ХвХиХвХ

Здравейте, Пиша във форума с молба за съвет и помощ. От известно време наблюдавам в себе си тенденция, особено в период свързан с ПМС и малко след него. Предполагам, че периода се дължи на хормонален дисбаланс, в който нервната ми система отказва да ми сътрудничи. Изпадам в периоди на силна депресия, отчаяние, лоши мисли от рода на „възможно е да съм тежко болна и да не го зная”, „възможно е да се разболея от тежка от нелечима болест”. В миналото си съм извършила много неща, за които съжалявам. Постъпки, които се опитвам да си простя, защото са били следствие от незрелост и незнание. Спомените се завръщат и ме връхлитат. Тогава съм много склонна към плач. Ако попитате някой, който си е говорил с мен по време на тези периоди, ще ви каже, че се страхувам от всичко и всички. По принцип се мисля за слънчев, жизнерадостен и положителен човек, но когато се появят тези периоди отчаянието е голямо и утеха никъде не се вижда. Оплаквам се и другите са ми виновни. Смятам, че полагам големи усилия да бъда самостоятелна в живота си и това понякога ми натежава. Работата ми е много динамична и е свързана с голямо количество стрес. Свързвам възможността да работя с възможността да живея, което ме прави работохолик. Обвиняват ме, че нямам интереси, възможно е да не съм конвенционална. Трудно споделям нещата, които истински ме вълнуват. Пред мен са образа на това каква искам да бъда и образа на това каква съм всъщност. Обвинявам се, че не съм достатъчно... т.е страдам от ниска самооценка и в следствие на това имам слаба самоувереност. Мисля си, че самоувереността е арогантност. Със сигурност има неосъзнати страхове в мен и неосъзнати части от самата мен. Искам да бъда спокойна и уравновесена. Търся вътрешния си баланс. Но все пак, периодите на лудост от време на време ме нападат, отчаянието и липсата на мотивация изникват. Залитането към употреба на алкохол или успокоителни се появява, като опит за потушаване на силните страсти, който започват да бушуват. Откъде да започна за да се опитам да си помогна сама? Всеки път когато реша да потърся помощ от специалист – терапевт започвам да се чудя, ако наистина се видя с някой непознат откъде да започна, какво да споделя и за това как ще ме е срам от мен.