legarçon

Г-н Баев, честно казано не очаквах такъв отговор... Чувствам се млад и здрав, за да си позволя отсега да ползвам патерици, каквито именно са антидепресантите. Колкото до спорта, да може би това е добра идея...

Здравейте, Попаднах на този форум, случайно през Google. Мъж съм на 20 години, но изгубих живеца си. Преди година и нещо бях жив, ентусиазиран, мотивиран постоянно да правя и да постигам неща и го правех, занимавах се с проекти. По настояване на наште да уча в чужбина го направих, макар че тук имах професионални успехи, които загърбих. Прекарах една година там, пропуших хашиш, трева, цигари... там спрях развитието си като личност. Беше ми скучно, беше ми тъпо, в университета ме занимаваха с постоянни административни неуредици, губиха ми времето, 2/3 от учебната програма съдържаше предмети, които нямаха общо с това, което искам да уча, а именно кинорежисура, българите, от които бях заобиколен не бяха моята компания, взех решението да се върна. Направих го, изнесох се на квартира, започнах доста добра работа и въпреки това живеца не се възвърна. Чувствам се приспан във всеки един аспект... Може да съм спал 12 часа и пак през деня по всяко време бих заспал. Спи ми се постоянно... Няма я тази креативност у мен, която имах преди, чувствам се глупав, не се развивам наникъде, имам моменти, в които самочувствието ми изчезва. Наште ме гледат накриво, защото се върнах и едва ли не инвестицията е загубена... Въпреки че работя, живея вече самостоятелно в хубаво жилище, аз самия не съм този, който бях. Намалих тревата до 2-3 месечно като се събера с приятели, не пуша цигари от вече месец и седмица, не пия... Почти всяко предложение на приятели да ходим някъде, да правим нещо го приемам само и само надявайки се да си възвърна живеца, който толкова много ми липсва вече...