qiram88

Здравейте отново.. Пуснах тази тема преди 2 години.Е искам само да споделя , че промяна в отношенията ни няма ,все същите са си.Изтърпях какво ли е от пренебрежението - до любовницата , от кавгите - до боя.Една възрастна жена ми каза:"Трай баба първите 3 години от брака са най - трудни.Издържите ли ги ще имате семейство." Е 3 години минаха , но ..... нашата приказка е все още като написана от Стивън Кинг..Може би вече гледам нещата със насмешка или поне така се старая да изглежда.Мисля , че изходът от този брак е ясен , жалко за малкото ни момченце ..Приятен ден от мен

Аз никога не се държа грубо с него , напротив винаги съм много лъчезарна и деликатна.Просто всичките тези неща понякога ми идват в повече.Каза ми да не си ходя сега , да стоя докато мине зимата ...... А относно семейната консултация той никога не би се съгласил да отидем.Не мисля , че той има желание нещата да се подобрят.За 1 година и пръста си не е мръднал

След снощния ни разговор със съпруга ми , стана ясно , че осъзнавал аз как се чувствам , чувствал се много кофти заради това , но нищо не можел да направи тъй като не искал да живее с мен , но не искал и сина ни да бъде далеч от него.След като ми каза тоя неща аз реших , че най - добре ще е за мен и за детето е да се изнесем.След което мъжа ми каза да останем при него поне докато свърши зимата.Имам чувството , че има нещо сбъркано в него.Нещата които не си ги обяснявам са няколко и вече в главата ми е пълна каша: 1- Хем осъзнава какво ми причинява и не го прави нещо за да се промени (значи не му дреме за мен) 2- Не иска да живее с мен , но не ме и пуска да си ида (и той не знае какво иска) 3- Не ме желае , не иска да правим секс , но няма любовница (сдухан ли е?) Наистина не знам как да го разбирам тоя човек. Кажете ми той луд ли е?

Играе си с него , гледат се няма проблем. Може да се каже , че сама отглеждам детето си , понякога събота и неделя е при моята майка. Гледам когато мога да отделям време за себе си ,излизам си с приятелки. Относно работата имам още 1 год.майчинство , а след това мисля да си намеря работа. Промених се естествено станах по отговорен човек. Винаги бих го подкрепила за каквото и да става въпрос. Никак не реагира само ме погледна и това беше.

Не иска да правим секс , но на няколко пъти го хващам да мастурбира . Това как да го разбирам?

Някак не ми звучи логично.Защо тогава ще има любовница?

Моя съпруг е с много труден характер.Той е много свободолюбив , има си свои занимания в които не иска аз да се меся или да участвам.Уважавам това негово пространство и гледам да не навлизам там.Може би в момента сме толкова отдалечени един от друг , че сме като брат и сестра нищо повече.Това което не разбирам е как един нормален мъж може да изтрае 1 година без сексуални контакти (значи има друга).На мен ми се струва , че го е страх от прекалената обвързаност , но май е малко късничко да се страхува от това.След прекалено много опити да възвърна предишните отношения и след скандалите ни , вече ме е страх даже да го докосна , да не би да избухне пак.Не знам как да постъпя с него .Най - много се опасявам , че нищо няма да се промени и детето ми ще започне съзнателния си живот в среда пълна с негативи , което няма да му се отрази никак добре на маника.

Аз съм младо момиче на 24г. омъжена съм от 1 година , съпруга ми е на 32г. Като цяло връзката ни започна доста бурно преди 3 години , след което забременях оженихме се и от там започнаха проблемите.... Но след като се роди сина ни ,все едно се отвори една голяма пропаст между нас. Не иска да спи при мен и бебето , а за секс да не говорим.Нямаме никакви физически контакти от година на сам.Пробвала съм да оправя нещата , водили сме много разговори от които чувам , че нещата ще се оправят , но само приказки.Толкова съм отчаяна вече , че не знам на къде и към кой да се обърна.Моля ви помогнете ми