jul

Илен, страхотна история, струва си да се замислим! Права си - относително е кой е прав - субективното си е субективно и ВСЕ пак - истината е една, нали? Аз като жена се поставям на мястото на дъщеря му - определено бих предпочела да съм наясно с истината. Поставяйки се на негово място, осъзнавам колко е тежко да я изречеш!! Впечатлена съм от друго - как "случайните" обстоятелства за го завели там в точния момент. Важни са и намеренията - той не е имал намерение да дебне някого, а Нещо го е изпратило там в нужния, ключов момент. Разбира се, той самият със сигурност е осъзнал, че мястото му не е там - да влиза така с ключ и без предупреждение, не вярвам да го е повторил Аз имам една подобна история, но този път с истина разкрита. Далеч съм от това да сравнявам последствията, защото при мен не е имало ангажираност откъм семейство и деца. Тогава бях на 19 и бях много влюбена в едно момче, мислех си че между нас има нещо по-истинско. Е, един ден докато обядвах моят брат ми сподели съвсем директно (все пак той е Овен!) как моето момче е спало с няколко момичета, докато аз сънувам розови сънища Ах, буквално ми приседна, не можех да преглътна Рев, сълзи и после като ефект ....като подпалена си взех успешно кандидатстудентските изпити. А ако той бе премълчал!!! Да се лъжа аз няколко години, че и без това бях склонна към фантасмагории! А моята най-добра приятелка тогава премълчаваше. И когато истината излезе наяве (а тя винаги излиза) се чувстваш предаден от този, който е мълчал. Определено предпочетох истината без упойка. И досега съм на това мнение. Но не съдя тези, които не намират сили да я изрекат.

Ще ти споделя нещо и аз - като жена. След обичта непосредствено в моята връзка нареждам комуникацията с моя човек. Безкрайно ценно! Досега не познавах това, защото с предишните винаги там нещата са куцали - трудност да разкажеш за собствените си чувства, емоции, страхове, защото отсрещната страна може да избухне, да ме нарани с думи и обвини. Представи си следното: ти искаш да погалиш човека, но не знаеш че под дрехата си има скрита рана...и така....галиш го, а той избухва в ярост и болка. Колко е различно, ако той съблече тази емоционална дреха, ако се разкрие? С моя партньор обичаме да се ровим в тайните кътчета на нашето съзнание, психика, емоции и да разнищваме страховете си, да разбираме техния произход. Правим си мислени разходки из света на нашето детство, разказваме си спомени...понякога си спомняме какво и защо е оформило нашия характер по този и този начин. Искам да ти кажа, че ние жените наистина имаме нужда от подобно емоционално споделяне. Знаеш ли защо? Такава е природата ни - възприемчива. Като една чаша, която се изпълва. Тази чаша, при хармония, може да се изпълни с амброзия. А може да се напълни и с отрова, която несъзнателно поднасяме на човека до нас, а после се чудим защо той така реагира. Та...ако вие мъжете, съумявате да достигнете до нас чрез общуване, тази чаша ще се излива (споделя), без болка. Тогава и ние сме благодарни и грижовни. А твоята жена е само на 22. Когато аз бях на тази възраст, бях доста неориентирана, носех цял чувал със страхове и объркани емоции. Моят партньор тогава ми бе същинско отражение. Сега оценявам нуждата от искрено споделяне - на чувства, емоции - без осъждане. Златният ключ е способността за общуване.

Това е самозаблуждение... Мисли...! ... и чети биографиите на Великите духовни учители, светите хора ... Благодаря за повелителното наклонение, но ако позволиш, ще избегна "мисленето" и ще отговоря : Аз виждам съгласие в твоите думи, но ти не съзираш същото в моите? Защо? Нещо противоположно ли съзря? Визирам хората сега, а не великите Учители. Аз съм вегетарианка, смятам, че това е естественото състояние, не мога и муха да убия, но човекът, който ми повлия дълбоко в живота и наля в сърцето ми много обич, добрина и красота е собствения ми брат, който не е вегетарианец. Аз израснах с едно същество, което в душата си носи знание и любов, толкова знание, естествено приложено в живота, колкото аз и да се напъна да натоваря на камион цялата езотерична литература, няма да надмине... Никога не съм го виждала гневен, винаги ми е бил пример за естествено действаща вяра и прилагане на принципите, за които аз толкова чета! В същото време един човек, който толкова прилежно следваше принципите на Учението, вегетарианец също, изпълваше пространството около мен с гняв, вина, страхове, скрито озлобление и агресия. не беше сам. Питам те: Наистина ли делиш хората на по-добри и по-лоши според това дали се хранят или не с месо? Матей гл.15 17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода? 18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. ......

Един друг поглед към лечението на дисковата херния и осъзнаването на вътрешните причини:

)) шегата настрана - да ви споделя, че имам впечатления от някои мъже, чието отношение към децата е направо диагностично. С това не твърдя, че ВСИЧКИ трябва да правят деца - визирам конкретно отношението към ролята на родителя. Защото това е превключване от режим егоизъм към режим алтруизъм, а не всеки е готов да направи тази крачка, с която да изгори излишните инфантилни килограми на психиката.

Както и такива, които нямат нищо общо с вегетарианството, но са духовни

Привет~ Подкрепям думите ти относно премахването на физическите симптоми, без отработване. Да, прав си. Но сподели относно подчертаното: в този общ знаменател поставяш ли онези души, които можем да срещнем по пътя, които може да ни подадат ръка в себеопознаването, да ни помогнат да вникнем в лечебния процес и да пробудят вътрешната ни сила, иначе казано - да ни запалят клечката защото в този смисъл, подкрепям мнението на Диана, че се свързваме (съзнателно или не) именно с онези лечители, отговарящи на нашата нагласа. Ако сме готови да се обърнем към себе си и по Пътя срещнем подобен човек, то тогава...?

http://vbox7.com/play:fdd8f3f5

За вярата на един учен Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти: -Всичко ли което съществува е създадено от Бога? Един студент се изправил и смело отвърнал: -Да, създадено е от Бога. -Значи Бог е създал всичко? -Да, сър - потвърдил отново студента. Професорът продължил: -Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло. Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос. -Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студентът се изправил и попитал -Професоре, а студът съществува ли? -Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено? Студентите се засмели на въпроса на младежа, а той продължил: -Всъщност, в съотвествие със законите на физиката, студ не съществува. Това, което ние възприемаме за студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студентът продължил: -Професоре, а тъмнина съществува ли? -Да, съществува. Студента отвърнал: -Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина. Накрая студента попитал отново професора: -Сър, злото съществува ли? Този път професора отговорил доста по-неуверено: -Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден - жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото. На което студентът отвърнал: -Злото не съществува, сър, само по себе си това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на Божествената Любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина. Професорът мълчаливо седнал на мястото си. Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

Аз пък съм искрено удивена как сте извадили думите от контекста на тема, обсъждана преди месеци в съвсем различна светлина. Рамбо в случая. Изрязал си едно шарено парченце и го зашил за своята измислена дреха от тълкования. И после се чуди защо изглежда зле. А пък после другите коментират неговия коментар. Странна работа.

Ето една и от мен.... ))))

Да, Веско, много точно си усетил идеята, която вложих при отварянето на темата, а това дали съм я формулирала точно, може би зависи от това какво всеки от нас разбира под думата "лъжа", но като при много други теми, се получава разминаване. Това дали родителите ми са ме лъгали за нещо външно или скрили някоя дреболия, за мен не е от такова значение, колкото онези фини и често неуловими изкриявания на нашата същност вследствие на лъжливи убеждения. Така например аз имах дълги години изключително неправилно отношение към секса. Майка ми ме беше почти убедила в някои лъжи, които дълго време създаваха проблеми в отношенията ми - драматични и болезнени, силно чувстов за дълг, вина...Нещата се обърнаха, когато минах през личен опит, сблъсках се тук-таме и след около 10 години проведохме нов разговор - този път аз с нея Това, че аз съм била едно обичано дете с волно и щастливо детство никак не означава, че моите родители са имали такова. Разбирам ги.Те поставиха нова основа за мен и брат ми, за което им благодаря от цялото си сърце. Открих, че много от техните страхове, болки, проблеми, твърди разбирания за някои неща са били неусетно пренесени/проектирани в мен. Това май не е чак толкова трудно да си го представим - естествен енергиен процес, нали? С годините обелвам пластовете един по един, а това стопля нашите отношения - говорили сме на тези теми, споделяли сме си осъзнати истини, а те двамата се отвориха за много нови неща покрай брат ми и мен. За мен това е хармонично общуване при родители-деца: искрена комуникация, споделяне, отворено възприятие към новото. Горчилка няма, просто разбиране от всички страни. Да де, но не всеки съзнава, че малко или много ние сме залепили от родителите си подобни неща - неизбежно е и намирам това за естествен процес, който няма общо с тяхната обич и грижовност, но има твърде общо с нашия съзнателен път, не мислите ли?

Това, което ще наречем лъжа или принуждаване на детето да повярва в ограниченията, смазващата реалност на живота, химерата на мечтите, страха и слабостта - за мен е едно и също. Пак повтарям - не смятам, че обвиняването на родителите граничи с осъзнаване, защото когато даден проблем се "освети", той освобождава и двете страни. Един бистър анализ без горчива утайка ни помага да изградим по-съзнателна и искрена база във взаимоотношенията. А е възможно и друго: някое сърце да прочете себе си в тези редове. Много ви благодаря за споделеното.

Да, децата усещат, права си. Но съм съгласна и с Късметче и Веско относно лъжите, внесени поради вяра. Да, те са несъзнателни, изобщо съм ДАЛЕЧ от идеята да виня за каквото и да било родителите си, но обичам да разнищвам нещата. Когато аз се освободя от нещо, което съм прилепнала от тях - за тях също е добро, така и те успяват да се огледат. Аз си спомням за един кратък разговор с родителите ми, когато почина дядо ми. Бях добро дете и обикновено се вслушвах в думите им, но това остави силен отпечатък, защото тогава разбрах, че те не виждат нещата. Попитах майка ми хората наистина ли умират и изчезват и тя започна с обичайните приказки за кръговрата на живота...аз не и повярвах, просто вътрешно знаех, че нещата не свършват по този начин, а ние просто не виждаме всичко... Спомням си как се возехме в колата и когато получих нейния заучен отговор, аз се нацупих и облегнах назад неразбрана, не можех да намеря думите, за да й споделя усещанията си.

Аз ще започна с няколко: На 18г. реших по много спонтанен начин да стана вегетарианка, след един сън, който ме разтърси Майка ми го прие трудно, тя е чувствително и свръхгрижовно Раче а аз съм свободолюбив Лъв и през годините не ни е било лесно...Та тя трудно прие моя избор в началото. Лъжеше ме, че дадено ядене е вегетарианско, а вътре тайно била слагала смляно месо. Страхувала се е за мен. С годините се убеди, че имунитетът ми се подобри, че съм по-добре във всяко отношение. С годините спонтанно и тя стана вегетарианка. Интересното е, че тя винаги е била моят пръв опонент в промените и понеже явно сме "закачени" по особен начин, тя после се променяше с мен, но от самосебе си. А сега ще ви разкажа и една комична ситуация. Като всяко дете и аз бях попитала как се раждат децата Тя ми каза следното: един мъж и една жена се обичат и лягат да спят заедно. Аз и повярвах - за мен да спиш е да спиш! Сънуваш или не, но...спиш!, Т.е. сънят не го взех предвид, а в мен остана само впечатлението, че ти стига да си харесаш някой и ей така - идват децата, хахаха. Не ме питайте какъв страх брах по едно време като бях мъничка и си бях харесала едно момченце, хахахах. Може да съм била и леко "задръстена", но до 2кл. не знаех какво е това секс и пак така попаднах в много смешни ситуации... Това са сладки спомени. Има и други, но засега спирам с разказите.

Късметче, чудесно си го формулирала. Бих искала да разнищим именно този аспект. Много от нашите изкривени модели спадат към едни несъзнателни проекции в нас от родителите ни, които изобщо не са и разбрали какво се случва. Забелязах, че впоследствие се появяват проблеми и действаме по схеми, които не извират от нашата душевност, а са насадени отвън, предимно когато се касае за страхове и определени негативни модели. Междудругото и аз подобно на Диана ще отбележа, че нямам особени спомени от съзнателна лъжа. Израснах щастливо и обичано дете. Моите родители, дори да са правили грешки, в мен не остана никаква горчилка, защото над всичко стои тяхната любов и подкрепа. Последните години се наблюдавам - себе си и тях и забелязах (често по един шокиращ начин в ситуации...), че предимно от майка ми съм поела много...много нейни модели - мисли...страхове, предимно страхове. На несъзнателно ниво, разбира се. Дадох си сметка, че от някои съм съумяла да се освободя през годините - тези които се осветлиха..добре. Те се бяха пренесли в отношенията ми с хората. Включвам и дадени физически проблеми, но те са в едно с емоционалните блокажи, както знаем. Много помага постепенното снемане на пластовете, забелязах, че то се случва, когато сме се отделили от дома и сме поели по своя път и при близък контакт, ги усещаме по-ярко. Миналото лято например, прекарах известно време в Испания. Прибрах се обновена. Когато се видях с родителите ми усетих как ме залива един песимизъм, как нещо започва да свива мечтите ми и да ме изпълва със страх и нерешителност - това няма отношение към тяхната любов. Това го усетих ярко, защото успях да установя, че не е мое, НО ПРЕДИ НЕ ВИНГИ СЪМ УСПЯВАЛА. Липсата на вяра ражда страха, страхът ражда лъжата, а децата идват с едно чисто съзнание, което като гъба попива....... Затова отворих темата. Всеки да се върне към детето, което е бил и да споделим кой какви лъжи е открил.

Диди, сборникът с арабски приказки "1001 нощ" е най-прочутото произведение със суфи приказки в света. Вероятно няма дете, което да не ги познава и обича. "Синдбад мореплавателя" и "Алладин и вълшебната лампа" оставиха най-силния вълшебен отпечатък в мен от съвсем малко дете. Извинявам се за "оффтопика"

Здравейте, вдъхновена от забавния прочит на темата за дядо Коледа и лъжата, реших да пусна тема, в която да анализираме лъжата в отношенията родители-деца малко по-обстойно. Аз искрено обичам моите родители и нося в сърцето си дълбока благодарност към тях. Това разбира се, не се явява пречка за мен да завъртя часовника назад и да анализирам себе си, своя начин на възприятие, чрез спомени, различни случки, реакции, впечатления и да се докосна до всички онези фини пластове, които съм прилепнала вследствие на възпитанието, да разнищя невидимите нишки, които са оплели във въображението ми една дреха, която не е по моя размер, цвят и вкус. Това ни прави по-съзнателни към самите нас. Затова тук, подобно на любимия Екзюпери, се обръщам директно към детето, което носи всеки от нас, започвайки с първо лице единствено число. Аз имам различни примери, повечето от които са доста забавни и вследствие на лъжа (страх на майка ми да ми каже истината) съм попадала в комични ситуации. Показват носле и такива, които са довели до дадено изкривяване в мен самата. Не виня родителите си, защото всеки от тях е сторил на доброто, според своето съзнание. Все пак Истината ни прави свободни! Позовавайки се на нея, нека всеки сподели своя опит!

Мила Павли! Заставам зад всяка твоя дума - написала си го сърдечно, истинско, мъдро и вътрешно зная, че си права. Интуицията ми в същото време ми подсказва, че излизането на едно такова ценно растение извън ръцете на един по-тесен кръг от вещи лечители, шамани, води до една масова профанизация - нещо което наблюдавам сред определени лечителски "кръгове". "Снощи бях поканен на прием на ДМТ - "молекулата на духа"" е написал Орлин по-горе, сякаш е поканен на коктейл. Нали ме разбираш?

Да, разбира се. Цитатът е оттук, за което ти благодаря: Никъде не визирам, че някой от пишещите тук поставя даден метод над друг. Уважавам избора на хората и съм ЗА толерантното приемане на многообразните аспекти в различни сфери на живота - та в този случай смятам за естествено и аз да изразя свободно своята позиция и мнение, без другите да го приемат като лична критика

Както по-горе споменах, като се напада хомеопатията, хубаво е да се започне от А, Б, В... ...хомеопатичните л-ва не се пият, хеле пък с чаша вода... Александър, с цялото ми уважение към Вашата дейност и придобитите положителни резултати - нека само уточня. Моите въпроси нямаха за цел да нападат нито Вас, нито хомеопатията. Изследвам себе си, различните лечебни методи и проявих живо любопитство по отношение на пациента, тъй като се запознах и с други системи, където няма прием на лекарство, нито "прилепване" към авторитета на лечителя това ме наведе на някои мисли, . Пределно ясно ми е, че много хора не са готови за подобна крачка и Не Желаят промяна, че търсят помощ отвън. Но пак повтарям, с цялото ми уважение към споделените мнения по-горе от излекувани - аз забелязах едно съвършено положително решение на физическия проблем (за което поздравявам лекуващия), но освен цветните аурични стихове и картинки, не забелязах адекватен анализ на вътрешния проблем, довел до тези телесни сигнали. Малко ми напомня на онази "Молекула на духа" от Аяхуаска в съседна тема. Хората отиват в отчаянието си да намерят изход - естествено - но духът им е сринат и колко от тях откриват Силата в себе си? Споделям мнението на Станимир, че не бива да поставям един метод над друг. Свидетели сме на една масова профаницазия на множество лечебни методи, във време обаче...което ще доведе до масово осъзнаване, че хората не са тези пихтиести бледи създания с угаснала искра. Не си падам по компилациите с отрязани думи от Учителя, но по-горе сте цитирали следното: "За да бъде човек здрав, трябва да разчита на себе си и на непосредствения контакт с природата. Природата ще му помогне повече, отколкото хората. Първото условие: упование в Бога, упование в природата, упование в себе си и най-после в ближните." Е...на всички нас се е случвало да търсим изход по обратния ред. С пожелания за всичко добро!

Въпросите по-горе не бяха за естеството на болестта, нито защо боледуваме. Въпросите бяха: върху какъв природен принцип, закон са основани методите на хомеопатията? Вторият въпрос гласеше: при условие че говорим за холистично лечение - как пациентът се включва в него? Предполагам е с нещо повече от това да вдигне чашата да си изпие хапчето. Разбирам колко много знае хомеопатът и колко усилия полага - но как пациентът излиза от пасивната си роля?

Този въпрос заинтригува и мен. Съгласна със споделеното от Диана за есенциите на Бах - знанието е почерпено от Източника, самата Природа. Къде в нея виждаме прилагането на хомеопатичния принцип? Знаем и за способността на организма да се самоизлекува. И тук бих задала друг въпрос: Хомеопатията не резонира ли силно с алопатичната медицина на ниво участници: лечител-хапче-пасивен пациент? Да, пациентът остава пасивен - чака помощ отвън.

Сатурн се изкашля и тихо промърмори, че има още доста време докато стигне до следващата спирка - на Скорпиона, това ще стане едва на 6.10.2012. Дотогава ще му се наложи ретроградно да се върне на предишните гари, та неговите пътници да наваксат с пропуснатото.