Галя К

Забравих да се похваля на DIDI_TS  и на Д-р Първанов!Преодолях най-големият си страх-за пръв и последен път се качих на делтапланер."Умрях" от страх, но си заслужаваше.Усещането е невероятно.Скоро ще опитам и бънджи-скокове,но все още събирам кураж.УРА ЗА МЕН!!!Благодаря ви от сърце,без този форум и без вас все още щях да тъпча на едно място, а сега следвам мечтите си безпроблемно.

Здравейте, На 24 години съм и от известно време имам проблем. Чувствам постоянен страх, стомахът ми е свит на топка, гадене, напрежение в гърдите, липса на апетит, буца в гърлото.
 
Усещаш действието на адреналина в тялото си.Нищо повече.Въпроса е, какво те е вкарало в среса.Проследи събитията и си отговори.Нещо се е променило в периода юли, август.
 
Проблемът започна миналата година - юли, август, отшумя за около 2 месеца, и тази година август се възвърна наново.
 
Не е започнал миналата година, това са си два несвързани периода на стрес.Въпреки че има и хипотеза, спомена за това как си се чувствала миналата година по това време да е предизвикал стреса.
 
Сега отново започна на нервна основа (гаденето), мина за няколко дни и ме хвана летен грип с повръщане и разтройство, пак отшумя сякаш и в началото на предната седмица, когато ми дойде, се възвърна.
 
Стреса  едва вида – психичен и физически.Болестта винаги води до стрес.Също и тежката менструация.
 
 По принцип имам тежка менструация и предменструален синдром. Страх от утрешния ден и в основата си - страхът от гаденето, че отново ще ми стане зле, ще повърна, само като си помисля за храна и ми става лошо, от миризми също. От малка ми е този страх от повръщане, дори поради тази причина не ям и кисело мляко, само при мисълта и аромата ми става лошо.
 
 
Съвета ми, към всеки който има каквито и да е ограничаващи страхове, носени още от детството, да направи всичко възможно и се справи с тях.Ако не може да го направи сам, нека не се притеснява и потърси специалист.Както се казва, непреодоленият страх е като въглен в корубата на дърво, никой не знае, кога вятъра ще го раздуха и направи пожар от който да изгори цялата гора.
 
Не мога да мисля за друго, страх ме е да не ми стане лошо, постоянно плача, във всеки момент мога да се разплача, като ми стане лошо не мога да понасям някой да ме докосва, дрехите, особено ако са тесни, ме дразнят. Постоянно негативни мисли. Всеки ми казва да се успокоя, да мисля положително, и аз го осъзнавам, но просто не мога, сякаш съм в един омагьосан кръг.
 
Да, в такъв кръг си, негативните мисли водят до неприятни усещания, те от своя страна усилват песимизма.Започни да спортуваш, спорта ще успокои малко тялото и намали негативните мисли.Релаксацията също е много полезна.
 
 Не знам дали имам нужда от някакви лекарства или не (говоря за антидепресанти или нещо такова). Нервност, която сякаш стои в мен, и не може да излезе. Страхувам се, не се живее така, не мога да се храня, не се радвам на нищо, нямам и желание за нищо, мисълта ми постоянно е насочена към това. По принцип имам гастрит и нервен стомах, но това гадене ме съсипва. В момента пия Иберогаст и Гелсениум 15 CH. Искам да се оправя, да живея нормално. Уплахата ме следва навсякъде. Плача постоянно и понякога не мога да спра. Моля Ви, помогнете ми! Не знам вече към кого да се обърна - към прихолог ли, към гастроентеролог ли, пих една камара лекарства за стомаха. Отчаяна съм...
 
Трябва да започнеш психотерапия и то веднага.
 
Благодаря за отговора! В някои моменти се чувствам много добре, а в други ( автобуса например) пак изпадам в паника и ми става зле, като се събудя сутрин - това е първата ми мисъл и се започва гадене и рев.
 
Много важно е, каква е последната мисъл с която заспиваш.Заспивай с положително утвърждаване и то повтаряйки го неколкократно.

Здравей Ники, на последния ти въпрос - обърни се към психолог, психотерапевт.
Когато разбереш как физическите ти симптоми са свързани с психиката и ти сама предизвикваш голяма част от тази симптоматика, напрежението ти ще падне значително.
Гастрита и нервния стомах са "класика" в психосоматичните заболявания т.е. тяхното проявление е пряко свързано с психиката, с твоята емоционалност и начин на мислене.
Когато един симптом се повтаря и човек не знае как да се справи с него, а е опитвал доста неща, това се приема като безнадеждно от съзнанието и е нормално да доведе до депресивни моменти с постоянен плач. Негативните мисли са част от общото тревожно състояние в което се намираш.
Хапчета за страх няма, така че до колко хапчетата могат да са ти от полза , не знам.

нищо ти няма, престани да се паникьосваш и да ходиш по доктори
напълно здрава си, само спокойствие
постовете ти приличат на човек, който е попаднал в трилър, много си уплашена
няма защо, уплахата ти те забива още повече,,
справи се със страховете си, не е толкова трудно

Приеми, че в теб има един враг.Един страхлив но хитър враг.Той се нарича страх и любимото му действие е да се маскира  като различни мисли и картини свързани с някаква заплаха.Получава се, сякаш ни говори уж нашият разум, но в случая това не е така.Всички въпроси които си ми задал са негови, не твои.Ако аз им отговоря, това ще му предаде сила и веднага ще започне да генерира нови опасения и страхове.Има един начин да се справиш с него-като го игнорираш и не му обръщаш внимание.
Прави следното-Всяка мисъл която те безпокои обозначавай като негова, например казвай  си
1. Това е една натраплива мисъл 
2.Тя е идва от страха
3.Веднага започни да мислиш нещо друго.
 
,,Нали не трябва да спирам да излизам и да контактувам с хора?,,-разбира се,че ще излизаш.
 
,,Как стои въпроса с университета и следването?,,-предполага си забелязвал, когато се съсредоточиш в нещо страхът млъква, така,че повечето състуденти с твоят проблем  са добре по време сесия и зле през
ваканциите.
 
 
,,, има ли възможност от комбинацията на антидепресанти и постоянните ми такива мисли да полудея ?,,
този въпрос е зададен от твоят страх, а  аз нямам намерение да комуникирам с него.Ако ти отговоря бих довел до временно успокоение, но след това той ще се върне с нова сила.
 
И накрая- СПРИ ДА СЕ САМОНАБЛЮДАВАШ.

,,,Иначе се хванах на хорото с антидепресантите,трябва да продължа терапията нали?,,
Започни веднага и психотерапия, не я отлагай.
 
Всички тези мисли които ми идват на моменти и започват да ме напрягат - като например че съм безперспективен,ще се проваля тотално и няма да мога да се изправя на крака,че съм готов да се откажа на момента..Те също са плод на страха ми нали,страха от провал който имам,не са мои?
 
Разбира се.

Забравих да се похваля на DIDI_TS  и на Д-р Първанов!Преодолях най-големият си страх-за пръв и последен път се качих на делтапланер."Умрях" от страх, но си заслужаваше.Усещането е невероятно.Скоро ще опитам и бънджи-скокове,но все още събирам кураж.УРА ЗА МЕН!!!Благодаря ви от сърце,без този форум и без вас все още щях да тъпча на едно място, а сега следвам мечтите си безпроблемно.

Забравих да се похваля на DIDI_TS  и на Д-р Първанов!Преодолях най-големият си страх-за пръв и последен път се качих на делтапланер."Умрях" от страх, но си заслужаваше.Усещането е невероятно.Скоро ще опитам и бънджи-скокове,но все още събирам кураж.УРА ЗА МЕН!!!Благодаря ви от сърце,без този форум и без вас все още щях да тъпча на едно място, а сега следвам мечтите си безпроблемно.

Съжалявам, поста на Галя ми с стори дълъг и копирах само част от него, мислейки, че когато го четеш ще отсееш най-важното-,,,,Всеки ден съм излизала навън като отначало ходех до близкият магазин и всеки ден трябваше да увеличавам разтоянието.,,,
 
Това смелостта, да те е страх, но въпреки това да правиш нещата. Без това изправяне срещу страха, Галя може да си спортува , усмихва и прави какво ли не но нямаше как да го победи.
Така че, действието което трябва да се направи е - конфронтация, системна конфронтация.

Браво Галя, поста ти е много емоционално зареден и надявам се да повлияе положително и мотивиращо на Ралица.
Искрено ти желая нови и все по - големи успехи, вярвам че човек, който е преборил сам тежките подсъзнателни модели, може всичко.
 
 
Ралица, това за което става въпрос е излизането от твоята зона на комфорт. Всеки човек има такава зона, която често е с много малки размери и ни прави не свободни, а по - скоро затворници. Разчупвайки зоната на комфорт ние всъщност разбираме какво представлява свободата. 
В някакъв момент от живот ти, твоята зона се е стеснила изключително много. В момента ти работиш по нейното разширяване, това може да продължи много дълго време, докато осъзнаеш, че не разширяването, а разчупването и ще е пътят към свободата.
Това което е споделила Галя е една малка, но много ефективна, част от техниките за справяне с подобен тип тревожни състояния.
 
Най - важното е да си направиш график, в който всеки ден или през два, да има нещо ново, което да преодоляваш. За да можеш да вървиш напред , обаче, ти трябват знания и умения как да го направиш и след като решиш, че започваш следваш до край. Всяко отказване е не просто крачка назад, не зануляване , а влизане в отрицателно ниво, там където не си била. Когато постигнеш нещо и се откажеш връщайки се в изходно ниво, следващия импулс за започване ще задейства мисълта -  "Аз това вече го правих" и мотивацията изчезва тотално. Колкото повече пъти започваш и спираш до някъде, всяко започване от начало ще ти е все по - трудно. Ето защо плана, графика и поредността от точки и тяхното спазване е от такава изключителна важност.
 
Известни методи за повлияване на пристъпите на страх са:
 
Смеха- звучи налудничаво, но само ако човек не е запознат с процесите, които протичат в мозъка. Защо смеха?
Най - елементарното обяснение: Когато бебето се смее, смеем се и ние, когато то плаче, ставаме тревожни. Дори да ни е много тежко - то се смее, на нас ни става смешно ; то плаче, на нас ни  става тревожно. Важно е тази мимика да се вижда и приема визуално, защото визуалния образ е този, който се предава към мозъка и определя импулсите, които ще задействат мислите и емоциите. Затова всеки ден смях пред огледалото поне по 5 минути, без значение на какво се оприличавате, без значение колко смахнато изглежда на твоя логично подреден и сериозен ум. Може да си носиш джобно огледало и да се поглеждаш усмихвайки се, където и да се намираш.
 
Дишането - 
Дишане 3х6х3 Вдишваме бавно и дълбоко като броим до 3. Издишваме бавно и дълбоко като броим до 6. Задържаме дъха като броим до 3. Малко преди да тръгнеш да излизаш или по време на самото излизане дишай в тази последователност, няма нищо по - добро от пълния с кислород мозък, дробове.... Не случайно, ако тичаш 30 минути след това имаш чувството, че ще литнеш.    Мантри - думи, които ти носят спокойствие и душевен комфорт, повтаряй си ги колкото пъти искаш до като усещаш силата им върху теб.   Спортуване и танци - Танцувай в къщи, като начало, пусни любима музика и танцувай докато останеш без въздух, всякак, скачай, пей, прави всичко което ти дойде, но го прави, такта на музика в съчетание с движението на тялото е като балсам за нервната система и съответно центровете на страха.  Спортуването - Галя е дала добър пример със стълбите, имаше една жена, която започна с 5 слизания и качвания на стъпалата пред апартамента, точно след 3 седмици тичаше по половин час в парка, но тя никога не започна от начало, всеки един ден слагаше по още едно стъпало, по още една площадка, по още едно предизвикателство.   Разсейване - Ако нещо отклони вниманието ти рязко, симптомите се изпаряват. Т. е. както имаме криза и сме се засилили да си самовнушаваме разни неща и да потъваме все по-надълбоко в Ада, ако телефонът ни звънне с новина или по телевизията започне любимият ни сериал, дори ако някой успее да ни изкара от кожата и да се ядосаме, пристъпът спира така внезапно, както е започнал. Така че, на първо място, трябва да се има  предвид илюзорността на пристъпа и колко повърхностен може да е страхът, ако изчезва така лесно. И на второ – умението да го управляваме, дори когато става дума да си измисляме ситуации, в които да се издърпваме към различни от страхови състояния.    Пиша всичко това, защото останах с впечатление, че търсиш нещо конкретно, с което да се захванеш. Има още много техники, но тези са доста разпространени и хора които са ги правили споделят положителни резултати. Важното е да се правят от 14 до 21 дена всеки ден, за да може да се види резултата, спирането ..... по . горе писах какво се случва. Надявам се всичко по темата да ти е от полза и скоро да имаш положителен резултата, който да ти покаже, че всичко подлежи на промяна и нещата се случват, но ги случваме ние самите. Разбира се, това е много общо, ако работиш с терапевт по определена за теб програма и лично наблюдаване на твоите реакции и резултати, нещата ще се случват много по - бързо и точно. Но и справянето сама, както виждаш не е невъзможно. С повече лична мотивация, упоритост и готовност да се страхуваш въпреки всичко, се случва преодоляването.

Отиди утре при психиатъра.

Въпросите ти показват,че не си чел внимателно форума-на тях е отговаряно многократно.
- Първият е тривиален,но съм длъжен да го задам.Луд ли съм,или в процес на полудяване с всички тези неща в мен?
Неудобно ми е но ще повторя за стотен път-нито си луд, нито ще полудееш.
- Въпреки че сте го написал 100 пъти точно и ясно,аз пак ще попитам за собствено успокоение - натрапчивите ми мисли в главата,могат ли  да се реализират?Колкото и да се опитвам да се контролирам,мога ли да загубя контрол над себе си и да направя неща противя волята си?
Тук просто няма да ти отговоря.
- Чувствам се най-зле при недоспиване.Може ли някакви насоки за да работя върху възстановяване на нормалния сън.
Нормално да си зле от недоспиването-стреса от липсата на достатъчно сън усилва натрапливостите.УМОРЯВАШ ЛИ СЕ?
- На моменти,когато се вглъбя в себе си и тези състояния,се изолирам от околния свят и губя реалната си преценка..Това нормално ли е за това състояние и може ли да доведе до трайната загуба на преценка?
Нормално е, но връзката с действителността не може да се загуби, до степен да не се контролираш.
- На моменти съм толкова тревожен че не мога да си намеря място и постоянно се чудя какво да правя,а усещам че имам нужда просто да легна и да поспя,но в момента в който легна мислите ми започват да прескачат в главата..Не мога да си изчистя глават от мисли и да релаксирам.Това част от състоянието ми ли е ? 
Да и тогава веднага трябва да започнеш да спортуваш, след половин час ще с е успокоиш.
- Преди имах страх да съм сред хора,който се изразяваше във физически симптоми,сега мога да кажа че това нещо съм го преодолял,но когато съм сред хора се боря с натрапчивите мисли,че ще изгубя контрол над себе си и ще направя неща които не искам..Защо това е така?Нали уж това което не може да те убие те прави по-силен?Защо след като преодолявам едно нещо,аз ставам по-слаб?
О, това само един много хитър страх.Мени се.
-Единственото лекарство което съм пил е Стресам,според всички информации до които съм достигнал е нещо безобидно..Психолога ми препоръча да го пия 1 месец и да е нещо като "патерица" за преодоляването на стреса.Не искам да пия никакви антидепресанти,младо момче съм и не искам да си слагам главата в торбата..Досега винаги съм се борил сам.Какво е вашето мнение по въпроса с антидепресантите при млад човек?
Ако човек е в тежка депресия, те са много полезни, независимо от възрастта.Но за лечение на ОКР…..не стават.
- Преди имах доста амбициозни мечти,имах и идеи и вярвах в себе си.Сега обаче не е така.Не мога да се замислям за тези неща,докато не се оправя.От друга страна липсата на мечти ме притеснява,май прекалено много разсъждавам..
Всичко е временно.
- И последно,най-големият ми страх е че ще се появи сериозна трудност в живота ми и няма да мога да се справя.Трудно ми е да бъда самостоятелен,свикнал съм всичко да е наготово и сега е неприятно..За себе си не мога да се грижа,как да мисля за семейство един ден?На моите години хората се оправят изцяло сами в живота и се справят с всички трудности.Страхувам се че няма да мога да помагам на родителите си един ден,а на тях дължа всичко!
Е, то няма да бъде все така.
Това е една стара притча- Имало едно време един много богат човек. Имал фирма, пари, семейство и всичко, което поискал. Но един ден всичко се преобърнало. Започнал да се кара с жена си, работата във фирмата не вървяла, започнал да губи пари. 

Решил да сложи край на живота си. Взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Стигнал до едно дърво и вързал въжето на един клон, тръгнал да се беси, но в това време дошъл един овчар. „Защо ще се бесиш?” – попитал го овчаря. 

И човекът му разказал как всичко му било по мед и масло и как един ден всичко се обърнало наопаки. Като чул цялата история, овчарят извадил едно листче от джоба си и написал нещо на него. Подал го на човека и му казал: „Прибери се вкъщи и прочети, това което съм написал на листчето.”.

Човекът го послушал, прибрал се вкъщи и прочел бележката „Няма да е все така!”. От този ден нататък всичко отново се наредило. Работата пак му потръгнала, оправил отношенията с жена си, започнал отново да печели пари. Един ден се сетил за овчаря. Отишъл пак в гората и го намерил. 

Разказал му как всичко отново се оправило и добавил: „Ти ми спаси живота. Искам да ти се отблагодаря и ще ти дам каквото поискаш.”. Овчарят го погледнал и казал: „Ти май не си чел скоро бележката…”.

А аз не съм сигурна, че не иска да те види. Просто му се струва, че се е провалил пред теб. И от това, което пишеш, става ясно, че ти все му задаваш въпроси, опитваш се да го накараш да обясни какво и защо - така още повече го затормозяваш.
Опитай с писмото. И без въпроси в писмото също. Само обясни ти какво мислиш за станалото (бъди доброжелателна и по-скоро наблегни колко ти си била притеснена и колко неловко си се чувствала и как си надрънкала глупости - нещо от сорта) и колко държиш на него и колко искаш да сте заедно. Бъди искрена, ясно е, че той не е човек, който да злоупотреби с твоята искреност.

Здравей progressima!Лесен начин за справяне с това състояние няма,но прочети темата"Не мога повече да живея така"-аз съм обяснила как се преборих с проблема!Ето и една притча,която е поучителна за всички нас"Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма.То ревяло силно и отчаяно ,докато фермера се суетял и се опитвал да го извади.След като не могъл да измисли как да го извади той решил,че магарето е старо и не си заслужава усилията,а тази яма така или иначе трябва да се запълни и повикал съседите на помощ.Всички започнали да хвърлят пръст за да затрупат ямата.Първоначално магарето разбирайки какво се случва започнало да реве още по-силно и по-ужасено,но след време млъкнало.Фермера се навел да провери какво става и останал удивен.С всяка лопата пръст ,която го удряла в гърба магарето правело нещо удивително:то се отърсвало и стъпвало върху нея.И за всеобщо учудване след време се показало на повърхноста и излязло от ямата"....Номерът да "да излезеш от ямата"е да се отърсиш и да стъпиш отгоре.Всеки един проблем не е препъни камък-той е стъпало.Можем да се измъкнем и от най-дълбоката яма ,ако не спираме и не се предаваме.Успех!

Мила Ралица Хътчинс аз ще ти дам отговор на въпроса-Мислене да,следващият етап кой е?.Следващият етап е предприемане на действия в съответсвие на това което мислиш а именно-ДНЕС ТРАБВА ДА НАПРАВЯ ПЕТ КРАЧКИ НАВЪН ПРЕД ВРАТАТА-И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГО ПРАВИШ!УТРЕ ТРЯБВА ДА СЛЯЗА ДО ДОЛНИЯ ЕТАЖ-примерно-И ГО ПРАВИШ И ТАКА НАТАТЪК.....Знам,че ще ти е много трудно ,но лесен начин НЯМА.Сама аз не можех да правя много неща,но си поставих за цел,че ТРЯБВА да изляза навън и с много упорство УСПЯХ!Плаках ,виках,молех за помощ,откачах,но разбрах,че САМО АЗ и никой друг НЕ МОЖЕ да го направи вместо мен.Аз съм самотна майка с две деца и не съм имала упора до мен и щом аз мога-можеш и ТИ!Започни и много малки стъпки-все едно сега се учиш да ходиш-и ЩЕ СТИГНЕШ до върха.Вземи си дневник напиши си целите и когато ги постигнеш ги отмятай като свършени.Ще ти е много трудно ,но не се отказвай-специално мен моите съседи ме мислеха за луда през периода в който изпълнявах целите си,защото аз както казах -виках,плаках и подскачах от радост при успех-,но не ми пукаше какво мислеха другите за мен.Давам ти пример от моят живот-първият път когато с мното мъка и сълзи слязох от етажа пред входа аз паднах на колене и започнах да се смея и чух-ТАЗИ НЕ Е В РЕД!-отговора ми беше ДАНЪК ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ НЕ ПЛАЩАМ,МИСЛЕТЕ СИ КАКВОТО ИСКАТЕ ЗА МЕН!Вярвам ,че и ти ше успееш с много упорство и малко инат,но ще УСПЕЕШ!Това е от мен-сега е ТВОЙ РЕД!!!!!!!!!!!!!Към модераторите на форума-искам да ви се похваля вече работя и имам човек до себе си,който ме прие такава каквато съм.БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!

Мила Ралица Хътчинс аз ще ти дам отговор на въпроса-Мислене да,следващият етап кой е?.Следващият етап е предприемане на действия в съответсвие на това което мислиш а именно-ДНЕС ТРАБВА ДА НАПРАВЯ ПЕТ КРАЧКИ НАВЪН ПРЕД ВРАТАТА-И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГО ПРАВИШ!УТРЕ ТРЯБВА ДА СЛЯЗА ДО ДОЛНИЯ ЕТАЖ-примерно-И ГО ПРАВИШ И ТАКА НАТАТЪК.....Знам,че ще ти е много трудно ,но лесен начин НЯМА.Сама аз не можех да правя много неща,но си поставих за цел,че ТРЯБВА да изляза навън и с много упорство УСПЯХ!Плаках ,виках,молех за помощ,откачах,но разбрах,че САМО АЗ и никой друг НЕ МОЖЕ да го направи вместо мен.Аз съм самотна майка с две деца и не съм имала упора до мен и щом аз мога-можеш и ТИ!Започни и много малки стъпки-все едно сега се учиш да ходиш-и ЩЕ СТИГНЕШ до върха.Вземи си дневник напиши си целите и когато ги постигнеш ги отмятай като свършени.Ще ти е много трудно ,но не се отказвай-специално мен моите съседи ме мислеха за луда през периода в който изпълнявах целите си,защото аз както казах -виках,плаках и подскачах от радост при успех-,но не ми пукаше какво мислеха другите за мен.Давам ти пример от моят живот-първият път когато с мното мъка и сълзи слязох от етажа пред входа аз паднах на колене и започнах да се смея и чух-ТАЗИ НЕ Е В РЕД!-отговора ми беше ДАНЪК ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ НЕ ПЛАЩАМ,МИСЛЕТЕ СИ КАКВОТО ИСКАТЕ ЗА МЕН!Вярвам ,че и ти ше успееш с много упорство и малко инат,но ще УСПЕЕШ!Това е от мен-сега е ТВОЙ РЕД!!!!!!!!!!!!!Към модераторите на форума-искам да ви се похваля вече работя и имам човек до себе си,който ме прие такава каквато съм.БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!

Забравих да благодаря на didi_ts и на д-р Първанов за подкрепата и за това че отделят от ценното си време за нас.Хиляди благодарности благодарение на вас аз се чувствам Човек(прочела съм всички теми и мнения,вярно че ми отне много време ,но който иска намира начин и време ,а който не иска и чака наготово-търси оправдание)Благодарности и за
Георги Балджиев .БЛАГОДАРЯ!

Здравейте!От много време не съм писала ,но искам да споделя и да вдъхна кураж на всички които преминават през ПР ,че могат да се справят.Аз все още не съм се справила на 100% ,но имам голям напредък и то само с съвсем малко помощ отвън,другото е воля и постояннство.Всеки който желае да му помогна може да пита,но всеки трябва да знае че ако"Сам не си помогне-никой не може да му помогне".