Ioana

Трудно е да се борим с "Вятърните мелници" !
Въпреки че всеки ден излизам, ходя на работа, ходя при приятелят ми, върша нормални всекидневни неща ми е трудно и съм си тревожна!На моменти улавям как се заплесвам в гадните си мисли и странните усещания на дереализацията и деперсонализацията в някои понякога успявам да ги хвана преди да са ме обзели и малко или много се опитвам да ги смекча!Казвам си "Добре де не правя нищо лудо защо се чувствам така и се ограничавам от нещата които съм правила преди"!Сякаш съм си сложила една бариера на поведението и действията.Виждам че не съм така от вчера и въпреки всички мисли и странни чувства дните си минават и с мен не се случва нищо необичайно! Аз също нямам възможност в момента да отделя за психотерапия!По - точно нямам от какво да отделя !Аз също искам да се радвам на хубавите моменти и най-после да се освободя от това усещан, че съм тук за малко и всичко наоколо и аз самата съм си странна! Искам когато приятелят ми ми каже да отидем в къщата си да кажа " Хайде" без притеснения и с удоволствие без страх! Относно постовете за тези заболявания в интернет УЖАС! Направо изчетох всичко за всички болести!Толкова съм се начела, че даже започна да ми омръзва! И да ти кажа ужасно се сдухвах!Не е добре това, прекалено е! Сега съм си наложила една усмивка та дано ми дойде настроението и ведри мисли за бъдещето! ПИСНА МИ ДА РОВЯ В МИНАЛОТО И ДА СИ СПОМНЯМ КОЛКО ХУБАВО Е БИЛО, каква съм била преди и да не мога да се позная сега целувки!!!! С теб съм Таня

Не си сама в тази борба , дано това те успокоява дори и малко . Аз също всеки ден от 4 години вече се боря с ужасното присъствие на ПР . А тези 4 години ми се виждат цял живот, понякога дори губя всякакъв смисъл за живота си става ми много тъжно и плача от яд а не от съжаление. Човек когато не може да контролира живота и мислите си се чувства смазан поне аз така се чувствам . Според мен трябва да започнеш психотерапия защото аз отлагах толкова дълго дори и сега и тревожността ми се превърна във всекидневен постоянен страх от всичко. Желая ти успех !

Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Здравейте отново!
Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам.
1. страх
2.притеснение
3. нереалност(на себе си, околните и света)
4.умора
5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно
6. сърцебиене(вече не)
7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни )
8.кошмари (като цяло доста рядко вече)
9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко)
10.загуба на тегло(6-7кг)
11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала)
12.болки в гърба и врата(имам ги от години)
13. липса на интерес към повечето неща
14.паника (рядко,преди да изляза сама)
15. тъга (за миналото и спокойствието)
16.плач (вече рядко)
17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната)
18.прозяване
19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща)
20.липса на енергия
21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби)
22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам)
23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече)
24.липса на мотивация (или по скоро разочарование)
25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре)
26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание)
27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни)
28.страх от смъртта (имам го и определено)
29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя)
30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР)
32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно.
33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам)

Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града.
Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността.
Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата!
Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!?
Налудничеви ли са тези мисли за хората и света!?Все още ли мислите че състоянието ми е поправимо!?
Прощавайте за дългият пост!
Благодаря Ви много за вниманието, радвам се че ви има!!!!!

Здравейте
Новата информация, която давате доста променя картината, пишете че имате панически атаки. От това състояние трудно ще излезете сама, съвета ми е да потърсите консултация със специалист (психиатър, психотерапевт).

Здравейте Ioana
От информацията, която давате може да се каже че имате депресия. Вие сте в период на скърбене след смъртта на близки за Вас хора, което е нормално състояние но за кратко, и сте изпаднали в депресия след загубата. Също така начина по който реагирате е да се отделите от събитията, мястото и себе си (Chuvstvmam vse edno nesym az, kato robot, kato se pogldna v ogldaloto se strqskam che nesym az, a opredeleno znam che sym AZ.Imam chuvstvoto che Az-at mi se e skril nqkade) като защитна реакция на болката от загубата и страха от смъртта. Имате нужда от някой, който да Ви помогне да се справите с това положение (близък, специалист). Може да се каже, че сте и тревожна (говорите за фобия от лекарства), но в момента по-изразена е депресията, която трябва да лекувате (с антидепресанти или психотерапия).

Здравейте!

При това описание на проблема, най-правилното решение е, да се обърнете към специалист.Дори, сега да се справите сама, нещо в което се съмнявам, при следващи стресове нещата ще се повтарят.Така,че не си губете времето, намерете човек с кого да работите и промените тревожното си мислене.

Успех!