dreamer96

Благодаря Ви за коментарите. Срамувам се от тях защото ми се иска да съм като това момиче, а в действителност не мога, когато имам шанса да постъпя по готино, аз се вцепенявам и обърквам всичко, защото вместо да живея живота си, живея в тях. Досега не съм ги смесвала с личния ми живот, те са просто в главата ми и се появяват и изчезват в зависимост от ситуациите. Може би мога да си водя дневник, но не и книга, те са толкова различни в едни ситуации се представям за един човек, в други съм друг човек, но общото между всички тях е че са смели, а аз не съм, мен ме е страх от много неща и най-вече да не се изложа, затова по принцип гледам да не говоря много, защото не знам каква глупост мога да кажа, а в фантазиите ми на момичето не и пука за нищо.

Аз съм момиче почти на 16 години и не знам какво друго трябва да кажа за себе си, но ето го и моя проблем: Срам ме е да го кажа и е много по лесно да го напиша, не знам дали е нормално или не. Аз постоянно фантазирам, когато попадна в някоя ситуация и се изложа веднага започвам да си мисля как съм се представила страхотно и съм най-добрата, измислям си какви ли не истории, коренно различни и във всичките аз съм перфектна, дори когато не ми харесва нещо как се е получило, макар и вината да не е моя аз си мисля колко съм добра и как го оправям и когато искам да ми се случи нещо, то моментално се случва на момичето в главата ми. Сякаш живея в два свята-истинския и този в главата ми и понеже истинския ми живот не е никак перфектен, предпочитам да си измислям тези истории за да се чувствам по-добре, все едно вярвам че истинското ми аз е това което е в главата ми и го крия само защото ме е срам и страх. Там съм смела и решителна, докато в истинския си живот се колебая постоянно. Фантазирам постоянно дори когато съм все още в тази ситуация, в която съм искала да се представя по-добре, докато отивам и се прибирам от училище, докато слушам музика, преди да заспя и почти винаги когато се чувствам зле. Много обичам да гледам филми и по този начин се разсейвам от всичко дори и от фантазиите ми, но когато филма свърши аз моментално ставам главната героиня. Имаше време в което си помислих че ако продължавам така целия ми живот ще мине и няма да го осъзная и реших да спра, но не се получи, в един момент без да се усетя вече бях започнала чисто нова случка. Понякога ми се иска да съм това перфектно момиче, а друг път просто искам да забравя за всичките ми фантазии и да започна да си живея живота. Както казах не знам дали това е нормално, мога ли да спра да фантазирам и луда ли съм като го правя? Много Ви моля, отговорете ми защото наистина не знам какво да правя, а за това НЕ съм казвала на никой, дори на най-добрата си приятелка която знае всичко за мен, защото ме е срам и нямам представа какво да кажа, имало е нощи в които съм плакала за това и се бях решила да и кажа, но на другия ден вече нямах същия кураж, не знам какво ще си помисли после за мен.