Dimitar Hrusanov

Ей за това говорим Диана - Поздравления Ей за този ентусиазъм, който получи и ще го предадеш на свежарите в твоя град и постепенно ще осветлите и другите. Ще пипнете хляба с ръчички, ще разчупите една питка. Ще поканите някой възрастен да покаже опит или да ви научи на една народна песен. Може да се появи и някой с китарка или друг инструмент и веселба да спретнете. Ще решите някой ден и градинка да засадите или да помогнете на някой немощен. И така чрез свързване и радост много хора изгубили надежда и вяра, ще намерят божествения замисъл. От хляба тръгнахме и до къде стигнахме. Мисля, че това точно е имал в пред вид учителя. Но дори и да бъркам някъде - сигурен съм, че ще е за добро, защото го изпитвам. От както се събирам с такива хора - добротворци и не само и виждам как се множат и как им светкат очите. Всички знаят как да се живеят и веселят - (без алкохоли цигари и месища), с големи сърца и светли идеи. Ако решиш - викай да помагаме, кой с каквото може. Някой с идея, друг с брашно, трети с опит, четвърти с доброволен труд, пети с песни, шести с ремонти и дизайнване, седми със садене и така нататък. Това е истинската работа по проекта. В малките градове и села ще стане най-първо, защото има задруга и хората се познават. В големите градове, ще е по-трудно, макар, че хората за които говоря повечето живеяят в София. Но така или иначе скоро време по-осъзнатите ще се сдушат и ще го направят или в града или ще се изтеглят по към чисти и зелени места. Виждам как не ги сдържа големия град. Това наблюдавам от известно време и споделям като процеси и за това мисля, че проекта ще трябва да е на ниво - общност или племе да го наречем. Там е животът му. А от държавата ще се възползват най-вече по-"нормалните" от типа привърженици на еврофутбол, чашката (разбирате ме) както и градските пенсионери, които отдавна са изгубили връзката с корените си или природата - както е било едно време. Разбира се всеки има шанс да бъде част от по-живата част. Тази която зависи и от него. Но е ясно, че някои вече са си в джаза, а други трудно ще ги изкараме от кръчмите в този живот. Но това е положението - каквото си направиш сам - никой не може да ти го направи. Карма която всеки сам трябва да си обработи. Ние ще правим каквото трябва, а да става каквото ще.

..... 1. Сутринта jul е постнала много ценно кратко филмче, което много силно кореспондира с идеята на проекта, засягайки точно липсващите моменти, за които се притеснявах в "тази" и "онази" група. Ако някой все още не е докоснат, но иска да бъде докоснат от финния замисъл на проекта - във филма, ще може да го визуализира. Точно това се опитвах да кажа и благодаря на Джул, че го постна. С идеята за хляба хората да започнат да се свързват, подпомагат и веселят заедно. Да се изместят от точката на споделяне - кръчма и обекта на споделяне- някакъв алкохол. По една или друга причина те са забравили дори как да се радват на живота. Идеята за хляба, е един от шансовете да се обединят. Но забележете как става във филмчето - Всеки е в здраугата. От една къща без покрив - са направили едно духовно средище прегръщайки идеята за да правят хляб заедно. И това се случва на много места. Та тука повечето читалища и общински школи или църкви са си с покрив. Само праха трябва да се избърше. Доброволец е направил пещта. Дори слепи са пожелали да месят. Вярно е, че със зърното в градовете и по-високите места трябва да се помисли някакъв по лесен модел - чрез държава или дарения, но в места като Добруджата спокойно може да се следва това, което е казал и учителя - от посяването на зърното да се тръгне. Колкото и да изглежда нереалистично сега, за в бъдеще това ще се получи на много места, защото виждам все повече осъзнати хора, искат да пипнат, да посеят, да направят нещо с ръцете си и да го споделят и да се радват със себеподобните. Но трябва модел с личен пример. 2. Искам да изкоментираме финансовия проект наречен "черешката на тортата". Ще трябва голяма маг, за да убедим финансистите в тази магия със сребърния фонд. И за да съм сигурен, че трябва да я прегърна в този му вид искам да попитам съставителя следното - А ако със спестените пари от подарния хляб някой си купи ракия, дали ще има файда от проекта? Моля сега е момента финансистите да се намесят с мнения по въпроса. Извенете ме ако вчера съм бил грубичък с тях- просто бях афектиран от встъпителното изречение на Божо, но в долната си изложена по точки част има право в забележките си по отношение финансите и това трябва да се излъска. Макар и да съм фен на духовната част, която не трябва да изостава и тя е семето на проекта според мен, когато мога ще подпомагам и финансовата. 3. Нека се стреми проектът да е колкото се може по-хоризонтален и децентрализиран като переспектива, за да могат смите хора да го почувстват като свой. Дори ако е е максимално независим от личности, държава, политици би било най добре. Това е трудния път, но колкото повече е свързан с общностите по местоживеене - толкова ще е по-добре изживян и ще се прояви ползата му. Не трябва да спираме покрепата на държавата, но да не е на всяка цена. Да бъде там където хората съвсем не могат да си го позволят или степента на осъзнатост. Знам, че ще стане мешавица и изглежда несериозно, но в крайна сметка трябва да позволим на всяка общност и човек в нея да се прояви и да си обработи кармата, защото така ще придобие опитностите, заради, които е избрал да се роди. Това е идеалния вариант и сигурно до там, ще се стигне някой ден. Макар, че като гледам филмчето - виждам, че се прави вече и хората си се веселят и вдигат конвергенцията без да разберем. Днес видях нещо интересно от Учителя по темата : Аз вземам хляба в широк смисъл на думата, а не както обикновено го разбират. Ако можеше без хляб, Бог щеше да създаде друг свят, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хляб на хората, да бъдат всички сити и доволни. Като се храни, човек преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т.е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувства, като прави добри дела, човек пак се храни. При това хранене той усеща нужда от ближния си, да сподели с него своите мисли, чувства и постъпки. Споделяйте тогава и материалната си храна със своя ближен, да става правилно обмяната. Модераторска бележка: След публикуването на настоящото мнение темата беше почистена от спорове и информация, отнасящи се за хора и взаимоотношения, които нямат връзка с нашия сайт и форум. Моля всички участници в дискусиите да спазват добрия тон и правилата на Портала. Всякакви опити тук да се изясняват отношения и разправии, възникнали в други сайтове, ще бъдат своевременно модерирани. Моля читателите в темата да ни извинят за забавената ни реакция и за евентуалните несъответствия в последните мнения.

Божидаре явно ще се съберат силите ни макар и усилията да са в различни посоки, но преди това не мога да не изкоментирам поста ти, който колкото и да е готин - фактологически не е уместен. Защото аз съвсем не отричам финансовата част - цитирам се "Не че подценявам работата на финансистите - и без нея няма как да се използва държавата като донор." Докато от твоя страна цитатът ти е: "Щото едно е да се захванеш, а друго е да си правиш духовни оргазми с това, което би могъл да го направиш, щото си ужасно добричък/чка, но без да си мръднеш пръста." Първото клони към приемане, докато второто си е арогантно от всякъде Та в този ред на изразяването ти остава да уточним само дали само математиката и законодателната му обосновка е работа? Та това ако е най- трудното мислиш ли, че не могат да се съберат един кадърен юрист и икономист и да го уточнят. С математиката задачите са решими (суровини, труд, логистика, данъци, такси, крайна себестойност, ддс и т.н.) и навярно са, вече са решени от такива като Никола. И съвсем не подценявам тази работа-казвам го всеки път. Само не са обявени лобистите при народните избраници кои ще бъдат, но по начина по който се задвижва проекта - мисля, че е възможно и това да се знае вече. Та толкова ли безкрайна и тежка е тази финансова сметка, че всеки път сте негативни като се заговори, че в този проект трябва да се налее живот за да има полза от него чрез израстване на хората с акта на даване, приемане, свързване. Ако го оставиме само със сметките, не ли просто поредната социална придобивка. Не е ли духовната му част важна работа, която има шанса да доведе до духовното израстване. Защото за какво сме се родили, какво ще отнесем на оня свят- ти, аз и всички хора. Ами отнасяме само тази част с придобитите опитности. И затова недей я подценявай моля те и не си мисли, че само математиката е работа. Бабите ни когато са сяли, косили, мляли, месили, пекли и раздавали хляба на 7 деца, дали са правили финансов анализ. Но със сигурност са изхранвали родителите ни, а някои са взимали по някое сираче да го гледат. А сега ще ви кажа какво е също свършена работа. Познавам и се срещам от година време с едни, светли млади хора с които си пееме по някога. Някои от тях не работят други работят малко, но като цяло са безпарични, но много помагащи. Та същите в един неделен ден ядяха от една паница и ме поканиха. Попитах ги кой я е зготвил и се оказа се, че зимата всяка неделя събират кой колкото има в джобовете си пари за зеленчуци и подобни и готвят храна за бедните и я раздават пред банята. Това беше остатъка. Като знам колко са зле с парите щях да припадна от кеф, задоволство и срам. Ей това за мен е свършена работа и сила и чистота на духа. Крайно време е да разчупиме малко "ценностните" си модели. Искам и се надявам следващия път да съм по-позитивен

...... Драги - играта с ДДС-то е математика от 3-ти клас и е ясна от повече от 17 години. По веригата всеки плаща само 20% ДДС върху надценката си, а крайния потребител ще плати цялото ДДС, но ако се счете за разход на фирмата изпълнител - ще си го върне цялото. Във финансовата част и бюджетирането - също няма интеграли-дори и корен квадратен. Ще поспорите още малко и ще го решите с подробностите, които пропускам, защото ви е достатъчно интересна и явно я разбирате. ОК. Но моля ви не мразете и не игнорирайте другата част, която е много важна (духовната). Нова група ли трябва да се направи за нея. Не че подценявам работата на финансистите - и без нея няма как да се използва държавата като донор. Но този донор, не трябва да бъде на всяка цена, защото в основата на проекта има много по-финни моменти. И тези, които не ги чувстват - поне да не ги отричат с перверзните си думички, които не искам дори да споменавам. Нима мислите, че става въпрос само за парче хляб и да предвидим коя натягаща се партия ще го включи в предизборната си лява платформа. Дали Учителят е имал това в пред вид. Ако хората не се ангажират с акта на споделяне и даване и приемане - тогава основния замисъл може да избледнее. Затова моля ако не чувствате тази част от идеята като своя, поне да не я мразите.

Здраве на всички! Искам да споделя тук усещанията си към проекта за хляба. ..... Та Първото което искам да споделя е, че проекта трябва да работи и на двете нива - Държавното-материалното с което се е хванал Никола. Трябва да се мисли дори по-първо и за духовната му част - онази, която работи в по-финният свят и кореспондира със сърцата, усещанията на хората катарзиса, който искаме да се случи у човеците - да споделят, да си помагат, да мислят за цялото, да се свързват, но бидейки ангажирани с това, а не оставяйки ги в ролята на консуматори, които ще разберат от телевизията, че ще получат парче хляб от някой като Бойко или някоя предизборна лява партийна платформа. Ясно е, че държавата е важна и уважавам волята на Никола, да се захване с толкова тежка задача, но осъждам липсата му на уважение към духовната част на проекта и подхода му да кара хората да си трият неудобните мнения ( все едно да се обезличат). А такива като мен, които не пожелаха да мълчат -да се изключат вече от групата. Този подход ще обезкърви групата и идеята. Макар и да съм чел малко от Учителя, имам спомена и усещането, че ясно е казал как хубавите неща стават първо във финния свят и после в материалния. Ако влезем в сърцата на хората-те могат да го споделят за дни на милиони хора и тогава ще може да се приеме много по-лесно от държавата и институциите, където също работят хора и хора вземат решенията. Освен това ако желанието на една критична маса от хора е силно и чисто това неминуемо ще допринесе в изсветляването на по тъмните пречки. Може ли да влезе в сърцата на хората проект, когато личната воля на човека не се зачита; когато се счита, че всико което не е свързано с икономикат или институциите е загуба на време; когато искаш да се дискутира и да се приеме, а в същото време изкаш само послушници, а непослушните - вън. Няма как да влезе в сърцата по този начин. Може и да се случи проекта - и пак ще е добре. Но много по-добре ще е ако мине през сърцата на хората - но това става чрез свободната воля, която трябва да се зачита и приема. Второто което искам да изкажа дава насока на първото и е свързано с принципа - отвътре на вън. Нещата трябва да тръгнат от човека вътре-после към ближния-общността-та да се покрие държавата. Така ще се усети принципа на даване и получаване, когато хората го правят по между си и сами учавстват в него бидейки ангажиране кой с каквото може. Старите с опита, младите с енергичността си, безработните с труда, бизнесмените със средствата и т.н. Защото как при това ниско доверие в държавата ще се усети този акт на споделяне. Добре ще се приеме, но надали ще доведе до особено голям катарзис в духовността, които според мен са заложени в проекта. Нека да потърси всяка община или по-малка група начин да събуди изпълнението на проекта - някои по-богати общини могат да си го позволят дори веднага. Но първо да спечелят сърцата на хората - да ги съберат по запустелите читалища или църкви или поляни, да споделят идеи, опит, погачи, песни, танци та да се свържат и да си спомнят как могат да живеят и да се веселят. Защото повечето не знаят и затова ходят по кръчми и се напиват или гледат филми и заживяват чужди роли. После да се види кой с какво иска да се свърже с този проект. Да се видят ресурсите на района - средства, земи, пекарни има ли, или ще се направи едно кимбе ако трябва или ще се ползва фирма или на първо време по къщите ще се пече и меси. После може да дойдат на време разчетите, които Никола и други икономисти са правили за да се видят сметките в перспектива да са устойчиви за целия район. Но всичко трябва да бъде с акт на свързване и споделяне. Трудно е, но трябва да посеем правилното семе. Ще има песимисти, както винаги, но тях може да ги слушаме, но по-добре да не ги чуваме. Но ще има и успели и тези успели ще повлекат крак и на неуспелите и на държавата. И този процес с нищо не пречи да се работи и на ниво държава, за да може да не се облече само в мантията на народните избранници в парламента или ако се облече - поне от вътре да е останало нещо и от хората за хората.