Ariam

Имам си и едно любимо ..като мантричка, което ми помага да не се самозабравям.. "Вяра, надежда, любов, мъдрост и себеотрицание - Христовото съзнание", това също води към себепознание - да не се самозабравяме.

Нищо не учи така добре на самопознание,както живота.Той ни сблъсква с най-различни ситуации в които ние имаме възможността да видим реакциите си и начина си на възприятие.Това е едно огледало в което неминуемо се оглеждаме всеки ден, така имаме възможността да израстнем сами пред себе си.

Да, ами знам за съжаление е така, благодаря за отговора

Здравейте и от мен.Аз имам въпрос не много конкретна информация покрай него, но предполагам, че някой тук все пак ще може да ми отговори горе-долу.Интересувам се от един мъж -скорпион с асцедент дева, аз съм близнаци с ацседент близнаци.Най - голямото ми нерушимо приятелство е с жена -скорпион с асцедент дева.Правя си някакви асоциации с нея, за него.Дали би се получила подобна връзка , това ми е въпроса, наистина не разполагам с натални карти..няма как!?

И аз съм за, но само на плажа ли се срещате

Много благодаря за хубавите съвети, отново! Наистина събрах куража и ума си и продължих по пътя си.Вече няколко седмици не сме заедно, все едно никога не сме били, това е благодат! И аз и детенцето се чувстваме повече от прекрасно, остава само една работа да си намеря иии.. нещо такова Живота е хубав!!!!

Даже бях чела някаде, че жената на Расате, била прогонена чрез отрязване на косата си (по време на покръстването), един вид, когато ти отрежат косата, все едно си в изгнание.Съжалявам за 2рия пост,но сега се сетих.Не видях опция за поправка.

Много интересни притчи.Бих добавила и мита за прабългарите, които имали дълги плитки и вярвали, че в тях е силата им , освен в коня. Иначе, като жена много харесвам мъже с дълги коси, не знам защо, нещо подсъзнателно, пък и повече им отива!По естествено е!По-загадъчно! Но имам един въпрос, защо монасите на изток, бръснат своите глави по тази логика?!

Искренно благодаря на всички прекрасни хора, които са отговорили на темата! Може би наистина не търся отговори, а малко подкрепа, която получих по един чудесен начин и сега ми е много по-леко.Благодаря ви! На въпроса "и защо си причинявате всичко това?", ще отговоря, че просто и аз незнам. Относно книгите, които милата дама ми е препоръчала, обещавам да ги прегледам ) Пак благодаря!Всичко добро!

Нека допълня..Правя компромиси през цялото време, със себе си, с детето ни, правя компромис на свекърите си, които само се възползват от това, правя компромис със живота на всички които ме обичат, заради един човек, който очевидно ме обича по един много странен начин, заради човек, който обичам също,но съм на мнение, че е време този компромис да спре веднъж и завинаги, защото не се оценява и защото отсрещните хора не правят компромиси зарди мен и едно дете за нищо виновно..Нужно ли е за да излезна пред хорските очи една търпелива и компромисна личност, да съсипя целия си живот в името на тази любов?!?Не мисля и не ме интересува какво ще кажат хората..искам само свободата си от това полжение

Здравейте за пръв път пиша тук.Избрах тази тема, защото онази "Да се разделим ли../" е заключена! Тук говорите за компромиси към партньора, имам още един вариант в който са влючени и родителите на партньора..? Ще споделя колкото се може по-накратко нашата ситуация и моята дилема. Женени сме от 3 години и сме заедно от 3 и половина.Още в самото начало аз бях влюбена до уши в него и му давах всичко от себе си, само, че той беше малко друпнат и все изморен и така нататък.В един момент това почна да ми тежи, споделях всичко с него, молих го ако наистина ме обича да ме разбере...в крайна сметка стана нещо, което продължава и сега от материална гледна точка. Двамата останахме без работа за 2 месеца, преживяхме супер мизерията - на половин хляб на ден двамата, а понякога и без да ядем.Нямахме цигари - ние сме пушачи.На мен не ми пречеше, но той изливаше всичката си ярост върху мен. Нещата станаха повече от зле, моите родители ми помагаха с пари за да плащаме заема на мъжа ми, който е изтеглил преди да се запознаем.Храниха ни.Неговите родители и пръста не си мръднаха за нас.Криеха се в другата къща и ни гледаха как се изпокарваме.Спряха ни тока - продължи 4 месеца.Почнахме някаква работа с него - аз сезонна, а той в един хотел, като мияч.Не носеше пари , защото оправданието беше, че не му ги дават, забравих да спомена, че бях вече бременна.Той се прибираше всяка сутрин в 4-5 , пиян , напушен и мноооого весел.При положение, че аз гладувах в къщи..тревожех се за него, за това как да се оправим..Мислех, че когато родя детето, той ще се промени, ще гледа по-трезво на нещата.., но не познах. Минаха тези трудни 9 месеца, родих 3 седмици по-рано от нерви.Една седмица стоях в гадната болница, защото бебето беше много малко и имаше нужда да стои на системи.Върнах се в къщи.Един ден подкрепа или помощ не получих от никого, всеки само идва дава си ъкълите и до там.Той спи, аз се занимавам със всичко..Малкия поотрасна.Мъж ми си намери по-добра работа, аз бях в майчинство.Спавяхме се някак първата година на бебето.Разбира се не говоря за скандалите, за страданието, за всичко пропиляно като чувства и т.н.Напусках го 3-4 пъти, връщах се с надежда, че обещанията за по-добър живот ще са истина този път.Вярвах, че свекървата и свекъра ще спрът да взимат пари от нас.Вярвах, че няма да ми се меси. Вярвах, че ще ми позволят да движа финансите на семейството, при положение, че се справям по-добре.Но до преди 2 седмици, когато тотално спряха тока, при положение, че сме дали 600 лв за 3 месеца на свекърите да го платят (тока е общ), но не..не..не..не!! Прибрах се в Бургас при баща си и казах, че няма да си ида докато нещо не се направи и то да е завинаги, за да не изпадаме повече в това положение.Помолих мъжа си поне да си намерим квартира, той каза добре и до там.Обаждам му се последната седмица 3 пъти да го питам дали прави нещо по въпроса, а той ми казва, че скоро ще пуснат тока о0 и какво ме топли мен това,До следващия път, когато детето ми пак ще мизерства гладно и мръсно и неизпрано..ии аз не мога повече да гледам как детето ми страда, как аз страдам и как родителите ми се чувстват безпомощни, като ме гледат заслабнала, с падащи зъби на 23 и как не мога да спра да плача...Обичам мъжа си, бога ми незнам защо!!Според вас какво да направя..?!Да остана в Бургас или да си ида във Варна, кадето нищо добро и ново не ме очаква.Дете с баща или без него.Какво да правя..смисъл от разговори няма, защото говорим , обещават ми се някакви неща и после нищо.Не мога да му вярвам повече..не мога.