MAREQ

Здравейте!Искам да разкажа моята история и ако някой ми беше казал преди 4-5 месеца,че ще пиша това сега никога нямаше да повярвам.Живея на семейни начала от 12 години,имаме дъщеря на 11 години,а всъщност с мъжа до мен се познаваме и имаме отношения от 20 години,но от 12 заживяхме заедно...Аз съм човек с увреждане,но това не беше пречка да живеем добре ,създадохме свой дом сам сами ,преминахме през много трудности ,отгледахме едно здраво и хубаво дете ...Но това лято забелязах ,че мъжа ми (така да го нарека ,защото и така го чувствам),започна да се държи лошо с мен ,да страни от мен ,да бъде даже лош с детето ,не се прибираше ,пиеше и все ми казваше остави ме, искам да съм сам..докато в един момент аз разбрах ,че има друга жена ( негова бивша съученичка ,с която са имали неусъществена любов още в ученическите години).Той не ми спести нищо,каза ми ,че в нейно лице е намерил човек ,който го разбира ...мен започна да ме обвинява в разни неща (аз разбира се не съм безгрешна) и се стигна до едни скандали след ,които аз исках да реши дали остава с нас или ще напусне дома...Тогава той категорично заяви ,че не мисли да разваля семейството и ще си живее с нас,че съжалява ,но му се е случило и аз трябва да го разбера ,да простя и да продължим живота си ...Но поиска от мен време ,за да си изясни чувствата може би и да се опита да скъса там.Каза ми :"разбери ме и мен и ми дай време да се върна към теб..."Така минават месеците,той си е през повечето време с нас,но аз естественно не мога да го следя всеки миг къде ходи, с кого говори и дали връзката продължава...той отказва да говорим за нея...Сега да Ви кажа къде е проблема при мен: 1. аз не мога да се примеря с изневярата,защото през тези 20 години аз дадох на този човек всичко от себе си,дадох сърцето си и в един момент останах излъгана... .2.дори и тази връзка да е приключила ( а аз няма от къде да разбера това),аз не мога да вярвам сляпо ,че е така...това ме убива..че не знам какво става...когато заговоря на тази тема ,той избухва и не иска да се споменава...и какво ми се случва на мен:вечер не мога да заспя от тези мисли,по сред нощ се стряскам и пак тези мисли са в главата ми ,сутрин със събуждането само тези натрапчиви мисли-как ще живея така...обадих се на един познат лекар,но не му казах точно за какво става ?просто споделих ,че ми се е случило нещо ,което не мога да преглътна и да забравя и това ме измъчва и той ми даде една рецепта за Rivotril,но преди да си го взема реших да прочета нещо за това лекарство в интернет и това ,което прочетох от хора,които са го ползвали ми се стори доста страшно...кажете ми как да излезна от това състояние ,да бъда отново щастлива и усмихната жена ,каквато бях...нали все пак имам дете ,което е прекрасно и иска да няма една вечно ревяща майка,а и мъжа ми е все пак до нас ,не ни е изоставил...осъзнавам ,че има много по лоши неща в живота ,но как да се успокоя мислите ли ,че трябва да е с лекарства...ПОМОГНЕТЕ МИ!!!!!!!!!