jul

Наистина ли сте убедени, че един човек може да добие представа за Учението и идеите на Учителя по външния и вътрешен облик (действия, отношение и прилагане) на общество ББ?

Като прочетох велики българи и ми изникна спомен как четях по история на България (все пак някои от нашите царе са в този списък) като дете...и така и не успях да се впечатля или изпълня с гордост, когато Велика България побеждаваше византийците или пък да се изпълня с жалост и съчувствие, понеже сме падали - всъщност за мен жестокостта, убийствата и варварщината над жертвите бяха еднакви. Дали нещо съм патриотично ощетена? Нима хората не се познават по делата, а не по национална или религиозна принадлежност - нещо така изкуствено втълпено...?!

Много си права за смеха - да! Като източник на смях също може това да е хубава комедия, както и подходящ човек, с когото имате общо чувство за хумор - тогава е чудесно! Имах преди време една съквартирантка, испанка, с която по-голямата част от общуването ни преминаваше в спонтанен смях, търкаляли сме се по пода хахаха

Благодарна съм от сърце, че се запознах с прекрасни хора тук, в този форум...!

А често наблюдаваме и свръхпроизводство в написани мнения в час...

Осъдително мнение? Защо? Да осъдиш някого е равнозначно на това ти лично да се смяташ за по-добър. Не мисля, че някои хора са по-добри, други по-лоши, а по-скоро това, че някои хора осъзнават, че живеят в една разумна Вселена с определени закони, основани върху причинно-следствени връзки и нищо не протича случайно. Това да изразиш позиция, която сама по себе си не е в съгласие с нечия друга, не означава, че осъждаш човека! Аз също като Орлин недоумявам факта, че се обсъжда една семейна двойка, без тяхното участие и знание. Това стои далеч от терапията, стои далеч най-малкото от всяка форма на уважение и зачитане на свободата на личността. Всякакви съвети в насока убеждаване на зета, опознаване на неговите евентуални реакции, овладяване на ситуацията, е нещо като сдобиване с богат арсенал от манипулативни техники, с които да умеем да затвърдим нашата позиция най-безболезнено и прикрито. Всъщност - това е избор. Всеки избира по какъв път да върви. Жалко за хората, върху които го прилагат.

Ах, Словото от толкова хилядолетия се използва с цел манипулация....за да могат хората да защитят личните си позиции, онези малки и нищожни отрязъци на истината... а то е удобно за целта - защото съдържа Всичко и всеки съзира своята истина, отразена в Него. Затова и стоя настрана от цитати - защото се убедих, че и беседите често се използват по подобен начин в спор - а спорът какво цели, да наложим своята воля над нечия друга. Защо? Ще ви дам елементарен пример: преди години, само и само да ме убедят, че кратковременните студени душове не били хубаво нещо, понеже аз ги обичам (изобщо употребата на студена вода), ми намериха цитати от беседи, в които Учителя ги отрича. Е, аз намерих също такива, в които се казва, че са полезни...Къде е истината? Истината е една недостижима за нас цялост и съвършенство, които аз лично нямам претенции да съм постигнала, затова се опитвам да стоя настрана от подобни манипулативни средства за налагане на гледна точка - чрез Словото. Та така - виждам, че и тази тема служи за същото. Много е лесно да изрежеш един детайл от картината и да напишеш пространен анализ за идеята, вложена в цялостната композиция на базата на този детайл, само че това вече не се родее с истината.

Да се чувствам ДЛЪЖНА? - Не, благодаря. Да БЛАГОДАРЯ? - Да, но не защото се чувствам длъжна. Интересно: някой вижда ли връзка между дълга и благодарността? .... Едното правим по принуда, противоестествено и с боядисано лицемерие. Другото правим от сърце. Е?.....

Аз съм потресена от факта, че толкова дълбоко се месите в живота на вашето дете. Ако моята майка си позволи подобно нещо, сигурно няма да ме види повече. Съмнявам се, че желаете доброто на дъщеря си, вероятно по-скоро ви е скучно, за да сте навлязла така интимно в техния свят и сте готова да направите всичко възможно да си осигурите, че и "купите" внуче, дори и с цената на това да разбиете живота на двамата съпрузи - съгласете се, че няма нормален мъж, който да приеме подобно нещо. Изобщо - има някакви граници - не смятам, че родителите би следвало дори с намеци да се бъркат, да влияят, камо ли да настояват за нещо в живота на техните пораснали деца, които имат свое семейство!

Леле....жена-шаман!!! Какъв дух наистина, думи нямам!.....

Това е музиката, която ми действа сигурно най-дисхармонично (вероятно повече и от чалгата). Разстройва ми всички чакри - отдолу нагоре и отгоре надолу плюс късо съединение някъде по средата...

Eshavt, поздравявам те за тази инициатива! Прочетох някои неща и ми направи впечатление различната обстановка и особено значението на позата, защото е известно, че легналата поза е някаква безумна приумица, която цели да облекчи работата на лекаря, но увеличава болката и трудностите в раждането на бъдещата майка. Сега ще ви публикувам кратка информация за раждането в Древен Египет - направи ми впечатление, че там също се говори за родилен стол (наречен трон ), явно техниката е достатъчно стара и изпитана, и...забравена в днешните родилни зали.... "Ритуалът на раждането е изобразен в барелефи в храмовете на Луксор и Карнак, а подробности намираме отразени в редица разкази. С известни степенни разлики в церемонията, лукса и вниманието, всяка египтянка е раждала по същия начин. Около жената на фараона застават един жрец лекар и жени жрици, които представляват богинята Изида. Царицата е седнала върху "трона на раждането" (в седнало положение раждали всички жени). Една от жриците отправя следната покана: "Дете, не се движи повече в нейния корем, ела на слънце!" Друга жена поема детето, което идва на бял свят без лекарски манипулации"... из Древната египетска медицина, Л. Бабинов

http://www.youtube.com/watch?v=2ojuS4lke54&feature=player_detailpage Чували ли сте за раждане под вода? Е, в България няма как да стане раждане сред делфини...както виждаме на горното видео, но колко ли бъдещи майки са информирани, че официално и у нас може да се ражда под вода? Моя близка приятелка роди преди няколко години по този начин и ми сподели, че не е изпитала никаква болка, а е почувствала бърза мускулна контракция и бебенцето е излязло - почти като на клипа, но без делфините ..без травми за майката и детето. За учудване на останалите бебенцето спеше много спокойно нощем, не се будеше и като цяло нещата протекоха леко и спокойно. Тук, във форума има хора, които са запознати по-компетентно с активното естествено раждане, както у дома, така и в болнична среда и могат да помогнат с информация и споделен опит.

Брей! А кой знае отговора? Само просветленият, разбира се! Дали някой такъв ще реши да навести форума и да се изкаже, хихихи ))? Кой знае какъв е вкусът на черешите, шоколада или целувките?..Само този, който ги е опитал. Тук предположенията не минават. Но може да си направим статистика на просветлените, какво ще кажете

Служим си с един несигурен вариант на превод - превод буквален и символичен. Иврит е семитски език, изписват се само гласните и в оригинал звучи различно. Предполагам доста хора са наясно, че знанието се е предавало скрито зад символи и разчитането им е било достояние на малцина - май и до днес? А що се отнася до превода - там се губи наистина много! Ще ви дам пример с Корана: арабският език, подобно на братския иврит, е характерен с това, че се изписват само съгласните и дългите гласни, самата структура в основата си е несравнима спрямо българския. Бях озадачена, когато видях по колко различен начин звучи на български текстът на свещената книга - лишено от мекота, една суровост, още малко сочене с пръст...така ми звучи, докато в оригинала подобно нещо не се открива. Мекота, благост, рими...нищо общо. Тук изобщо не засягам тълкуванията (тафсир), които както в християнството варират според школите. Талмудът на ортодоксалния юдаизъм дава едно (буквалистко) тълкувание на Стария завет, Кабала (вътрешната традиция) дава съвсем различно. Богословите в ортодоксалния ислям поддържат едно тълкуване на Корана (буквалистко, като дори и при тях имало разногласие през вековете), суфи школите (вътрешната традиция) - друго, дълбинно разчитане на символите. Кой където...

Лео е на 5 годинки Един ден той не е доволен от реакция на майка си и й казва: “ Аз се родих в корема ти и знам всичко, което си мислиш!“ * * * Даниел на 3 годинки: Дани много обича да прави бели и е много креативен. Качвайки стълбите, майка му се моли да кротне, шляпвайки го по дупето. „Не може да се удрят децата, още по-малко собствените!“ – казва Даниел * * * Инес на 3 годинки Родителите й били много настоятелни, за да се научи да произнася добре някои звуци. Един ден тя изморена казва: „Да, но аз говоря на английски.“ * * * Ману е на 7 годинки Баща му е направил супа. „Хайде яж си я, че е много вкусна” казва татко му След няколко лъжици Ману казва „Тати! Ти и аз имаме различни вкусове!” http://ex-cuze.me/in...detski-frazi-2/

Освен при ин витро, крайности са налице и при често използваното цезарово сечение, когато няма изрични клинични данни. Една моя близка позната прибягна до него, поддавайки се на лекарска манипулация и предимно на своя страх и суета, че после няма да бъде така желана от мъжа си (!?!) Днес тя съжалява за това. Смятам, че доста от проблемите се дължат на...снишаване на женствеността на едно вътрешно равнище (нараснали амбиции, демонстративно агресивно поведение, стремеж към зашеметяващи интелектуални подвизи и властни позиции в кариерата). Резултат? Нещастни жени и мъже в четирите посоки. Давайки си вид на крайно независими личности, умеещи да игнорират мъжкото присъствие и да го "заместят" по свой непълноценен начин е чиста проба театър, в който често героините не знаят, че сами се обричат. Една жена, която не обича да прави секс с мъжа си, реално не обича себе си - най-вероятно, защото е избрала на първо място неподходящия, а още по-вероятно и защото се държи за страхове, които не й позволяват да се освободи от абсурдната връзка (или абсурдна вина?) и да бъде щастлива.

Маруся, признателна съм ти за споделеното, много е ценно. Известно е, че Едгар Кейси е правил много точни диагнози от дистанция, като освен това е знаел да назначи и съответното лечение (виждал е например къде предстои да се създаде дадено лекарство), знаем, че е предрекъл смяната на полюсите, разказвал е за живота в древни градове, в Атлантида.... той е един безценен извор. Имам въпрос относно превода: на няколко места срещам "дорзални прешлени", а такива няма. Има шийни (цервикални), гръдни (торакални), поясни (лумбални), кръстцови (сакрални) и опашни. Те всички са от дорзалната страна (т.е откъм гърба) - явно е грешка в превода и вероятно се касае за торакални? Или за дорзалните коренчета, излизащи сегментно от гръбначния мозък? Поздрави!

Поздравления за темата! Виждам, че в нея се разглеждат не само вътрешните причини, но се обясняват аспектите и с един по-задълбочен научен подход, което я прави стойностна. Така например бях удивена да прочета фактите относно подсладителите в статията, която е пуснал Емил от Льонеберя по-горе и пряката им връзка с диабета. "The use of sweeteners has increased considerably worldwide and soft drink beverages seem to be a major contributor for obesity, diabetes mellitus, hyperlipidemia, insulin resistance, hypertension, metabolic syndrome, and cardiovascular disease." http://www.wjgnet.co...16/i21/2579.htm По-горе в линка към сайта на д-р Кларк, пуснат от Флорестан, прочетох пък това: "Artificial sweeteners are polluted with wood alcohol! Instead of helping you cope with your diabetes, they are actually promoting it! Do not use them." http://www.drclark.n...es/diabetes.php Винаги интуитивно съм избягвала газираните напитки и изкуствените подсладители, но без съзнателно да правя връзка с вредното им действие. И в мен се породи един въпрос: въпросните подсладители не стоят ли и в основата на диетичните и диабетични храни, които срещаме в специализираните за целта магазини? Тук не визирам различните ядки, брашна и пр. а онези малки сладкишчета, шоколадчета и т.н. за диабетици? Това не е ли все едно даваш "легално" отрова, възползвайки се от незнанието на потребителите?

Именно! ...Или опитът на ограничената човешка мисъл да си обясни Необятното. Вярата е вътрешното знание за Него, освободено от необходимостта да търси логическа обосновка.

Опитах се да пренасоча вниманието ти от отражението (чуждия инат - твоя партньор) към теб самата (страхът, който те държи в една болезнена и нежелана от теб ситуация). Да преодолееш страха и да промениш живота си към хармония е едно твърде лично решение, което никой вместо теб не може да вземе.

Как да се справя с чуждия инат или със собствения страх и нерешителност?

Ние хората не само имаме различен опит, а и различни интерпретации. Много често виждаме за думите това, което пишещият не е вложил или пък спорим за неща, на които сме с еднакви виждания, но думите ни разделят - наистина е забавно! Дианче, аз съм съгласна с това пишеш и именно поради това, че си резонирам с теб, бих искала да кажа, че никъде в поста си не споменавам, че партньорите трябва да са еднакви, тъкмо напротив. Да си подхождат, не означава да са еднакви. Но е важно да се подкрепят, ценят и да имат сходни мирогледи и ценности. Подкрепям и Диди и теб като позиции, но осъзнавам следния факт: вие и двете, през каквото и да сте минали обичате, цените и уважавате човека до вас. Така е, нали? В основата е обичта. Идеята е да обичаме човека до себе си, останалото за мен граничи с лъжа. Ако не го обичаме, ако не можем да го приемем такъв и нещо в нас се угнетява, съпротивлява, нека поне сме достатъчно силни да му дадем шанс друг да го обича и подкрепя.

Диди, чудесно е сравнението с картината, обаче си мисля, че има случаи, в които рисуващият не познава цветовете, а понякога и силата на собствената си креативност и несъзнателно се е захванал просто да оцветява един готов шаблон. Тогава какво прави? Нов бял лист?! Според мен от съществена важност е Изборът, който правим в началото на партньор - доколко познаваме себе си, доколко сме искрени и харесваме ли го такъв, какъвто е. Останалото са следствия, а оттам и способността ни да реагираме на ситуацията. Струва ми се, че всеки един от нас съзнателно или не тласка Нона в посоката, от която изхожда личния му опит и това е напълно естествено. Ето, например, аз писах на лични на Нона преди време, защото имах поразително сходна с нейната връзка (без детето), включително и астрологически. Неочакваният й край бе праг на осъзнаване за мен в каква лъжа съм живяла спрямо себе си и моя партньор. От самото начало съм била с човек, който дълбоко в себе си не съм приемала, нито харесвала истински, но връзката ни бе изтъкана от прилични добронамерени и "духовни" напъни да се обикнем, да се натъкмим. Не си струват усилията, но уви, не всеки човек познава добре себе си и какво точно иска. Когато липсва възхитата, обичта, тя изкуствено не може да се създаде. Изобщо има ли НАСИЛИЕ в една връзка, а аз под насилие приемам и стремежа да променим другия, жалко е и усилията са напразни. Смятам, че и човекът отсреща не го заслужава! Защото ако ние не го харесваме, то ще се появи друг, който ще го обича точно такъв, какъвто е. Това, че не си хармонираме, не го прави по-лош!! Ах, преди време много ми хареса нещо от Дон Мигел Руис в тази връзка: ако харесвате котките, тогава не си взимайте куче. Човек трябва да знае какво точно иска, какво харесва, цени. Но това няма как да го знае, без първо да е потърсил в себе си, без да се е вгледал в сърцето си и да е поел пътя на любовта. И все пак - това съм аз, моят опит никога няма да прилича и да се докосва до този на Нона. Същото е и с вас. Всеки от нас може да се опита съзнателно или не да я тласне в дадена посока на действие и избор, защото тя с въпросите си иска това, но според мен, това не е правилно. Аз разбирам, че на Нона не и достига на този етап смелост, увереност да вземе решение как да се подобри ситуацията, но освен да чуе сърцето си и да намери отговорите в него, друго не мога да я посъветвам, защото правилното за нас, може да се окаже грешно за нея.