Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)
Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)
Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)
Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)
Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Налудничеви ли са тези мисли за хората и света!?Все още ли мислите че състоянието ми е поправимо!?
Прощавайте за дългият пост!
Благодаря Ви много за вниманието, радвам се че ви има!!!!!