rosi_rvk

Здравей! Не съм лекар, но ще ти понапиша няколко реда)) За мен най-общо човечеството се дели на хора, които чувстват и на такива, които не са способни на това)) Колкото човек е по-интелигентен, повече чел и по интересуващ се от света наоколо, толкава по-голям е шансът му да има проблеми подобни на твоите. Лично аз не сам чувала за овчар, горски или клошар с паническо разтройство - оставям на теб да си отговориш защо)) Трябва да си наясно, че това което ти се случва няма да те убие - в противен случай щеше вече да е станало)) Всички неща, които изживяваш физически се дължат на адреналина, който се излива в тялото ти, когато те обхване паниката. Така че точка първа - не си пускай лоши мисли. Мисълта е доста силна енергия и е способна допълнително да утежни състоянието ти. Недей да имаш прекалено големи очаквания - така няма да бъдеш разочарован)) Приеми, че животът ти ще протече така както е най-целесъобразно за теб и околните - това не означава задължително да е най-добре за теб)) Младостта е велика сила - използвай я!!! Всичко ще е ОК, просто ще трябва да престанеш толкова да се вглеждаш физически в тялото си! В моменти, когато усещаш, че ти става зле, си пускай любимата музика или просто набирай на телефона приятел! На мен лично ме стана най-интересно как точно реши, че кръвното ти се качва, ако не си бил на лекар в този момент да ти го премери??? Иначе е напълно в реда на нещата да ти къркори корема, да чувстваш задушаване, гадене и т.н. В заключение само ще ти кажа, че най-добрият лекар на твоето тяло си ти самият - никой няма да ти помогне, всичко зависи само и изцяло от теб! Това изисква много време - на мен самата ми отне около 20 години)) От все сърце ти желая много здраве и сили и винаги помни, че най-голямата победа е победата над себе си!!!

Здравей Далида! Не съм психолог, затова няма да ти давам съвети! Писмото ти определено ме заинтригува и го прочетох докрай. Като страничен човек - защото от личен опит знам, че най-верните съвети ми ги дават странични и непознати хора - единственото, което мога да напиша е, че не съм сигурна дали въобще дъщеря ти желае накой да я спасява от нещо. Определено обаче знам, че антидепресантите не са бонбонки и хич не са препоръчителни. Все пак тя е един млад човек в началото на осъзнатия си живот и съм сигурна, че ако и се даде шанс ще се справи прекрасно. Просто си спомни какво си била като млада, какви са били мечтите ти - можеш да и“ ги споделиш, това определено има ефект. Признай и“ грешките си, показвай и“, че я обичаш, намирай поводи да обсъждате всякакви теми, дори такива, които смяташ, че не бива да обсъждаш с нея. Най-сложното нещо е да възпиташ човек - за всякакви други неща ни искат да доказваме, че можем да ги правим, ама за това да станем родители никой не ни иска сертификат. Желая много здраве и на двете ви!

Здравейте! Благодаря на всички за съпричастността и съветите, които ми дадохте. Извинявам се на Калина, че ползвах темата и“, но нямах идея къде да потърся отговори и просто ми попадна това. Много ще ми бъде трудно да откъсна детето от средата му, да напуснем жилището и работата си и да отидем другаде, а и не съм на 100% сигурна, че ще има ефект, защото тя разполага с 1000 и повече контакти във фейсбука си и съответно има познати във всички малки и големи градове в БГ. Според мен дори и в чужбина ще и“ трябват не повече от 10 дни, за да открие деца с подобни "интереси". Засега съм взела решение да посетя психолог - аз, а не тя, защото очевадно аз съм първоначалната причина за бунта и“. Надеждата, макар и малка, е че ако успея да се преборя със себе си, ще имам силите и смелостта да се боря и заради нея. Може би трябва да спомена, че ми костваше много, за да потърся помощ на подобно място - не искам да обиждам никой, но за да бъда честна трябва да кажа, че не вярвам на подобни неща и ако не ставаше дума за детето ми никога не бих го направила. Следващата стъпка ще е, ако влезна в църква и почна да се моля и там - това вече въобще няма да съм аз! Но, когато е залогът е живота на детето ти нямаш право на съобразяване със собствените ти разбирания и схващания за живота. Желая на всички много здраве и сили!

Здравей Калина! Нямаш си и на идея колко добре те разбирам! Моята дъщеря е на 13г исъщо е пробвала марихуана и амфеатмини. Проверих я и за други наркотици - засега всичко е ОК, ама въпроса е докога? Със зор ходи на у-ще - общо взето, когато и“ е кеф. В момента е 7-ми клас и се търкаля по наклонената плоскост към дъното, а аз съм безсилна да помогна. Вече не съм сигурна дали съм на този свят! Беше много лесно за комуникация дете до 5-ти клас, и после изведнъж всичко се срути. И до ден днешен е много инициативна, намира решения и се справя със ситуации, които биха затруднили и по-зрели хора, ама това е само, ако пожелае. Разбирам, че поведението и“ е вид бунт, разбирам, че е насочено към нас родителите, обаче ми се губи причината. Никога не е била ограничавана в каквото и да било. Според възможностите си сме се опитвали да задаволяваме желанията и“. Интересите и“ сега се заключават в рисуването, компютрите и английския - всичко останало въобще, ама въобще не я интересува. Никакви наказания не са в състояние да променят нещата. Учителите и в частност директора на у-щето, в което все още учи, се интересуват само то това да съм се разписала на поредното и“ наложено наказание, и да съм представила бележка, ако има повече отсъствия. Опитах се да им обясня, че по този начин не помагаме на детето, поисках да ми разговяраме със психолог, ама явно това не ги вълнува. Нямам финансова възможност, за да ходим на платен психолог. С всеки изминат ден имам чувството, че навлизаме все по-дълбоко в "зоната на здрача". Вече ми се струва невъзможно да се измъкне от ямата, в която е попаднала. Може би трябва да спомена, че е много красиво и обичано от съучениците се дете и определено всяка нейна постъпка има доста почитатели. Няма никакво уважение и респект от когото и да било и всичко обяснява с "живота си е мой и никой не може да ми определя какво да правя и какво не". Засега "краде" само цигарите ми, ама в близко бъдеще съм сигурна, че са наред и парите вкъщи. Имаме и "изчезнало" злато, за което естествено тя нищо не знае. Сестра и“ е на 20г. - учи в Манчестър и с нея никога не съм имала такива проблеми. При забележки от моя страна обичайно обяснението на малката е "нали си имаш една перфектна дъщеря, ето аз съм другата". Обвинявам себе си, защото винаги съм била убедена, че няма лоши деца, а само неуспешни родители и определено аз съм от тях. Винаги съм намирала решения и изходи от ситуациите, които ми е поднасял живота, но този път определено съм "шах - мат". От все сърце ти желая нещата да се развият блогаполучно при вас. Писах ти просто, за да знаеш, че не сама!