тип топ. Наистина ще е голяма работа, но не съм убеден, че ще засегегне в дълбочина връзката между хората и да усетят замисъла. Да се почувства всеки част от цялото - и младия и стария и болния и даващия и богатия и по-бедния и пенсионера и детето, което може да почука и да му остави парче от питката, но най вече да го нахрани с една усмивка. В този фин план аз не виждам на всяка цена, а дори и въобще може да не потрябва - връзката с НПО (неправителствените организации ако това имаш в пред вид), нито с финансиранията. Тука в този план никой не се тормози като теб с критерии за пенсии, ТЕЛК и опашки т.н. Защото той е свързан с общност по местоживеене. Така както трябва да бъде. Тука комуникацията не е през телевизора и дори билетчета за градски транспорт няма да се ползват. Идеята е да обхваща хората - рамо до рамо. Лице в лице да се видят съседи и близки, които не са се забелязвали досега - макар и да живеят в един блок. Да зарадват с парче хляб и усмивка бабата от 3 -тия етаж, дето всеки знае, че крета по стълбите и няма да остане незабелязана вече. Разбира се, че докато стигне до всеки човек, проекта ще трябва да се мине през блок , преди това квартал, преди това община, а преди това град или село. Разбира се, че това е трудно. Ама знаеш ли защо е трудно - защото хората са много труди, а не защото финния план е сгрешен. В него няма дори план, че да е сгрешен - както не е задължително да планираш всяка добрина, която правиш ако се появи момент ей сега примерно. Но със сигурност ще ти излязат поне 10 причини за да не я направиш - какво ще си помислят хората, сега бързам, не съм длъжен, и какво ще променя с това, дали си заслужава, я да изчакам "малко". Ако ти е дошло от вътре го направи и толкоз. Вярно е, че не сме готови още. Макар, че има действащи вече. Но финния план е стойностен, защото идва от вътре навън и води до конкретно развитие на взаимоотношенията и ценностите, без да се изкисква много акъл, техника или пари за логистика и бензи, а също зависи от хората, чрез конкретната им лична отговорност и съзнание. Това, че зависи от хората изглежда на Ивелина и на много хора минус, но всъщност това му е плюса и навярно замисъла. Но, нека да се действа и по другия план - нищо не пречи. Междувременно голяма питка за 5-10 човека може да се направи във всяка къща за 1 час. При почистването в събота като седнахме да хапнем- 4-ма бяха направила хляб от общо 12 човека - содена, с лимец, зеленчувков и малки хлебчета някакви. Гледам, че на българина нещо започва да му идва от вътре в тази посока. Преди 5 години се появиха машини за хляб -Мулинекс и ако един на 200 имаше такава машина - казваше, че си прави "домашен" хляб. Сега повечето са ги заземили и си правят хляб с ръчичиките, защото им е по-вкусен и се кефят. А цифрата на правещите и интересуващите се от истински хляб е поне десетина пъти по-голяма от тогава, че и всеки иска да се похвали и да сподели. Нещо явно се пече от вътре.

Имам предложение ,за да е по-ясно и хубаво - нека вместо да използваме цифрово обозначване за "първия и втория план" - да ги наричаме примерно- "твърдия и финния" или подобно, за да не стават грешки и да е по достъпно. Твърдия е този, който ще се налага чрез закон от държавата. Финния план е този, който ще е с посока от човека за човека. Явно ще се работи по двата едновременно, а и въпреки личните предпочитания и спорове, мисля, че всички ще се подпомагат взаимно и по двата плана. Току виж се съберат накрая в общ план с изпълнена цел.

Галя, не знам защо по така наречения от теб "втори" проект отново се появяват въпроси, които Диана и аз коментирахме няколко пъти. Но понеже, знам, че е нормално, човек да забрави това, което не му е присърце, пък и не е нужно да се обременява със стари постове, затова ще изкоментирам наново. Писала си следното "- Голям проблем на вторият проект е, че тук не е фиксирано време. ”Бавно и постепенно”- идеята се разтяга във времето. Чакаме съзнанието на хората да се повдигне. Примерно колко? -10,20,100 години. При идейният проект може да има реализация до година, две, в най-лошия случай един мандат и получаваме безплатния хляб." Ти като четеш какво е правила Диана (посещава домове за възрастни и деца, меси хляб), не разбираш ли, че за разлика от много мандатополучатели и даватели, тя вече действа и то по онзи план, който променя от вътре. Разбирам те, че това от вътре не ти е важно (засега) ама като не го разбираш, не лепвай поне неписани твърдения. Тя никъде не е писала "чакаме съзнанието на хората да се повдигне". Напротив тя го повдига с действията си, защото доброто умножава доброто. Та нали това е замисъла. А за какво фиксирано време питаш? – Можеш ли да кажеш утре с ще се събудиш ли много по-добра? А след няколко месеца къде се виждаш? Сега ми кажи за седем нилиона можеш ли да поемеш тази отговорност, че искаш да ти се каже срок. Навярно някой като учителя би могъл, но за съжаление дори и да ми се отдаде някой ден да го попитам, не мисля, че това ще е важния въпрос. По важния е какво да направим за да събудим и спасим повече хора. Писала си също: “- Притеснява ме ”узрява идеята” - тази конкретна идея няма какво да узрява. Тя е факт. Неможе да си беден, гладен, ти не зрееш, ти искаш. А отделно може ли да зрее в човек, който познава това състояние (мнозинството от нас са минали през трудни ситуации)? Мен не ми трябва зреене. “ Ако не ти трябваше зреене – сигурно нямаше да си тук или щеше да си нахранила всички вече със хляб за стомаха и за душата. Така, че няма да ти навреди още малко “зреене”. Но какво означава узрява идеята – ами тя узрява, чрез чести действия. За да правиш добро, не винаги са необходими бизнес плановете и изпипаните маркетингови стратегии. Съмнявам се учителя да е имал в пред вид само тази част и да е пропуснал добродетелите, които трябва да се проявят в него. А тези добродетели са най-важното и те могат да се проявят само с реални действия без лъскави, финасново, юридически и маркетингово обосновани планове. Така както вашите баби и дядовци не са правили някакви бизнес планове, за да засеят, изпекат и нахранят по няколко деца. Така както да дадеш една усмивка или да посетиш един дом за деца и да поигреш с тях – също не се иска бизнес план, а само вътрешна потребност за това. Ама като не сме откърмени с нея, а и не се сещаме и да я посеем в децата и да я възпитаме в нас – закъде сме тръгнали. Дали финансистите ще я постигнат. Съмнявам се, макар и да е възможно, защото няма невъзможни неща. Но аз лично във “финансовия проект” не виждам никъде отделено място за добродетелите. Виждам само една реплика – “да запазим достойнството на българите”. Но това е много комично, за да е цел, тъй като достойнство никой не може да ти го отнеме, нито да ти го върне освен ти самия. С постъпките и мислите си чвек може да се обезличи, та чак да се намрази и обратно – със същите да си върне достойнството. Това е лична отговорност и каквото и да казват и да правят другите – дори и да лъжат неправомерно или ласкаят – достойнството си е твоя отговорност и не зависи от това кой какво си е помислил или направил за тебе. И е (и не е) привилегия нито за гладен, нито за преял, нито за беден или богат. Друго което си писала Галя ”В първият проект никъде не е казано, някой да се учи. Идеята конкретно визира реализация, получаване на безплатен хляб. Явно , че във втория проект, целта не е толкова получаване на безплатен хляб, а цели да се научи някой на нещо. Защо трябва да се утежнява така проекта. Все едно: ” аз ти го давам хляба, пък ти стани духовен, добър, не пий алкохол, не пуши...” Галя, никой не утежнява проекта. Въпросът е, че не искаме да се “опростява” до парче хляб – забравяйки духовния му план. От такава работа – няма голяма файда. Може да ти пишат отличен само в дневника по физическо. Наблюдавайки отношенията на повечето хора към себеподобните, към животните и към природтата, не виждаш ли че са повечето са пътници – и хляба в буквален смисъл няма да ги спаси, защото няма и да го уважат навярно. Така или иначе, който мисли само за задника си, а не за цялото си заминава. Времето за равносметка така се е забързало и всички боклуци, които бълваме (в духовен и материален план) барабар със замърсителите ще горят с огън и жупел. Въпросът е да се плати с по-малко кръв. А именно това може да стане като се изразява все повече любовта. Затова цялата галимация по проекта не трябва да пропуска тази част- свързването, даването, споделянето. И никой никого няма да върне ако поиска хляб Галя. Стига да е гладен. Въпросът е кой ще действа и дали действа? Хляб също не се притеснявай, че ще остане неизяден. Ако остане днес, утре ще се изяде без да се пече нов. Тука не става въпрос за манифактура. И всичко това трябва да дойде от сърцето. Щом не е от там, значи не е и смислено. Ако някой (примерно пенсионер) трябва да научи и иска да се включи със даване или приемане –не се притеснявай – ще научи. Дори само в първите глави на новия завет да прочетеш, ще видиш, че там е отговорено на почти всичките ти въпроси. Бог няма да остави чедата си. Проблема е, че те нещо се самоизоставят и отдалечават от корените и близките си. Но тази тежка карма те си я обработват. Ние не можем. И съвсем не съм съгласен с твърдения, от рода да правят каквото си искат с излишъка (да си купуват цигари или алкохол). Това е пълно обезличаване на проекта и усилията на хората споделяйки чрез дарения или данъци тези средства. Същото е мнението ми и за лекарствата – защото съм почти сигурен, че се имат в пред вид химическите “модерни” лекарства, а не билкови природни продукти или храни. Нашата цел не е да правим живота на хората по-дълъг дори и с цената на глупостта, а по-стойностен, защото душата е вечна, а тялото не. Не че тялото не е храм на душата и не е важно. Но изкуствените интервенции за поддържане на всяка цена – може и да са във вреда и да забавят еволюцията на душата, освен в случая, когато тези хора жвеейки ще обработят още карма и ще се развият в посока към добро. Но си мисля, че тези които говорят за лекарства обикновено не наблягат много на душата, а повече се страхуват за тялото, което така или иначе ще си отиде един ден безвъзвратно – и тогава познайте за какво ще се хванат. Последно Галя пишеш: “Духовните дивиденти са пари, респективно време, които всеки съгласно своя избор ще използва. Някой ще се развиват духовно (четене, рисуване, музика), но ще има и други (да ме прощава Димитър), които ще пият, ще пушат, ще купонясват. Всички имаме свободен избор. “ Кажи ми честно ли е – да вземеш пари от държавата (т.е. данъците на хората) уж за хляб, а всеки да си купи каквото иска с излишъка (алкхол или цигари). Сиреч – “С чужда пита майчин помен”. Все пак си уцелила за купона, че е много важен. Но ще поясня кой купон -този с истинските емоции, които те зареждат с положителна енергия от споделяне, веселие, музика, за дни напред. А не тези, в които поради това, че си загубил връзка с важното – се натряскаш за да почувстваш момент на отпускане, а това те връща назад и на сутринта си още по-голям парцал. Като си се захванала с проект на Учителя е хубаво да чекваш – дали би го одобрил. Ворфакс – искам да изкоментирам едно твое постване “И не на последно място, България като държава първенец в сърдечно съдовите болести и смъртност има проблем с хляба, а не с нямането му. Умрелите от глад в България са стотици хиляди по-малко, отколкото тези от болести причинени от наднормено тегло и нездравословен начин на живот. Ако ще правиш нещо за страната си, по-добре да е "безплатен аспирин" или нещо от рода. България е от малкото европейски страни в които хляба е основно ядене. Никъде го няма това в цивилизованата част на Европа да се тъпчеш с мазнини и да се лишаваш от протеини. В училищата сега има един европейски проект "безплатен плод". Европейците ни учат да ядем ябълки, жалка картинка...” Много си прав, че България е първенец по сърдечно съдовите заболявания и, че повечето здравословнни проблеми са заради преяждане. Но искам да те поправя малко. Хлябът не е мазнини, нито протеини, а най-вече-въглехидрати. Вярно е, че най-много мазнини около черния дроб и подкожни се образуват от така наречените “прости” или бързо разградими въглехидрати от бялото брашно, които се явяват като една енергийна бомба, с която инсулина отделен от панкреаса не може да се справи. защото от там са махнати обвивките на семето. А тези обвивки освен, че са богати на важни витамини и минерали, те са фибри и забавят процеса на усвояване. Сиреч, като е цяло зърното (пълнозърнести брашна), фибрите забавят процеса и инсулина може спокойно да си свърши работата, за да се превърнат тези въглехидрати в клетъчна енергия. Обясних го за да се знае защо качесвтото на хляба е от значение. Доколкото знам БДС за хляба в проекта е с бяло брашно. Моля хората от “твърдия” план да обърнат внимание, че качесвтото е от значение. А както казват Диана и Джул – кой го меси и с каква нагласа го меси също е от значение. Това ще е в повече на държавниците, но не и на общността, която е решила да стори добро със ръцете на дечица, баби, майки, татковци, бедни и богати, но равни пред хляба. Ворфакс много е хубаво, че ние българите можем да я караме само на хляб. Наистина сме уникални с това, че можем да ядем хляб с ориз и карртофи, та дори и с макарони ☺ Стига да ядем истински хляб. И един път седмично като начало е добре, да се направи хляб, защото както се разбира – повечето хора не страдат от глад, а от самота. А като им тръгне апетита за хляб и срещи и купони покрай това – ще се зачести и месенето ако има нужда. Знам го от личен опит – хората са жадни за свързване и споделяне, ама някои са забравили и затова се наливат с глупости. Ей това трябва да промениме – и е най-ефективно с пропагнда и личен пример. Докато покриеме и осветлиме всички кътчета.

Ще споделя за съждението си, което усетих вчерашния ден и нощ. Предварително се извинявам на тези, които мислят, че няма отношение към темата и само ще им кажа, че тази тема не е само парче хляб-буквално. Тя е много повече и за да се получи замисълът – ние трябва да усещаме в дълбочина къде е стигнала тази цивилизация, която явно й предстоят сериозни трансформации. Предполагам всички сте разбрали, че беше ден на национално почистване. (Хубаво би било въобще да не цапаме.) Докато чистихме покрай Железница ПВЦ боклуците, които после пак няма къде да отидат освен в земята. Разбрах, че тази цивилизация, ще си плати скоро за всичкия боклук, защото Земята ще се изчисти в един момент – така както се е изчиствала и от други –“замърсители” и е оставяла само каменните паметници (защото са естествени) и семена за нова раса (като Ной и др.). Та като поседнахме за обяд се ядосах за глупост и скарах на позната от групата. И разбрах, че боклука, който избълвах е още по-мръсен от материалния в реката. Чувствах се токова зле и не можах да заспа, защото рабрах, че толкова боклук има и в материален и в духовен план, че времето за чистене трудно ще стигне, а повечето продължават да мърсят. В този контекст мисля, че едвам ще се справим дори с нашата “градинка” и по-близките и подготвени. Та камо ли наведнъж с един замах с някакъв грандиозен изпипан проект да обхванем с един замах всички и да ги осветлим. Хлябът може да бъде храната, повода за свързване и духовната храна. Но времето тече и всеки трябва да чисти сериозно – дори извън буквалното месене и печене на хляб. В тези малки споделяния на чистото слово, с чисти ръчички, с чисти мисли, чисти материали, ще се направят ако остане време големите неща. Повече на брой малки стъпки, на повече места, някой ден ще стигнат до големи промени, но да не забравяме да правим и най-малките, че време няма.

Ей Диана, много хубаво си ги казала нещата. Точно така и аз си ги представям. И аз се мисля за луд без да се притеснявам като Галя. Ако някой, ме помисли за нормален, може и да се засегна даже. Не е важно какво си мислят хората за нас, а какво мислим ние за себе си. Дали сме доволни от това, което сътворяваме. Права си, че проблемът не е в това хората да разберат, от къде да вземат безплатен хляб. Проблемът е да има кой да го направи. А когато го има хляба - той ще се изяде от същите, в случай, че няма готови хора да го вземат. Та от телевизора ли да им го дадем вече и него. Макар, че и по телевизията ще се разбере - стига да има достатъчно предлагащи хляб. Но крайно време е хората да се социализират и да се интересуват от близките. Това е и идеята, а не "дистанционно" да ги нахраним. Все пак този хляб трябва да отиде и в ценящи го ръце.

Божо, в случая не исках да слагам, диалога, за да повярва някой, и дори съм писал да се изтрие, след като го видят хората, които го пожелаха. Не виждам повод да се разстройваш за това . За да има мир може да го делне админа, понеже сега я нямам възможноста да режа. Ивелина, аз не мога да изтълкувам всичко на 100%, макар, че основното в което вървам го потвърждава и той и други, които питах да споделят какво мислят. Но неща като срокове - кога и от къде точно да се тръгне - в тях няма гаранция. Но търсенето на пътя към целта - е също важна, задача, с която трябва да се справим в еволюцията си. Ако е наготово - няма да я има "тръпката" а тя е важна. Моите усещания ги споделих и смятам да ги следвам по плана, който чувствам близо до сърцето си - споделяне на идеята, хляба, словото, песента, радостта докато обходиме света и всички усетят, че за тази вселена - най-важния принцип е любовта. И да вкусят от хляба за стомаха, но и от хляба за душата. И да участват в "играта". Само така, ще се изчистят. Иначе ако даваме само на готово- чистиме нас, но не и тях. Малко ще е егоистично в духовен план, макар във материален да изглежда обратно.

Здравейте. Радвам се, че са живнали всички по идеята и огънят не стихва. Значи, хляба се пече . Виждам, че мненията за плана са различни и няма нищо лошо. Едните си теглят за твърдия план - и за тях наистина нещата, ще искат и твърдите обосновки със "студени" понятия и аксиоматични доказателства и юридически и финансови обосновки на проекта и направо не им завиждам на волята да поемат тази нелека част. Дори и да не ми е присърце - пак бих помогнал с малкото си опит. Но мене другия план ми е по- на сърце, и не защото с държавата ще е трудно (както си помислила Диди), а защото замисъла го виждам между човек и човек, а не между овек и институции и политически решения. И това има по-голям шанс да развие приемащия ако го въвлече в процеса, вместо да чака с купончето или личната си карта или чипа със трите шестици. Хлябът е храна, но той е и метафора за храната, с която ще се нахранят и душите на хората. Притеснявам се, че почвам да се повтарям, но ще ме извините. Хората трябва да се свързват. В тази вселена основен принцип е любовта, съответно и цел на еволюцията. Любовта, а не интелекта или физическата сила или нещо друго. Затова, смятам, че този светъл проект трябва да се води най-вече от стъпки, които кореспондират с неща, с които любовта може да се изрази най-много. Иначе може да залитнем в момонски коловози, в които цялото човечество сме залитнали, та още не можем да се сетиме кое е по-важно и вечно - видимото или невидимото. Вярно е, че тук в материален свят ние трябва да ги балансираме, но все си мисля, че хубавите и красивите неща, както и звуците и музиката преди това са сътворени в невидимото и затова трябва идеята първо да влезе в сърцата - нашите, после на хората да я предадем - чрез споделянето й с думи, после с хляб, после с опит, после със словото и общуването и свързването на хората - докато разберат, че това е най-важното. Но всичко това трябва да е много, чисто и по божествените закони. Така, ще да задоволиме и духовния глад на хората. Това е много важна част от работата. Да речем, че държавата ще свърши другата част с купоните и хората по този план се справят. Паралелно другото не трябва да спира, защото плодовете му водят до искренна радост, която може да осмисли живота на хората, които към момента не знаят как да я изпитват - и затова залитат по задоволяване на този глад с "порочни" удоволствия, съответно ставайки още по-зависими. А всъщност ако им се покаже светлината къде е - те ще я харесат. Но това става с малки стъпки, от много хора доброжелатели, сеячи, които добруват, добруват, добруват цял живот, че и след това. Ивелина по отношение на разговора, за който ме питаш с посветения ми познат - аз всичко, което мисля го споделих в предния ми пост, където изложих събрани мнения от хора. То съвпада и с усещанията ми, които съм споделял и преди това. Но ето и диалога, който проведох точно с него. За съжаление беше по-нета и набързо. Ако прецениш можеш да го изтреш после: - Става въпрос за идеята на Дънов- България ще е първата страна където ще се дава даром хляба. - Да, ще се дава. Aма първо трябва да изкупи кармата си. - Дали да е от вън навътре - т.е. държавата да го направи, или от вътре на вън - т.е. човека да го споделя с ближния си. - Хлябът ще се дава от Бога на чисти душички, ще го поемат с чисти ръце. Додето няма чисти ръце, няма да има и достатъчно хляб. -Aз мисля, че идеята е второто, и хляба е свързващото - и дори е метафора - той трябва да е не само за стомаха, но и за душата - да се свързват, споделят подпомагат хората - с храната, но и в радостта си. - Добре мислиш (по-късно) - А какво мислиш - има ли голямо значение кой го дава. И ако държавата го приеме със закон - ще е за добро. Или по-скоро не? - Нали ти казах- Хляба е Божието Слово, което трябва да влезе в нас, да се храним с него- значи да живеем с Божиите заповеди - Значи няма смисъл от държавата – нали. И аз това си мислех, но исках да доуточня - Да - Oт човека към човека трябва да е свързването и споделянето. Поводът за това е хляба - за който е говорил Учителя. - Да - Kармата си България ще я изкупува ли ако хорта започнат да се свързват и да си помагат? Дори за добро и веселие? - Да, ще я изкупува. Да - Ей за това ми се струва, че трябва да се работи най-много сега. Чувствам го. - Разбира се всички трябва да работим сега, а не утре.

Здравейте, отново. Аз реших да поразпитам различни хора относно идеята за хляба и от маркетьорството ми по темата изкристализирват полека лека идеи. Ако всеки започне да пита и да споделя, ще може да видим реалните нагласи на хората, а и доста идеи ще изкочат, както и готови хора. Ще разберем колко хора са готови за това и как биха си го представлили. От каква подкрепа се нуждаят или какво могат да споделят и от кой и как. Примерно от семинара където ходих в Шипка се оказа, че двама човека си месят хляба от общо 8-те българи, които бяхме. Единият (от Русе) дори е възстановил специално в селската наследствена къща някаква стара голяма пещ (не разбрах точно) със специално отделение за печене за хляб с капак. Бургазлията пък каза, че често си споделял хляба. Дори омеси за една рожденничка питка. Споменавам това, защото означва, че има и готови хора, които в един момент могат да действат още по-активно. На връщане взех на стоп от Сопот три студентчета-свежари, които ме изумиха с правилното си мислене и изказ, когато ги попитах какво мислят по въпроса. Сякаш бяха по-подготвени от мен. Едната каза, че няма да се краде поради гладуване. Другата четеше библията и знаеше, че е хубаво да се дава хляб на бедните. Момчето пък изказа съмнения, че с държавата трябва да се внимава за да не се опорочи с фирми, с протекции. Не по-малко интересно беше, че по пътя пяхме народни песни, с което яко си нахранихме душичките. Ето и мнението на един мой много посветен познат, който отдавна се опитвах да го питам. Писа ми, че за хляба трябва да има чисти ръце , които да го приемат. Също, че още карма има да чисти България. А на въпроса ми със споделяне и свързване между хората чисти ли се кармата - категорично отговори - да. И много важно - че хлябът е божието слово. Всеки има право да го тълкува както пожелае. Нямах възможност да разпитвам много. Аз лично видях много от това, което в предните постове съм споделял. За мен в случая, хлябът ще е повода за свързване за да помогнеш или приемеш, за да споделиш или научиш, да се веселиш и да нахраниш душата - своята и на ближния, чрез този акт. И без това ние все по-малко ще се нуждаем от твърда храна и все повече ще я заместваме със слънчева -плодове, зеленчуци, светлина. Този преход е бавен процес, но за да изчистим ръцете си няма време за губене. Мисля, че това е метафора за душите ни и мислите ни и затова няма време за губене. Просто трябва да се действа в тази посока - да споделяме на хората семената на идеята и радостта от свързването с ближния и там където видиме, че може да поникне да подкрепяме. Така, след 23 реколти можем да си изчистят душите на Българите (и не само те), за да са готови когато дойде времето да се нахранят с божието слово. Ще се радвам и на критики и особено на идеи и мнения, които споделите от вашите търсения. Все пак тази идея е за хората и е хубаво да ги питаме и споделяме и то с готовността да чуеме и не винаги приятни неща.

Добре е, че минаваме през нормалния катарзис-разрушкахме нещата и изкочиха нещата и смятам, че може да се действа на чисто. Просто бяхме себе си и трябваше да се изразиме. По-добре, от колкотот да се бяхме самоограничили и подвели другите, та и нас си. Това е правилния път. А миналите неща са само за поука и нищо повече. Който се е хванал за миналото и бъдещето - да ходи там и да ги оправя ако може. Ние сме тук и сега и само сега можем да правим бъдеще. Аз смятам, че доста варианти и гледни точки се споделиха и спокойно може да се мисли, че и да се действа. Та не само на един - та и на няколко фронта и начаина. Всеки има волята за свободен (не наложен силово) избор как да помогне - и това е много вдъхновяващото. Стига да слуша сърцето си-той няма да сгреши. Хубаво е да се споделят и нови идеи и да се появят нови хора в дискусията. Това ще налее още повече живот на идеята и повече сеячи. Споделяйте идеята, та и хляба ако можете и току вижте - сме я реализирали. Напускам града и ще се опитам да не отварям компютъра в близките дни. Много радост на всички!

Галя - зададения от мен въпрос преди седмица, който цитираш е много конкретен, макар и да е комичен, и все още - няма отговор. Той няма отношение със свободната воля на всеки. Дори смятам, че всеки трябва да си обработва кармата както желае. Това кореспондира с моята идея. Не знам защо си помисли, че трябва да се намесвам във свободната воля. Аз само питах - дали ако се опрем на този финансов план с черешката ще е за добро в случай, че със спестените пари за хляб - хората си купят ракия или цигари или пасти. Аз лично не бих впрегнал моите усилията натам, ако в друго чувствам, че ще съм много по-полезен.

Вили, преди да ти напиша нещо "по-конкретно" за което да се "хванеш", ще те попитам следното - трябва ли ти план за да дишаш, или за да опечеш един хляб или за да се събереш с приятели? Ще ти обяснявам плана си с примери, защото ми се струва, че леко се намеква, че "ние" които се фокусираме в посоката - от вътре на вън само говорим-не по същество. Дано пък като ти кажа плана ми - не напишеш, че се хваля. Започвам: Последнияте содени хлебчета, които споделих тази неделя в екоферма - Елата се получиха по следния план. Тази събота вечер се прибирахме в София от престой на водопада Полска Скакавица в полунощ с приятели - двама от братството междувременно, не че и третата не е достатъчно светла. Доброволци се обадиха, че са във ферма Елата и много искат да се съберем - повеселим и помогнем за почистване на обора. Не обещах, но: Сутринта в 7,30 се събудих и изнендах жена ми, че ме чакат там и както обикновено - ще се зарадат много ако има занеса от нейните многоуважавани питки. Един час и нещо й трябваше за да спретне содени хлебчета. През това време съобщих във фейсбук групата на Грийн тийм че ще пътувам и веднага цъфна една от нашите. Докато я взема на спирката на метрото - вече имаше със нея две от "вашите" идващи от паневритмия, които с удоволствие искаха да се разходят до района на Железница. Едната-Роси да си набере лапад и киселец. Като стигнах до Елата вече видях 20 човека - мъже, жени, деца, познати и непознати дошли да споделят и помагат. Поринах, прекопах, пояздих, споделих хляб и салати и получих много усмивки, домашни вкусотии, сред природата, от хора за хора. На тръгване ми дадоха - две млека с бъз-сигурно са най-хубавите и истински млека. Слава богу, че не разчитам на планове за тези неща. Защото иначе щях да пропусна този акт на споделяне, свързване с хората, с природата, със земята. От известно време дори и бизнеса си движа без планове - единствено се стремя хората да си обичат работата. Минал съм през пътя на планирането, битките, фрустрирането, и макар, че уж всичко е за добро - все пак нервите и кармата натрупана в този стайлинг - надали са за толков добро, освен опитностите. Това планиране на всичко и стремеж за доказване в конкурентна среда - е силно застъпено във цивилизацията ни. Но в нашата вселена в по-фин план, целта на нашето израстване е точно обратното - да се движим от любовта. Тогава, виждаш как нещата се наместват сами и в личен и в бизнес план. За разлика от годините когато съм бачкал по 15-20 часа, с бонус нерви и конфликти със семейство и колеги. Не, че няма тъмни дразнители, които да те държат буден, но всичко се осмисля, когато приемеш присърце принципа на любовта. И ИИсус е казал, че няма да остави гладни своите чада, но всеки път където и да тръгна - почти винаги някой си мисли, че ще остане гладен и при първия срещнат магазин - си купува "боклуци". А това не е така. Някъде някой споменава за градове и села забравени от бога. Има ли такива? Аз мисля, че някои хора в тях са по-близо до бога дори. Вили мога да ти разкажа и друг пример свързан с планирането. Преди няколко години реших в деня на коледа да отида в някой интернат и прекарам няколко часа и да им споделя храни и дрехи. Исках да бъде на място, където наистина има нужда и съответно получих инфо, че в Трън било тежко. Планирах го - минах през Кауфланд и пристигнах. Оказа, че след някаква трагедия - са решили да го закрият и са пратили децата по домове. На въпроса ми къде е най-близкия интернат ми казаха, че е в Дрен- като селище. Запътих се натам посред нощите в един снеговалеж, с твърдия инат, че няма да се прибера докато не намеря това, което търся. Когато открих Дрен-влязох в една аптека да попитам за дома. И защо ли - и аз не знам, но някой горе знае - Аптекарката ми каза, че домът към който съм тръгнал е спомсориран от холандци и децата са в много добро положение в някакви групи с наставници като семейство. Но имало един детски дом с малки деца - изоставени, който почти никой не им обръща внимание и са много по-нуждаещи се. А такаа, си казах - те това е трябвало да намеря. Аз като влязох - те ме налазиха и зараспитваха, хич не има беше до бананите и баниците от Кауфланд или дрехите. Те просто искаха да споделят. А как пееха. Невероятно беше. Не мога да си тръгна. Добре, че семейството ми е свикнало с такива изпълнения и ме разбраха, че наистина има "сериозна" причина, за да закъснея. Винаги покрай коледа се виждам с тези деца и за моя радост виждам, че има вече много помощи и от други фирми и организации. Децата са винаги добре облечени и нахранени. В този аспект, аз не считам, че основния проблем е гладът. Мисля, че трябва да се възстанови връзката между хората. А когато се възстанови - никой няма да бъде оставен гладен или самотен. Когато се зашуми за споделянето на хляба, и когато се стигне една критична маса от добротворци - смятам, че и най-самотната баба, ще има шанса да разбере и да й се даде шанса да получи парче споделен хляб. И съм сигурен, че тази баба няма да чака толкова хляба, колкото усмивката на детето, което ще й го подаде. И все пак Вили, ако моите импровизации не задоволяват нуждата ти за план, ще направя последен опит макар и комичен-с най-краткия план, който си виждала: Цел - Всеки човек да се чувства част от общността, чрез споделяне на хляба. План - Споделяне на идеята за хляба, но с даване на хляб. Първоначално с близки, после съседи, общности, групи и т.н. докато покриеме света. (нали си в чужбина ) За целта е трябва, всеки който го дава да може да омеси питка, за да сподели не само хляба, но и опита. Хората когато го вкусят- питат и ако им дадете възможност да им се покаже - ще искат. А като направят един вкусен хляб - връщане назад няма. Това навярно е закодирано в нас българите и само трябва да се отключи. А за да се отключи трябва да се множат доброжелателите по хоризонтала във различни точки. Ако трябва ще гостуваме и в по-малки градове и села да сеем семената. За много по-сложни неща се прави - та за един споделен хляб ли няма да го направиме. Ако всеки от нас посее това във петима, и от тях дори двама да го посеят в петима. Можете с калкулатор да сметнете след колко квадрата (2х2х2...) ще се стигне. Ако тръгне от един - след 23 -тия път ще покрие България по тази схема-от един -двама. Не е много и за света И казвам - това не пречи и на другия план-със сметките, който не подценявам. Напротив-подпомага го, защото популяризира идеята, а освен това, държавата може да се наложи в най-слабите точки да помогне с брашно. Макар,че за една общност брашното не е финансов проблем-другаде е проблема. Ако погледнете празните бутилки и кутии от цигари - ще видите с една проста аритметика, че има пари за насущния, но отиват в друга посока. Просто трябва в дългосрочен план да се измести точката на свързване от кръчмата в една по истинска среда за веселие. А да се спаси "пианде" Вили, е дори още по-важно-отколкото готов човек. Но имах в пред вид, че там като за начало ще е много трудно да се сеят семена и ако се тръгне от там - много светли хора ще се демотивират като ги хванат за "бъзик" местните на градус. Но ако се чувстваш достатъчно силна - можеш да опиташ. Аз го правя винаги, когато ми се отдаде случай. Но на мен ми идва от вътре да съм арогантен, когато се наложи. Освен това писах, че винаги ще приема такъв (но без бутилката). Не разбрах защо каза, че не ми трябват такива? Но и те трябва да са готови с личната си воля за промяна. А на последният ти въпрос - ти като си в чужбина можеш ли да помогнеш, ще те запитам - има ли нещо от добродетелта което е чужбинско. Нима хората там не искат да споделят и да се радват. Вярно е, че в по-северните европейски страни дори едно гости трябва да се планува от далече, докато в България като ти скимне можеш да се изтърсиш при приятел. Но няма проблем да се планирате една агитка от доброжелатели -за месене на хляб - първо докато се научите и усетите вкуса. А после, споделяйки го и на други. А тя твоята подкрепа и въпроси и предложения тук, също не са малка работа. Ако не бяха "неудобните" въпроси и коментари на такива като тебе - надали и аз и други щяха да се запалят и да се включат. Това е първия форум в който участвам. Преди това съм писал разпалено само два пъти - пак за хляба с Никола, и седмица преди това - за изчистването на една доброволна акция от намесата на фондации налагащи фирми-донори, които щаха да я изкривят. И резултатът също има отношение към темата ни - там където са се готвили година за нея със спонсори със снадвичи и плащане на транспорт имаше 3 пъти по-малко хора - местни ученици. А там където бяха само доброволци, поемащи собствените си разходи само със седмица предизвестие се събраха хора от 400 км (някои на стоп) и се засадиха 10 пъти повече дървета и още им трепкат сърцата на всички участници от свършената работа и веселбата тези 2 дни и нощи пред огъня. Там се получи спонтанно идеята втория ден да направим след обяд чебати на огъня и да се нахраним с хляб-мед и тахан. Ей за това ми приляга по сърце този метод, без да искам да спъвам другия. Няма нищо лошо в това да не приляга на други и за това другия фронт от вън на вътре трябва и си има поддържници. Може и да се появят трети, които искат да действат, чрез фондации и пети, чрез църквите или общини. Това ще е още по-добре, защото някъде хората са по-вярващи, другаде пък са по-богати общините, на трети места -хората си имат действащи читалища. Всеки трябва да следва сърцето си, защото там е неговото място. Където му приляга да се занимава. Дори и мозъка му да му говори друго. Чувствам, че този проект трябва да остане колкото се може по-независим и децентрализиран, в замисъла и действията си. За него трябва да сееме така семената, че хората да го усетят като свой. И тогава хората сами ще покажат кой хляб е по-цене и там ще отидат. И по-добре да има много точки за хляб - от домашни къщи, пекарни, читалища, църкви, общини, фондации, фирми, държава ... от колкото да се центрирараме и да мислиме кой е по-по-най.

Ивелина - даваш ли ми шанса да те разбера, след като започваш коментара си с "едва ли ще ме разбереш"? Все пак съм съгласен с забележката ти, че езикът ми е арогантен. Но не разбрах, защо се хвана за слабите места, а не за идеята, която влагам в написаното. В крайна сметка почти във всеки пост пиша, че макар и да не ми е фокус, е добре да се действа и на ниво държава именно заради неосъзнатите хора, които са загубили връзката си с ближните и със себе си най-вече, а ти ме изкара, че съм ги зарязал. Не - просто за мене си смятам да посея семето там където ще поникне и тогава като се умножи - ще ми е много по-осъществимо да изкарам някой от кръчмата. Защото съм говорил с пиячите и става доста "весело", но не ефективно. Тези хора ги оставям на вас държавниците с ясното съзнание, че е също важен. А отношението ми към държавата, която поставяш на пиадестал е въпрос пак на предпочитания и няма защо да лепиш лозунги от типа - "Държавата е тази, която се грижи за хората, а не хората да се грижат за нея и да я издържат!" Ами моите вярвания са в хората и не чакам от държавата - а напротив - плащам всички данъци - повярвай не са малко, и въпреки това не чакам да се грижи за мен. Бил съм обиран, губил съм от инфлацията, пирамиди, фараони и пак не ми се струва, че трябва да чакам от нея. Ако на тебе ти е интересно да се грижиш за хората, които хем не дават нищо на държавата, хем обаче разчитат на нея - ОК. Просто на мен не са ми поникнали още крилца и все още работя на ниво да си смаля рогата. Затова ми идва отвъре да се заема с хората, където посетите семена, ще поникнат по-бързо и ще вържат плод, който ще се множи. Като в тези хора никога няма да върна някой пианде, който иска да се впише (Разбира се без бутилката.) А за негативната ти настройка по отношение на ресторантьора и коментара ти - "Ти нали не мислиш, че този човек ще ги храни тези хора години наред?!" също съм писал по-нагоре, - ами ако добродетлността е временно нещо - тогава и хляба ще е кампаниен. И именно това е идеята - да се посеят семена, които да вържат из основи и да вържат плодове, които ще са трайни и ще станат добродетел и начин на живот. Защото държавата да не би да е критерий за устойчивост, морал и сигурност във времето. Надали. Но човешката душа го има това като опция и тя трябва да се възползва от нея. Това го чувствам като мое, и не виждам смисъл да се дърлим кое е по-важно. Има баланс вече и на двата фронта и виждам, че са застанали хора, които да имат желание и сили за двете. Това е даже още по-вдъхновяващо от колкото да се работи на едно ниво, защото целта е една и ще се постигне по-лесно. Мисля, че ако всеки приеме работата и на другия за важна - ще се получи синергия, но ако всеки подценява другия фронт - ще се получи затихване на ефекта. Съжалявам, за това, че бях много агресивен към хората, които са приели единствено работата на ниво държава. Направих го защото преди време бяха много агресивни към останалите и не само омаловажаваха, но и считаха, че това са празни приказки. Доста хора напуснаха групата във фейсбук, заради това. Сега виждам, че не е така и спокойно може да възцари хармония в дискусиите и мненията, както и градивна критика, за да се роди едно здраво дете с майка и баща. Всеки ще познае себе си кое му е по сърце, но явно и от двамата има нужда.

Ивелина - В такива като ресторантьора за който говори Никеланджело е любовта. А смисъла, който влагаме в думата "държава" ми е малко като "неудушевен предмет", че да чакаме любовта от нея. За това трябва модела с хляба да е децентрализиран и да не зависи само от "държавата", а от хората за хората - свободни за да го измислят, направят без да чакат наготово. Защото винаги има хора, които искат да контролират хората и държавата и целия свят и какво ли не. И в този смисъл, хората, когато направят проекта сами, съответно ще си изградят независимостта, която няма да зависи от новите избори, резерва или хазната. Държавата нека помага, но все пак и ние да си копаме градинката вместо да зяпаме и крякаме за манджа от горе.

На Диана хлябът ще предпочета, защото - той е споделен с любов и собствен труд, с радост и веселие. С него ще се наям. А не само с “калории” ами и с истинска храна – хем за тялото, хем и за душата. Защото храната за душата, липсва в държавната схемата на братлето. А този хляб, за който говори Диана - пекарната и хората, които ще се събирата там, ще даде точно тази храна. Ние все по-малко се нуждаем и ще се нуждаем от твърда храна. В един по-дълбок смисъл – този хляб е тази финна храна, но за тези, които го разберат и усетят. И те ще работят по тази част най-вече. И трябва поне духом да ги подкрпиме, вместо да ги мачкаме. А държавата и финансистите ще се грижат за останалите хора, които не я усещат още тази нужда и им трябва време за да я познаят. И двете задачи не са лесни и заслужават уважение и затова, ще се работи паралелно. От вън навътре – за да се нахранята тези, които чакат от вън системата да ги нахрани. И от вътре на вън – за тези хора, които искат “да се даде шанс на хората да са в играта”, а не само потребители. Работата на работниците от вътре ще докосни сърцата на хора, които ще допринесат за популяризираето и правенето на нещата възможни и за държавата. А съгласието на държавата, ще е пак добър знак за хората като начало- стига да не се облече само в левичарски предизборни актове и да се опорочи. Трябва да е ясно, че този акт не идва от някой политически манекен – а идва от парите на данъкоплатците към по-социално слабите. И даващите и получаващите го приемат. По повод финансовите въпроси на Галя по отношение на къщите “Колко хлебни къщи ще трябват?” колко, и откъде пари ще вземете? …) Попитай някоя баба как са успявали да приготвят хляба и да се нахранят преди 60 или 100 години и ще разбереш. Дори не са чакали от фурни Гале. Когато е имало много работа – тогава са го правили само един път седмично и са го повивали в кърпи за цяла седмица. И в едни самоделни печки ( не, че и на открито не може - в гърне или сач). А като говориме за къща за хляб. Всеки дом с печка и стопанин с голямо сърце – може да бъде първата къща за хляб та и последната. Като пример колко е лесно ще споделя, че жена ми за 1 час прави голяма содена питка или хлебчета във тавата на печката, с които макар и скромно си вземат около 10 човека. А ако е с квас – просто я заквасва от вечерта. Друг мой приятел-Гено преди месец като садихме фиданки, в един сач останал от пра-баба му направи за 20 човека чепати и не мога да опиша като ги намазахме с мед или тахан, за какво нахранване става въпрос. Защо си мислим, че всички хубави неща трябва да са свързани задължително със много пари, да са лъскави и съобразени със съвременната “цивилизация”, услвоия и условности. Ами не е така. Верно е, че в парите има енергия, която може да е за добро и в този материален свят тя може да помогне много. Ползвам ги парите и почти не се ограничавам. Но не е основното. Защото най-ценностното и миродавното е другото, което не можем да купиме с пари. По отношение коментара на Вили:“Диана, какво общо има твойто месене с идеята да осигурим безплатен хляб за цял народ ?! и също “Темата за мен е много важна , но ако тръгнем всички да се "правим" на жени , тези които имат сериозни и съществени предложения ще ни подминат директно.” Меко казано е много грубо. Ако смяташ, че една жена се прави на жена като замеси хляб – тогава в какво са се превърнали жените? А пък мъжете вече съвсем не са фактор-нали J. Искушавам се също да попитам-какво означава призивът - да осигурим “безплатен хляб”. Но започвам да си мисля, че ще трябва да тръгнем толкова из основи, че някои хора надали ще поискат да си признаят смисъла на “осигурим” или “безплатен”. Кой го осигурява, “чрез държавата”. Кой го прави “безплатен” – дали е важно съгласието на даващия. Да не се окаже, че тези които най-много си мислят, че дават на (интер)национално ниво – ще станат главни геои в приказката – “С чужда пита, майчин помен”. Но тази тематика не бих искал да я спорим сега, защото виждам, че замисълът ще се изясни постепенно, забелязвайки добрата новина, че в групата се дава път и на по “различните” мнения и те вече валят като бисери, които ще събереме в един момент. По повод Ивелина, която казва – “Не може, например, Диана да вложи енергия, средства и сили, за да напрви къща за хляб, а една част от хората да „седим и му гледаме сеира, докъде, виждаш ли, ще го докара, пък ако успее да го свърши добре и до края, едва тогава да му повярваме и тогава да му помогнем”-както казва, друга част от хората - да се чудят как да стигнат до нея, за да си осигурят хляб, защото се нуждаят. С такъв капацитет разполага единствено държавата.” Ами МОЖЕ и дори историята го показва, че хората следват повече хора (със идеи и пример), а не голи идеи. Същевременно тези хора ще изпълнят ЗАЕДНО проекта с нея яко тя посее семената и започне да го прави. И както го споменах по-горе - къща за хляб може да бъде всеки дом. Всяко място – дори открито – където може да споделиш – с даване, получаване с любов – хляб, знание, усмивка, съвет, опит, песен. По отношение на опасенията, че това ще са кампанийни неща. Ако за някои – добродетелността е кампанийна –тогава и хляба ще е кампаниен. Свободен е избора на всеки- някои ще си останат с иху и после тиху. Други тихо, тихо ще наравят велики неща, които ще променят някой ден представите на много хора, които ще сеят идеята в други хора и т.н. Това е нормалния процес, а не без да сме нахранили и един беден дори с усмивка, да мислиме за всеки ром и т.н. Та те повечето роми са по-щастливи от нас и доста по добре разбират и прилагат “споделянето”. Къде сме тръгнали да спасяваме, някой, който е по-напред с материала от нас J Видях, че нещо към мене е окастрено и нищо не разбрах. Ако е важно, но не може да мине – дори и да е негативно – пращайте го на лични–през фейса – името ми е същото – Dimitar Hrusanov. Критиката е важна и трябва да се изкаже, защото е много лесно да залитнеме или да се самозабравиме, особено ако е някой прибързан като мен.