Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Shams-i

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1028 посещения на профила

Shams-i's Achievements

  1. Не го мисля със сигурност! Страх ме е, че ще я загубя, а осъзнавам, че държейки се лошо се приближавам до този изход на нещата. Страх ме е, че не съм достатъчно добра за нея... И най-много ме е страх, че ще ме остави само защото не съм мъж...
  2. Как стигна до идеята, че вършиш нещо лошо? Какво поддържа тези мисли в теб? Просто не мисля, че да кажа, на човека до себе си "Каква си ти да ми казваш какво да правя?", "Махай ми се от главата", "Фак оф" и "Не ми се обаждай повече", е нормално...
  3. Хе... далеч съм от мисълта, че съм перфектна и няма какво лошо да се каже за мен. Под рядко употребявам алкохол имам предвид, че пия по 1-2 бири като излизам петък и събота, и веднъж на месец пия повече. Проблема с връзката ми е, че приятелката ми има сестра, с която са много близки и едва ли не е третия човек във връзката ни. Постоянно трябва да се съобразявам с нея, да търпя мрънкането и за всичко. Да се съобразявам, че няма пари за това и онова -> ние да не ходим тук и там. Дразни ме, че тя постоянно ме информира, че едва ли не, знае всичко за мен и за нашите отношения (знам, че отчасти приятелката ми също има вина, но тя няма с кой друг да споделя). Дразни ме парадирането "аз знам всичко за теб". Споделяла съм, че не ми е крайно приятно, но винаги се стига до въпроса "какво толкова ти пречи сестра ми" и аз нямам какво да кажа. И такива разни неща... Никой не ме убеждава, че ми има нещо... размислите са си лично мои...
  4. С Тези 5 проблема се сблъсква доста народ Предлагам на момичето да спре да пие, след като не може да се овладее, след употреба на алкохол Не е проблем да не пия, просто не мисля, че това решава проблема....
  5. Здрасти, първо да благодаря за отговора... После - със първото и второто изречение, които си цитирала имам предвид едно и също нещо, просто ми е трудно да изразявам мислите си. За нещата, които ме дразнят в ежедневието - това са дреболии от сорта на това, че е мръсно в трамвая, че някоя кола ме е опръскала на пътя и т.н. Вниманието към детайлите колкото помага толкова и пречи за жалост. Но пък виждам и хубавите неща - изгрева, дъгата в небето, усмихнати деца по улицата... И да, не съм абсолютно уверена в себе си... трудно ми е да опиша на какво се дължи това. Не съм некадърна, дори напротив - с каквото и да се захвана ставам добра. Може би проблема ми идва от страха, че някой мъж може да ме измести, само защото е мъж. (Тук отварям скоба - жена съм и съм с хомосексуална ориентация, но не мразя мъже, дори напротив - най-близките ми приятели са мъже.) За работата не знам какво да кажа, справям се много добре, колегите ме харесват, но като във всяка една работа има критични моменти и напрежение. За това, че живота ми е прекрасен, не знам дали е чак прекрасен, но основните неща са наред - здраве, семейство, приятели, работа, човек до себе си. Много ми тежи, че се случват тези лоши неща с мен... не искам да наранявам никого, особено пък човека, когото обичам...
  6. Т.е. имам скрита злоба към гаджето си?
  7. Здравейте добри хора, Имам проблем и търся помощ... не знам дали тук е мястото да го реша, но поне мога да опитам. Проблема ми е, че въпреки, че съм много добър, услужлив и положителен човек, имам моменти на силно изразена грубост и агресия към най-близките ми хора. Тези моменти са след употреба на алкохол и то в единични случаи. Не съм алкохолик, рядко пия и като цяло не съм с проблемно пиянство, в 95% от случаите се прибирам и си лягам, но в другите 5% става лошо... Ставам агресивна (не удрям, но се държа ужасно) и то към най-близкия ми човек. Не съм хейтър, но има много неща, които ме дразнят ежедневно. Старая се да ги компенсирам с положителните неща около мен - забелязвам красивото, спортувам, разхождам се с кучето, готвя, грижа се за любимия човек. Не е като да нямам самочувствие, но пък и не съм абсолютно уверена във себе си (сигурно при повечето хора е така). Имам работа, там има известни проблеми, но се старая да ги оставям в офиса. Разбирам се с родителите си, имам много и чудесни приятели. Като цяло живота ми се развива добре за сега (поне аз така си мисля). Дали може някой да ми даде съвет, не искам да наранявам човека, когото обичам повече от всичко. Благодаря предварително
×
×
  • Добави...