Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Aurora2012

Участници
  • Общо Съдържание

    131
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Aurora2012

  1. Странно. Обикновено хората със силна чувствителност възприемат и големите радости на другите. Така животът им е много разнообразен и богат. Но да се обезсмисли заради тази чувствителност?!

    Учителят говори много за смисъла на живота. Той има отговор.

  2. Процентът на доброто е много голям. Затова и посещавам портала. И е вярно, че получавам повече отколкото мога да дам тук. Моят коментар не е критика. То е тъжно чувство, което се появи и споделих. В бъдеще ще се въздържам. Вярвям, че нещата естествено ще се изчистят.

    Дълбоко съм благодарен на организаторите и особено на Знанието, донесено ни от Учителя.

  3. Разглеждах днес някои от форумите. Тъжна история.

    Приличат да принадлежат на някой портал на злото. Чудя се как този портал е привлякал такова присъствие.

    И нуждата на някои участници да са част от него!

    Жалко, но факт. Много жалко.

    (Наблюдението ми не се отнася до горния коментар/и. По-скоро по темата)

  4. Аз също се занимавам с пчели. Изпитвам благоговение към тях. Те са чудо на природата.

    Вярно е, че в последно време има болести и измиране сред тях. Но се забелязва и приспособяване и генетични изменения сред тях. Тези дни се продават "силни" пчели, които са много по-издръжливи. Разбира се, изискват се допълнителни разходи.

    ( между другото, аз не съм продавач на тези пчели)

  5. Моето впечатление е, че женската природа обикновено е склонна да се привързва силно и да се стреми да създаде нещо стабилно. Ти представяш повече мъжката природа. И жалкото е, че с днешните медии жените биват подучени на неприсъщи за тях поведения, които са и вредни. Цялото общество губи от това.

    Ако някой иска да знае моето мнение е, че не бива да се обсъждат във форуми лични отношения, защото това което се подава като информация е едностранчиво, субективно и винаги подвеждащо. Обикновено тези дискусии са сродни на махленски клюкарски обсъждания. Препоръката ми е да се изучава Словото на Учителя, вместо това и да се прилага. Защото не е важно какво казва тази или онази клюкарка, а какво е в сърцето ти и какво Бог вижда там да е. Бог е единственият ни истински партньор. Но каква велика задача е да Го опознаеш първо и да знаеш как да общуваш с Него!

    Какво казва Учителят по темата? Аз зная в преразказ. Може би някой ще цитира точно.

  6. "Доколкото аз разбирам мисълта - ако човек е заквасен от Любовта, това означава, че той никога не се променя вече, каквото и да се случи? " цитат от Донка.

    Нима има нещо на земята, което никога не се променя?! Бог и Неговите достойнства са единствено постоянни и абсолютни.

    Струва ми се, че Розалина и CREDENDOVIDES поясняват какво Донка казва, говорейки за Любовта с главно Л, която е така чиста и силна, че може да устои на всичко. Тя е извор непресъхващ. Непроменящ се в способността си да дава.

    Звучи непостижимо, но идеалът трябва да е точно такъв.

  7. Благодаря за темата. Това е особено вълнуваща тема и вярвам всеки тука работи по нея.

    Що се отнася до закваската - Бог я е заложил във всички ни като зародиш. Да си спомним за това с благодарност и надежда.

    И да се радваме на напредналите, които ни стоплят и вдъхновяват.

  8.  Да бъдем като ония, дето им казват: " достойни по природа ", хора на честта . И срещу ония, които се крият зад името на предпазливостта, крайни и в мъдростта отстъпват и заспиват вечер сякаш се глътнали сънотворни. На тях им казват съучастници. Приличаме ли поне малко на първите ще бъдем сърцати и смели. Използвайки възможността, че сме се родили няма да отстъпим пред злината. Приличаме ли повече на вторите ще бъдем лицемерни, когато злото заплашва човешкото съществувание и смели, когато опасността е отминала. Е, какво ни трябва? Първо, по никакъв начин да не приличаме на вторите, второ — Никога да не търпим злото, никога. Щом усещаме личната болка, значи и чуждата съществува. Нека дори в тея моменти, когато лична болка няма, а страхът ни възпира да бъдем като тях: " достойни по природа ".  

     

     

    Точно това и Апостол Петър казва. Скоро след това му се представя възможността да се отрече три пъти от Исус.

  9. Иронията е, че всеки вярва, че неговите или нейните постъпки са добре обмислени.

    Аз не критикувам изказването на Учителя. Напротив. Смисълът на коментара ми е, че е много лесно да се каже и много трудно да се изпълни. Понякога дори не разбираме резултатите. По-късно, понякога много по- късно, се оказва че резултатите, които ни са се стрували сполучливи , да не са, а тези, които са били не толкова добри да се окажат много подходящи и дори живото спасяващи с времето.

  10. Обикновенно паралелно с търпението се развива и интуицията. С нея човек знае кое ще стане и кое няма. Така търпението и интуицията взаимно се хранят и поддържат. Развива се и силна сетивност и всичко наоколо дава много повече информация, която насочва към правите решения, положителни изживявания, вдъхновение и към широк поглед на живота. С всеки изминал ден животът се разгръща все по-богат и пълен. Толкова богат, че бързането за където и да е се обезсмисля.

  11. Търпението изисква пълно смирение.

    Но в същото време Учителят прави разграничение между смирение и примирение. Той предупреждава да не се примиряваме със злото, което оплита правата мисъл. Никога да не вървим паралелно с него, а да го държим отпред или отзад. Под надзор.

    И в Библията се говори за отрязване на собствената ръка ако прегреши. Колко мъдрост се изиска за това! И колко здрави ръце са отрязани. И колко гангренясани ръце са търпени!

  12. Търпение е умението да се лекува болката. Да се работи с Природните закони според техния такт. Човек да остане така тих и вътрешно съсредоточен, че да знае Неговата Воля във всеки момент. И да умее да я изпълнява. За това се иска голямо търпение.

  13. Учителят казва, че дори души които носят огромния товар на грандомания и желание до владеят света, се раждат в точният момент когато човешката колективна карма е назряла и големи групи от хора са готови да ги следват, такъв е например случаят с Александър Велики и Хитлер ( които персони се оказва според Учителя да е един и същ дух). Всеки си намира мястото и времето.

  14. На мен ми е помогнала молитвата.

    Да добавим и вътрешната убеденост и яснота защо ми е необходимо да направя онова върху което полагам усилия.

    И трето свързването ми с хора, което вече имат умението , към което се стремя.

    Нерядко и готовността за саможертва в името на нещо велико.

    Както и мисълта, че животът на земята е училище и желанието ми да разбера настоящия урок.

×
×
  • Добави...