Здравей, аз съм като теб...същата съм...все едно четях себе си...въображението, интелекта, вътрешната студенина, незнанието кой си...знаеш ли, има само един път...не да се променяш, а да се приемеш...и да се обикнеш,,, себе си...ако можеш и създателя си...ако си религиозен.Пътят на приемането е бавен, труден и болезнен на моменти...защото си мислиш, че разбираш живота, но не го усещаш...не пулсира...различен си, но се приеми с най-тъмните си страни и заживей така...ще видиш, че всичко ще придобие смисъл и ще видиш светлината на собственото си пулсиране и страховете ще са просто като мечтите...част от една и съща монета...която понякога се завърта и нищо, че е малко студена и безкръвна е истинска точно такава и не е по-малко ценна. Аз понеже съм вярваща- ще ти пожелая само- бъди благословен
