Butterfly_Soul

Определено откривам доста истини в тях относно личността си.Думите на Орлин "емоционален садизъм" описаха доста точно поведението ми във връзките.В известна степен изпитвах удоволствие да се налагам,а в някой случай и да наранявам.Чувствах се определено по-силна в такива моменти и още по-странното чувствах се щастлива.Вчера говорих с приятелка с която израстнахме заедно.Имала е възможността да наблюдава поведението ми и ми каза че винаги се е възхищавала на твърдостта ми относно мъжете.Явно отстрани поведението ми изглежда като твърдост... И да наистина имам нужда от професионална помощ,защото никои здравомислещ човек не се наслаждава на болката на другите.Осъзнавам го,защото принципно не го правя.Не мога да понасям да гледам болката на приятелите ми,на семейството ми,ако щете дори на съвсем непознатите.Но ми доставя удоволствие да наранявам партньорте си.Може би го правя за да не ме наранят те,или ако ме наранят мисълта че аз също съм ги наранила да ме успокой след време...И да...Зная че тук във форума нищо не мога да променя,но поне поведението ми получи точното описание.Колкото до лъжата..Факт е че със искреност се живее по-лесно.Проблемът е че във всичките пъти в които опитвах да съм искренна към него той извърташе думите ми в удобната на него посока.Но все още имам време.Ще направя още един опит. p.s.Благодаря за отговорите ви

Здравейте.Не зная от как да започна темата,защото до скоро опитвах да я измествам от мислите си,но съм в етап в който не мога да се крия повече от себе си.Още повече защото тласнах определения събития в посока,за която не съм готова,посока от която се страхувам и имам спешна нужда от съвет.По темата на 24 години съм и мисля,не сигурна съм че имам страх от обвързване,Най-дългите ми връзки са продължавали по 3-4 месеца.Винаги съм имала нужда от пространство и като се обърна назад виждам че може би съм се дистанцирала от партньорите си.В момента съм необвързана и нямам никакво желание да започна връзка.Но...постъпих грешно.Давах напразни надежди на бившия ми приятел,с когото се разделихме понеже се преместих да живея в друг град(не живея в България,той е чужденец).Минаха 5 месеца от преместването ми и за тези 5 месеца всеки ден общувахме.Той искаше да отида да му гостувам когато излезе отпуска,но му казах че ако има наистина има желание да ме види ще дойде той.Накарах го да повярва че отново искам да сме заедно.Имаше етап в които ми казваше че му липсвам,че иска да намерим решение,да заживеем заедно.Дори веднъж ми каза че иска да съм майка на децата му.Тези му думи ме изплашиха до краен предел.Истината е че докато бяхме заедно,след всяка среща си казвах че не искам да съм с него,че трябва да скъсам.Никога не се е държал зле с мен,но не зная защо не успявах да се впиша и като нормално момиче да се наслаждавам на връзката си..Та той вече е отпуска и иска до 2 седмици да дойде.Започнах да правя опити да го откажа,държа се доста зле на моменти,но не разбирам защо той продължава да ме търпи.Не мога да съм искрена и да му кажа направо че идването му няма да има смисъл.Самата мисъл кара сърцето ми да се свива.От друга страна аз ще се чувствам зле,защото както подчертах в началото искам да съм сама.Майка ми напоследък все по-често ми натяква че не мога да продължавам да имам такива краткотрайни връзки.Че съм на 24 и че ми е време да се замисля за нещо сериозно.Зная че е права,че не съм малка...Но не мога.Просто когато съм с някого,чувствам как сама започвам да си налагам да се опитвам да съм идеална(зная че при нормалните връзки никои не би ми го налагал но характерът ми е такъв).Та..И аз не зная точно какъв ми е въпросът..Тоест бих могла да го формулирам така:Преодолими ли са тези страхове,възможно ли е човек като мен,които се задушава от партньорите си да се промени и да успее да обикне някого?И да бъда ли искрена с него(което би ми било трудно) или да го оставя да дойде и да разруша нещата докато е тук до мен..