Jump to content
Порталът към съзнателен живот

krisigirl

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

krisigirl's Achievements

  1. ами това е интересен въпрос .. мен колкото и да не искам да си го призная ме е страх от това да не остана без него , защото го обичам прекалено много и знам , че искам да прекарам живота си с него. Когато сме си говорили ми е казвал,че няма да ме остави , освен ако не го излъжа или не му изневеря , но това от моя страна няма как да стане , но аз постоянно си мисля , че не съм му достатъчна, че няма нужда от мен така както аз от него ... че иска да е сам и всякакви такива глупости. В началото на връзката ни той се криеше и казваше как няма нужда от никого и , че сам му било най-добре , но един ден си призна,че никога не е искал да е сам и че има нужда от човек до него... но и до ден днешен продължава да се крие зад някаква маска и да се прави на много силен, нераним , непобедим , но аз виждам , че това не е така . Незнам какъв е неговият страх , според мен е да не бъде наранен ... Защото сме си говорили и ми е казвал , че ревнува , защото му пука за мен и ,че ако не иска да е с мен няма да бъде с мен ...
  2. Плача всеки ден и то заради момчето, което обичам с цялото си сърце... психически просто не съм добре и не знам какво да правя ... Проблемът е , че просто се караме постоянно и всичките тия мислия и колебания дето имам ме изяждат. Заедно сме от почти година и много го обичам и правя всичко за него , но той постоянно си мисли , че го лъжа , а това не е така ... същото е и с мен .. когато не е при мен все си мисля , че ме лъже и че ходи да се вижда с някое друго момиче .. все си намирам нещо , което да ме тормози ... а той ми казва , че не ме лъже и , че ако иска друго момиче ще ми каже и ще се раздели с мен и няма да го прави зад гърба ми ... Момчето е страдало и е наранявано много,но ме обича (това го знам) но не ме допуска изцяло до себе си , защото според мен го е страх да не бъде наранен отново. Но 1 година не си е малко и мисля , че тия неща трябва да се преодоляват и да успее да ме допусне го себе си. Не знам как да го обедя , че не го лъжа и , че е единствен за мен ... няма как да го обедя , като той самия отказва да го повярва... ние дори живеем заедно и сме почти постоянно заедно , но той пак си мисли , че го лъжа и че се виждам с някой ... просто тая ревност го е побъркала и побърква мен ... просто седя и плача ... седя и плача ... рядко се отпускам да се забавлявам .. гледам на първо място на него да му е добре .. изобщо не се грижа за себе си .. само за него И тази обич ме поглъща ... ако продължавам по този начин рано или късно ще се съсипя тотално , ако го оставя... не мога да го направя , дори само като си го помисля... не мога ,.. обичам го и няма да го оставя , но ако всичките ми тези усилия са напразни .. отчайвам се ... не знам какво да правя ... просто седя и плача
  3. Амии става ми все едно замаяно и имам чувството,че ще припадна всеки момент. Обливат ме някакви вълни, почвам да си стискам зъбите, главата ми - все едно нещо ме е хванало и я държи (нещо,като напрежение) и не мога да мисля за нищо друго освен,че ми е лошо и,че ще припадна всеки момент. Това се случва от Септември месец... беше спряло за известно време и сега пак. Не съм преживявала нещо кой знае какво , но се нервирах много и може би е на някаква нервна основа или не знам и аз какво да си мисля вече. Живея с майка ми и приятеля и,а баща ми е в друг град. 12 клас съм и ми предстои бал , на който дори не ми се ходи,защото като съм сред много хора и почва да ми става лошо или аз си го втълпявам - не знам . На рождения ми ден отидох на дискотека и ми стана така и се наложи да си тръгна и общо взето от септември до сега не смея да ходя по места с много хора - като дискотеки , заведения и т.н . Когато почне да ми става така предпочитам да съм си сама в къщи , да си легна и да си почивам и да правя нещо на компютъра или да си поспя или пък ако съм някъде навън излизам да се поразходя малко , но предпочитам да съм сама...
  4. Здравейте! От доста време насам ми става лошо. Почвам да имам ускорено сърцебиене, отпаднала съм, нямам желание за нищо , понякога като се изправя на краката си и имам чувството ,че не мога да се задържа права .. ям редовно , не пуша и не пия. Ходих на лекар , правих си кръвни изследвания, лекарката ми реши,че може да е от кръвното , защото беше малко по-високо и ми изписа Валидол (което е за ускорено сърцебиене). Пих го известно време и спрях,защото вече не ми ставаше лошо или по-скоро не се сещах за това . Може и да не на нервна основа или не знам .. просто като не мисля за това , а като правя нещо дето да ми е грабнало вниманието и не се сещам , но в момента в който остана без работа около себе си , се сещам и веднага почва да ми става лошо и не знам какво да правя... а съм само на 18 И след като съм здрава , явно имам някви проблеми с психиката или не знам .. Дори не знам дали това е този сайт .
×
×
  • Добави...