Деанна

Що е добро? - Не знам. Винаги съм искала да бъда добра и да постъпвам добре. Но въпреки желанието си постъпвах зле. Това ме отчайваше. Приех, че просто съм лоша. Опитах се да стана лоша. В един момент разбрах, че към един човек съм се отнасяла най-зле, и ако към този човек започна да се държа добре, нещата ще започнат да се оправят. Този човек беше жената в огледалото. Мислех си, че към всички трябва да бъда добра за сметка на себе си. Трудно ми беше да се обърна към тази жена, но когато успях, нещата започнаха да се обръщат и оправят. И какво излиза? Че добро е когато резултата е добро /По плодовете ще познаете/. Че добро се получава, когато нещо се прави с любов. С искрена чиста, безкористна любов, която започва от вътре и се разпростира по света. Трудно е, няма как всички да са доволни, всичко винаги да е добре. Но ако се постъпва с любов, гаранцията за добро е голяма. Кой човек е добър? - Безкористният човек, който обича всчики и всичко с безкористна любов. Не значи, че безкористния човек трябва да ходи гол, бос и гладен, но непременно да може да прави добро, когато види нуждаещ се, без да очаква отплата. Но той трябва и да е мъдър. Да знае, че не всичко, което той си мисли, че е добро за другия е добро. Как да разберем кога да направим добро? Доброто има ли строго специфично време и място, през което може да се реализира... или може по всяко време и на всяко място? Трудно е да се определи. Може би един от признаците е да послушаме сърцето си, особено ако интуицията не ни е подвеждала. Друг признак е щом ни помолят за помощ. Разбира се има хора, които непрекъснато хленчат и искат нещо, но не са наистина нуждаещи се. Такива хора би било по добре, ако може да им помогнем да се ориентират в живота си, а не да им се дава на готово. Друг случай е когато се вид и очевидно човек в нужда, изпаднал в беда. Но пак трябва да се прецени кое е добро. Примерно ако човека се дави, а помагащия не може да плува...как ще помогне? хубаво е щом искаме да правим добро и да се развиваме и придобиваме умения. Доброто има много измерения. То не може да бъде формулирано. Как да разберем как да го направим това добро? И лесно ли се прави? Едната ръка да не знае какво прави другата? Човеци сме, колкото и да сме умни и съзнателни, животът ни поднася ситуации в които не знаем как да постъпим. Аз се моля на Бог за мъдрост. нека Бог ни води. Той знае кой човек на чий път да постави. Как да разберем дали дадено наше дело е наистина добро? Или може би ние просто се мислим, че е добро... а то вреди? Незнам. Трябва ли да знаем? Не всяко знание е добро. При която и да е постъпка все ще има зарадвани и ощетени. Не мисля, че е наша работа да даваме оценка. Как да прилагаме принципа на доброто в живота си? Надежда Вяра Мъдрост и Любов Разлика между доброта и мекушавост / използване? Уф. Да аз бърках двете в началото, бях мекушава, но се оказа, че не е било за добро. Да си добър, понякога означава да си лош - лош в смисъл строг, твърд, категоричен. Всичко е въпрос на ситуация. Но да си добър, значи и да си силен духом. Споделен опит за някакво добро, което сте направили? Както казах, не сме ние тези които ще оценим нещо като добро или зло. Ето в момента споделям в този форум, по разни теми какво мисля и как живея. Правя го с мисълта, че е нещо добро и би помогнало на някой за нещо. Но пък ако на него не му помогне, а му навреди... Но аз не мога да предвидя всичко, мога само да се надявам и да се моля, че е за добро.

Съзнателния живот за мен се състои в това да се отнасям към всяко нещо с внимание, мъдрост, искреност и любов. Вниманието е за да се концентрирам, да го усетя със всичките си сетива, да го опозная, да се слея с него. Мъдростта е за да направя най-доброто за дадената ситуация. Искренноста е за да бъда интуитивна и спонтанна, според искрата в мен. За любовта, обяснения не са нужни. Всичко трябва да се прави с любов. Имаше време, когато си мислех, че тези неща са невъзможни. Всичко изглеждаше сложно, трудно и недостижимо. Мислех прекалено много и все правех неправилен избор. Ако постъпвах импулсивно резултата беше същия. Но явно и грешките са имали своята роля, защото един ден започна нещо да се разкрива пред мен. Започнах да о-съзнавам. Всяко о-съзнато нещо водеше към ново о-съзнаване на друго. Така грешките не бяха вече грешки, а уроци по-знание, научено по трудния начин. По-знанието, когато стане начин на живот става живот със знание - живот съ-Знателен.

Що е щастие? Щастието е нещо, за което хората мечтаят, докато не забелязват че е при тях. Аз съм щастлива защото живея днес. Защото се радвам на това, което имам тук и сега. Не чакам още нещо да се появи или да изчезне от живота ми за да бъда н апълно щастлива. Аз се чувствам щастлива днес. Не значи, че не мечтая и не полагам усилие за да се развивам, просто осъзнавам, че днес има неща, които ме правят щастлива. А когато съм щастлива имам сили да правя нещата по-добре

Смятах себе си за не търпелив човек. Почти никога нямах търпение да доведа нещата до край, това разбира се водеше до неудовлетворения. От друга страна съм търпяла на болка, на страдание и на какво ли не. Но не съм смятала, че проявявам търпение. Търпяла съм тези неща от безизходица, от страх, от погрешни мотиви. Днес се научих да довеждам някои неща до край. Удовлетворението ме мотивира да проявявам търпение за още неща. От друга страна се научих, че не всичкото страдание е нужно да се търпи и така да хабя енергия с която мога да направя нещо градивно. Страдания, които са безсмислени, породени от страх и нерешителност или от глупост се научих да избягвам. И живота ми се промени към по-добро. Затова мисля, че търпението само по-себе си не е добродетел. То става такова, когато е съчетано с мъдрост.

Дали ще кажем молитва, благодарност важно е да се храним осъзнато. Така храненето е пълноценно и хармонично. Аз изказвам благодарност за храната и се моля тя да ме засити и да е полезна за мен. Живеем във времена, когато колкото и да се стараем, е възможно храната, която слагаме на трапезата да не е съвсем здравословна. Затова едно такова отношение, може да я пречисти, освети, пренасочи със силата на съзнанието. Така мисля и правя аз.