Божественото богатство е да си диво дете - да имаш такова богатство, което се появява или изчезва в зависимост от твоята мисъл. Децата мислят, което им е угодно. Ако живея в голяма къща със слуги, слугини, готвачи, шофьори, иконом ще е трудно когато на вратата ми почука някой бедняк - тогава аз ще почна да мисля, че съм най-долния слуга и ще го сложа да седне удобно, ще му измия краката, ще му дам най-хубавите си дрехи, но това е идеалът, а реалността е че "слугите" мислят че са ми господари и няма да ми позволят да прислугвам на бедняка, а ще го изгонят, но аз ще го догоня и ще му дам не от излишъка си, а всичко което "имам" в момента, защото аз имам милиони, но не са тука днес, а ми се дават малко по малко. Учителя казва, че ако ми се даде цялата храна на веднъж, тя ще се развали, затова се дава малко по малко.