Neda A

Добро утро, господин Баев:-) Това писъмце е нещо като посещение при терапевт. Ако обърнете внимание на часа ще се досетите, вероятно, защо. Събудих се посред нощ и не мога да заспя, вслушвайки се какво става-колко ми е пулса, колко ми е кръвното, изпотявам ли се, дали не е поредния пристъп на паника...Макар че навън се разбуждат птиците и се сетих, че от повече от 20 години не съм била будна по това време, не съм ги чувала и в това има нещо приятно :-) Все пак да се върна на основната тема: прочетох внимателно нещата, които ми изпратихте, започнах да упражнявам дишането, изтеглих си и слушам релаксираща музика, която действително ми се отразява благотворно, засега не успявам да "визуализирам" страха и/или да се възползвам от него и това дори ми се вижда плашеща опция. Наложих си, макар и само от два-три дни, да излизам сама, да бъда по-активна физически и у дома. Все още не се престращавам да изляза с приятели-донякъде, за да не ми "стане лошо" и ако получа пристъп ще ги притесня, суматохи, въпроси и тн. Но е факт, че имам желание за това, а от месеци не се е случвало. Ето нещата, които бих искала да обсъдя с вас: 1. Никъде не прочетох вариращо кръвно налягане и/или хипертония да съпровождат генерализираната тревожност. Ако правилно съм разбрала, при нея симптомите са, така да се каже, имитативни. Всъщност, това, което ме притеснява са пиковете и спадовете на кръвното налягане, които са съвсем реални. Макар че другите симптоми съвпадат, без изпотяването, възможно ли е да става дума за друго заболяване? 2. Навсякъде пише, че пристъпите на панически атаки продължават по около 10 минути-при мен е доста по-дълго-от порядъка на 1 час и повече, но признавам, може би аз усложнявам или удължавам сама състоянието си със страха, тъй като досега смятах, че това са истински кризи, които сериозно ме застрашават. 3. Пристъпите са съпроводени с усещане за пълна загуба на тонус, усещането, че не мога да си вдигна ръцете дори или да направя и най-малкото физическо усилие-това също ли е типично? 4. В неделя, когато получих силен пристъп, ми предписаха вместо деанксита, друг антидепресант-есцеталопрам, но неговите съпътстващи ефекти ме притесниха доста-от чисто физически до мисли за самонараняване, суицидни мисли и тн. Моля Ви за Вашето мнение-дали не е прекалено силно или рисково от тази гледна точка. Аз слава Богу, нямам тези симптоми, но се притеснявам с напредването на времето и употребата му-пише, че подобрение ще се усети чак след две до четири седмици. 5. Съпругът ми е мн любящ и грижовен човек, но той някак си не приема мисълта, че е възможно едно "нервно" заболяване да окаже такива физически отражения като хипертония, загуба на тонус, пристъпи, при които човек става на парцал и продължава да се тревожи, че диагнозата не е правилна, че може би ми има нещо друго. Мислех да му разпечатам няколко текста за генерализираната тревожност и паническите атаки, но бих искала да обсъдя с Вас и опцията, когато съм на преглед той да е с мен и да поговори с невролога. Мислите ли, че това ще бъда полезно? 6. Неврологът спомена, че може би е желателна консултация с психиатър. Налага ли се, според Вас и ако да, моля, бихте ли ми препоръчали специалист. Аз се притеснявам от това да не ми предпишат някакви силни лекарства, които да ме държат леко затъпяла и безразлична-казвам това, защото имам приятелка, която от години пие ривотрил и не знам още какво и при нея ефектът е подобен, и да, спокойна е, но не бих казала, че съм я виждала радостна, ентусиазирана или динамична през тези години. Това предутринно писмо стана мн дълго, но за съжаление лекарите до този момент не са проявили търпението, може би поради факта, че лекуват къде по-тежки заболявания, за да поговорят и отговорят на въпросите ми. Пожелавам Ви хубав и успешен ден и Ви благодаря за времето и великодушието, което проявявате към хората. Неда

Благодаря Ви! Ще прочета внимателно текстовете, ще поразсъждавам:-) и ще пиша отново. Хубав ден и до скоро!

Здравейте, господин Баев и форумци:-) И аз, както всеки тук, търся съвет и помощ, за да започна да оздравявам. След поредица от няколко изключително трудни, емоционално, години, преди около месец започнах да получавам пристъпи на замайване, кръвното ми стана нестабилно, с неприятни пикове и спадове. И...започна ходенето по лекари и изследавния. До този момент не ми е открито някакво увреждане - физиологично или органично, и слава Богу. Световъртежите бяха определени като проблем на вестибуларния апарат и ми е предписано медикаментозно лечение. За съжаление пристъпите продължават и то вечер. Докато преди няколко дни, по време на силна буря получих мн тежък пръстъп-пълна загуба на тонус, изтръпване на двете ръце, плитко дишане и болки в гръдната област. Кризата се повтори на следващата сутрин и това ме накара да отида в неотложна помощ. За мой късмет неврологът, кото ме лекуваше досега беше там и, след като поговорихме, а и на базата на изследванията, каза че става дума за "паническа атака". Разбира се предписа антидепресант и ксанакс за състоянието на тревожност. Но от това, което прочетох до тук във форума, разбирам, че лекарствата подтискат, но не лекуват това състояние. Също така си дадох сметка, че се страхувам колкото от самите пристъпи, толкова и от мисълта, че мога да получа такъв пристъп. Моята работа е напрегната, свързана е със периоди на интензивно натоварване и отговорност, със срещи и пътувания. През този месец обаче аз съм замразила почти изцяло социалните и професионалните си контакти от страх, че ще получа световъртеж или хипертонична криза и няма да се справя, ще се дискредитирам професионално и ще загубя клиентите си. От друга страна това пък понижава самочувствето и доходите ми-също мн неприятна последица. И не на последно място-измъчва ме мисълта, че създавам тревоги и проблеми на семейството си-те са непрекъснато в тревога как съм, къде съм, дали не ми е станало лошо, поели са цялата домакинска работа, а аз съм се превърнала в лежаща, хленчеща и самосъжаляваща се лелка. Особено ме травмира мисълта, че не мога да се справя, че съм тежест, тъй като през последните близо 25 години винаги съм била човекът, който е отговорен за семейството, за прехраната, перфектният професионалист, който поддържа добър социален и финансов статус. Резюмето не стана толкова кратко, колкото го бях замислила, но го направих с мисълта, че това дава по-ясна картина. Разбирам, че трябва сама да си помогна, но моля за съвет-откъде и с какво да започна, какъв режим на живот и работа мога да си позволя или трябва да си наложа, да избягвам ли дразнителите или напротив-да се опитвам да привиквам към тях. Защото една от препоръките,които получих от лекар беше да се щадя максимално, да не се товаря с работа, да намаля всякакви дразнители, щом получа световъртеж да лягам и да лежа на тихо и тъмно място и тн. Но всички тези съвети, дори да са за добро, ме ограничават изключително много и бих се радвала, ако има и друг път за излизане от този проблем. И благодаря на хората, които са създали този форум, за да помагат:-)