Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Cveteto86

Участници
  • Общо Съдържание

    29
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Cveteto86

  1. И пак Аз....... И пак моята болка Животът си върви, всички около мен са добре, а аз ... аз просто не съм. Тази гастроскопия и този гастрит...... някой излекувал ли се е изобщо от него? Има ли нещо, от което се повлиява? Боли и ми е отчаяно, много.... Надеждите ми умират вече......
  2. Не знам, като какво идва... Знам, че нищо не помага и започвам да се отчайвам. Тичането и гимнастиката явно няма да дадат резултат.
  3. kate, не боли, но е неприятно. Лягаш на една страна, пръскат ти "упойка" на гърлото, за да можеш да преглътнеш тръбичката. Това на мен с преглъщането ми беше най-гадно. После не усещаш нищо, само от време на време ти се повдига, все едно да повърнеш и много трудно преглъщаш. Това е. Иначе може и с пълна упойка да ти я направят, но според мен няма смисъл. Искрено се надявам скоро всичко да бъде наред, защото наистина много ми дойде и се отчаях тотално....
  4. Здравей, kate! Болките в корема са ми постоянни. В началото бяха силни, нетърпими, нищо не ми помага - нито обезболяващи, нито АД и какво ли още не съм пила. Не е свързано с храната. Болката си я имам и сега постоянно и независеща от нищо. Вече ми дотегна. Ако ще е така до края на живота ми, по-добре да ходя да се метна отнякъде. Направо не се търпи. Посещавала съм мн специалисти - нищо. Единствено миналата седмица ми направиха Гастроскопия, която показа: Неерозивна ГЕРБ. Хроничен еритемоексудативен корпусен и ерозивен антрален гастрит. Ерозивен булбит. Данни от Хистология: Данни за ДГР. Остър гастрит. НР (-) отр. Което до момента нищо не ми говори, освен, че имам гастрит, защото гастроент-а ми е извън страната и си чакам..... И като я чета така ми звучи мн страшно и не знам лекува ли се и на какво се дължи и дали изобщо ще се оправя някога. Офф
  5. Благодаря Ви много! Потърсих информация в интернет, но не намерих негов телефон. Направо понякога ми идва да се метна от някъде Офф
  6. Ето ме и мен, отново.... И отново с болките в корема. Миналият месец ми направиха операция на апандисита. Казаха, че бил деформиран от бременността и е имало голяма вероятност да се спука. Склонна съм единствено да вярвам, защото имам роднина в болницата, който присъства на операцията. Имала съм и мънички кистички на яйчника, които са махнати.... предполагам, че на другият яйчник има също. Ще изследвам хормоните в началото на месеца да видим и те как са. Лошото е, че болките продължават. Намерих въпросните хапчета в Испания, но изпих само 5 от тях и след това беше операцията и не съм ги почвала отново. Няма и да го правя! Не мисля, че е на псих. основа, изследванията пък са добри.... не знам какво да правя вече, отчаяно ми е. Ще свърши ли тази мъка някога?
  7. Привет! Преди да дойде денят, в който родих, малко ме беше страх, защото не знаех какво предстои. Когато обаче настъпи момента, не съм си помисляла дори за миг за нещо лошо и т.н. Всичко стана мн бързо, родих нормално, исках веднага да я гушна и ми я дадоха, въпреки че се притеснявах, защото не бях хващала толкова малко същество някога... Бях щастлива.... Тежеше ми единствено, че не можех да я кърмя... В момента взаимоотношенията с майка ми са някъде посредата, Продължава да не приема съпруга ми, продължава да опитва да си налага мнението. Гледала е 2 х 2 дни дъщеря ми, когато ми правиха операция за апендицит. Вижда дъщеря ми от време на време за по 1-2 часа.. С друго не ми е помагала, но и това е достатъчно. В тези моменти се чувствам, както и във всички останали, когато тя не е някъде около мен, т.е няма разлика.
  8. Здравейте, Искала съм съвет в този форум, не отдавна, относно болките в корема, но мислех, че е на псих. основа, защото болките започнаха няколко дни, след като родих моята малка прекрасна дъщеричка. Пила съм какво ли не - дуспаталин, зирид, омепразид ( от гастроентер.), Ремирта, Есцитазан, Ривотрил ( от псих.), направиха ми операция на пъпна херния, защото мислеха, че болката идва от нея. Миналият месец ми направиха операция за апендицит. Казаха ми, че бил деформиран от бременността и всеки момент е можел да се спука. Единствено съм склонна да вярвам, защото мой роднина лекар, присъства на операцията. Лошото е, че болките продължават. Изследванията са ми добри........ какво липсва, какво? МОЛЯ ВИ за съвет.... Какво да правя? На какво може да се дължи това? Отчаяно ми е... Ще свърши ли тази болка някога? Благодаря на всички предварително!
  9. Здравей, Диди! Така е, права си! Не знам защо искам да започне да ме разбира поне малко.... можеби, защото никога не е приемала мнението ми, а е налагала своето. Благодаря за всичко, Ally! Знам, че не мога да променя нищо толкова бързо, колкото ми се иска. Някои неща дори изобщо никога явно няма да мога. Болката ли, предполагам, че й обръщам такова внимание, защото никога не съм се сблъсквала с подобни неща и се притеснявам до някаква степен да не би да е нещо по-сериозно, отколкото в действителност е. От почти 9 месеца насам, съм нямала един ден, в който да кажа: "Ето, днес не ме боли". Страх ме е от мисълта, че това просто няма да има край. И вероятно не заради това, че съм слаба и т.н, просто като се върна назад и всичко, което съм направила до този момент, сякаш без никакъв резултат. Това ме плаши. Обичам дъщеря си много, болката не променя чувствата ми. Променя, според мен, начинът, по който отделям вниманието си за нея. Мисля, че може и повече. Винаги може.... За намаляването на контактите с родителите ( по-скоро майка ми) опитвам се да ги огранича от една страна, а от друга .... искам да ги има, защото да й докажа, че аз не съм като нея. Има и по-властни родители, знам. Изобщо не ми е минавала мисълта, че точно моите са най-такива. Просто, по стечение на обстоятелствата, явно съм заобиколена с приятели, които имат страхотни родители. Или поне в моите представи са такива. Въпреки, че съм сигурна, че и те са имали понякога неразбирателства помежду си. Никога не съм се страхувала да стана майка или да се страхувам от това каква майка ще бъда... Вярвала съм, че ще бъда най-добрата за нея. А когато и тя порасне ( живот и здраве) ще може да каже сама дали е получила това, което е очаквала от мен... Благодаря и за съвета да нарисувам болката. Ще го пробвам да видя какво ще се получи. Благодаря, Ally,страхотна си!
  10. Здравей! Много благодаря за подкрепата..... Старая се да насочвам енергията си към гледане на дъщеричката си. Да й давам всичко, от което има нужда и да не мисля за подобни неща. Но понякога просто е неизбежно. Всеки Божи ден .... винаги се намира нещо, което да каже против съпругът ми.... Не знам как не им писва, не знам! Просто ми е тъжно, мъчно ми е, че имам такава майка. Завиждам благородно на всички, които имат страхотни майки. Знам, че и те са имали спречквания, но не като нас. Нали една майка е за това, да подкрепя детето си, да го изслушва, да го напътства...... Не съм изслушвана никога, не съм подкрепяна.... Всички бяха по-добри...... Бившият ми приятел ме удряше, спука ми ухото.... а аз получих само " Еми, явно е имало защо"... Благодаря ви, че ви има! Давате ми сили!
  11. Здравейте, отново! Придържам се стриктно към програмата си, но резултат все още не съм получила. Вярно е, че в повечето дни болката не е като в началото ( т.е няма ги треперенето на ръцете и краката), самата болка в корема остава. Знам, че даденият срок още не е изминал, но започвам да се притеснявам малко или много, защото ефект почти няма. П.С. Посетих доц. Койчев в София, който ми изписа Ремирта вечер по 1/2-ка. След вторият прием ( т.е след изпиване на едно хапче), следващите 3 дни се почувствах много добре. За първи път от няколко месеца до сега, почувствах, че не ме боли корем. Щастието обаче беше прекалено кратко и само за 3 дни. След което болките се върнаха. Звъннах му и той ми каза, че трябва да си намеря Eglonyl, който не се внася вече в БГ. Попитах за заместител или за нещо, което съдържа същата активна съставка, но ми каза, че единственото, което може да ми помогне е това. Звънях на много аптеки и доставчици на лекарства, но всички ми казаха, че го няма и че не могат да ми го донесат. Нямам и представа как се купуват подобни лекарства на чужди пазари. Т.е какво ми трябва, за да си го купя от друга държава? Някой, ако е наясно, моля да ми драсне, за което благодаря предварително! Спряла съм Ривотрила, защото станаха 3 месеца, от както го пия и доц. ми каза да го спра. Не знам дали е правилно или не, за сега не намирам промяна в състоянието си след спирането му, т.е. да имам някакви допълнителни симптоми. Дано да нямам проблем и да не ми се налага да го пия повече. От написаното прочетох, че депресията не е свързана с физическа болка, но доц ми каза, че има доста такива случаи. Не се чувствам подтисната, да не ми се излиза, да спра да се забавлявам, да общувам..... единствено ме притеснява тази болка, която не ми дава мира и спокойствие. Притеснявам се, че просто няма да свърши. ;(
  12. Аз съм написала от какво ме е страх...... Съпругът ми много ме подкрепя. Дава ми сили, когато си казвам, че всичко ще бъде наред. Просто това много се проточи във времето и започвам да си мисля, че няма да има положителна промяна. Мислех си " ще бъда добре, съвсем скоро! Ще си имам най-хубавото семейство на този свят, за което съм мечтала - една грижовна майка, един грижовен баща и мъничката ни дъщеря. Болките в корема ще ги няма, ще съм готова за още едно малко същество. Всичко ще бъде наред!" и си поплаках отново. Искам миналото да си остане минало, да гледам напред, защото ние натам трябва да вървим. Искам да имам още едно детенце, за което да живея. Мислех си и дали след второто раждане нещата няма да станат още по-зле. Но, ако наистина проблемът идва от отношенията с майка ми, и аз се справя с него, не би трябвало да има проблем. Искам да живея без болка, да давам всичко на детенцето си, а не да го лишавам от майчината обич. Да давам всичко от себе си, за да бъде тя щастливо дете. Страх ме е, че просто този АД няма да свърши! Поздрави,
  13. Тази сутрин станах рано и се чудя с какво толкова съм сгрешила, че ТОЗИ горе ме наказва така? ;( Плаках, плаках, въпреки, че знам, че няма полза, но се надявах просто да ми олекне по някакъв начин. Искам много да имам второ дете, но ме е страх дали няма да е по-зле, отколкото сега? Или пък точно това второ същество ще ми помогне да преодолея всичко това? Ако знам, че то ще ми помогне, още в този момент бих започнала да правя всичко възможно за неговото осъществяване. Не знам какво да правя. Страх ме е, че няма да се оправя и всичко ще продължи така. Страх ме е , че няма да мога да се грижа за детенцето си, като една добра и грижовна майка. Искам просто тази болка да спре, да обичам с цялото си сърце и душа.
  14. Благодаря ви за мненията, относно косата. Поне за това няма да се притеснявам. Всичко ще си дойде на мястото, надявам се скоро.
  15. Дано вашата вечер да е добра... ;( Тази вечер (втора поред) стоя и си мисля.... реших да драсна два бързи реда, защото скрих сълзите от съпруга ми, но наистина вече ми стана много тежко. Болката просто не спира, страх ме е... Не искам животът ми да продължава така. Този ад ще свърши ли някога изобщо или само се заблуждавам? Започвам да се отчайвам наистина.... Спокойна нощ!
  16. Нямате си и на идея колко бързо изчезнаха дрехите, след като ги оставих до контейнера. Надявам се да са от полза за някой, на който наистина са му нужни и да съм го зарадвала поне малко. За пореден път се убеждавам, че човек трябва да се радва на това, което има, защото има хора, които нямат НИЩО! П.С. Имам едно малко въпросче... Знам, че след раждането, докато се възстановят хормоните повечето жени имат косопад. Исках да попитам, дали вече това не би трябвало да е спряло, защото започва да ме притеснява Дали има и връзка с антидепресантите или не? Изчетох доста неща за косопада, със щитовидната жлеза нямам проблем, за хормоните не знам, стреса - то е ясно От повечето мнения, които прочетох пише, че през бременността се появява силен косопад ( ако изключим другите фактори), а след това спира, когато се регулират хормоните. Аз по време на бременността си косата ми стана даже по-гъста и здрава, но след това........ Благодаря предварително за отговорите!
  17. Gogo111, може да пробваш и с танци. Аз смятам, че помагат. Но тези, бързите танци! Аз 13 години съм ходила на народни танци, спрях, когато отидох да уча висшето си образование. За сега си скачам само вкъщи, скоро мисля да си се върна в състава и да си ходя редовно. Ти може да си избереш някакви други примерно, ако тези не ти харесват.
  18. Днес преподредих гардероба си. Събрах всичко, което сметнах, че няма да нося повече и, че ме свързва с лоши спомени и отрицателни емоции. Чудя се само дали да ги изхвърля или да ги дам на някой, който наистина има нужда от тях. Утре смятам, след тернировката ми, да разместя малко мебелите вкъщи и да намеря друго място на нещата, които мисля, че не са точно на правилните си места. Хубава вечер ви желая!
  19. Може би не да бъде важно за мен, а реакцията й, самия тон ме подразва. Мнението не съм й го искала, тя го изказва - ок, няма лошо. Но искам нещата да спрат до там. А тя продължи, като засяга вече и съпруга ми........ Иска и продължава по всячески начин да натрапва мнението си и, че тя е единствено права, а всички останали не са. Не й искам мнението, искам да си го задържи за себе си, ако ще е с този заядлив тон и аз й го казах.......
  20. Диди, знаеха, да! И за спуканото тъпанче и за шамарите. Въпреки това го защитаваха по някакъв начин, защото ми се казваше, че явно е имало за какво и не е било без причина. Не знам защо са го одобрявали... не мисля, че е свързано с нещо материално. Поне аз не го намирам за такъв. Бих казала, че като погледнем от тази страна на нещата, материалното, няма разлика между единия и другия, т.е изключвам причината да искат да съм с него да са пари. Не знам, тази жена ще ме довърши някой ден. Приемам всяко едно мнение, дали ще ми хареса или не, това си е мой проблем. Но не мога да позволя да си налага мнението, все едно само ТЯ е права в този живот.
  21. Привет отново! Притеснява се само в момента за едно.... изчетох много за този Ривотрил, който са ми изписали и пия в момента. Повечето мнения, които прочетох са, че страшно трудно се отвиква от него...... Притеснявам се дали и при мен ще е така.... Не искам да съм зависима цял живот от хапчета! П.С. Реших да започна промяната в себе си първо външно, като боядисам косата си. Посетих майка ми и първият коментар, който получих беше " как можа да се боядисаш така!" И аз й казах, че просто така съм решила. Приемам нейното мнение, но то не е единственото, с което на всяка цена трябва да се съобразявам и получих отговор ( който се отнасяше към съпруга ми) - " това, че някой ти казва, че си най-прекрасната и ти хвърля прах в очите....." Не дочаках изказването, казах само да си гледа работата и си тръгнах. От тогава не съм я чувала...... Вече не знам дали наистина всичко ще бъде някой ден наред.... Започвам да се отчайвам, а знам, че трябва да имам сила да преудолея всичко това и да си върна предишното АЗ! Поздрави!
  22. Съвременният начин на живот е изпълнен с не една или две стресови ситуации ежедневно. Единственият начин да се преодолее негативният им страничен ефект върху здравето, в емоционален и физикален аспект, е да се овладеят техники, които за кратко време да редуцират натрупаното нервно-психическо напрежение. Според експертите стресът е като необходима подправка към основното ястие, поддържа ума бодър, провокира взимането на решения, личностно развитие и дори двигателна активност. Прекомерният стрес обаче буквално уврежда умственото ни и психично здраве. Ето защо се налага през деня да се отдели специално време за релакс. Техниките, с които може да се постигне отпускане за десет и по-малко минути, възстановяват усещането за баланс и устойчивост и редуцират негативни странични ефекти от стреса върху здравословното състояние. Медитация При думата медитация си представяме упражняване на неудобни пози за тялото, само при мисълта, при които изстрадалият ни кръст се натоварва допълнително. Всъщност всяко повтарящо се движение може да се използва за медитиране, пояснява д-р Хърбърт Бенсън от Института за духовна медицина на тялото в Бенсън-Хенри. Ходенето, плуването, рисуването, плетенето, са дейности, които помагат да се запази спокойствие в момента на изпълнението им. Когато се чувствате подтиснати и се улавяте в тревожни мисли, свързани със служебните задължения, семейството, връзка с партньор, експертите съветват да отделите 5-10 минути за любимото занятие. Това бягство от натрапливите мисли гарантира постигане на търсената уравновесеност. Визуализация Смятате се за прекалено социален и общителен тип, за да се отдадете на занимания по медитиране. Тогава представете си как медитирате. Важно е да визуализирате обща картина за себе си, да се спрете на определени детайли и да вникнете в състоянието вътре във въображаемия си образ. Визуализацията е техника, която осигурява откъсване от текущото напрежение. Представяйки си как релаксирате можете да се отправите на ум в любимата местност или дори във фантастичен свят. Това няма значение. За да се пренесете на „спасителния остров“ може да докосвате вещи, които ви напомнят приятни усещания, например копринен шал, красива раковина, живописна творба. Смисълът е тази вещ да успява да изключи стреса в ума ви и да внедри в психо-емоционалното ви състояние усещане за спокойствие и безвремие. За да е по-реалистична картината, внесете цветове, звуци, дори тактилни усещания... Дълбоко дишане При стрес напрягаме мускулите си. Това рефлектира и върху органите на дихателната система и дишането. Обърнете внимание на дишането си, когато се чувствате спокойни. То е дълбоко и свободно. Не случайно е получило определението си релаксиращо. „Можем да възстановим вътрешното си равновесие, използвайки обратния път – да започнем да дишаме дълбоко и продължително.“, разяснява Майкъл Лий, основател на школа по релаксираща йога терапия в Бристол, Вермонт. Техниката: опитайте се да издишате целия въздух, който сте задържали. Устните ви трябва да са полуотворени. Поемете дълбоко въздух, така че да усетите изпълване в корема и напрежение по средата на тялото си (точно под ребрата). Спирате да поемате въздух, когато изпитате усещането за изпълване на цялото пространство между корема, страните и кръста, сякаш всеки момент ще се пръснете. Задръжте и издишайте бавно и продължително. Вдишайте дълбоко отново, като концентрирате вниманието си върху този процес. Повторете десет пъти. С всяко вдишване и издишване трябва да чувствате все по-голямо спокойствие, разяснява Джоан Борисенко, експерт по психология, директор на клинични програми за връзката между душевно състояние и организма в Харвард. Огледайте се около себе си "Пълноценният живот означава да си отдаден на момента на мястото, на което се намираш. Колкото повече се доближаваме до това състояние, животът ни става по-богат и изпълнен със смисъл.“, казва д-р Чарли Мейкълс Уийлър. За да се чувстваме пълноценни, е достатъчно да фокусираме вниманието си само и единствено върху дейността, която извършваме в момента и да забравим огромния списък с ангажименти. Да живеем така, както когато сме били деца, без постоянно да даваме оценка на случващото се и да го съдим, е ключът да се чувстваме щастливи и спокойни. Умението да релаксираме правилно ни помага да се отдадем на настоящето. Релаксът е защитна мярка срещу тревожността и депресията. Как да го постигнем? Опитайте се да фокусиране мисленето си върху обкръжението си. Ако сте навън, се наслаждавайте на цветовете на растенията и звуците на птиците. Ако сте в мола, концетрирайте се върху детайлите на дрехите по витрините, проучете цените на бижутата и от какво са изработени, в магазините за мебелите проверете избора на цветове и стилове. Колкото повече държите вниманието си насочено върху определени детайли в настоящето, толкова по-сигурно е, че ще елиминирате стреса. Чаша горещ чай В случай, че предпочитате кафе, се насочете към зелен чай. Кафето повишава нивата на известния стресов хормон, кортизол, докато зеленият чай е здравословна и приятна напитка, съветва д-р Николас Перикан. Чаят от лайка е традиционният, използван за успокояване и редуциране на стреса. Вероятно и черният чай е средство срещу стреса, според думите на учени-изследователи от Университетския колеж на Лондон. Според тяхно изследване тези, които пият редовно черен чай имат ниски стойности на кортизол и се чувстват по-спокойни, въпреки шестте седмици с подготвени от учените стресови ситуация. Получените резултати са сравнявани с данни от контролна група доброволци, които вместо черен чай приемат напитка, наподобяваща кехлибарената течност със същото съдържание на кофеин. Предизвиквайте положителни реакции Научете се да предизвиквате положителни реакции към вас от страна на околните, които да ви заредят емоционално – прегърнете приятел или член на семейството си, разговаряйте с желан събеседник за приятни минали емоции. Опитайте се да трансформирате стреса, е съветът на Дебора Розман, доктор по психология. Защо е необходимо това? Според експертите социалните контакти помагат на мозъка да функционира по-добре и окуражават да се търсят нови решения при дадени ситуации. Препоръчва се и упражняване на физически контакт, което според изследвания помага за нормализиране на кръвното налягане и понижава нивото на хормоните на стреса. В случай, че не ви е възможно да се срещнете с никой близък в момента, достатъчно е да погалите домашния си любимец, ефектът е същият. Самомасажирайте се Напрегнатите мускули водят до хронична болка и са причина за нарастващия дискомфорт по време на стресови ситуации и периоди. В случай, че липсва възможност да се посети терапевт, е препоръчително да се извърши масаж самостоятелно на няколко важни групи мускули за отпускане. Сложете ръцете си на раменете при врата. Масажирайте тези части от тялото с пръсти и длани. Търкайте със сила – това ще доведе до приток на енергия и отпускате на раменете. Разтрийте едната ръка от китката до лакътя като приплъзвате по нея дланта на другата, стегната в палеца и пръстите. Излизайте Порочният кръг работа в къщи следва да се прекъсне. Не само децата, но и възрастните се нуждаят от време за разведряване. Когато се чувствате подтиснати се разходете навън на някое приятно и тихо място. Дори само да поседите на пейката в парка има достатъчно елиминиращ стреса ефект. Упражнете на няколко пъти дълбоко дишане, което има нормализиращо въздействие върху сърдечния ритъм. Слушайте музика Музиката от зората на човечеството се използва за успокояване на духа. Множество изследвания през последните години категорично доказаха, че благодарение на слушането на музика, например на спокойно класическо произведение, се успокоява сърдечния ритъм. Важно е да подберете такива, чието темпо е бавно и има отпускащо звучене. Създайте си навик – редовно да слушате музика с цел релакс. Достатъчни са 30 минути, за да се постигне ефектът на една таблетка Валиум от 10 мг. Изненадайте съзнанието си с рязка промяна на мисленето Достатъчно е за тридесет секунди да се отдадете на позитивно мислене, което също нормализира сърдечния ритъм. За целта се концентрирайте върху обект, който носи позитивна енергия – например, гледайте снимката на детето си или годежния пръстен, който сте получили, сувенир от миналата почивка... Независимо за какво си мислите, то трябва да ви носи приятни усещания. Това от своя страна забавя дишането, отслабва напрежението в мускулите и ви кара да се усмихнете. Благодарение на тези промени ще се почувствате отпочинали и спокойни. Контрола над стреса, си зависи единствено и само от нас! Gogo111, напиши в нета "контролиране н стреса" - има страшно много статии и начини да се справим с него. Няма как да не откриеш нещо!
  23. Благодаря за милите думи, БожидарЗим! Дано да успея да дам любовта, от която семейството ми се нуждае.
  24. Благодаря Ви за отговора изключително много! Много силни и верни думи. Чудела съм се понякога и до някаква степен съм "завиждала" благородно на приятелките си за техните майки. Сигурно звучи грозно за някои хора, но това тормозене всеки ден, някак ми беше вече преляло всичко. Отговорих й по този начин " че могат да видят дъщеря ми, когато и АКО пожелаят", защото въпреки всичко я чувствам все още като майка, каквото и да ми е причинила. Някак си, не мога като другите да махна с ръка и да загърбя всичко. Не съм може би толкова силна..... Защото има такива хора, които си тръгват и изобщо не им пука за нищо. А аз през тези 2 години, в които те бяха далече от мен си изплаках очите! Очаквах да прочета в смс-а, който ми прати, докато бях в родилното поне: "Честито, да ви е жива и здрава"...... а вместо това............. Това ми донесе поредният удар. Да гледаш как на всички майки около мен им се обаждат роднини, идват да им чиститят, майки, бащи........... а аз, аз какво получих........... Нищо.... пожелавам й да е жива и здрава! Хубава вечер!
  25. Благодаря Ви, д-р Тодор Първанов! Ще съставя програмата си ще споделя тук или, както предложихте на ЛС това, което съм взела като решение. П.С. Слаба съм да, даже поднормено тегло. Готова съм да дам и ЩЕ дам всичко, за да премахна тази болка и да се чувствам добре! Първо, заради себе си и второ - заради всички, които имат нужда от мен! Gogo111, ще споделя, обещавам! Хубава вечер!
×
×
  • Добави...