Здравейте! Много време, чета форума, конкретно тази му част, намирам доста отговори на въпросите си, но....може би искам да си призная, че имам нужда от помощ. Вече започвам трета година в опити да се справя сама, къде успешни къде неуспешни. Все се питам изведнъж ли се обърка всичко или съм изпуснала момента да го овладея. Когато се роди детето ми нещо се случи с мен. Отначало си мислех, че е бейби блу, чаках да отмине. После се появиха изблиците на плач, тъгата, нерешителността, желанието да си лежа в леглото. Въпреки, че сама се грижа за детето си, някак изпитвам чувство за малоценност, чувство за безполезност. Започнах да пълнея, да погрознявам. От красиво момие, сега приличам повече на готвачка. Започнах да пълнея без причина. Тръгнах по лекари, изследвания и прочее. Накрая диагнозата ми е: Излишък на калории, а аз почти не се храня. Пия хапчета за диабетно болни - максимална доза, не съм диабетно болна, но теглото ми го предполагало. През това време симптомите се засилиха, появиха се и нови, например, да не се гримирам, защото ще се случи нещо лошо, да не си слагам от този парфюм, защото с него не ми върви, да си обличам само едно и също. Бях стигнала до там да не си скубя веждите и др. такива абсурди. Най- лошото започна когато започна да ми горчи в гърлото. Как да обясня, просто горчи, като обида, като бариера към мозъка ми да мине нещо хубаво. Всяка хубава емоция я спирам, защото може нещо лошо да се случи. Горчивото в гърлото ми започна да горчи все повече. Незнам кога точно започнах да си мисля, че всички ще са по-добре без мен, включително детето ми. Мислех си просто да си тръгна и да не се върна, като по фимите, после започнах да мисля за ... самоубийство. Все още имам капка здрав разум и отхвърлям идеята, но... съжалявам че светът не свърши на 21, поне за мен. Междувременно започнах да чета ню ейдж литертура, повтарям си утвърждения, опитвам се да медитирам, пия мента, глог и валериан, чай, разхождам се и т. н. Започнах работа когато дъщеря ми стана на 1 годинка, мислех си, е ако мисля за други неща всичко ще миеа. Работата ми беше отговорна, заниомавах се с милиони левове, счетоводител съм. Неувереността се засили, съкратиха ме. Не помогна нищо. Станах по- религиозна и там не открих спокойствието. Детето ми страда, спи ми се, не мога да съм пълноценна майка, викам и , НЕ я бия, може би е равносилно.Може би си личи, че цялото ми същесвтво е един хаос. Не знам какво да правя, всичките ми идеи се изчерпаха. Само знам, че много горчи и боли, и болката вече стана физическа. Не знам дали да ви поискам съвет или да ви благодаря, че ме изслушахте .