buba4ko

Благодаря за отговора, значи не сме родени един за друг Признавам си 4е бутнах часовете и смених града Знам, че ако тя разбере, че пиша в мрежата за нея ще се сърди много - по принцип не иска да споделям с други хора за нея. А града ни е по средата на пътя Варна-София, с разлика 8 минути от София (14:40 съм роден), но 8 минути едва ли биха променили нещо... За протокола: не е имало претенции относно възрастта и външния ми вид, точно тя мн си ме харесваше. Аз само имах усещането че тя на подсъзнателно ниво иска да ме нарани и да страдам. Така го усещах. Вижам че ме оби4а но вътрешно има задръжки само към мен. Сякаш в преден живот аз съм я наранявал и тя сега си го връща. Казвах й да го осмисли това защо е така, ама не А тя сега мисли да се омъжва за човек по възрастен от мен и доста добре финансово, а се познават само от 2-3 месеца - дошло й времето и взела първия който я е харесал. Иначе връзката ни беше като връзка на 2 съвсем различни свята които не искат да се опознаят: тя е хипер емоционална и не оби4а да мисли много, а аз съм то4но обратното - малко емоционален и много оби4ам да мисля. Явно сме си пропуснали шанса. А писах защото допира до нея и прегръдките с нея направо те съживяват, знам че и при нея е така. Вече осъзнавам че на тая основа може се гради доста, стига другата страна да иска, но все се разминаваме Нали Дънов беше казал следното "В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно.". Ей това ме караше да мисля че си подхождаме. Нашата връзка почна преди 5.5 години. Първо аз много я харесвах и оби4ах но по скоро рационална любов - грижа и помощ за другия (преди това имах връзка където ми бяха разбили сърцето). Тя вечно бе сърдита и ми се караше. Изморих се, поисках да се разделим, тогава пък тя почна да ме оби4а (емоционално)...аз бях леко резервиран защото твърде много ми бе накипяло от тия нейни нервни кризи и исках да я видя спокойна, но не би. После тя наро4но преспа с мой приятел - само и само да ми е гадно. После пак се сбрахме, но поисках тя да върне моята мъжка увереност - тя не поиска да го направи - много инат човек е . Преди 3.5 години ми почнаха големи здравословни проблеми - тогава доста почнах да чета Дънов. Спомням си един път й казах че искам понякога да се моли за мен, а тя каза - "НЕ, не оби4ам да се моля", а за мене само там ми бе надеждата. И все така я карахме...тя искаше емоционалност, а аз исках подкрепа и диалог, но така всеки си остана с исканията си 2-3 години... Като цяло аз винаги съм искал диалог с нея, а тя все е намирала повод да не говорим. А сега като я гледам е станала идеална жена - нау4ила е доста неща на мой гръб какво не бива да причинява на другите и вече може води спокоен диалог с хората, а преди не можеше. Но ми е кофти 4е на друг ще го показва, а аз в момента нямам сили за нова връзка. И нали Дънов е казал - "каквото и да ви се случи в живота - за добро е" Но важното е 4е не сме кой знае колко един за друг - ще сбирам сили и ще търся нова любов, че деца трябват да се правят

може ли някой да ми отговори и на мен? :-x малко по нагоре е въпроса ми от 27 декември 2012

Здравейте, Може ли някой да ми каже дали си струва да се боря за бившата ми приятелка? Липсва ми и имам чувството че има голям потенциал между нас, макар и с доста конфликти. Мисля че проблемите идваха най-вече от моята пасивност, здравословни проблеми и моята нерешителност подсилена от факта, че тя не искаше да ме подкрепя активно - възможно ли е да се иска въобще една активна подкрепа от рак? Има ли признаци че сме родени един за друг или е просто привличане + конфликти? тя - 08.07.1987г.,06:38-София аз - 02.01.1978г.,14:48-София Сигурен съм че ще е противоречиво тълкуването Благодаря предварително