Sleda

Това което казваш е вярно до голяма степен. Но и аз не се отказвам от това което казах: ако един "природно" интелигентен човек решава тест за интелигентност за първи път в живота си, ще изкара резултат над средния, може би доста над средния. Особено пък ако има и интуиция, той само с едната интуиция ще изкара примерно 120 точки. В тестовете за интелигентност, които използват психолозите и тези на изпит за МЕНСА сигутно сменят често типа задачи.

Природно интелигентен човек, според мен, е човек който никога не е полагал особено големи усилия да учи, но като му се зададе тест за интелигентност ще го реши примерно за 150 точки.

“Защото, ако допуснем, че всичко става по волята на Бог, то това обезсмисля всичко което правим.” И “Всъщност в това се изразява свободната воля: дали си по Волята или не си по нея в маловажните детайли, но не и в някакво творчество. За творчеството можем само да станем проводници.” И двете тези всъщност не са съвсем противоположни. Имат допирна точка, допълват се. Умът, менталното тяло на човек се намира точно между духовните светове и световете на формата (не знам, вероятно е все още материя, но най-фината) – между духа и материята. Той е фокусиращата точка чрез която Духът се проектира в материята. Значи той е проводник на творчеството, което идва от духовните светове. Но човек работи, създава, разбира се само форми, живот не може, и непрекъснато усъвършенства творчеството си. И условията на земята са много походящи за това защото всеки замисъл материализиран в проект винаги показва грешките на мисълта. Никоя машинка не започва да работи веднага, правят се модели, отстраняват се грешките, изпитва се отново и отново докато замисълът се осъществи на практика. И какво се установява – колкото е по-качествен умът, толкова замисълът е по-близо до истината. Значи имаме свободна воля да развиваме Ума си за да го направим по-добър проводник на творчеството, което идва от Духа, от Бога. Ние това и правим. Но Бог е един и ние като троен човешки дух сме част от него (даже тройният човешки дух е част от духа на Висши Йерархии, чийто дух е част от духа на други по-висши т.н.). Така че, от къде идва творчеството … На края съвършеният Ум, включил в себе си есенцията от всички Души (есенция, в смисъл на най-същественото от…) ще се присъедини към Бог. Звучи логично, приемливо. Не знам, пък може и всичко да е само един танц и флирт, ей така…

“В изпълнение Волята Божия е силата на човешката Душа” 1. Ако приемем, че волята Божия е да разграничаваме доброто от злото и да вършим добро (или право действие, права мисъл и право чувство, както казва Учителят П. Дънов). Защо е толкова важно това – защото да вършиш (и да мислиш) добро означава да изразходваш усилията си за, в полза на, външния свят, не за себе си и това е ЛЮБОВ. Любовта, за която всички проповядват. Явно това е духовният принцип обуславящ Битието, на който се крепи вселената. Сега каква е връзката между правилен начин на живот т.е. изпълняването на Волята Божия и човешката душа? Човешкият род еволюира, физическото тяло се усъвършенства, това е факт. Как става това? Не защото ново физическо тяло се зачева като се обединят две единични хромозоми от два различни индивида и формиралата се нова хромозомна двойка програмира нови качества – според безпристрастната математика вероятността новата комбинация да произвежда по-качествен организъм е 50/100, 50 процента вероятност има той да е по-некачествен. И след това по закона на Дарвин за естествения подбор … Не е така. 2. В промеждутъка между две прераждания човек строи (с помощ) прототип на новото си физическо тяло, който е един вид матрица или “енергийна програма”, в който прототип се съдържа информацията за опитността от всички животи, доброто и злото (правилното и неправилното, според Божията воля). Част от злото се изтрива в чистилището. Също така продължителността на новия живот е закодирана в прототипа. След зачатието “енергийната програма” ляга върху зародиша и значи освен програма за изграждане на физическото тяло записана с чстици от материя – геномът, съществува и енергийна програма, която ПРОМЕНЯ генома, как – като разбърква връзките между елементите му, прекъсва връзки, създава нови, откъсва или слепва фрагменти. Най-много такива промени стават по време на вътреутробния живот, но те се случват и през целия живот по нататък. Така се появяват дефекти, ако чвек не е живял правилно според закона, но също така се и поправят дефекти. И като се има пред вид, че човек се преражда преимуществено в една и съща семейна верига, гените от майка му и баща му са всъщност неговите собствени гени преминали през синовете му, през синовете на синовете му и т.н.. Изчистването на злото в чистилището движи еволюцията на физическото тяло, на първо място, защото страданията се отпечатват в подсъзнателната памет като СЪВЕСТ – като вест от отвъдното “Не прави това, то е неправилно и пак ще страдаш”. Този живот, предполага се, ще бъде по-прведен, следващият геном с по-малко дефекти и физическото тяло по-качествено. 3. Сега за Душата. Да Бог танцува сам със себе си, създал е от себе си Танциорката (или там както се казваше, забравих) т. е материята и танцува с нея. Ама само пърха ли насам-натам за разтуха и удоволствие? Може и така да е. Но някак си целият човешки опит показва, че материята се развива в посока на нарастваща подреденост, обратно на ентропията. Човешкото физическо тяло също се усъвършенства. Да допуснем, че е вярно следното твърдение – достигналата съвършенство материя излъчва от себе си духовна субстанция – превръща се в ДУША. Ако това е вярно, тогава става напълно ясен смисъла на великата мисъл на Учителя П. Дънов: “В изпълнение волята Божия е силата на човешката Душа” – изпълняваш Волята – строиш качествен прототип – перфектен геном – перфектно физическо тяло – силна душа. И още нещо, значи все пак има силни, по-силни и слаби и по-слаби Души. И не Бог ги прави такива, а човек със свободната си воля. Накрая обаче, все пак всичко става по Волята на Бог защото това е “правилното”. Съжалявам, и аз едва сега го проумявам истински. Това е единият аспект на темета “Има ли човек свободна воля или всичко става по волята на Бог. Другият аспект засяга човешкото творчество.

Ако въпросът е за това, какъв е смисълът да има вселени, галактики, слънчеви системи и същества които пъплят насам натам, или по-просто казано ЗАЩО ИМА галактики, слънца ... и хора кото се раждат и умират отново и отново, защо съществува всичко това? Възможно най-схематично, най-"глобално" : Първоизточникът на всичко, наричат го Абсолют, огромна и непознаваема за нас духовна "енергия" БОГ (но не Бог Отец, Бог Син или Светия Дух, които са си наши Богове на нашата слънчева система) диференцира вътре в себе си ОТДЕЛНОСТИ (звезди планети ангели хора животни ...) които кристализират около себе си обвивки-форми т.е материя (така я наричаме) с различна плътност. ЗАЩО? Защото тази материя да се променя в процеса на живот, да се усъвършенства и достигайки пределно ниво на съвършенство да трансмутира в първоначалната си духовна форма и да се присъедини обратно към духа и да го ОБОГТАТИ по някакъв начин. Това е целта и смисъла, теоретически. Как материята се усъвършенства, сложно и комплексно е за обяснение, всеки сам може да си го мисли, по горе всеки е писал за това, но срещнах едно страшно интересно обяснение, само на едно място (иначе философствания има много), значи материята се развива и се усъвършенства чрез ТРИЕНЕ, ужасно, дори до известна степен звучи вугарно. Но като си помисли човек, триенето е много странен процес в природата. При него се образува енергия (топлина), но енергия не се образувала а само се превръщала от един вид в друг...Чудеса! За Щайнер и Учителят че намекват/загатват, ами защо намекват за нещо което знаят ами не го кзват ясно. Не че имам нещо против, много уважавам Учителя, но и двамата повече проповядват отколкото да обясняват.

Смисълът на човешкия живот е осъзнаването и извличането на целия потенциал на формата и изпълнението на индивидуалната мисия на формата (човешката задача в този свят), които при правилно изпълнение водят до интересен живот и усещане за постоянно щастие. Да, много добре формулирано, що се отнася до индивидуалния човешки живот от люлката до гроба. По-добре не би могло да се каже.

Ако въпросът е зададен за това какъв е смисъла на съществуванието т.е. смисъла на ПРОЯВЛЕНИЕТО (manifestation) на Бога, което е всичко което ние можем да възприемем - на първо място живот, после космос, земя, еволюция, т.е. материя и съзнание, глобално погледнато, отговор дава философията на истинското тайно християнско учение (вече достъпно за всички хора). Дава отговор за целта и смисъла на ВСИЧКО, включително и на смисъла на човешкия живот -какво съм аз, защо съм тук, от къде съм дошъл и накъде отивам. И отговорът/обяснението е толкова зашеметяващо прост, логичен и достъпен и така добре задоволява ума, че аз го приемам за истинен. Това е въпросът на въпросите и да му даде отговор е крайната цел на философията, иначе тя е много сложно познание. Дефиниция - значи, според мен, животът е част от проявлението на Бог. Духът (кристализира) излъчва от себе си материя, затворен в материята и откъснат от универсалното (всеобщото) духовно съзнание Духът се оръща навътре и става СЕБЕ-СЪЗНАНИЕ. Духът пребивава в материята, живее и материята еволюира. С напредване на еволюцията на материята, когато тя достигне съвършенство, материята трансмутира, превръща се в съзнание (духовна субстанция), настина това съзнание е еволют на материята(на мозъка преди всичко) както твърдят материалистите, но това е само добавъчно съзнание. Това добавъчно съзнание всъщност е ДУШАТА. Тя се асимилира от Духовното Съзнание, прибавя се към него и го РАЗШИРЯВА!!! В квинтесенцията на душата се съдържа целия жизнен опит на Духа от пътешествието му през материята. Така процесът върви от горе надолу достига надира и се връща нагоре, жизненият опит - съвършената материя се е превърнала в духовна сувстанция и се е добавила към Духа. Теоритически. Дали знаейки това и приемайки го за истина би направило живота на човек с всичките му доброти и лошотии по-малко тъжен, това не знам. Единственото доказателство за обикновения човек, защото посветените могат да получават директно информация от "паметта на природата" както се твърди, според мен е в приемливото и логично обяснение, което дава тази концепция. Според материалистическата философиа всичко е случайност, човек се ражда и умира и нищо не остава, т.е няма никакъв смисъл. Според традиционното християнство човек се ражда и умира и според това как е живял през един кратък живот отива или в ада или в рая и за винаги. Но по случаен признак някой се е родил в добра среда, живее праведно и отива в рая, а друг незнайно защо се е родил в гетото на света, живее в грях и отива в ада. Несправедливо е и как да го приеемем за истинно, безсмислено е. Не знам нищо за Будизма, за съжаление.

Дианче, благодаря ти че ми отговори. Но не знам как модераторът все още ме търпи защото не е съвсем по темата. На първия въпрос, според това което аз съм чела, на нито един човек пътя към Отеца не е отрязан, всички по различно време ще стигнат до него, зависи от напредъка им в еволюцията като резултат от положените им усилия. Хората не са равни, има напреднали и има изоставащи. От нашата вълна на живот само приматите (висшите маймуни, те не са от вълната на живот на животните а са изоставащи от човешкия род) са застрашени от отпадане , но и те няма да бъдат загубени, ще продължат през следващ космически цикъл на проявление. Не си спомням в момента точно как следват епохите и расите на нашето време, мисля че предстои само още една епоха с раси - и тогава на върха на еволюцията ще бъде един славянски народ - след това раси няма да има повече хората ще бъдат една раса и се твърди, че Христянската религия ще бъде на всички, по-висша християнска религия. На втория въпрос, Христос е от Архангелската йерархия, когато те са били хора през Слънчевия Период ние сме били растения. Те имат най-плътно тяло изградено от материята на Света на желанията (под желание се разбира подтик за движение и действие - Desire World) или астрална материя. Христос е приел плътното и виталното тела на Исус за кратко време, но е разпрострял около земята астралното си тяло, което си е негово. Следното е вече е мое плахо мнение - аз си мисля, че само част от него е в земята и само част от астралното му тяло е около земята. Представям си го като огромна, неописуема енергия.

Много хубаво си го казал, как можа с две изречения да дефинираш идеята на кажи-речи цялата библия. Тези две изречения са основата на това кето ми хрумна: 1. Вълната на живот Човеци се спуска в плътната земна материя. Плътността вече е толкова голяма, че за първи път Духът е отделен напълно от Универсалното (всеобщото) космическо съзнание и човек е оставен сам на себе си. Разликата между тази земна материя и материята на световете над нас е качествена. Вътре живеещият в земното тяло Дух е принуден да се обърне навътре и става себе-съзнание, нашето съзнание тук на земята, нямаме директна връзка с Бог. Оставени сме сами току-що родени, но имаме мозък, сетива, ум и ядем от дървото на познанието за добро и зло и умираме. Затова се казва ПЪРВОРОДЕН или изначален. Защо е грях? Защото сме СГРЕШЕНЕНИ (цитирам Диана) същества. Но не защото има грешка в Божия Замисъл, а защото точно така е трябвало да стане. ТРЯБВА ДА ГРЕШИМ ЗА ДА СИ ПОПРАВЯМЕ ГРЕШКИТЕ И ДА СЕ УЧИМ ОТ ТЯХ. Сгешен човек, но закономерно сгрешен - такава е нашата еволюция. В бъдеще ние ще станем по-велика творческа йерархия от ангелите, например, защото прогресът върви напред и нагоре по спирала. Ние грешим защото нямаме директна връзка с Бог и се УЧИМ от грешките си. Животните имат пред себе си още един етап на инволюция, те ще трябва да се спуснат в още по-плътна от земната материя, на долния свят (имало било и такива светове, чудесата нямат край) и в бъдеще ще бъдат по-велика творческа йерархия от нас. Сега за смъртта - ядем от дървото на познанието за добро и зло и умираме. Смъртта е безвъзвратна загуба на съзнание. Кое съзнание губим - личностното, земното ли? Духът взима със себе си фините тела и напуска плътното тяло. Дали в отвъдното ще се събудим отново съзнавайки се така както преди смъртта? Може би напредналите духовно извисени хора са разширили и усъвършенствали така личностното си съзнание, че то се присъединява към фините тела които духът взима със себе си и след смъртта няма пропаст, няма загуба на съзнание, практически човек става безсмъртен. Личностното съзнание може да се прехвърли в по-висшите светове само ако е изградено от тяхната материя. Това е Душата, съвършеното плътно тяло излъчва от себе си енергия (двата по-висши етера) и постепенно цялото трябва да се превърне в Душа. Ние сега сме призвани да генерираме душевен растеж. Квинтесенцията на душате се присъединява към фините тела след смъртта. Квинтесензията на душата съдържа целият жизнен опит на човек, всичко което е научил през живота си. (Ако тези разсъждения са верни, пределно ясно става колко ценно е за нас физическото тяло, най-съвършения ни инструмент, който всъщност сами сме си създали защото ТО се превръща в душа). Как Месията ще възстанови директната връзка с Бог? Христос е нашият Бог, дошъл на земята да даде нова религия (между другото Християнството е дадено на най-напредналата част от човечеството), да остане в земята и да изчисти астралното поле около земята (на емоциите, на желанията като подтик за действия), изчистил го е от грешките ни. Дал е мощен тласък на еволюцията. Близо е до нас, може по-лесно да се роди в сърцето ни.

Мнението ти, така както си го написал е логично и срещу него не може да има аргументи. Имам само няколко забележки относно входните данни. Всичко в Библията е символика. Историята за “изначалния грях” (обикновено се казва “първороден грях”) символизира началото на настоящия етап в развитието на човек, което се е случло много отдавна, не в обозримо историческо време, а в “космическо времеизмерение” тогава когато е била създадена слънчевата система и земята такава каквато е сега. Спускането на човешкия дух в най-плътната (земната) материя, надира на инволюцията. Мозъкът се е бил оформил, умът се е появил за сметка на половината творческа сила – другата половина е останала за създаване на нови индивиди. В следствие на това се е появило се разделянето на половете: Адам и Ева. Преди това човек е бил безполов като Ангелите. Яденето на ябълката от дървото на ПОЗНАНИЕтО символизира половия акт, всъщност не самия акт, а обединяването на две отделни хромозоми от два различни индивида в ХРОМОЗОМНА ДВОЙКА като програма за създаване на физическо тяло на нов индивид. Това било зачатие в грях, поради което човек е подлежащ на смърт, която е неизбежна. “Адам ПОЗНА Ева и тя роди едикой си…”. Самото ПОЗНАВАНЕ символизира появата на себе-съзнанието – осъзнаването на себе си, на околния свят и в следствие на това появата на отговорност за действията и свободна воля – човек е оставен сам на себе си да напредва в развитието си (на този етап, настоящият, инволюцията се обръща в еволюция). Познанието за добро и зло е следствие от това – мозък, ум, съзнание, свободна воля, отговорност. Съжалявам, не по темата. Но защо са го нарекли ПЪРВОРОДЕН ГРЯХ (думата грях има общ корен с думата грешка), това не разбирам. Според мен е закономерност в ПЛАНА. И накрая, не мога да твърдя със сигурност, но всички притчи в Библията се въртят около опрощаването на греховете които човек е извършил през живота си за да отиде в рая след смъртта. Не знам дали се разказва как Бог Отец ще прости първородния грях на човечеството за да го прати обратно отново на небето в рая?

С проливането на кръвта на Христос на Голгота, Той, Великият Слънчев Дух е влязал в земята (и сега е там) и е разпръснал около земята великолепното си чисто астрално тяло. Така че, след Неговото идване, ние когато се спускаме за прераждане можем да строим астралните си тела с пречистена материя (по-чисти емоции, желания и стремежи). Това е смисъла на опрощаването на греховете ни от Христос, а не че Той ще премахне греховете на отделния човек.

Примерите за месото и чука и длетото се оказаха много полезни за мен. Помогнаха ми да разбера още една частичка от философията на съществуванието. Ние се храним с животните и растенията, набавяме си от тях енергия за живот. По подобен начин Ангелите и Архангелите са се хранели с нас когато ние сме били на еволюционно ниво подобно на това на сегашните животни и растения, а Ангелите и Архангелите са били хора. Ние така натрупваме дълг към животните и растенията и ще трябва, ще сме длъжни да го изплащаме в бъдеще, ще трябва да им помагаме, така както Ангелите/Архангелите ни помагат да си строим тела (длъжни са, все още не са се освободили, значи Духът става свободен не когато се освободи от плътта, а когато се освободи от дълга). Христос е от вълната на живот на Архангелите. А вълната на живот минерали, т. н. нежива природа – ние и сега работим с тях, напояваме ги с нашия разум, а в бъдеще, когато станем Творчрска йерархия ние ще им дадем съзнание, ще събудим духовната искра в тях, както друга Велика йерархия е сторила за нас – дори подозирам, че нашият Дух е част от тях. И така, стана ми ясно, но може и да греша, че: 1. натрупването на дълг (карма) е част от Божия план и не е непременно лошо нещо защото изисква като следствие ПОМОЩ. 2. животът в мировозданието е ОБЩ, ЕДИН. И това е езотеричния смисъл на понятието ЛЮБОВ: обшност, единство, ЕДИНЕНИЕ. Трудно се разбира до дъно. Обикновено когато се се каже любов, звучи някак си битово, дори в беседите на Учителя.

Според мен не би трябвало да съществуват т. н. инволюционни сили в космоса (сили на хаоса), които се стремят - особено пък стремящи се сили - да обърнат хода на еволюцията. Да, за нашия космически цикъл еволюция, злото е натрупана огромна отрицателна енергия от неразградени (неунищожени) причинно-следствени връзки водещи началото си назад във времето. Да, кармична енергия е (условно казано енергия). Това са, може би, "силите на хаоса", породени са от човешката вълна на живот, от нас. Какво може да се направи? Чувства, според мен не биха могли да помогнат. Като се има пред вид, че всяко действие се предхожда от МИСЪЛ, преди едно злодеяние се създава мисъл-форма заредена с отрицателен заряд (условно кзано) на ментално ниво, която практически съществува безкрайно. Само ако се създаде мисъл-форма за същото действие, но с обратен заряд - например убийсто: да се помисли как убиецът премисля, как доброто заговаря в него и как се отказва да убива - тази мисъл форма ако е достатъчно силна може да унищожи първата. Е не всеки може да го направи това, духовно напреднали хора със способност за голяма концентрация на мисълта биха могли. Може би Водачите на човешката еволюция го правят, не знам. Светът на мисълта сигурно е задръстен от зли мисъл-форми. Само с любов могат да се разрушат. Обаче убийството, действието е извършено, какво можем да се направи. Ами ако сме наблизо всичко което ни е по силите да помогнем. Божият план е добър, трябва да е добър, мисля за това и непрекъснато се самоубеждавам, че е така. Първородният грях не ми дава мира, все не мога да си обясня ние ли сме сгрешили или е бил заложен в плана за нашата еволюция на това плътно материално ниво.

Много ми харесва това, което е написал Станимир. Това като начало. Всичко, което аз ще напиша се базира на Космо-концепцията на Макс Хайндел. Зашеметяващо ясно е изложено твърдението, което страшно много ми се иска да споделя, в този труд , но някак си остава в страни от вниманието на повечето хора. Космо-концепцията е тайното Християнско учение, сега вече открито за всички хора, всеки който поиска може да го прочете и което всъщност е философска концепция. Ще се стремя да го напиша по възможност най-кратко - схематично, но концентрирано за да стигна бързо да същността, боя се да не прозвучи до известна степен наивно. Няма да го доуточнявам с филофски разсъждения, (което всъщност би било много добре). Първо: Духът няма за цел, не е призван и изобщо няма нужда да побеждава материята. Второ: Материята е много важен елемент в Божия план. В зората на времето Девствените духове, които са вълната на живот човеци, започва пътешествието си през материята... не, ще го напиша по-кратко: Духът излъчва от себе си (кристализира) материя и така изгражда тела и околен свят. Затворен в материята той бива откъснат (ограден) от универсалното Духовно Съзнание, принуден е да се обърне навъте и така става СЕБЕ-СЪЗНАНИЕ. Така индивидуализиралият Дух управлява телата си (умът и свободната воля-епигенезисът са важни) усъвършенства телата си и околната среда и натрупва жизнен опит. Материята еволюира. Когато материята достигне съвършенство (първо земното плътно тяло), и сега ВНИМАНИЕ: материята започва да излъчва енергия и постепенно цялата се превръща (трансмутира) в енергия. Това е ДУШАТА! Душата все още е материя, но по-фина материя от по-висшия свят спрямо тялото, от което се излъчва. Квинтесенцията от душата се присъединява, прибавя се към по-висшето материално тяло. И така процесът върви нагоре през световете докато накрая квинтесенцията от всички тела и души - МАТЕРИЯТА се превърне в ДУХОВНА СУБСТАНЦИЯ и се присъедини към Духа, разширява го, обогатява ли го, не знам, нещо такова. Квинтесенцията от материята съдържа целия жизнен опит на Духа от пътешествието му през материята. Инволюцията е еволюция за материята. Еволюцията е инволюция за материята. И според мен така тази философска концепция отговаря на Въпроса на въпросите: какви са целта и смисъла на съществуванието, всъщност да даде отговор на този въпрос е крайната цел на философията, иначе философията е много сложно познание. И още повече, тази концепция примирява и обединява двете основни течения във философията, материалиализма и идеализма: и материята е продукт на съзнанието и съзнанието е еволют на материята.