Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Pepeto

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1401 посещения на профила
  • pmm

Pepeto's Achievements

  1. Здравейте ! Преди време писах тук , че се страхувам от смъртта . От вече около 2 години страх от всичко възможно ,вече мисля ,че полудявам . Непрекъснато оглеждам тялото си и търся симптоми на рак . Имах камъни в бъбрека , които разбиха много трудно ,чакайки в зверски болки линейка , тя изобщо не дойде .,,, От това ли започна , от друго ли не съм сигурна . После си "открих бучка в гърдата " , ходих на 2ма лекари , които ми казаха ,че ми няма нищо . Но гърдата още ме боли , само когато мисля за нея . Последва посещение при гинеколог , който ми каза ,че имам злокачествено заболяване и ми насрочи операция . След посещение на други 2 и изследвания в продължение на 2 месеца , които да отхвърлят лошата ми поставена диагноза , аз не спирах да чета ... форуми , статии ... Запознах се с коварната болест , видове , симптоми ... И от тогава ,като се започна едно оглеждане ... бенки , брадавици , хемороиди .... всичко това в съзнанието ми беше и е рак ! Близките ми... техните симптоми .. детето ми .. Всички имат прочетените симптоми ... Опитвам се да си дам сметка , че това е само в съзнанието ми , но това ми помага временно . Забравям за вдното , след като се хвана за следващото, за което да се тревожа , чета и плача . Много Ви моля , не издържам вече . При хиладите посещения на лекари ( особено след гинеколожката ) се страхувам и не знам къде да отида . Непрестанно чета в интернет , и забравям всичко друго . Разсеяна съм , напрегната ... Сънувам кошмари , събуждам се тъжна и напрегната . Ставам агресивна , вечно сърдита и недоволна .. Забварих да се усмихвам , дори с детето не мога да си поиграя , защото гледам за бенки ... за белези ... Косата ми пада . Страхувам се да се намажа с крем , за да не раздразня някоя бнка . Имам една брадавица на лицето , която я има откакто се помня , но вече е страшна , минавам покрай огледалото и се страхувам да се погледна , завивам си ръцете , за да не гледам бенките. Един път ми се виждат много големи , но ако страдам ,заради хемороидите , вече съм се вгледала в тях , забравила съм за бенките и вече са нормани, докато колелото се завърти и забравя за хемороидите и започна с бенките . Вече не издържам !
  2. Здравейте ! От доста време се опитвам да се преборя сама с този проблем ,но не успявам . От известно време насам ме преследват натрапчиви мисли за смъртта и болести , по-специално рак . Каквото и да ме заболи или намеря за нередно по тялото си веднага си казвам ,че е рак . Започвам да рева , отпускам се и не мога да правя или мисля за нищо друго . От известно време насам , това се прехвърли върху детето ми , все се страхувам да няма някоя нелечима болест и непрекъснато търся симптоми . Сега пък анализирам кога и по какъв начин ще загубя майка си. Колко е възрастна и ....... Аз съм на 32 години , имам щастливо семейство и детенце . Преди 4 години загубих дядо си , преди 1 баба ми . Нямам близки ,разболели се от тежки болести ( освен баба ми , незнам от какво точно , но беше болна ) ... Не мога да разбера защо се чувствам така и какво се случва , нито кога се появиха тези мисли . Просто един ден се събудих с мисли за края на света , после този край не дойде и започнах да се разболявам тежко .... и с всеки ден става все по-зле и не мога да се боря сама .Страхувам се от всичко , винаги искам някой да е до мен , измъчвам себе си и всички около мен . Все едно чак сега осъзнах ,че съм смъртна , както и всички мои близки и някък не мога да го приема . Не мога да приема ,че това някой ден ще свърши ... Че те - детето ми ,съпругът ми , майка ми няма да са до мен ... Благодаря предварително за отговорите . Хубав ден !
  3. Здравейте ! До преди няколко дни смятах , че мога да се справя с това сама , но не мога .... Ще се опитам да разкажа нещата подред и по-кратко. Всъщност мисля , че проблема тръгва от някъде , но не мога да разбера точно от къде. - Преди 5 години направих аборт , защото трябваше ... - Преди 3 години дядо ми почина ( в деня в който разбрах пътувахме натам и не можех да пролея една сълза , а исках ... видях го и го прегърнах и се вцепених .... избягах ) От тогава всчкаш живота ми тръгна надолу и не спирам да страдам ... Все има за какво да рева и тревожа . Малко след погребението на дядо ми ( тъй , като от страна на баща ми няма никъкъв интерес той до някаква степен заемаше мястото му ) разбрах , че любимият ми звъни на бившата си и търси контакти с нея. Следваха лъжи , рев , измъчване... В крайна сметка стигнахме до това , че той иска да е с мен , аз с него . Затваряме страницата и започваме нова ... до колкото е възможно , но се оказа почти невъзможно, не спирам да поставям думите му под съмнение и да се караме непрекъснато все за нещо . После забременях с трудна бременност ( все мислех , че е такава , заради аборта) Роди се малката ми кукла и разбрах , че мой приятел е починал от рак ... Последва и смъртта на бебето на една позната, после друга роди преждевременно бебче .... пак тревоги .. . Последва смъртта на баба ми... Все причини , които да не ми позволят да се зарадвам на детето ми. Гледах го как лежи до мен и плачех , че някой страда и аз сякаш бях виновна ,за това , че съм щастлива , че имам тази малка , прекрасна кукла... И незнам как , но се събудих една суртин с мисли за края на света ...Пуснах ТВ и там говореха за това , реших да седна да чета в интернет , защо така се впрягат хората за тази 2012 ?!? И от тогава ( 1 година ) не спрахя тревоги от рода на : "Сега защо вали ? А защо не вали ? Магнитни бури ... Наводнения ... Земетресения .... Катастрофи , Рак , Смърт .... Дали това не предвещава края ... Ами ако са прави ... " Всеки ден , всеки час .... живея във филм на ужасите , в страшен кошмар . Само мисли за смърт, които ме карат да се вцепеня ... Нямам сили за нищо , освен това да мисля за края ... И сега като станаха двете земетресения не мога да спя ... Стряскам се при най-малкият шум ...Не мога да вляза в банята и да затворя вратата ... Всичко се люлее.. Не излизам , не се срещам с хора , освен с роднините ми вече втора година... Не ми се излиза , не ми се прави нищо, главата ми е празна... Незнам как да постъпя , нито какво да правя . И ако до преди няколко дни смятах , че мога да се справя , вече знам , че не мога и измъчвам себе си и всички около мен. Моля Ви помогнете ми Детето ми ще порастне и аз няма да знам как... Не се отделям от нея , но не и давам това , от ковто има нужда . Сигурна съм...
×
×
  • Добави...