elizabeth

:)

Хей, благодаря ви за отговорите Представям си,че на върха на йерархията се намира професия, която е сложна като материя .Нещо в което се изисква здраво четене и труд!Професия с висок статус така да го кажа е разбирането ми за модерно и елитно. Относно положението на най-високото стъпало от йерархията, просто да разбирам всичко свързано със професията и да се справям винаги по-добре от другите и мисля, че по-скоро тези мои желания са породени от чувството ми за малоценност и това да се докажа по този начин. А какви интереси имаш? С какво ти се занимава? Какво си опитвала и кое мислиш, че наистина НЕ е за теб? Има психологически тестове (дори - и в интернет, онлайн), които биха могли да ти дадат някаква по-обща насоченост за една или повече области на образователно и професионално развитие. Тези тестове ми дават някакава по-обща информация за определени качества в една или друга степен, определят ме като човек, при който не преобладава нито тази част , която отговаря за изкуството, нито тази за логиката, а начинът ми на мислене е балансиран, определят ме като човек, който е насочен повече към самите хора, отколкото към самата работа и това е така. Това, с което се справям и ми доставя удоволствие е да научавам и наизустявам текстове и да ги представям, обичам да се грижа за други хора и и обичам да танцувам.Не ми се отдават игри и спортове като тенис, волейбол и т.н. Това, което уча си мисля, че не е за мен, защото дори да ми харесва мисля, че не притежавам необходимите качества за него, ( не съм общителна и изглеждам срамежлива) мисля, че призванието и това, коета наистина е за мен трябва да съм най-добра в него.Мисля, че камъка си тежи на мястото и човек трябва да се занимава с това, за което има талант. Не мога да реша дали да прекъсна да уча това, което уча и да се занимавам с нещо, което да отговаря на същността ми. Но ме е страх, за да не се объркам.Наистина всичко, което започвам си мисля, че ще не е подходящо за мен и нямам талант за него! Съжалявам, че отговарям по този начин, но и мислите са ми доста объркани.Благодаря отново за отговорите.

На 23 години съм.Вмомента уча политология 3година, но не съм убедена, че точно това е нещото за мен

Хей, здравейте във форума Бих желала да попитам как да се справя с този комплекс за малоценност? Няма нещо конкретно, което да ми е като недъг, което да ме кара да се чувствам по този начин .Предполагам че е в резултат от това, че като бях дете не можех да изговарям определени букви и всички ме третираха като второ качество човек и ми се подиграваха.След много упражнения се справих с проблема, но може би това че са ме третирали толкова дълго време по този това ме е провокирало да си мисля че съм на по долна позиция от другите.МИсля си че нямам призвание и не знам какъв е потенциалът ми?Всичките ми ценности и възгледи за щастие са основани на някакъв тип йерархия и когато не се намирам на най-високото стъпало от нея смятам, че не съм качествен човек, но дори и да я достигна по някакъв начин пак се чувствам нещастна и чувствам празнота.В резултат от това, че имам изкривена предцава за нещата правя иборите за живота от гледна точка на това какво е модерно, какво е най-елитното, кое е най- високото в йерархията.Мисля си че съдбата ме е подминала, когато е раздавала талантите.(Колкото и да е смешно това така го чувствам). Не знам към какво да се насоча да се развивам, защото не познавам потенциалът си!Поради този комплекс за малоценност всичко, което започвам да правя си мисля че не е за мен и се отказвам Hei, zdraveite vuv foruma Bih jelala da popitam kak da se spravq s tozi kompleks za malocennost? Nqma ne6to konkretno, koeto da mi e kato nedug, koeto da me kara da se 4uvstvam po tozi na4in .Predpolagam 4e e v rezultat ot tova, 4e kato bqh dete ne mojeh da izgovarqm opredeleni bukvi i vsi4ki me tretiraha kato vtoro ka4estvo 4ovek i mi se podigravaha.Sled mnogo uprajneniq se spravih s problema, no moje bi tova 4e sa me tretirali tolkova dulgo vreme po tozi tova me e provokiralo da si mislq 4e sum na po dolna poziciq ot drugite.MIslq si 4e nqmam prizvanie i ne znam kakuv e potencialut mi?Vsi4kite mi cennosti i vuzgledi za 6tastie sa osnovani na nqkakuv tip ierarhiq i kogato ne se namiram na nai-visokoto stapalo ot neq smqtam, 4e ne sum ka4estven 4ovek, no dori i da q dostigna po nqkakuv na4in pak se 4uvstvam ne6tastna i 4uvstvam praznota.V rezultat ot tova, 4e imam izkrivena predtsava za ne6tata pravq iborite za jivota ot gledna to4ka na tova kakvo e moderno, kakvo e nai-elitnoto, koe e nai- visokoto v ierarhiqta.Mislq si 4e sudbata me e podminala, kogato e razdavala talantite.(Kolkoto i da e sme6no tova taka go 4uvstvam). Ne znam kum kakvo da se naso4a da se razvivam, za6toto ne poznavam potencialut si!Poradi tozi kompleks za malocennost vsi4ko, koeto zapo4vam da pravq si mislq 4e ne e za men i se otkazvam Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица или ползвайте кирилизатор.