adrianna

Може би това е един от големите ми проблеми, че не мога да се освободя от миналото, усещам, че подсъзнателно постоянно се страхувам да не съм това, което бях и винаги, когато тези страхове станат силни картинката се срива тотално. Постоянно се страхувам от какво ли не и това ми пречи. Искам неща, които може би са невъзможни, а особено невъзможно е да ги имам всички на куп. А може би най - големият ми страх, свързан с моята личност (това, с което нямат нищо общо други хора) е ... колкото и грозно да звучи, че хората няма да решат, че аз съм най - красивата, най - перфектната... Ако не изглеждам перфектно, ако всичко в мен до най - малкия детайл не е перфектно, не мога да се виждам с хора, не мога да излизам, не мога да правя секс, просто не се чувствам комфортно. Ако стаята ми е и малко разхвърляна целият ми ден отива по дяволите, ако случайно не съм имала възможност да я подредя сутринта. Оттам се провалят и всичките ми останали дейности през деня. Отдавам всичко това на нещата, които ми се случваха, като малка и подигравките, които отнасях... и оттам и желанието ми сега да бъда перфектна. Сигурно звучи адски глупаво. Знам, че това е ключът към моето "изцерение". Обаче за мен това е по - трудно, отколкото за повечето хора. Освен, че изгубих способността си да откликвам чрез различни емоции (тъй като преди бях прекалено чувствителна, нещо се е пречупило и сега нито един комплимент или обида не могат да ме накарат даже да ги отразя), загубих и способността си да вървя напред. Усещам, че всеки опит за промяна е провал. Отделно съм си внушила тези неща с лошия късмет... Да, осъзнавам, че има много неща, за които да съм благодарна, но можеше да е много, много по - добре. Аз тъпча на едно и също място, обвинявам се за всичко, което не мога да подобря и се побърквам. Но все пак ще продължавам да опитвам. И ИСКРЕНО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПОЗИТИВНИТЕ МНЕНИЯ!

Много ви благодаря за мнението, интересното е, че сте права, като се замисля наистина има такова нещо... Обаче нямам силата да се боря срещу него, защото нямам силата да променям хората, а не искам да изгубя дадения човек, от който идва всичко това. Но определено ще обмисля ситуацията от тази гледна точка, благодаря отново.

Здравейте всички, реших да споделя проблема си защото явно не мога да се справя сама въпреки ужасно многото ми усилия, вече съм пред нервен срив. А и близките ми не приемат нещата сериозно, просто са такива, не ги обвинявам, от една страна сигурно това са глупости, а и им е омръзнало от постоянните ми оплаквания, какво да ви кажа ЗА НИЩО НЕ СТАВАМ. Ще започна от началото. Израстнала съм в семейство, в което ми се даваше всичко, по всички параграфи още от съвсем малка. Адът за мен в много отношения, обаче започна със започването на училище... вече съм на 20 и така и не успях да завържа контакти с приятели. От 1ви клас, всички ми се подиграваха, тормозеха ме, прослушах метъл, бях пълна, подиграваха ми се и заради това. Нещата продължиха по същия начин и в гимназията, в 10ти клас дори прекъснах обучението си и започнах от вкъщи. Ужасното много частни уроци всеки ден (по математика, пиано, литература, английски и руски) ме изтощаваха допълнително. Сега 2 пъти записвам в университета, но не мога да погледна учебник. Иначе казват, че съм страшно красива. И страшно умна. Но с какво ми помага това? Дори на приятеля ми му омръзва понякога от характера ми. Депресии, истерии, постоянно толкова години, а майка ми само ме търпеше. До скоро вземах кокаин и пико при всяка удобна възможност, ходех постоянно на казино и се напивах като животно. Поне това спря, но не знам докога. Обичам да пиша, нямам приятели, карам се с повечето хора. Искаха да ме водят на психолог 100-ци пъти, също заради разказите ми, които според родителите ми не бяха нормални за 13,14,15 годишна (не защото са страшни или извратени, а прекалено добри и уникални според повечето хора). Това е може би единственото, в което ме бива. Не мога да запазя концентрация, провалям се във всичко. И ето тук идва основната част. Може би отдавна щях да съм се успокоила, ако не беше храната. Висока съм 1.70 и всеки път, когато зимата започне да идва, аз се тъпча като полудяла и ставам около 60 кг. Това продължава до ноември, не мога да изляза от къщи, не искам да виждам хора, МРАЗЯ СЕ, чувствам се дебела и отвратителна, не ми се прави нищо, не мога да правя секс, отвръщавам се от себе си, та това са около 10 кг качени всеки път за период от 2 месеца, после започват диетите, до пролетта се оправям и лятото съм нов човек... до следващата есен. Не мога да живея така вече. Помогнете ми, че ще се застрелям, не може всеки път всички да се съобразяват с мен и да прекратявам социалния си живот за цели 3 сезона.