Здрасти,
първо да благодаря за отговора...
После - със първото и второто изречение, които си цитирала имам предвид едно и също нещо, просто ми е трудно да изразявам мислите си.
За нещата, които ме дразнят в ежедневието - това са дреболии от сорта на това, че е мръсно в трамвая, че някоя кола ме е опръскала на пътя и т.н. Вниманието към детайлите колкото помага толкова и пречи за жалост. Но пък виждам и хубавите неща - изгрева, дъгата в небето, усмихнати деца по улицата...
И да, не съм абсолютно уверена в себе си... трудно ми е да опиша на какво се дължи това. Не съм некадърна, дори напротив - с каквото и да се захвана ставам добра. Може би проблема ми идва от страха, че някой мъж може да ме измести, само защото е мъж. (Тук отварям скоба - жена съм и съм с хомосексуална ориентация, но не мразя мъже, дори напротив - най-близките ми приятели са мъже.)
За работата не знам какво да кажа, справям се много добре, колегите ме харесват, но като във всяка една работа има критични моменти и напрежение.
За това, че живота ми е прекрасен, не знам дали е чак прекрасен, но основните неща са наред - здраве, семейство, приятели, работа, човек до себе си.
Много ми тежи, че се случват тези лоши неща с мен... не искам да наранявам никого, особено пък човека, когото обичам...