jul
-
Общо Съдържание
450 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от jul
-
-
Браво на всички българи по света, независимо от тяхната националност!!!
хахах, това май специално ще си го запиша в някое тефтерче с цитати.Наистина ли сте убедени, че проблемът в България е икономически? Може би гледаме прекалено много новини, които промиват мозъка ни със специален препарат, за всеки случай...не с избелващ ефект!
В чужбина не е по-лесно, не е по-хубаво, не е ПО-ПО-ПО...Ах, тази илюзия!!! Да, постоянно ни натякват, че заплатите на Запад били по-високи - да, такива са, но елате вижте и цените. Вижте колко струват билетите, храната, дрехите, всичко - и ще видите, че повод за мрънкане няма.
"The grass is always greener on the other side of the fence"
Нещата са пропорционални. Имат си по-добри градски условия, ние пък редовно си счупваме новите, прерисуваме със спрей новобоядисаните сгради, т.е. градската ни среда леко намирисва, но....имаме невероятна природа! Имаме фантастична природа! Нещата винаги са компенсирани. Да, аз определено не смятам, че проблемът се крие в икономическия недоимък и видите ли, ние българите ЗАРАДИ него сме така. Уви, не точно. Пукнатината е другаде - в характера, песимизма, мрънкането, озлобление към ближните. Един ширещ се атеизъм...защото човек с вяра и любов, носи друг заряд.
Това, което постепенно ще внесе светлина в тунела е излизането навън на хората. България доскоро бе една затворена страна. Ами представете си я като стая. Какво става, като не е проветрявана дълго време? Чист въздух и светлина...от това има нужда. Затова и на Запад има някакви наченки на космополитизъм, защото тези изкуствени граници малко или много се преодоляват и хората пътуват, приемат за естествено да общуват ежедневно с хора от разнични националности, раси и религии.
-
-
Само да допълня: с изказаното по-горе не ангажирам никого, защото ми е ясно, че това е валидно лично за мен, за моят начин на възприятие, защото съм по-пряма, директна и предпочитам дори с цената на болка да съм в сърцевината на искреността. Пределно ясно ми е, че не всеки цени подобни методи и не всеки ги преживява лесно. Затова и сме различни. И разбирам твоя човек, Илен. Но и дъщеря му.
-
Илен, страхотна история, струва си да се замислим! Права си - относително е кой е прав - субективното си е субективно и ВСЕ пак - истината е една, нали? Аз като жена се поставям на мястото на дъщеря му - определено бих предпочела да съм наясно с истината. Поставяйки се на негово място, осъзнавам колко е тежко да я изречеш!! Впечатлена съм от друго - как "случайните" обстоятелства за го завели там в точния момент. Важни са и намеренията - той не е имал намерение да дебне някого, а Нещо го е изпратило там в нужния, ключов момент. Разбира се, той самият със сигурност е осъзнал, че мястото му не е там - да влиза така с ключ и без предупреждение, не вярвам да го е повторил
Аз имам една подобна история, но този път с истина разкрита. Далеч съм от това да сравнявам последствията, защото при мен не е имало ангажираност откъм семейство и деца.
Тогава бях на 19 и бях много влюбена в едно момче, мислех си че между нас има нещо по-истинско. Е, един ден докато обядвах моят брат ми сподели съвсем директно (все пак той е Овен!) как моето момче е спало с няколко момичета, докато аз сънувам розови сънища
Ах, буквално ми приседна, не можех да преглътна Рев, сълзи и после като ефект ....като подпалена си взех успешно кандидатстудентските изпити. А ако той бе премълчал!!! Да се лъжа аз няколко години, че и без това бях склонна към фантасмагории! А моята най-добра приятелка тогава премълчаваше. И когато истината излезе наяве (а тя винаги излиза) се чувстваш предаден от този, който е мълчал. Определено предпочетох истината без упойка. И досега съм на това мнение. Но не съдя тези, които не намират сили да я изрекат. -
Ще ти споделя нещо и аз - като жена. След обичта непосредствено в моята връзка нареждам комуникацията с моя човек. Безкрайно ценно! Досега не познавах това, защото с предишните винаги там нещата са куцали - трудност да разкажеш за собствените си чувства, емоции, страхове, защото отсрещната страна може да избухне, да ме нарани с думи и обвини. Представи си следното: ти искаш да погалиш човека, но не знаеш че под дрехата си има скрита рана...и така....галиш го, а той избухва в ярост и болка. Колко е различно, ако той съблече тази емоционална дреха, ако се разкрие? С моя партньор обичаме да се ровим в тайните кътчета на нашето съзнание, психика, емоции и да разнищваме страховете си, да разбираме техния произход. Правим си мислени разходки из света на нашето детство, разказваме си спомени...понякога си спомняме какво и защо е оформило нашия характер по този и този начин.
Искам да ти кажа, че ние жените наистина имаме нужда от подобно емоционално споделяне. Знаеш ли защо? Такава е природата ни - възприемчива. Като една чаша, която се изпълва. Тази чаша, при хармония, може да се изпълни с амброзия. А може да се напълни и с отрова, която несъзнателно поднасяме на човека до нас, а после се чудим защо той така реагира. Та...ако вие мъжете, съумявате да достигнете до нас чрез общуване, тази чаша ще се излива (споделя), без болка. Тогава и ние сме благодарни и грижовни. А твоята жена е само на 22. Когато аз бях на тази възраст, бях доста неориентирана, носех цял чувал със страхове и объркани емоции. Моят партньор тогава ми бе същинско отражение. Сега оценявам нуждата от искрено споделяне - на чувства, емоции - без осъждане.
Златният ключ е способността за общуване.
-
Както и такива, които нямат нищо общо с вегетарианството, но са духовни
Това е самозаблуждение...
Мисли...!
... и чети биографиите на Великите духовни учители, светите хора ...
Благодаря за повелителното наклонение, но ако позволиш, ще избегна "мисленето" и ще отговоря
:Аз виждам съгласие в твоите думи, но ти не съзираш същото в моите? Защо? Нещо противоположно ли съзря?
Визирам хората сега, а не великите Учители.
Аз съм вегетарианка, смятам, че това е естественото състояние, не мога и муха да убия, но човекът, който ми повлия дълбоко в живота и наля в сърцето ми много обич, добрина и красота е собствения ми брат, който не е вегетарианец. Аз израснах с едно същество, което в душата си носи знание и любов, толкова знание, естествено приложено в живота, колкото аз и да се напъна да натоваря на камион цялата езотерична литература, няма да надмине... Никога не съм го виждала гневен, винаги ми е бил пример за естествено действаща вяра и прилагане на принципите, за които аз толкова чета! В същото време един човек, който толкова прилежно следваше принципите на Учението, вегетарианец също, изпълваше пространството около мен с гняв, вина, страхове, скрито озлобление и агресия. не беше сам.
Питам те:
Наистина ли делиш хората на по-добри и по-лоши според това дали се хранят или не с месо?
Матей гл.15
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
......
-
-
)) шегата настрана - да ви споделя, че имам впечатления от някои мъже, чието отношение към децата е направо диагностично. С това не твърдя, че ВСИЧКИ трябва да правят деца - визирам конкретно отношението към ролята на родителя. Защото това е превключване от режим егоизъм към режим алтруизъм, а не всеки е готов да направи тази крачка, с която да изгори излишните инфантилни килограми на психиката.
-
-
Аз поне се сещам за един метод за справяне с кармата - отработването й. Осъзнаването, промените в мислене и действия, действия.
Ако болестта е нещо, което показва неправилни действия, то лекуването дали наистина помага, ако действа на физическо ниво, а неправилните действия се запазват?! Е, да, кармата може да бъде прехвърлена и някой друг да я отработи, но как засяга това този, който я прехвърля (а обикновено това е лечителя)?! Наистина, някои хора много по-лесно биха отработили нещо, отколкото други носещи болестта, но доколко безнаказано можем да прехвърлим карма?!
Тук имам предвид всяко лечителство, официална медицина, алтернативна, екстрасенси, хомеопатия, масажи и т.н.
Доколко лечитеството е наистина лечитеслтво и не е ли лечителството една огромна заблуда?! И за лекувани, и за лекуващи....
Привет~
Подкрепям думите ти относно премахването на физическите симптоми, без отработване. Да, прав си.
Но сподели относно подчертаното: в този общ знаменател поставяш ли онези души, които можем да срещнем по пътя, които може да ни подадат ръка в себеопознаването, да ни помогнат да вникнем в лечебния процес и да пробудят вътрешната ни сила, иначе казано - да ни запалят клечката
защото в този смисъл, подкрепям мнението на Диана, че се свързваме (съзнателно или не) именно с онези лечители, отговарящи на нашата нагласа. Ако сме готови да се обърнем към себе си и по Пътя срещнем подобен човек, то тогава...? -
-
За вярата на един учен
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да, създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да, сър - потвърдил отново студента.
Професорът продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студентът се изправил и попитал
-Професоре, а студът съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа, а той продължил:
-Всъщност, в съотвествие със законите на физиката, студ не съществува. Това, което ние възприемаме за студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студентът продължил:
-Професоре, а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студента отвърнал:
-Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студента попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден - жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:
-Злото не съществува, сър, само по себе си това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на Божествената Любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
-
Аз пък съм искрено удивена как сте извадили думите от контекста на тема, обсъждана преди месеци в съвсем различна светлина. Рамбо в случая. Изрязал си едно шарено парченце и го зашил за своята измислена дреха от тълкования. И после се чуди защо изглежда зле. А пък после другите коментират неговия коментар. Странна работа.
-
Ето една и от мен....
))))
-
Да, Веско, много точно си усетил идеята, която вложих при отварянето на темата, а това дали съм я формулирала точно, може би зависи от това какво всеки от нас разбира под думата "лъжа", но като при много други теми, се получава разминаване.
Това дали родителите ми са ме лъгали за нещо външно или скрили някоя дреболия, за мен не е от такова значение, колкото онези фини и често неуловими изкриявания на нашата същност вследствие на лъжливи убеждения.
Така например аз имах дълги години изключително неправилно отношение към секса. Майка ми ме беше почти убедила в някои лъжи, които дълго време създаваха проблеми в отношенията ми - драматични и болезнени, силно чувстов за дълг, вина...Нещата се обърнаха, когато минах през личен опит, сблъсках се тук-таме и след около 10 години проведохме нов разговор - този път аз с нея
Това, че аз съм била едно обичано дете с волно и щастливо детство никак не означава, че моите родители са имали такова. Разбирам ги.Те поставиха нова основа за мен и брат ми, за което им благодаря от цялото си сърце.
Открих, че много от техните страхове, болки, проблеми, твърди разбирания за някои неща са били неусетно пренесени/проектирани в мен. Това май не е чак толкова трудно да си го представим - естествен енергиен процес, нали? С годините обелвам пластовете един по един, а това стопля нашите отношения - говорили сме на тези теми, споделяли сме си осъзнати истини, а те двамата се отвориха за много нови неща покрай брат ми и мен. За мен това е хармонично общуване при родители-деца: искрена комуникация, споделяне, отворено възприятие към новото. Горчилка няма, просто разбиране от всички страни.
Да де, но не всеки съзнава, че малко или много ние сме залепили от родителите си подобни неща - неизбежно е и намирам това за естествен процес, който няма общо с тяхната обич и грижовност, но има твърде общо с нашия съзнателен път, не мислите ли?
-
Това, което ще наречем лъжа или принуждаване на детето да повярва в ограниченията, смазващата реалност на живота, химерата на мечтите, страха и слабостта - за мен е едно и също. Пак повтарям - не смятам, че обвиняването на родителите граничи с осъзнаване, защото когато даден проблем се "освети", той освобождава и двете страни.
Един бистър анализ без горчива утайка ни помага да изградим по-съзнателна и искрена база във взаимоотношенията. А е възможно и друго: някое сърце да прочете себе си в тези редове.
Много ви благодаря за споделеното.
-
А бе само аз ли усещах, когато родителите не желаеха да ми обяснят нещо, както си е?! Може би съм се паднала в семейство на особено некадърни лъжци
Да, децата усещат, права си. Но съм съгласна и с Късметче и Веско относно лъжите, внесени поради вяра. Да, те са несъзнателни, изобщо съм ДАЛЕЧ от идеята да виня за каквото и да било родителите си, но обичам да разнищвам нещата. Когато аз се освободя от нещо, което съм прилепнала от тях - за тях също е добро, така и те успяват да се огледат.
Аз си спомням за един кратък разговор с родителите ми, когато почина дядо ми. Бях добро дете и обикновено се вслушвах в думите им, но това остави силен отпечатък, защото тогава разбрах, че те не виждат нещата. Попитах майка ми хората наистина ли умират и изчезват и тя започна с обичайните приказки за кръговрата на живота...аз не и повярвах, просто вътрешно знаех, че нещата не свършват по този начин, а ние просто не виждаме всичко... Спомням си как се возехме в колата и когато получих нейния заучен отговор, аз се нацупих и облегнах назад неразбрана, не можех да намеря думите, за да й споделя усещанията си.
-
Аз ще започна с няколко:
На 18г. реших по много спонтанен начин да стана вегетарианка, след един сън, който ме разтърси
Майка ми го прие трудно, тя е чувствително и свръхгрижовно Раче а аз съм свободолюбив Лъв и през годините не ни е било лесно...Та тя трудно прие моя избор в началото. Лъжеше ме, че дадено ядене е вегетарианско, а вътре тайно била слагала смляно месо. Страхувала се е за мен. С годините се убеди, че имунитетът ми се подобри, че съм по-добре във всяко отношение. С годините спонтанно и тя стана вегетарианка. Интересното е, че тя винаги е била моят пръв опонент в промените и понеже явно сме "закачени" по особен начин, тя после се променяше с мен, но от самосебе си.А сега ще ви разкажа и една комична ситуация. Като всяко дете и аз бях попитала как се раждат децата
Тя ми каза следното: един мъж и една жена се обичат и лягат да спят заедно. Аз и повярвах - за мен да спиш е да спиш! Сънуваш или не, но...спиш!, Т.е. сънят не го взех предвид, а в мен остана само впечатлението, че ти стига да си харесаш някой и ей така - идват децата, хахаха. Не ме питайте какъв страх брах по едно време като бях мъничка и си бях харесала едно момченце, хахахах.
Може да съм била и леко "задръстена", но до 2кл. не знаех какво е това секс и пак така попаднах в много смешни ситуации...
Това са сладки спомени. Има и други, но засега спирам с разказите.
-
За мен най-голям отпечатък имат лъжите, в които самите родители са вярвали и са ни ги насадили с вяра.
Късметче, чудесно си го формулирала. Бих искала да разнищим именно този аспект. Много от нашите изкривени модели спадат към едни несъзнателни проекции в нас от родителите ни, които изобщо не са и разбрали какво се случва. Забелязах, че впоследствие се появяват проблеми и действаме по схеми, които не извират от нашата душевност, а са насадени отвън, предимно когато се касае за страхове и определени негативни модели.
Междудругото и аз подобно на Диана ще отбележа, че нямам особени спомени от съзнателна лъжа. Израснах щастливо и обичано дете. Моите родители, дори да са правили грешки, в мен не остана никаква горчилка, защото над всичко стои тяхната любов и подкрепа.
Последните години се наблюдавам - себе си и тях и забелязах (често по един шокиращ начин в ситуации...), че предимно от майка ми съм поела много...много нейни модели - мисли...страхове, предимно страхове. На несъзнателно ниво, разбира се. Дадох си сметка, че от някои съм съумяла да се освободя през годините - тези които се осветлиха..добре. Те се бяха пренесли в отношенията ми с хората. Включвам и дадени физически проблеми, но те са в едно с емоционалните блокажи, както знаем.
Много помага постепенното снемане на пластовете, забелязах, че то се случва, когато сме се отделили от дома и сме поели по своя път и при близък контакт, ги усещаме по-ярко. Миналото лято например, прекарах известно време в Испания. Прибрах се обновена. Когато се видях с родителите ми усетих как ме залива един песимизъм, как нещо започва да свива мечтите ми и да ме изпълва със страх и нерешителност - това няма отношение към тяхната любов. Това го усетих ярко, защото успях да установя, че не е мое, НО ПРЕДИ НЕ ВИНГИ СЪМ УСПЯВАЛА. Липсата на вяра ражда страха, страхът ражда лъжата, а децата идват с едно чисто съзнание, което като гъба попива.......
Затова отворих темата. Всеки да се върне към детето, което е бил и да споделим кой какви лъжи е открил.
-
За колко големи деца говорим? Ти чел ли си на дете под 10 години суфи? А можеш ли да му ги обясниш?Диди, сборникът с арабски приказки "1001 нощ" е най-прочутото произведение със суфи приказки в света. Вероятно няма дете, което да не ги познава и обича. "Синдбад мореплавателя" и "Алладин и вълшебната лампа" оставиха най-силния вълшебен отпечатък в мен от съвсем малко дете. Извинявам се за "оффтопика"
-
Здравейте,
вдъхновена от забавния прочит на темата за дядо Коледа и лъжата, реших да пусна тема, в която да анализираме лъжата в отношенията родители-деца малко по-обстойно.
Аз искрено обичам моите родители и нося в сърцето си дълбока благодарност към тях.
Това разбира се, не се явява пречка за мен да завъртя часовника назад и да анализирам себе си, своя начин на възприятие, чрез спомени, различни случки, реакции, впечатления и да се докосна до всички онези фини пластове, които съм прилепнала вследствие на възпитанието, да разнищя невидимите нишки, които са оплели във въображението ми една дреха, която не е по моя размер, цвят и вкус.
Това ни прави по-съзнателни към самите нас. Затова тук, подобно на любимия Екзюпери, се обръщам директно към детето, което носи всеки от нас, започвайки с първо лице единствено число.
Аз имам различни примери, повечето от които са доста забавни и вследствие на лъжа (страх на майка ми да ми каже истината) съм попадала в комични ситуации. Показват носле и такива, които са довели до дадено изкривяване в мен самата. Не виня родителите си, защото всеки от тях е сторил на доброто, според своето съзнание.
Все пак Истината ни прави свободни! Позовавайки се на нея, нека всеки сподели своя опит!
-
Мила Павли!
Заставам зад всяка твоя дума - написала си го сърдечно, истинско, мъдро и вътрешно зная, че си права. Интуицията ми в същото време ми подсказва, че излизането на едно такова ценно растение извън ръцете на един по-тесен кръг от вещи лечители, шамани, води до една масова профанизация - нещо което наблюдавам сред определени лечителски "кръгове".
"Снощи бях поканен на прием на ДМТ - "молекулата на духа"" е написал Орлин по-горе, сякаш е поканен на коктейл.
Нали ме разбираш?
-
-
Да, разбира се. Цитатът е оттук, за което ти благодаря:
Никъде не визирам, че някой от пишещите тук поставя даден метод над друг. Уважавам избора на хората и съм ЗА толерантното приемане на многообразните аспекти в различни сфери на живота - та в този случай смятам за естествено и аз да изразя свободно своята позиция и мнение, без другите да го приемат като лична критика
Патриотизъм
в България. Общество
Добавено · Редактирано от jul
И понеже по-горе стана дума за д-р Лозанов и сугестопедията, която е толкова малко позната у нас, а така известна навън, ще го съчетая с един прекрасен пример относно "отваряне на вратите", за да влезе малко светлина и чист въздух. Конкретно визирам човека, който седи днес зад фондацията. Бях впечатлена, когато прочетох за Ванина Бодурова. Ето малко информация:
"От 1996 до 2008 живее и работи последователно в Холандия, Франция, Мексико,
Испания. Получава степен като бакалавър Английска Филология в Испания. Пак влюбена в испанския език, участвува
в конкурси, организирани от Института за Жената в Кастейон де ла Плана с
разкази на испански. Получава кралска диплома за владеене на Испански Език,
както и най-високата оценка в изпита на Cambridge Proficiency. Публикува в
местни списания очеркът за България „ Allí cuando los poetas mueren, dejan al pueblo llorando” („Там, когато поетите умират, оставят народът
да плаче”, посветен на Николай Искъров) . Преподава в университета Жауме I, в Кастейон де ла Плана, откъдето е
изпратена на обучение при проф. д-р Георги Лозанов от професор Мария Анхелес
Фернандес Искиердо и доцент Мария Хесус Муньос Торрес.
През периода 2006 до 2008 се обучава
като преподавател – сугестопед и започва тясно сътрудничество с д-р Лозанов.
Публикува в специализирани списания и насочва младите учители и изследователи в
областта на Сугестопедията. През 2008 се завръща в България и се установява в
Сливен. Причината е приемът на д-р Лозанов и неговото дело от сливенските
граждани."
Разбирате ли какво се е случило? Испанци я запознават с Лозанов и метода. А тогава той е във Виена, защото в България е отречен и държан под домашен арест цели 10 години...
Без коментар.