ISTORIK
-
Общо Съдържание
632 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
4
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от ISTORIK
-
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Пожелавам на всички вас весели празници, здраве, щастие и много сбъднати мечти през 2013 г.!
- Inseparabile, Донка, Eлф и 5 others
-
8
-
Хм... Странно...
Аз не съм попадал на теми, чиято тематика да мога да определя като зла. Възможно е в някои теми да има злобни коментари, обиди и др. под. нелицеприятни неща. Но аз не съм попадал на такова нещо.
Аз обаче не претендирам да съм изчел всички теми и мнения, намиращи се в този форум.
Не зная авторът на темата дали има предвид заглавия на теми (най-лесно е заглавието да се преформулира) или нечии конкретни мнения в определени силно дискусионни теми. Или - завоя на някои теми твърде встрани от основната им посока. Или пък - нещо съвсем друго.
И на мен би ми било прелюбопитно за кои теми иде реч. И какви са проявенията на Злото в тях.
Библията казва да разрушаваме делата на Дявола... Ами - дайте първо да ги видим - какви са и къде са извършени...
-
Срещал съм идеята, че Адам и Ева са били твърде малки или твърде млади, когато опитали от плода на дървото на познанието (за добро и зло).
Господ е щял да им даде да го опитат, но - по-късно, чак когато те порастнат.
-
Да, така е, но по принцип, ако с някого нямате какво да си кажете онлайн, няма да имате и какво да си кажете офлайн, на живо, очи в очи.
-
Надявам се тази тема-анкета да събуди вашия интерес.
Благодаря на всички, които решат да гласуват и да споделят мнението си в нея.
На втория и на третия въпрос можете да дадете повече от един отговор.
-
Родителите понякога се бъркат в работата на учителя. Ако не са доволни от него, да се пробват на неговото място - само за ден, за седмица или месец... Да видим колко време ще издържат!
-
Много се злоупотребява с думата "християнин". Кой е християнин?
Мнозина твърдят и вярват, че са християни.
Но една част от тези хора или не са чели Новия завет на Библията, или не постъпват "по християнски", или смятат, че е достатъчно да запалят свещ в църква и да се прекръстят или - да носят кръстче на врата си.Някои са източноправославни, други са католици, трети спадат към някоя протестантска Църква. А има и такива, които, вероятно от незнание, изповядват ереси.И всички казват: "Аз съм християнин."...А дали е така?Какво означава да си "истински" или "добър" християнин? Какви са критериите, какви са границите, в които трябва да се вмести християнинът?Трябва ли да вярва в нещо, да (не) прави някакви неща, да се облича по определен начин, да носи отличителни знаци?Какво отличава християнина от мюсюлмамнина, будиста, или от привърженика на друга религия?Какво отличава християните едни от други, един от друг?Как да разберем дали човекът, който твърди, че е християнин, е действително такъв?---Има и невежи в религиозно отношение, които казват: "Този човек католик ли е или - християнин?" или пък питат: "Каква е разликата между католическата и християнската Църква?"Все едно, че католицизмът няма нищо общо с християнството!И не става ясно какво точно разбират те под "християнство" - ранното християнство ли, източното православие ли, някоя протестантска Църква ли, някоя християнска секта или ерес ли, някой католически (рицарско-монашески или само монашески) орден ли? Или - нещо съвсем друго. -
Здравейте, ThinkExist!
Имате ли опит със сприятеляването с хора онлайн - в сайтове за запознанства, във форуми, в чат-програми?
Ако нямате опит в сприятеляването онлайн, можете да пробвате.
Ако си намерите форумни приятел(к)и, бите могли да се запознаете с тях и офлайн - на среща ан потребители на форума.
Можете да се срещнете и с хора от сайтове за запознанства или - с ора, с които сте се запознали чрез чат програми (mIRC, ICQ, Skype и др. подобни).
Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет, няма да има какво да си кажете и на живо - един срещу друг - на чаша кафе (чай, бира, вино).
Разбира се, не трябва да се стига до крайности от типа "Обожавам компютъра си, понеже всички мои приятели живеят в него."...
-
Ето още статии...
- Родителските кооперативи – алтернатива в отглеждането на деца
- Родителските кооперативи - смислена алтернатива извън закона
- Родителски кооперативи заменят яслите
-
A, хубаво! :-)
-
Historiker, тук ще намериш един много хубав съвет, който се отнася и за твоя проблем. Виж отговор номер две!
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13885&hl=
-
Иво, направи си акаунт в Google plus.
После използвай webmaster tools --->
- google analitics
- google optimizer.
Може по този начин да успееш да откриеш злотворния код и да го унищожиш.
-
-
Истинското търпение е да се търпи нетърпимото.
Търпението насаме със себе си е надежда. Търпението заедно с друг човек или с други хора е любов. Търпението заедно с Бог е вяра.
Бъдете търпеливи с всекиго, тъй както Господ-Бог е търпелив към всяка земна твар!
-
-
Мисля, че ако спреш да мислиш за това, дали дадена ситуация ще ти докара стрес или - да, по-добре е да мислиш за нещо по-приятно.
Каква е двигателната ти активност?
Наред с психотерапията можеш да посещаваш някой клуб по танци, йога и/или бойно изкуство. Слушай приятна музика... Разхождай се... Чети някакви книги, започни да учиш чужд език...
С други думи, запълни ежедневието си с неща, които са ти приятни и полезни, вместо да седиш и да мислиш дали в следващия момент ще се стресираш, дали ще се панираш...
Вместо да взимаш лекарства, мини на витамини (Витарал, например). Може да си самовнушиш, че Витаралът ти действа успокояващо (също като успокоително лекасрство, дори - и по-силно от него).
-
Веднага се сещам за няколко неща:
Има различни видове памет. Това са:
- зрителна (когато гледаш някой да ти показва някакви движения, които да повториш, примерно - ката от карате; когато четеш книга, учебник или написаното на дъската от учителя в час; когато изучаваш географска или топографска карта)
- слухова (когато слушаш как някой ти разказва или ти обяснява нещо; думите на учителя, примерно или - когато четеш нещо на глас)
- двигателна (когато пишеш под диктовка някакъв текст, когато свириш на музикален инструмент определена мелодия, когато изпълняваш някакви техники от дадено бойно изкуство)
- емоционална (когато запомниш нещо, което е въздействало върху емоциите ти - някакъв исторически факт, който те е накарал да се почувстваш горд, тъжен... Или, ако учителят се е пошегувал и запомниш шегата, покрай нея помниш и онова, заради което тя е била казана - някаква научна информация)
От друга страна, паметта се поделя на:
- краткотрайна (първична)
- дълготрайна (вторична)
Помощ в запаметяването дават четенето, изучаването на чужди езици, решаването на кръстословици, комбнирането на интелектуален труд и физически труд.
Важни са умението да се съсредоточаваш, внимателното наблюдение, внимателното слушане, многократното повторение на някакво стихотворение или на някаква мелодия, на някакъв танц, на някаква ката - докато бъдат наизустени. Да не забравяме, че има хора, които знаят Библията или Корана наизуст!
Важно е умението да се правят асоциации.
Много важно е и умението да се осъзнае логиката на събитията. (Било ли е дадено събитие неизбежно? Как се е стигнало до него? Какви са били причините и поводът то да се случи? А какви са последствията от него? За кои следващи събития е причина или повод то?)
---
Може да прочетеш някоя книга за паметта, например:
- Тони Бюзант, "Супер памет - как да запомням всичко, което искам"
- Уилям Аткинсън "Памет и супер памет - неограничените възможности на паметта"
- Франц Льозер "Силата на паметта - техники за тренировка и развиване на паметта"
Успех!
-
Здравей, Мира!
Според мен, пред теб стоят три пътя, от които трябва да избереш само един.
1. Да останеш в дома на родителите на починалия ти съпруг.
2. Да се завърнеш в родния си дом, където живеят едното ти дете и твоите родители.
3. Да излезеш от дома на родителите на съпруга ти и да не се върнеш в родния си дом, а - да излезеш на квартира (под наем) или да си купиш собствен дом/апартамент.
4. Временно може да живееш и при някое приятелско семейство, ако такова семейство се съгласи на съжителство с теб. В този случай ще трябва да си поделите разходите на домакинството, поне - през зимата.
Не казваш как смъртта на баща им се отразява на децата ти. Не им ли липсва мъжкият пример? Минавало ли ти е през ума да си намериш нов партньор в живота? (Например - чрез сайтовете за запознанства, чрез агенции за запознанства, чрез агенции, уреждащи групови срещи... Или пък - по друг начин...)
-
Как да избегнете чувството на вина?
1. Задайте си правилния въпрос. Не - "Кой е виновен?", а - "Какво да направим от тук нататък?"
2. Вината се появява от противоречието между "трябва" и "не мога" и/или "не искам".
3. Действайте:
- Ако е необходимо, идете и се извинете. Да кажеш на някого "Извинявай!" е начин да излезеш от лабиринта на вината. Веднага ще почувствате облекчение. Вие не се оправдавате, вие се извинявате, т.е. признавате грешката си и искате да я поправите.
- Помислете какво може да се направи още сега.
- Анализирайте ситуацията.
- Преценете как ще трябва да действате в бъдеще при подобни обстоятелства, когато например лесно ще избухнете. Измислете начини как да избегнете това, без да обиждате близките си. Например, може да излезете да разходите кучето или да отидете да измиете чиниите, да изхвърлите боклука или да изметете двора или улицата пред къщата си или да напазарувате. В това време напрежението, дистресът или гневът ви ще спадне.
4. Не страдайте ненужно, а поправете грешките си. Не се страхувайте от промените! Така ставате по-мъдри.
-
Може би ще ти бъде интересно да прочетеш за връзките между мъжете и жените, започнати в интернет. Ето и самата тема:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8564&st=0
-
Историк, стратегиите, които предлагаш, звучат резонно, но ги тълкувам като бягство от проблема и напрягащите ситуации.
А аз целя точно обратното – изправяне срещу тях, приемането им с ново и различно отношение и за финал – справяне с тях и правилното им асимилиране.
Аз не предлагам бягство от проблемите, а - временното им избягване, докато намериш сили и начини да се справиш с тях.
В специализираната литература тези стратегии се наричат "психологическо айкидо" (или "психологическо джудо").
Пожелавам ти възможно най-бързо да намериш начините за справяне с нежеланите ситуации! Успех!
-
Препрочитаме ги, когато намерим време...
По едно време имaше една интересна идея - да се играе някаква кореспондентна игра (чието заглавие не си спомням). Получавахме по пощата (офлайн!) малък текст и варианти за действие. И изпращахме отговорите си обратно - до един от авторите на книги-игри. За съжаление, настъплението на компютърните игри и инфлацията убиха тази идея още в зародиш. Спомням си, че основната идея беше да има определен брой играчи, които в началото трябва да обзаведат замъка си и да въоръжат войниците си. После - да разузнават, да нападат съседните замъци (на други играчи) и така нататък. Една от ситуациите беше това, дали да закупиш бъчва вино за войниците си или - обсадни машини и стълби. Много добре беше измислено, но приключи с размяната на няколко писма. Много жалко!...
Всъщност, такова нещо би могло да се изпраща по електронната поща до читателите. Те биа могли да си принтират географски карти, карти на лабиринти...
Настолните (книги-)игри също се опитаха да заемат някаква ниша. Опитвал съм ги, но не останах особено очарован. Не се оказаха толкова забавни, кокото очаквах.
Имаше и някакво списание, посветено на тези жанрове, но и то залезе. Факт, също достоен за съжаление.
-
В древността и средновековието само учителят е можел да каже кой е негов ученик.
Как днешните учители да нарекат свой ученик някой, който не е пожелал да научи нищо от тях, който бойкотира и саботира учебния процес в час?
За съжаление, днес учителят не може да избере няколко ученика, с които да работи сериозно. Държавата му натрапва и бройката на учениците, и самите ученици.
Сега системата (колко безлично звучи само,а?) им вменява дейности, които са извън преподаването - работата на други институции - социални дейности, архивистика, учебен отдел... Затрупани са с учебна документация, броят ученическите отсъствия, носят на крака (!) разни формуляри до социалните (а за какво са интернет и електр. поща?) и какво ли не...
Ако някой министър (се сети да) въведе учебния отдел - по модела на университетите - в училищното образование, само това да направи, ще остане завинаги в историята на педагогиката.
-
Заповядайте на прожекция на филма "На нож!" в Пловдив, която ще се състои на 6 ноември от 18.00 в зала Съединение на Регионалния исторически музей.
Преди 100 години България влиза във войната, на тази дата ние - екипът на сайта "Българска наука" (http://nauka.bg/) искаме да покажем своето уважение и да почетем спомена за всички, взели участие и дали живота си в тази война.
Филмът предлага нов поглед към събитията от 1912 г., историческият им и духовен смисъл и отражението им върху българската история и народопсихология, преценени от гледна точка на стогодишния юбилей, натрупаните исторически и социално-психологически оценки и най-вече - от висотата на преосмислените през изтеклия век ценности на демократичната цивилизация. Предвижда се обръщане на внимание на недостатъчно разгледани и неизвестни обстоятелства.
Акцентът е към обобщаване на информацията за войната, както - и върху духа на българската армия и българския войник, представяне на гледните точки на всички балкански страни за войната и отзвукът й в Европа.
Ето за какъв филм става дума:
Кakво да правя от тук нататък?
в Лични истории
Добавено
Ако нашето момиче и румънеца не са желани в България, Румъния и/или Гърция, има много други държави по света, в които те двамата могат да се преместят и да заживеят заедно.
Ако пък връзката им е виртуална, значи са заедно някъде в дебрите на интернет.